ЕРЕМИЯ

     Еремия живее около сто години след пророк Исайя и е последният от пророците преди плена. Неговото служене продължава почти половин столетие  по време на царуването на царете Йосия, Йоахаз, Йоаким, Йоахин и Седекия.
    Еремия е роден в малкото селце Анатот, намиращо се на около три мили северно от Ерусалим. Той е син на свещеника Хелкия. Навярно това е същият Хелкия, споменат в 4 Царе 22, който занася Книгата на закона на цар Йосия и говори за религиозно пробуждане на нацията. Еремия е призован за пророк на много ранна възраст. В началото той отказва да приеме призива, като мисли, че неговата младост, неопитност и недостатъчното му красноречие го дисквалифицират за това служене /1:6, 7/. Обаче след уверението за божествено водителство в неговата мисия, той прогласява Божието послание с непоколебима лоялност.
    По времето на пророк Еремия три основни сили се стремят към световно господство - Асирия, Вавилон и Египет. До този момент Асирия е властвала безмилостно над света цели триста години, но вече започва да отслабва. Вавилон набира мощ. Египет, която е била световна сила преди хиляда години, се амбицира за възвръщане на загубената си позиция. Двадесет години преди разрешаването на конфликта, пророк Еремия настоява, че Вавилон ще излезе като победител. През 612 г. Пр. Хр. асирийската столица Ниневия пада под ударите на вавилонската армия. През 605 г. Пр. Хр. египтяните понасят фатален удар. В продължение на седемдесет години Вавилон е неуспорим господар над целия свят /25:11/.
    Еремия не само предсказва сблъсъка между тези три сили, но също така посочва Вавилон като оръжие, което Бог ще използва, за да накаже Юда за нейните грехове. Еремия се надява, че хората ще се покаят и по този начин ще избегнат надвисналата опасност. Но неговият вик за завръщане при Бога остава нечут. Думата “отстъпник”, използвана тринадесет пъти в книгата, много точно представя бунтовническото отношение на хората през тази трагична ера от юдейската история. Посланието на Еремия е не само отхвърлено, но неговото пророчество, че Вавилон ще превземе Юда е прието на шега. Ето защо, пророкът често е преследван от своите сънародници. Неговите писания са скъсани и изгорени от цар Йоаким. Той е бит, животът му е застрашаван многократно и е арестуван и затварян няколко пъти /11:18-23; 12:6; 18:18; 20:1-3; 26:1-24; 37:11 - 38:28/.
    Въпреки всичко, пророчествата на Еремия остават и само след няколко години започват да се изпълняват. След завладяването на Асирия и Египет, Навуходоносор насочва яростта си към Юда и отчасти разрушава Ерусалим през 606 г. Пр. Хр. Той отново напада града през 597 г. Пр. Хр. и накрая го изгаря и го оставя в развалини /586 г. Пр. Хр./. Когато армията на Навуходоносор напада Ерусалим, войниците получават заповед да опазят живота на Еремия. Те го освобождават от затвора и му предоставят избора - да остане в Юда или да отиде във Вавилон. Той остава в Ерусалим. Скоро след това обаче, група от фанатизирани юдеи извършва покушение срещу Годолия /когото Навуходоносор е поставил за губенатор/ пленява Еремия и избягва в Египет. Счита се, че Еремия умира там.
    Като се имат предвид тъжните събития, на които Еремия е съвременник, не е чудно, че той е наречен “плачещият пророк.” Макар Бог да му казва да прогласи тежко послание на осъждение, той си остава един чувствителен и сърдечен човек. Неговите послания са изпълнени с молби към народа му и са напоени с неговите сълзи за спасението на Юда.