План за евангелизирането на България

(според модела на Ранната Църква)

Конспект

 

България е пост-комунистическа държава в източна Европа с население от осем милиона души. След като приема Християнството през 864г., България става православна държава. Почти 1200 години по-късно, според националните статистически изследвания, 90% от Българите твърдят, че са православни. На практика обаче, това твърдение е отчасти извинение за живот в грях, отчасти проява на инерционно мислене и наследена верската самоличност. Наред с това, съществува открито отхвърляне на Християнската вяра като лично преживяване и практика, и на Библейските закони като канон за живот в Българското общество и култура.

 

Мисионерските и съживителни движения в края на 19я век представят Протестантската теология в България като религиозна алтернатива. Сто години по-късно Българското протестантско движение наброява над 100 000 новородени вярващи, като в по-голямата си част те представляват Петдесятно-Харизматична теология и практики.

 

Въпреки историческите и традиционни дадености, при навлизането на постмодернизма в България, редица протестантски групи и църкви се намират в криза. Следният откъс е конспект на едно по-голямо изследване основано на Библейски принципи и практики, което цели да предложи парадигма за развитието на Протестантството отговаряща на съвременните политически, икономически и обществени условия в България.

 

Конспектен план:

1. Единство в Духа което превъзмогва между-деноминационни и между-културни разлики с цел установяване на работни взаимоотношения.

2. Акцентиране на Библията със специален фокус върху нови преводи и тълкувания на Библейските текстове с цел тяхното използване за лична и обществена формация.

3. Живот на святост основан на Новия Завет като изискване за Християнски живот и свидетелство.

4. Национално движение за пост и молитва за благословени върху Българската нация, съживление на Цвърката и лични нужди

5. Преоткриване и ново посвещение на Библейски стил на служение под ръководството и дарбите на Святия Дух

6. Очакване и приемане на духовно видение от Бога

7. Създаване на стратегии за служение и преосмисляне на ресурсите за служение

8. Географска реорганизация на Протестантската дейност на територията на България  

9. Стратегически евангелизационни и съживителни движения

10. Основаване на процеси за ученичество чрез парацърковни образователни програми, Неделно училище, и малко групи

11. Интеграция на домашни (клетъчни) групи в дейността на църковните общества

12. Целенасочено образование на служители

13. Съвременна парадигма на организация на нови църковни общности основани на радикална контрареформация

14. Утвърждаване на мисионерска работа в България и в световен мащаб

15. Създаване на атмосфера за Християнско образование