ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН

    Откровение /на гръцки “апокалипсис” – откриване/. Последната книга на Новия завет, чийто автор я е озаглавил “Откровение на Исус Христос” /1:1/. В религиозната литература терминът “апокалипсис” се отнася за разкриване на бъдещето, по специално посредством символични пророчества. “Данаил” и “Захария” от Стария завет са сходни с “Откровение” от Новия завет.
    Авторът на Откровение нарича себе си просто Йоан /1:1,4,9, 21:2/, “ваш брат” /1:9/. Очевидно той е бил толкова известен, че не е сметнал необходимо да каже нещо повече за себе си. Всички християнски писатели до средата на 3 век, чиито творби са запазени до днес, приписват книгата на апостол Йоан.
    Съвременната наука се разделя по въпроса кога точно е написано Откровението във времето на Нероновото царуване /54-68 г.сл.Хр./
    В четири последователни пророчески картини Откровението разкрива живота на църквата и събитията на земята, които ще се случат преди установяването на Христовото царство. Вниманието е насочено към изпълнения с катаклизми край на света и създаването на новата земя. Четирите главни пророчески картини са:
    1. Седемте църкви /гл.1-3/
    2. Седемте печата /гл.4 до 8:1/
    3.Седемте тръби /гл.8:2 до 11/
    4.Последните събития на Великата борба /гл.12 до 22/
    След кратко въведение /1:1-3/ Йоан предава поредица от седем вести отправени до “седемте църкви, които са в Азия” /1:4/. За всяка църква има наставление, предупреждение и насърчение, особено подходящи за нейното положение. Като имаме предвид обстоятелството, че в Откровението се набляга на предстоящото Христово идване /1:1,3, 3:11, 6:11, 12,12, 17:10, 22:6,12,20/, както и характера на обещанията, дадени на седемте църкви /2:7,10,11,17,26, 3:5,10,12,21/, става ясно, че Йоан е предал тези вести с оглед нуждите на вярващите до завръщането на нашия Господ. Следователно, писмата до седемте църкви могат да бъдат считани за източник на указания, утеха и насърчение за църквите не само от времето на Йоан, но и през цялата християнска епоха, чак до завършека на дните. При описанието на Божия трон Йоан говори за книга, “запечатана” със седем печата /гл.4,5/, след което следва пророчеството за седемте печата гл.6 до 8:1/. Тази картина представя Христос, който ръководи всички земни дела и ги провежда според Божия план до деня на “Неговия гняв” /6:17/. Видението за седемте тръби /8:12 до 11:19/ е съставено от поредица събития, достигащи кулминацията си, когато “световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос” /11:15/. Но преди това един мощен ангел слиза от небето с “разгъната книжка”, съдържаща вест, която трябва да се провъзгласи на “много люде и народи, езици и царе” /10:2,11/. Главното в тази вест е “Божият храм и олтара и ония, които се кланят в него” /11:1/, както и дейността на “двамата свидетели” /11:3/.
    Четвъртата пророческа картина /гл.12 до 22/ представя Божията църква на земята, образно една “жена, облечена със слънцето” и “останалите от нейното потомство” /12:1,17/, която претърпява ужасни гонения от змея /13-17/, звяра /13:1-8/ и “другия звяр” /11-18/. Връхната точка на кризата идва когато тези, които обичат Бога и Му служат, са изправени пред смъртния указ от глава 13:15-17 изискващ тяхното подчинение пред силите на злото. Това изискване за всеобщо подчинение е в противовес с вестите, провъзгласени от трите ангела в гл.14:6-11. Поради заплаха от 13:15-17 и предупреждението от 14:6-11 жителите на земята взимат крайно решение дали да бъдат верни на Бога или да отхвърлят милостивата Му покана. Тогава Божиите съдби връхлетяват тези, които са пренебрегвали Неговата милост /гл15,16/. Самата зла сила “Вавилон велики” е унищожена /гл18/. В небето се чува химн на победата /19:1-9/ и Христос, който е Цар на царете и Господ на господарите разгромява коалицията от земни царе, обявили се против Него /19:11-21/. След 1000 години “мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола” са “съдени според делата си” /20:5,12/. Картината на съда приключва с огненото езеро, в което греха и грешниците биват унищожени /20:14,15/. Глави 21:1 до 22:5 показват как Божият народ царува “до вечни векове” /22:5/ на новата земя в присъствието на Бога. Глава 22:6-21 са заключение на Откровението, което завършва с молба за скорошното идване на Христос /22:20/.