ПОСЛАНИЕ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ

    Църквата във Филипи, основана от Павел по време на неговото Второ мисионерско пътуване, е първата създадена от него църква в Европа /Деяния 16/. Филипи е бил важен град в Македония, носещ името на своя основател - цар Филип - баща на Александър Велики. Като предизвикателство за Павловото дело във Филипи служи едно видение, което той получава в Троада. Във видението някакъв македонец го моли: "Ела и ни помогни.” Първите покаяли се във Филипи са Лидия, продавачка от град Тиатир и нейният дом, една мома, от която Павел изгонва нечист дух и тъмничният началник на филипийския затвор и дома му /Деяния 16/.
    Павел е особено близък с членовете на филипийската църква, което се вижда от топлотата и сърдечността на посланието. Навярно апостолът е обичал тази църква най-много, тъй като тя е показала по-голямо съпричастие към неговите страдания отколкото другите църкви, които той е учредил. Поне два пъти филипяните посрещат Павловите нужди с финансова подкрепа /4:16/, а като чуват за неговото затваряне в Рим, те изпращат Епафродит с друг подарък. Ето защо "Филипяни" е благодарствено писмо за донесения от Епафродит подарък и е много лично насърчително послание към църквата във Филипи. След пристигането си в Рим Епафродит се разболява тежко и едва не умира /2:27/. Но Бог му показва милост и Павел усеща, че след своето възстановяване, той има желание да се завърне у дома си. Така Епафродит става преносител на Павловото послание към филипяните. То е написано към края на първото затваряне на Павел в Рим /приблизително през 62 г. Сл. Хр./.
    Темата на Павловото послание към филипяните е радост. В това послание думата “радост” или “радвайте се” се среща около шестнадесет пъти. Макар и затворник, великият апостол запазва радостния си и тържествуващ тон. Той напомня на филипяните за своята радост в молитвата /1:4/, в евангелието /1:18/, в християнското общение /2:1,2/, в жертвата и служенето /2:17,18/, в Господа /3:1/ и в заинтересоваността и загрижеността на църквата за него /4:10/. Един от най-важните доктринални пасажи в новия завет е Филипяни 2:5-8, където Павел пише за унижението и за въздигането на Христос. От особена значимост е и Павловият списък с лични цели:
    1. “Само Христа да придобия” /3:8/
    2. “Да позная Него” /3:10/
    3. “Да се намеря в Него” /3:9/
    4. Да позная “силата на Неговото възкресение” /3:10/
    5. Да позная “общението в Неговите страдания” /3:10/
    6. “Дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса “ /3:12/
    7. Да спечеля “наградата на Божието от горе призвание в Христа Исуса” /3:14/
    Най-известните стихове в това послание са: 1:21; 3:10 и 4:8. Тайната на Павловия духовен успех се намира във Филипяни 4:13: ”За всичко имам сила чрез оногова, който ме подкрепява.”