ПОСЛАНИЕ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ

    Град Колос е бил разположен на около сто мили източно от Ефес. В древни времена той е бил процъфтяващ град, през който са минавали предимно търговски пътища. Но след промяна в пътната система, близките градове Лаодикия и Иерапол /Колос. 2:1; 4:13/ са го надминали по търговска важност.
    Тъй като повечето от християните в Колос никога не са се срещали с Павел /2:1/, съществува широкоразпространено вярване, че Епафрас, Павловият съработник, е отговорен за основаването на църквата там /1:7/. Твърде вероятно е Епафрас да е евангелизирал и градовете Лаодикия и Иерапол /4:12,13/.
    Макар някои учени да вярват във възможността посланието към колосяните да е написано в Ефес или Кесария, по всяка вероятност то е написано в Рим по време на Павловото първо затваряне /61-63 г. Сл. Хр./. Павел решава да напише посланието, след като при едно свое посещение Епафрас го информира, че в колоската църква е навлязла странна смесица от фалшиви доктрини. Явно Епафрас и неговите съработници не са могли да се справят с положението и са отпътували за Рим, за да се консултират с Павел по въпроса /1:7,8/. Епафрас, по неизвестни причини, не може да се върне в Колос веднага /4:12; Филимон 23/. Затова Павел изпраща Посланието към колосяните по Тихик и Онисим /4:7-9/.
    Ереста, съществуваща в колоската църква, навярно е била смесица от юдейска, гръцка и ориенталска философия и религия. За юдейския елемент може да се съди по Павловите разяснения за обрязването, яденето и пиенето и празниците /2:11-16/; аскетичният елемент проличава при споменаването на някои човешки постановления - “Не похващай; не вкусвай; не пипай” /2:21/; гръцкият елемент се вижда при неговите предупреждения срещу “философията и празната измама” /2:8/. В основата на колоската ерес е било нарастващото вярване, че трябва да се извършва поклонение пред ангели и че самият Христос е само едно от многото ангелски същества /2:8, 20/.
    Така че Павловата цел при написването на Колосяни е да коригира бързо появяващи се грешки в църквата. Той прави това, като набляга върху превъзходството на Христос над всички неща. Посланието е чудна защита на върховенството и превъзходството на Христос. Превъзходството Му е представено, както следва:
    В Неговата божественост - “Образ на невидимия Бог” /1:15/
    В Творението - “чрез Него бе създадено всичко” /1:16/
    В Неговата вечна природа - “Той е преди всичко” /1:17/
    В Неговата сила - “Всичко чрез Него се сплотява” /1:17/
    В Неговата църква - “Той е главата на тялото” /1:18/
    В Неговото изкупително дело - “И чрез Него да примири всичко със Себе Си, ... като въдвори мир чрез Него с кръвта проляна на Неговия кръст” /1:20/
    В Неговото възкресение и посредническо дело - “И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, дето седи Христос отдясно на Бога” /3:1/
    Заслужава си да бъде обърнато внимание и на описанието, което Павел прави в това послание на връзката на вярващия с Христос - ходещ в Него /2:6/, вкоренен в Него /2:7/, назидаван в Него /2:7/, имащ пълнота в Него /2:10/, умрял с Него /2:20/, възкресен с Него /3:1/ и скрит с Него /3:3/.
    Посланието към колосяните може да бъде представено чрез следния план:
    1. Въведение и благодарение /1:1-8/
    2. Доктринална част /1:9 - 3:4/
    3. Практически наставления /3:5 - 4:6/
    4. Заключителни поздрави /4:7-18/