СОФОНИЯ

    Софония е пророк на Южното царство Юда и е съвременник на Наум и Еремия. Явно той е от благороднически произход - син на Хусия и пра-пра внук на цар Езекия /1:1/. Софония пророкува при царуването на Йосия, което продължава от 640 до 609 г. Пр. Хр. Йосия се възцарява още на осем годишна възраст на мястото на своя баща Амон, който царува само две години. Неговият дядо, Манасия, е един от най-нечестивите царе в историята на Юда, като подкрепя идолопоконството и отхвърля поклонението пред Йехова. Царуването на Йосия се разделя на два периода: Предреформационен /640 - 621 г. Пр. Хр./ и реформационен /621 - 609 г. Пр. Хр./ Йосия е измежду добрите царе на Юда и неговата реформация през 621 г. Пр. Хр. е едно от забележителните събития от времето на царуването му. Някои от реформите, които Йосия прави са поправянето на Храма, подновяването на истинското поклонение, разрушаването на високите места и на шерите на Ваал и на Молох, екзекутирането на свещениците на тези богове и наблягането върху Божието слово /4 Царе 22, 23/. Макар на по-заден план, проповедите на Софония несъмнено са значителен фактор за осъществяване на тези реформи.
    Пророчеството на Софония се състои само от три глави, чиято тема е “Денят на Господа.” Същата фраза, която срещаме в Авдия /ст.15/, Йоил /1:15/ и Амос /5:18-20/ е използвана от Софония, за да опише деня на Господния съд.
    Софония предрича не само осъждението на Юда и Израел, но и на езическите нации Филистия, Моав, Амон, Етиопия и Асирия. Интересно е да се отбележи,че за период от двадесет години, всички тези народи са покорени от вавилонската империя, като по този начин се изпълняват думите на пророка. Софония описва “великия ден на Господа” като ден на голямо бедствие:
    “Ден на гняв е оня ден, ден на смущение и на утеснение, ден на опустошение и на разорение, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и на гъста мъгла, ден на тръба и на тревога против укрепените градове и против високите кули при ъглите. Аз така ще наскърбя човеците щото ще ходят като слепи, защото са съгрешили против Господа; Кръвта им ще се излее като прах, и месата им като лайно” /1:15-17/.
    Софония, също като другите пророци, не само възвестява осъждение за определени народи, но показва и причините за тяхното падение. Някои от причините за падението на Юда са поклонението на Ваал /под влиянието на финикийците и на ханаанците/, на Молох и на огнения бог на амонците, който понякога изисква човешки жертвоприношения. Други грехове, споменати от Софония са практикуването на астрология /1:5/, алчност /3:1/, непослушание на пророците /3:2/, отстъпничество /3:2/ и фалшиви пророци и свещеници /3:4/.
    Добре че пророк Софония не завършва писанията си след тези две глави. В такъв случай посланието му би имало изключително подтискащ финал. Глава 3:9-20 представя славна картина царуването на  Самият Месия /3:15/ и неговото царство ще бъде утвърдено завинаги. Израел има обещание, че тогава нейното име ще бъде превъзнасяно от народите по земята. Чудесен стих в книгата Софония е 3:17:
    “Господ твой Бог е всред тебе, Силният, който ще те спаси; Ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни.”
    В заключение, пророкът показва, че Бог не е само Бог на осъждение но и Бог на благодат - благодат, която ще доведе до период на мир и благоуспяване. Интересно е, че името Софония означава “скрит от Йехова”, което подсказва за всепокриващата Божия благодат.