ЛЕВИТ

     "Левит" е третата книга от Петокнижието и е наречена така, защото в нея се описват принципите на левитите и свещениците и тяхното  служене. Книгата е представлявала нещо като “наръчник на служителя” за свещениците, като ги е водела да съблюдават определени изисквания за личната чистота, помагала им е да разпознават и класифицират различни болести, а също така ги е инструктирала по отношение на начина на хваление.
    Моисей е автор и на тази книга. В нея се споменава 56 пъти, че Бог е говорил директно на Моисей, като му е давал различни послания. Исус също посочва Моисей като автор на книгата /Марка 1:44/.
    "Левит" продължава с описването на историята, организацията и развитието на избраната нация, като специално набляга на религиозния аспект. Книгата се занимава най-вече с устройването на Светилището и с живота, който Бог изисква от тези, които носят Неговото име и общуват с Него. Темата на книгата е “Святост” - термин, който е употребен най-много пъти в тази книга от Библията.
    Думата “жертва” се среща 42 пъти; “свещеник” - 189 пъти; “кръв” - 86 пъти; “свят” - 87 пъти и “изкупление” - 45 пъти. В Новия завет книгата Левит е спомената 90 пъти.
    В "Левит" са разработени три важни идеи: 1. Божията святост; 2. Човешката греховност; 3. Начинът, по който грешникът може да получи достъп до Бога. Ключовият стих на книгата се намира в Левит 19:2: “Свети бъдете, защото аз Господ вашия Бог съм свет.”
    Книгата "Левит" изобразява една много богата система от ритуали, церемонии и жертви. Но ако я погледнем в светлината на Новия завет, по специално на Посланието към евреите, ще открием, че всичко описано в нея е само сянка на добрите неща, които предстоят и “образ на сегашното време /Евр.9:9/. Исус Христос, нашият Свещеник , “е получил служене толкоз по-превъзходно колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания”/Евр.8:6/.