ПОСЛАНИЕ КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ

    "Ефесяни", "Филипяни", "Колосяни" и "Филимон" са наричани “затворнически послания”, тъй като Павел ги пише по време на заточението си в Рим /Ефес.3:1; Филип. 1:7; Колос. 4:10; Филим. 9/. Не е сигурно дали апостолът е бил в Римския затвор веднъж или два пъти, но много учени са на мнение, че той е бил затварян два пъти. Последната глава от "Деяния на апостолите" ясно говори за Павловото първо затваряне, при което той е под домашен арест в продължение на две години /Деяния 28:30/. По всяка вероятност Павел написва четирите затворнически послания по това време. След своето освобождаване, той предприема няколко пътувания, навярно до Испания и други области, и написва "1 Тимотей" и "Тит". След това апостолът е арестуван отново и страда като мъченик при нечестивия император Нерон /67 г. Сл. Хр./.
    В Павлово време град Ефес е бил важен политически, търговски и религиозен център. Бил е разположен на кръстопът от търговски маршрути и се е намирал на главния път от Рим към Изтока. Славел се е с римските бани, с библиотека, стадион и с един от най-големите театри по онова време. Залата е била с формата на полумесец и е побирала публика от 24 500 души. Ефесяните са били изключителни идолопоклонници, които са почитали майката богиня Диана. Нейният храм е представлявал внушителна постройка - четири пъти по-голям от Пантенона в Атина - и се е считал за едно от седемте чудеса в света.
    В Ефес са живеели много юдеи с римско гражданство, които са поддържали една синагога /Деяния 18:19; 19:17/. За пръв път Павел посещава Ефес на връщане от своето Второ мисионерско пътуване. По време на престоя си там той проповядва в Синагогата, като оставя Акила и Прискила в Ефес да продължат работата /Деяния 18:18-21/.
    При Третото си мисионерско пътуване /53 - 58 г. Сл. Хр./ Павел работи усилено в Ефес, като здраво утвърждава тамошната църква /Деяния 19:1; 20:17-38/. Огромното влияние, което Павловото служене оказва върху град Ефес, става явно при публичното изгаряне на магьосническите книги от мнозината, обърнали се към Христос /Деяния 19:19/. Неговото служене обаче не е без съпротива. Димитри, златарят, чиято печалба от изработването на сребърни модели за Дианиното капище много намалява поради проповедите на апостола, поражда размирица, която в крайна сметка предизвиква Павловото напускане на града. Тимотей е оставен да се грижи за младата църква и често е считан за първия епископ на църквата в Ефес /1 Тимотей 1:3/. Павел има планове да посети ефеската църква отново при завръщането си от Европа /Третото мисионерско пътуване/. Но когато неговата програма не му позволява това, той свиква презвитерите на среща в Милит, където се провежда едно много вълнуващо събиране /Деяния 20:17-38/. След това Павел отпътува за Ерусалим, където по-късно е арестуван, разпитан и отправя молбата си към Цезар. В удовлетворение на неговата молба, той е изпратен в Рим и като затворник, очаква делото там. Неговото Послание към Ефесяните е написано в Рим, приблизително през 61 г. Сл. Хр. и е предадено на ефеската църква от Тихик.
    Основната тема на Павловото послание е единството на църквата. Силната вяра на Павел в универсалния призив на евангелието го стимулира да носи Христовото послание и на юдеите, и на езичниците. В резултат на това, той е свидетел на издигането на ново духовно общество, включващо различни раси и езици. Поради семената на разделение, вече посени от юдаистите и от други църковни фракции, Павел навярно се страхува от сериозен срив в църквата. Затова той апелира към вярващите навсякъде да признаят своята обща връзка в Христос. Твърде вероятно копие от "Послание към Ефесяните" е обикаляло всичките църкви от областта, която Павел обхожда.
    Като набляга върху темата за църковното единство, Павел използва няколко повтарящи се думи и изрази. Думата “заедно” се среща пет пъти в цялата книга /1:1; 2:5; 2:6; 2:22/; думата “един” се среща осем пъти /2:15; 2:16; 2:18; 4:4-6/ и изразът “в Христа” е използван в десет различни случая /1:1, 3, 6, 12, 15, 20; 2:10, 13; 3:11; 4:21/. Изразът “в небесни места” се появява четири пъти /1:3, 20; 2:6; 3:10/, а думата “богатство” се среща пет пъти /1:7; 2:7; 1:18; 3:16; 3:8/.
    Павловото Послание към ефесяните наистина е книга, съдържаща духовни богатства. Във всяка глава могат да бъдат открити, подобно на лъскави бисери, дълбоки истини. От особена значимост са двете силни молитви на Павел за ефесяните /1:15-23; 3:13-21/, ударението, което той поставя върху Христовото върховно ръководство над Тялото /1:22,23; 4:15,16/, образното представяне на църквата като храм на Бога /2:21,22/ и като невяста на Христос /5:22-33/ и описанието на християнското всеоръжие /6:10-18/.
    "Ефесяни" може да бъде представено чрез следния план:
    1. Павловият призив към църковно единство /глави 1-3/
    2. Павловото предизвикателство за сериозен християнски живот /глави 4-6/