1 и 2 ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ

    Двете Павлови послания до Тимотей и това до Тит често са наричани “пастирски послания”, най-вече защото съдържат принципи за пастирска грижа в църквите и изисквания за служителите. Предполага се, че тези книги са написани в периода между първото и второто затваряне на Павел в Рим /между 63 и 67 г. Сл. Хр./. Най-вероятно, неговото I Послание да Тимотей е написано през 64 или 65 г. Сл. Хр., а второто - малко преди смъртта му през 67 г.
    Тимотей е жител на Листра /Деяния 16:1/, където веднъж Павел е бит с камъни и е помислен за мъртъв. Майката на Тимотей е юдейка на име Евникия, а баща му е грък, чието име не е известно. Името на неговата баба е Лоида /2 Тим. 1:5/. Тимотей приема християнството при служенето на апостол Павел и между двамата се създава силна привързаност. Павел често се обръща към младия Тимотей като към свой роден син, като го нарича “истинското ми чадо на вярата” /1 Тим.1:2 / и “възлюбеното ми чадо” /2 Тим. 1:2/. Тимотей се присъединява към Павел по време на неговото Второ мисионерско пътуване и почти неотклонно пътува с него в продължение на няколко години. По-късно Тимотей е определен да отговаря за делото в Ефес и в Азия. Това е твърде голяма отговорност за такъв млад мъж и явно той се чувства някак си стъписан от мащаба на своите задължения.
    Стеснителен и необщителен по природа и в не твърде добро здраве /1 Тим. 5:23/, Тимотей чувства нуждата от напътстващата ръка на по-стария, по-мъдър и по-опитен апостол.
    Ето защо, основната цел на Павловото първо послание до Тимотей е да даде специфични напътствия за пастируването и надзираването на църквата. Ключовият стих гласи: ”Да знаеш как трябва да се обхождат хората в Божия дом” /3:15/. Павловите наставления са следните:
    1. Доктринални наставления /1:3-20/
    2. Наставления за поклонението /2:1-15/
    3. Наставления към водачите /3:1-16/
    4. Практически наставления /4:1 - 6:5/
    5. Лични наставления /6:6-21/
    Важни въпроси, на които е обърнато внимание в посланието са Законът /1:7-11/, молитвата /2:1-8/, външният вид и поведението на жените /2:9-15/, изискванията за епископи или презвитери и за дякони /3:1-13/, последните дни /4:1-3/, грижите за вдовиците /5:3-16/ и използването на парите /6:6-19/.
    Павловото второ послание до Тимотей е много лично по характер и се счита за последното писмено обръщение на апостола към Тимотей, към църквата и към света. След като написва своето първо послание до Тимотей, Павел е арестуван отново в Гърция или в Азия и е върнат в Рим, този път като престъпник. При първото му затваряне в Рим той е бил обвинен за незначителни нарушения на юдейския закон. Сега, заедно с хиляди други християни, Павел е арестуван като враг на римската държава.
    При управлението на нечестивия и жаден за кръв Нерон християните са били преследвани и ловени като животни, несправедливо обвинявани, посичани с меч или предавани на лъвовете. Понякога са били намазвани със смола и са се превръщали в горящи факли за Нероновата градина.
    Сам и смразен от студа в затвора /4:10-12/, мисионерът - ветеран усеща, че неговата смърт наближава. Ето защо той увещава своя син във вярата да “заяква в благодатта, която е в Христа Исуса” /2:1/ и да бъде “добър войник Исус Христов” /2:3/. Павловото последно свидетелство не е мрачно и отчаяно, а по-скоро победно. Той заявява: ”Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих” /2 Тим. 4:6,7/. Скоро след това /според традицията/, Павел е обезглавен на Остиянския път, западно от Рим.
    Второто послание до Тимотей включва не само лични наставления към Тимотей и Павловото последно свидетелство, но също така засяга отстъпничеството през последните дни /3:1-9/, вдъхновеността на Писанията /3:16/ и венецът на правдата /4:8/, приготвен за всички, които обичат явяването на Христос.
    В двете Павлови послания до Тимотей, използването на думата “верен” е от особена значимост. Тази дума се среща поне на осем различни места /1 Тим.1:12,15; 3:11; 4:9; 6:2; 2 Тим. 2:2, 11, 13/ и навярно е думата, която най-добре характеризира забележителното служене на великия човек Павел.