1 и 2 ПОСЛАНИЕ КЪМ СОЛУНЦИТЕ

    Счита се, че двете Павлови послания към солунците са измежду най-ранните му писания. Навярно те са били написани през 51 или в началото на 52 г. Сл. Хр.
    Град Солун е бил разположен на Егейско море, близо до планината Олимп, за която често се твърди, че е била дом на гръцките богове. По Павлово време Солун е бил водещ град и успяващ търговски център в Македония, подобно на Ефес и Коринт.
    Църквата в Солун е основана от Павел и неговите спътници Сила и Тимотей при Второто мисионерско пътуване /Деяния 17:1-14/. След като напускат Филипи, където при жестоко преследване е основана първата европейска църка, Павел и сподвижниците му отпътуват за Солун. Приемът там е малко по-добър от този във Филипи. Павловото присъствие в града скоро предизвиква голямо вълнение и неговите противници го обвиняват, че е “изопачил света” /Деяния 17:6/. Както в повечето случаи сънародниците на Павел - юдеите - са най-големите му врагове. Поради размирица и нападение на Ясоновата къща, където Павел е отседнал, той напуска града, след като е стоял само три или четири седмици /Деяния 17:2/. Макар служението му в Солун да е кратко, то е плодотворно. Деяния 17:4 показва, че голямо множество от набожни гърци са повярвали /включително и не малък брой от по-първите жени/, като по този начин се образува ядрото на една силна църква в града. От Солун, Павел и тези, които го придружават отиват в Берия и след това - в Атина. След като пристигат в Атина, Павел изпраща Тимотей обратно в Солун /3:1, 2, 5/, за да насърчи вярващите и да събере сведения за състоянието на църквата. Тимотей се среща отново с Павел в Коринт, където са написани двете послания към солунците.
    Основна тема и на двете послания е второто идване на Христос, като Павел споменава това около двадесет пъти /1:10; 2:19; 3:13; 4:16-18; 5:23/. Явно някои от солунците са разбрали неправилно Павловото учение за Второто идване на Христос. Вярвайки,че Той ще се завърне незабавно, някои престават да работят /1 Сол. 2:9; 4:11; 2 Сол.3:8, 10-12/, а други се държат непристойно /1 Сол.5:14; 2 Сол.3:6, 7, 11/. Трети са объркани и се безпокоят за съдбата на тези, които умират преди Второто идване на Христос /1 Сол.4:13, 18/. Павел пише своите послания, за да сложи край на страховете на хората и да коригира появилите се грешки. Очевидно Павловото първо послание не е било достатъчно за разрешаване на проблемите. Ето защо няколко месеца по-късно, се налага написването на второ послание. Павел не пропуска да изтъкне, че Христовото идване ще бъде предшествано от издигането на  “човекът на греха” и “синът на погибелта” и ще бъде съпътствано от съд над нечестивите /2 Сол. 1:7-10; 2:1-12/.
    Освен че набляга върху Второто идване на Христос, Павел също така използва своите послания към солунците като повод да защити себе си от неоснователните твърдения, че делото му е мотивирано от желание за печалба /1 Сол.2:9, 10/ и да насърчи църквата да остане твърда при огъня на преследването /1 Сол. 2:17 - 3:10/.
    Тези послания са много топли и лични и отразяват дълбоката привързаност на апостола към солунските християни. Неговата специална връзка с тях е представена в 1 Солунци 2:19, 20, където той ги описва като своя надежда, радост, венец на радост и слава.