ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА

    Авторството на третото евангелие се приписва на Лука, “възлюбения лекар” /Колос.4:14/, който е близък приятел и спътник на апостол Павел. Името Лука се среща три пъти в Новия завет /Колос. 4:14; 2 Тимат.4:11; Филимон 24/, като вероятно и в трите случая става въпрос за евангелист Лука. Някои вярват, че той е роден в Антиохия Сирийска, а други са на мнение, че Лука е от Филипи в Македония /Деяния 16:11-17, 40 - 20:5/. Напълно сигурно е обаче, че той не е юдеин по произход, защото когато изрежда “обрязаните,” апостол Павел не го споменава /сравнете Колос.4:11 със стих 14/. Лука придружава Павел поне през част от Второто му мисионерско пътуване - присъединява се към него в Троада и го съпътства до Филипи, където остава за няколко години. Също така, Лука е с Павел и по време на неговото Трето мисионерско пътуване и изглежда остава с апостола и след отиването му в Рим. По време на своето заточение и малко преди смъртта си Павел пише, че Лука е с него /2 Тим. 4:11/.
    Лука, като лекар, е образован мъж. Несъмнено той е получил възможно най-доброто образование за онези времена. Неговото евангелие представлява най-красивото и академично описание на живота на Христос. Макар Лука да не е виждал Исус лично, той познава много очевидци на Исусовото дело, от които събира обширна и точна информация. Неговото майсторско перо, под водителството на Святия Дух, създава една от най-вдъхновените книги на Новия завет.
    Освен че написва това евангелие, Лука е считан за автор и на "Деяния на апостолите". Тези две книги са предназначени специално за читатели езичници и са адресирани до незнаен получател на име Теофил.
    Темата на "Евангелието от Лука" е “Христос - Човешкият Син.” В това евангелие изразът “Човешкият Син” е използван не по-малко от 23 пъти и поставя ударение върху човешкото естество на Господа. Основната цел на Лука е да изобрази Спасител, на когото не е чужд нито един аспект от човешкия живот. Като човек, Той “плаче” за града /19:41/; “моли се по-усърдно; и потта Му става като големи капки кръв, които капят на земята” /22:44/; Исус извиква: ”Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” /23:46/. Той яде със Симон /7:36-50/, с Марта и Мария /10:38-42/и с управителя на фарисеите /14:1-24/; яде риба след Своето възкресение /24:41-43/.
    Една от отличителните черти на "Евангелието от Лука" е наблягането върху молитвата. Христос е представен като човек на молитвата поне на единадесет места. Също така, това евангелие съдържа три притчи за молитвата, които не се намират в останалите три Евангелия - за среднощния приятел /11:5-8/, за несправедливия съдия /18:1-8/ и за фарисея и биринка /18:9-14/.
    "Евангелието от Лука" е и книга съдържаща песни, защото са записани поне четири песни: песента на Мария /1:46-55/, песента на Захарий /1:68-79/, песента на ангелите при раждането на Исус /2:8-14/ и песента на Симеон /2:29-32/.
    Друга забележителна характеристика на "Евангелието от Лука" е наблягането върху женските добродетели. Споменати са голям брой жени, между които Елисавета, Мария, Анна, вдовицата от Наин, вдовицата, ходеща при неправедния съдия, Марта, Мария и др.
    В сравнение с останалите трима евангелисти, Лука записва най-много от притчите на Господа - общо 45 притчи и илюстрации. Единствено той представя случките с богаташа и Лазар, с богатия глупак, с фарисея и бирника, с добрия самарянин и с блудния син. Деветнадесет притчи от това Евангелие не са споменати в никое друго Евангелие.
    Поради своята красота, точност и брилянтната интелигентност на автора, "Евангелието от Лука" се нарежда между най-обичаните книги в Библията.
    Един от най-забележителните библейски стихове, засягащи служенето на Исус , е в Лука 19:10: ”Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.”