ПОСЛАНИЕ КЪМ ФИЛИМОН

    Лично писмо, написано от апостол Павел по време на първото му затваряне в Рим и отправено до един християнин, живеещ в град Колос, чието име е поставено за заглавие. Онисим бил изпратен да занесе писмото на Филимон, заедно с Тихик, който пък носел посланията до църквите в Колос и Ефес. /Кол.4:7-9, Ефес.6:21,22/ Несъмнено и трите писма били написани в Рим около 62 г.сл.Хр.
    Онисим бил преди това роб на Филимон, но избягал от своя господар като взел от него пари и ценности /16,18/. Той тръгнал към Рим вероятно с надеждата, че ще се загуби сред тълпата на големия град. Докато бил там, Онисим срещнал Павел и чрез него повярвал в Исус Христос. Павел го посъветвал да се върне при своя господар и написал писмо с явното намерение да осигури благоприятно посрещане на завърналия се роб, уверен, че Филимон ще приеме Онисим като “възлюбен брат” /16/. Този малък бисер на християнската любов и тактичност е уникален в Свещеното Писание. Правото му на място в канона може би се дължи на факта, че много живо отразява промяната станала в един човек поради вярата му в Христос и това, че робът и господарят са братя в Христос. Писмото представлява молба до Филимон да показва християнска доброта и милост към роба, който го е ограбил. Посланието уверява християните, че Бог разрешава възникналите проблеми, когато човек вече е намерил пътя си към Христос и посочва по какъв начин могат да бъдат разрешени някои от тях.
    След поздравите /1-3/, Павел възхвалява Филимон за неговата християнска любов и вярност. След това с голяма тактичност се обръща към него, напомняйки му, че самият той му е длъжен заради вярата в Христос. Апостолът приема като лична отговорност всеки дълг на Онисим към Филимон. В стихове 21 до 23 Павел изпраща лични поздрави на някои живеещи в Колос и завършва с благословения.