Йоан Златоуст: БЕСЕДА 11

Защото, ако сме били насадени по подобие на смъртта Му, ще станем съучастници и във възкресението[1] (6:5)

1. Това, което съм казвал и по-горе, ще кажа и сега, а именно, че (апостолът в посланието към Римляните) често преминава към нравоучително слово не така, както в останалите пoслания, които разделя на две части и първата посвещава на догматическо учение, а втората на нравствеността; но тук не е така, а той прави двете неща едновременно в цялото послание, за да бъде словото му добре прието. И така, тук той казва, че съществуват две умирания и две смърти: едното умиране се извършва от Христос в кръщението, а другото трябва да се извърши чрез нашите действия след кръщението. Това, при което в кръщението са погребани всички наши грехове представлява дар от Христос, а да бъдем погребани след кръщението и да останем мъртви за греха  - това трябва да извършим с нашите собствени усилия. Макар че тук, както ще видим, най-много ни помага Бог. Кръщението има силата не само да изглади предишните прегрешения, но и защитава от бъдещи. И както за прощение на предишните прегрешения ти си принесъл вяра, така и за да не се оскверниш отново с грехове след кръщението, ти трябва да се въоръжиш с усърдие. Съветвайки именно това, (апостолът) казва: Защото, ако сме били насадени по подобие на смъртта Му, ще станем съучастници и във възкресението. Забеляза ли как той възвисява слушателя, възвеждайки го направо при самия Господ, стараейки се да покаже по-голямо подобие с Него. А за да не започнеш да възразяваш, апостолът не казал: смърт, но: подобие на смърт, понеже в теб не е умряла самата същност, а е умрял грешният човек, т.е. порочността. Апостолът също така не казал: ако сме се участвали в подобие на смъртта Му, но какво казва? Ако сме били насадени с Него, намеквайки с тези думи, за насаждането на Неговия плод в нас. Както Христовото тяло, което погребано в земята принесло като плод спасението на света, така и нашето тяло, погребано в  кръщението, е принесло за плод правда, освещение, осиновление и безчислени блага, а впоследствие ще принесе и дара на възкресението И така, понеже ние сме били погребани във вода, а Христос в земята, ти в отношението към греха, а той телесно, то (апостолът) не казал: съединени чрез смърт, а чрез подобие на смърт, защото макар и едното, и другото да са смърти, те не се извършат по отношение на едно и също нещо. Ако сме били насадени по подобие на смъртта Му, казва, ще станем съучастници и във възкресението. Тук той има в предвид бъдещото възкресение. Така както по-горе, когато разсъждавал за смъртта, каза: или не знаете, братя, че всички които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му, той не казал нищо ясно за възкресението, но за живота след кръщението заповядва: да ходим в нов живот, то тук, употребявайки същия израз, ни предизвестява бъдещото възкресение. А за да разбереш, че (апостолът) говори именно за бъдещото възкресение, той, казвайки: ако сме били насадени  по подобие на смъртта Му, не казал, че ще се съединим чрез подобие на възкресение, но просто – ще станем съучастници и във възкресението. За да не възразиш “Ако не сме умрели както е умрял Христос, то как ще възкръснем както е възкръснал Той?” - когато споменал за смъртта, апостолът не казал: съединени чрез смърт, но чрез смърт подобна, а когато говори за възкресението, не казал: чрез възкресение подобно, но ще станем съучастници и във възкресението. И отново не казал били сме, но ще бъдем, посочвайки с тези думи не нещо вече станало, но  бъдещото възкресение. След това, желаейки да направи речта си достоверна, той посочва другото възкресение, което се извършва тук, преди бъдещото, за да можеш чрез настоящото да повярваш и в бъдещото. Казвайки именно, че ще станем съучастници и във възкресението, прибавил:

като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха (ст. 6). Тук (апостолът) заедно с причината, представил и доказателство за бъдещото възкресение; и той не казал разпънато, но разпънато с Него, приближавайки кръщението и кръста. Така и по-горе казал: съединихме се чрез смърт подобна на Неговата, за да се унищожи тялото на греха, наричайки така не нашето тяло, но порочността като цяло. Както той обобщаващо нарича целия стар човек зло, така и тялото на стария човек също нарича зло, състоящо се от различни видове пороци. И за да видиш, че казаното не е мое предположение, послушай как сам Павел обяснява това по-нататък. Казвайки: за да се унищожи тялото на греха, той прибавил: та да не робуваме вече на греха (ст.6). Желая тялото да бъде мъртво, но не да се разруши, а да не греши. И по-нататък (апостолът) продължава да обяснява това, казвайки:

защото, който е умрял, той е оправдан от греха (ст.7). Това (апостолът) казва за всеки човек, защото както умрелият е оправдан от греха, заради това, че лежи мъртъв, така е и излезлият от кръщението: той вече веднъж е умрял, затова трябва завинаги да остане мъртъв за греха.

2.  И така, ако ти си умрял в кръщението, остани мъртъв, защото никой, който е умрял, не може да греши вече; а ако грешиш, то унищожаваш Божия дар. По този начин, изисквайки от нас толкова високо любомъдрие, (апостолът) веднага посочва и наградата, казвайки: и ще живеем с Христос (ст. 8). Макар че да сме в общение с Владиката е повече всяка друга награда и само по себе си да е велик венец, но освен това, казва (апостолът) аз ти предлагам и друга награда. Каква? Вечен живот.

Ако вярваме в Него, казва той, и ще живеем с Него (ст. 8). Откъде е видно това?

Знаейки, че Христос като биде възкресен от мъртвите не умира вече (ст. 9). Обърни отново внимание на изкуството на (апостола), как той извежда своята мисъл от противоположното. Понеже кръстът и смъртта естествено плашели някои, то той показва, че именно те трябва да се укрепят в надежда. Ако Христос е умрял веднъж, казва Павел, то не мисли, че Той е смъртен; напротив, вследствие на самото това Той пребивава в безсмъртие, понеже Неговата смърт била смъртта на смъртта, и понеже е умрял, то Тпй не умира. Така е

Защото смъртта, с която умря Той, умря за греха веднъж завинаги (ст. 10). Какво означава за греха? Тоест, Той не бил виновен за смърт (или смъртта нямала власт над Него),  но умрял за нашите грехове. Затова Той и умрял, за да унищожи греха, да вземе живота му и да отнеме цялата му сила. Забелязваш ли как (апостолът) уплашил слушателите? Ако Христос не умира втори път, то няма второ кръщение, а ако няма второ кръщение, то ти не трябва да имаш склонност към греха. Всичко това (апостолът) говори, въставайки срещу мислещите: да вършим зло, за да дойде добро или да останем в греха, за да се умножи благодатта. Желаейки из корен да унищожи такова мнение, той и казва това.

А живота, който живее, продължава, живее го за Бога (ст. 10), т.е. непрестанно, понеже смъртта вече няма власт над Него. Ако Христос е умрял с първата смърт, не защото е бил виновен за смърт, а заради друг грях, Той повече не умира, Той вече е изтребил греха. Същото изразил (Павел) и в посланието към Евреите, казвайки: иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света; а на дело, в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва. И тъй, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, така и Христос като биде принесен веднъж да понесе греховете на мнозина, ще се яви без да има работа с грях за спасение на ония, които Го очакват (Евр. 9:26-28). Апостолът показва и силата да се живее по Бога и силата, и могъществото на греха – силата да се живее по Бога се състои в това, че Христос вече не умира, а могъществото на греха в това, че той е победил и умъртвил безгрешния; следователно, как той няма да погуби тези, които действително са виновни? След това, понеже (апостолът) говорел за Христовия живот, за да не каже някой: “Какво отношение имат към нас тези думи”, той прибавил по-нататък:

Така и вие считайте себе си мъртви за греха и живи към Бога (ст.11). Добре казал – считайте – защото не е възможно да си представим с видими образи това, за което той говори. Какво си длъжен да мислиш, ще попиташ? Мъртви към греха, а живи към Бога в Исуса Христа, т.е. живеещи за Бога да достигнем всякакви добродетели, имайки за свой помощник самия Исус; това и означава за Христос. Ако Той ни е възкресил от мъртвите, то толкова повече може да ни поддържа когато сме живи.

И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти (ст. 12). Апостолът не казал да не живее или да не действа плътта, но да не царува грехът, защото Христос е дошъл не да изпразни природата, а за да поправи волята. След това, показвайки, че ние се избавяме от властта на порока не със сила или по необходимост, а доброволно (апостолът) не казал: да не господства, което би указало принуждение, а да не царува. Не би било уместно ръководените към небесното царство да имат за цар греха и призованите да царуват с Христос да желаят да бъдат пленници на греха, така както би било нелепо, ако някой, сваляйки от главата си диадемата, би пожелал да бъде роб на безумна жена, просеща и облечена в дрипи. След това, понеже е трудно да се победи греха, то виж как апостолът показал и лекотата, и утешил в труда, казвайки: във вашето смъртно тяло. С това той дава да се разбере, че подвизите са временни и бързо се прекратяват, а заедно с това ни напомня за предишните зли дела и за корена на смъртта, понеже отначало тялото станало смъртно чрез греха. Но е възможно да не грешим, макар да имаме смъртно тяло. Виждаш ли цялото богатство на Христовата благодат? Адам, още преди да има смъртно тяло, паднал, а ти можеш да бъдеш увенчан, дори и имайки подвластно на смъртта тяло. А по какъв начин, ще попиташ, царува грехът? Не със собствената си сила, но чрез твоята небрежност. Затова казвайки: да не царува, обяснява самия вид на това царуване със следващите думи: та да не се покорявате на неговите страсти. Да отстъпиш всичко на тялото, даже и властта, не е чест, но крайно робство и връх на безчестието. Когато то прави каквото желае, тогава бива лишено от всяка свобода, а когато среща препятствия, тогава най-вече съхранява своето достойнство.

Нито представяйте телесните си части като оръжия на неправдата (ст. 13).

3. И така, тялото може да бъде средство и за порока, и за добродетелта, подобно на оръжие, което в зависимост от ползващия го е пригодно и за едното, и за другото; така с едно и също оръжие се защитава и войнът, сражаващ се за отечеството, и разбойникът, въоръжен срещу гражданите; следователно, вината пада не върху оръжието, а върху този, който го употребява за зло. Същото може да се каже и за плътта, която бива една или друга, не поради собствената си природа, а според разположението на душата. Когато ти с излишно внимание гледаш чуждата красота ,то окото става оръжие на неправдата  не поради собственото си действие (защото за окото е свойствено да гледа и да не гледа лукаво), но се употребява лукаво според желанието; ако ти обуздаеш желанието, то и окото става оръдие на правдата. Същото можем да кажем и за езика, за ръцете и за всички останали членове.  И апостолът добре нарекъл греха неправда: който греши, той постъпва несправедливо или по отношение на самия себе си, или към ближния, но много повече по отношение на самия себе си, отколкото към ближния. И така, отдалечавайки се от порока, (апостолът) води към добродетелта и казва:

но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите. С тези думи той показва гибелността на греха и величието на Божия дар. Представете си, казва той, какви бяхте преди и какви станахте сега. Какви бяхте? Мъртъвци и погиващи с гибел, от която било невъзможно да се избавите, понеже нямало никой, който да е в състояние да ви помогне. И какви сте станали от такива мъртъвци? Живеещи с безсмъртен живот. Чрез кого? Чрез могъществото на Бога. И така, справедливо е да му се подчиним с усърдие, каквото е свойствено за съживени от мъртвите.

И телесните си части на Бога като оръжия на правдата(ст. 13). Следователно, ако може да бъде направено оръдие на правдата, тялото не е нещо лошо. Казал за оръдието, (апостолът) известил, че е настъпила тежка битка. Затова ни е нужно силно оръжие, дух мъжествен и добре разбиращ битка от такъв вид, а повече от всичко е нужен вожд. Но вождът вече присъства, бивайки винаги готов за съюз с нас, винаги непобедим. Той ни е приготвил и силно оръжие, искайки от нас единствено съгласие да употребим това оръжие както трябва, при условие, че се покоряваме на вожда и използваме оръжието за отечеството. И така, внушавайки ни нещо толкова велико, напомняйки за оръжието, битката и войната, (апостолът) отново възбужда в нас готовност, казвайки:

защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат (ст. 14). А ако грехът повече не господства над нас, то за какво апостолът (увещава) по-рано: да не царува вече грехът във вашето смъртно тяло, нито предоставяйте телесните си части като оръжия на неправдата? Какво значат тези думи? Тук (апостолът) мимоходом изказва мисъл, която впоследствие разкрива и развива с пълно изкуство. Каква е тази мисъл? Нашето тяло до пришествието на Христос било лесно достъпно за греха. След смъртта в него влязло голямо множество страсти и поради това за него станало крайно трудно да върви в пътя на добродетелта Нямало го още нито всемогъщият Дух, нито кръщението, което може да умъртви, но то бягало подобно на някакъв необъздан кон и често грешало, защото законът, макар да предписвал какво трябва да се прави и да не се прави, не давал на подвизаващия се нищо, освен словесни увещания. Когато се явил Христос, борбата станала по-лека. Затова на нас, като получили участие в голяма помощ, са определени и по-трудни подвизи, заради което казал и Христос: ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство (Мт. 5:20). Впоследствие апостолът говори по-ясно за това, а сега просто кратко намеква за него, показвайки, че ако не сме вече подчинени на греха, то той няма да ни владее. Не само законът заповядва, но и благодатта, която прощава предишното и укрепява за бъдещето. Законът обещава венци след труда, а благодатта първо увенчала, а след това призовала към подвизи. Но тук, по мое мнение, се разбира не целият живот на вярващия, а се прави сравнение между кръщението и закона, за което (апостолът) на друго място казва, че буквата убива, а Духът оживотворява (2 Кор. 3:6). Законът обвинява за престъпление, а благодатта ни освобождава от него. Както законът обвинява и въоръжава греха, така и благодатта, прощавайки, не позволява да останем под греха. По този начин ти в двоен смисъл си освободен от властта на греха, първо, защото не се намираш под закона, и второ, защото се ползваш от благодатта.

4. И така, след като (апостолът) успокоил слушателя чрез предишните думи, той отново го утвърждава, предлагайки увещание във вид на възражение и казва:

Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде (ст.15)! Макар отначало (апостолът) да отговаря с отрицание на предложения въпрос като на крайно неуместен, след това променя речта си в увещание и доказва, че лекотата на подвига е велика, казвайки така:

Не знаете ли, че комуто представяте себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда (ст. 16)? Не говоря вече, разсъждава (апостолът), за геената и за тежкото бъдещо наказание, но за настоящия срам, когато вие ставате роби и при това доброволни роби, роби на греха, наградата за което е отново да умрете. Ако до кръщението грехът произвеждал телесна смърт и раната се нуждаела от такова лечение, че Владиката приел смърт и по  този начин разрушил злото, то какво няма да произведе грехът, който те овладява, когато след толкова велики дарове и свобода, ти отново и доброволно се връщаш под неговото робство? И така, не се стреми към тази бездна, не се предавай доброволно на греха. Във време на война войниците често се предават и неволно, но тук никой няма да те победи, ако ти сам не станеш изменник. Затова, внушавайки по подходящ начин срама, (апостолът) заплашва и с въздаяние, и посочва възмездието за това дело и от този, и от друг вид – именно на праведността и смъртта, смърт не телесна, но много по-ужасна. В края на краищата ако Христос не умира повече то кой ще разруши тази смърт? Никой. Следователно, необходимо е да търпим  вечно наказание и да се мъчим, понеже няма да има и чувствена смърт както тук, която би дала покой на тялото и би го разделила от душата: и смъртта, последният враг, ще бъде победен (1 Кор. 15:26). Следователно, наказанието ще бъде безкрайно. Но не то очаква покоряващите се на Бога, а тяхната награда ще бъде праведността и благата, произлизащи от нея.

Благодарение обаче Богу, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени (ст. 17). Засрамвайки с робството, заплашил и посочил въздаянието, (апостолът) отново ободрява (слушателите), напомняйки им за благодеянията. С настоящите думи той показва, че те са се освободили от велико зло, че са се освободили не със собствени сили, и че бъдещето е много приятно. Подобно на това, както някой, освобождавайки пленник от жесток мъчител и убеждавайки го да не се връща при него, му напомня за ужаса на тази власт, така и Павел съвсем ясно изобразява миналите бедствия, говорейки и за благодарението на Бога. Нужна била не човешка сила, казва той, за да ни освободи от това зло; но благодарение на Бога, Който пожелал сме били избавени. И прекрасно, казал апостолът: покорихте се от сърце, т.е. вие не сте били водени от принуждение или насила, но доброволно, по собствено разположение сте се оставили от греха. Тук има както похвала, така и упрек. Ако сте дошли доброволно и не сте били водени от никакво принуждение, то какво извинение и какво оправдание можете да имате, когато отново се връщате към предишното? А след това, за да познаеш, че всичко това не зависело само от едното тяхно разположение, но и от Божията благодат, апостолът казвайки: покорихте се от сърце, прибавил: на оня образец на вероучение. Послушанието от сърце показва свободата на волята, а думата покорихте се намеква за Божията помощ. Какъв е образецът на учението? Да живеем правилно и внимателно.

И освободени от греха, станахме слуги на правдата (ст. 18). Тук (апостолът) показва два Божии дара: на освобождението от греха и покоряването на правдата, което е по-добро от всяка свобода. Бог постъпил така, както постъпва например този човек, който вземайки сираче, доведено от варвари в тяхната земя, не само го освободил от плена, но заменил неговия баща като попечител и му оказал твърде високо достойнство. Нещо подобно се случило и с нас. Бог не само ни освободил от древното зло, но и ни привел в ангелски живот, изравнил за нас пътя за съвършена добродетел, след като ни поставил под защитата на праведността, убил древното зло, умъртвил стария човек и ни ръководел към безсмъртен живот. И така, да пребъдваме в този живот като действително живи, защото мнозина, макар да изглежда, че дишат, все пак се намират в по-жалко състояние от мъртвите.

5. Съществуват различни видове смърт: има телесна смърт, от която Авраам, бивайки мъртъв, не бил мъртъв, както е и казано: Бог не е Бог на мъртвите, но на живите (Мт. 22:32); има духовна смърт, която имал предвид Христос, казвайки: остави мъртвите да погребват своите мъртви (Мт. 8:22); има и друга смърт, достойна за похвала, явяваща се при наличието на любомъдрие, за която говори Павел: умъртвете телесните си части, които действат на земята (Кол. 3:5); накрая, има смърт, водеща до предишната и намираща се в кръщението, както е казано: разпнахте стария човек (Римл. 6:6), т.е. умъртвихте го. И така, знаейки това, да започнем да избягваме тази смърт, според която ние, макар и бивайки живи,  умираме и не се страхуваме от този, поради който настъпва общата смърт. А два други вида смърт, от които едната е блажена и дадена от Бога, а другата е похвална и зависи както от нас, така и от Бога, ние трябва и да изберем, и с ревност да започнем да осъществяваме. Едната от тези две смърти Давид облажава, казвайки: блажен този човек, чийто беззакония са простени (Пс. 31:1), а другата възхвалява Павел, казвайки в посланието към Галатяните: ако сте Христови разпнали сте плътта (Гал. 5:24). От една друга двойка смърти едната Христос нарича достойна за пренебрежение, казвайки: не бойте се от този, който убива тялото, но не може да убие душата, а другата страшна, казвайки: но бойте се от този, който може и душата, и тялото да хвърли в пъкъла (Мт. 10:28). И така, избягвайки геената, да изберем за себе си тази смърт, която се облажава и възхвалява, а от другите две смърти едната да избягваме, а от другата да се страхуваме. За нас няма никаква полза да виждам слънцето, да ядем и да пием, ако животът ни не е ознаменуван с добри дела. Кажи ми, каква е ползата, ако един цар се облича в порфир, разполага с оръжие, но не управлява нито един поданик, а е уязвим за всеки, който желае да го оскърби и обиди? Така и за християнина няма да има никаква полза, ако той имайки вяра и дара на кръщението, се окаже победен от всички страсти; в този случай и обидата би била по-голяма и срамът по-силен. Както цар, облечен с диадема и багреница, не само не носи чест на тази дреха, но със собствения си срам я безчести, така и вярващият, ако води порочен живот, с това не само няма да внуши към себе си никакво почитание, но още ще стане и смешен. Тези, които са съгрешили без закон, казва апостолът, без закон и ще погинат, а тези, които са съгрешили под закона, под закона и ще бъдат съдени. (Римл. 2:12). И в посланието към Евреите той казал: този, който е престъпил Мойсеевия закон, умира безпощадно при думите на двама или трима свидетели. Колко по голямо наказание мислите заслужава този, който е потъпкал Божия Син. (Евр. 10:28-29). И напълно естествено, понеже аз, казва (Христос), чрез кръщението покорих в теб всички страсти. Как се е случило това, че ти си оскърбил толкова велик цар и си станал вместо един друг? Аз умъртвих и погребах предишните ти грехове като червеи защо ти роди други? Греховете са по-лоши от червей: червеите смучат тялото, а греховете повреждат душата и произвеждат голямо зловоние. Но ние не чувстваме това и затова и не бързаме да очистим душата си. И пияният не забелязва мръсния мирис на изпитото вино, а трезвият го усеща добре. Така е и по отношение на греховете – живеещият целомъдрено с точност усеща тяхното зловоние и нечистота, а предаващият себе си на порока, като страдащ от главоболие след някакво опиянение, не чувства даже и това, че е болен. Най-ужасното действие на порока се състои в това, че на хванатите от него той не дава възможност да видят цялата опасност на собствената си гибел, а напротив, валяйки се в мръсотията, те си въобразяват, че се наслаждават на благоухание, затова не могат да се освободят, а бивайки пълни с червеи, се гордеят, като че ли са украсени със скъпоценни камъни. Те даже и не желаят да ги изтребят, но ги хранят и развъждат в себе си до тогава, докато не бъдат предадени на червеите на бъдещия век, понеже сегашните са само предвестници на бъдещите, а по-добре не само предизвестници, но родоначалници на тези никога не умиращи червеи, както е казано: червеят им не умира (Мк. 9:44). Те изгарят в геената, която никога не угасва. И така, за да не се случи това с нас, нека да пресушим източника на злото, да угасим пещта, да изтръгнем от корен порока, понеже ако отрежеш от земята лошото дърво отново ще пораснат лоши издънки. В какво се състои коренът на злото? Разбери това от добрия градинар, който знае това с точност, грижи се за духовното лозе и поддържа цялата вселена. Какво нарича той причина за всяко зло? Страстта към парите. Коренът на всяко зло, казва той, е користолюбието (1 Тим. 6:10). Оттук поизлизат войните и враждите; оттук са караниците, боевете, подозренията и обидите; оттук са убийството, варварството и гробокопаенето; вследствие на сребролюбието не само градове и области, но пътища, места обитаеми и необитаеми, планини, гори, долини, с една дума – всичко е пълно с кръв и убийство. Това зло не щади и морето, но и там неиствува с цялото си зло, понеже морските разбойници постоянно извършват нападения и измислят нови способи за грабеж. Вследствие на сребролюбието се извратили законите на природата, разколебали се родствените съюзи, разрушили се основите на самото битие.

6. Властта на парите въоръжила ръката си не само срещу живите, но и против мъртвите; със сребролюбците не можеш да се примириш и чрез смъртта, но те, разрушаващи гробници, простират злодейски ръце към мъртви тела и освободилите се от живота не освобождават от своите зли помисли. Къде не се срещнеш със злото, в къщи или на пазара, в съда или в правителствени места, в царските чертози, или където и да е било, забележи, че цялото зло произлиза от сребролюбието. Именно това зло напълнило всичко с кръв и убийство, то запалило пламъците на геената, то направило така, че градовете станали с нищо по-добри, но даже много по-лоши от пустиня. От тези, които грабят по пътищата все пак има начин да се опазиш, понеже те не винаги нападат; а тези, които правят същото в градовете са много по-лоши от първите, и е много по-трудно да се опазиш от тях, понеже те с пълна дързост открито вършат делата, които първите вършат скрито. Сребролюбците, съюзявайки се с тези закони, които са създадени с цел да премахнат тяхното лукавство, напълнили града с множество убийства и престъпления. Кажи ми, не е ли убийство, и не е ли по-лошо от убийство да предаваш нищия на глад, да го хвърлиш в затвора и заедно с глада да го подложиш на мъките на безчислени изтезания? Макар ти сам да не правиш всичко това, но служиш за негова причина и така го вършиш повече от тези, които служат на теб. Убийците веднъж извадили меч и причинили кратковременна болка не продължават мъчението; а ти, клеветейки, оскърбявайки и зломислейки, и правейки за него и самата светлина тъмнина, карайки го хиляди пъти да желае смъртта, помисли, колко смърти си му причинил вместо една. И най-лошо е това, че ти грабиш и лихвоимстваш не защото теб те угнетява нищета и те принуждава глад, но за да позлатиш повече юздата на коня, покрива на дома и капителите на стълбовете. И как няма заради всичко това да бъдеш достоен за геената, когато ти брата си, който заедно с теб е станал участник в неизказани блага и толкова почитан от Твоя Владика, подлагаш на безчислени бедствия, за да украсяваш камъни, подножия и безсловесни животни, които не съзнават своята украса? И кучето при теб е на по-голяма почит, а човека или по-добре да кажем Христос заради кучето и всичко друго, което вече изброихме, осъждаш на краен глад. Какво е по-лошо от такова безразличие? Какво е по-лошо от такова беззаконие? Колко нужна е огнената река за такива души? Сътвореният по Божия образ стои обезчестен, вследствие на твоята безчовечност, а главата на мулето, носещо твоята жена, сияе с изобилно злато, както и покривите, и дървените принадлежности са окичени с балдахин. Ако трябва да се направи маса или подножие, всичко се прави от сребро и злато, а този, заради когото Христос е слязъл от небето и е пролял драгоценната Си кръв, вследствие на твоето користолюбие е лишен от необходимата му прехрана. Твоето ложе отвсякъде е обсипано със сребро, а телата на светиите са лишени от необходимото покривало; за теб Христос е по-маловажен от всичко – от слугите и от мулето, и от ложето, и от трапезата, и от подножието. Не говоря за другите безчислени неща, оставяйки на вас сами да помислите за тях. Ако ти, слушайки това, идваш в ужас, то престани да постъпваш така и казаното няма да те повреди ни най-малко. Престани, удържи се от това безумие. Явно безумие е да се грижиш за това. Затова, оставяйки това, да вдигнем накрая своя поглед към небето, да си спомним за бъдещите дни, да помислим за страшния съд за строгия отчет, за неподкупната присъда; помисли, че Бог вижда всичко това и все пак ни не изпраща мълния свисше, макар нашите дела да заслужават това. Но Той не прави това, нито праща над нас морето, нито разтваря под нас земята, нито угася слънцето, нито небето със звездите отваря устата си, да кажем с една дума, нищо не се променя, но остава същото, за да може всяко творение да пребъде в порядък и да ни служи. И така, размислили за това да възблагоговеем пред величието на Неговото човеколюбие, и да се върнем съм нашето благородство, защото преди не сме се показали с нищо по-добри, но дори по-лоши от безсловесните. И те обичат сродните си и се удоволстват от общата природа за взаимна склонност едни към други.

А ти, имайки освен общата природа още хиляди подбуждения да се намираш в тесен съюз със собствените си членове, а именно – надареността с разум, участието в благочестието, общението в безчислените блага, си станал по-груб и от безсловесните животни, показваш голяма загриженост към безполезните вещи и пренебрегваш Божиите храмове, които погиват от глад и голота, даже сам често ги подлагаш на хиляди бедствия. Ако постъпваш така поради славолюбие, то по-добре би било за теб да се загрижиш за брат си, отколкото за коня. Така по-добре ще се възползват от твоето благодеяние, там ще ти сплетат по-прекрасен венец за твоето усърдие; а сега, постъпвайки съвършено различно, ти не чувстваш, че въоръжаваш срещу себе си хиляди обвинители. Кой няма да каже лошо за теб? Кой няма да те обвини за всяка жестокост и човеконенанвистничество, виждайки, че ти унижаваш човешкия род и цениш безсловесните повече от хората, а заедно с безсловесните и своя дом, и нещата в дома си? Не си ли чувал, какво казва апостолът, че първите, приели учението, продавали къщи и имения, за да нахранят братята си? А ти и от другите отнемаш къщи и имущество, за да украсиш коня, дървото, покрива, стените, подножието. А най-лошото от всичко е, че не само мъже, но и жени вършат това безумие, въвличайки мъжете в големи и празни трудове, и често ги принуждават да се мъчат за всякакви празни неща повече, отколкото за необходимото. А ако някой ги обвинява в това, те измислят оправдание, достойно за всякакво осъждение. Всичко става, казват те. Какво говориш? Не се ли страхуваш да произнесеш това, поставяйки гладуващия Христос наравно с коня, мулето, ложето и подножието, а по-добре да кажем не на равно, а по-голяма чест ти отдаваш на другите, а за Христос оставяш едва малък дял. Не знаеш ли, че всичко Му принадлежи - и самият ти, и всичко, което имаш? Не знаеш ли, че Той е образувал тялото, дарил е душата, дал ти е целия свят? А в замяна на това ти не правиш и малко въздаяние. Ако отдадеш в наем и малка къща, то с голяма точност ще изискваш заплата за нея; а сега, ползвайки се от цялото Божие творение и обитавайки толкова велик свят, не се съгласяваш да заплатиш и малка цена, но и самия себе си,и всичко, което имаш,си отдал в жертва на тщеславието, от което и зависи всичко това. Конят, украсен по този начин, не може от това да стане по-добър в своето достойнство, а също и седящият на коня човек, който понякога даже губи и своето достойнство. Мнозина, оставяйки без внимание ездача, обръщат внимание на принадлежностите на коня, на слугите, вървящи отпред и отзад, и пристъпващи важно, а този, когото те съпровождат, мнозина ненавиждат и гледат като на обществен враг. Това не става, когато ти украсяваш своята душа, но и хората, и ангелите, и самият Владика на ангелите - всички ти сплитат венец. По такъв начин, ако обичаш славата, удържи се от това, което правиш сега и украсявай не дома, но душата си, за да станеш знаменит и славен; сега нищо не може да бъде по-ниско от теб, който излагаш на показ красотата на къщата си и имаш съвършено празна душа. Ако не можеш да понесеш моите думи, чуй какво направил един от езичниците и се засрами от неговото любомъдрие. Разказват, че един от тях, влизайки във великолепен дом, блестящ от обилно злато и сияещ от красотата на мрамора и колоните, виждайки, че целият под на дома е застлан с килими се изплюл в лицето на стопанина. След това в отговор на упрека, той казал, че понеже на никое друго място в дома не трябвало да направи това той бил принуден да нанесе обидата в лицето на хазяина. Виждаш ли колко е смешен човекът, който украсява приборите и колко е презиран от всеки, който има поне малко ум? И напълно справедливо. Ако някой заставя своята жена да ходи облечена в дрипи и да бъде пренебрегвана, а слугата облича в пищна премяна то, разбира се, ти не би понесъл това равнодушно, но би се разгневил на тази постъпка като на крайна обида. Така разсъждавай и за душата. Когато украсяваш стените, пода, домашните прибори и всичко останало, но не даваш щедра милостиня, не се упражняваш в другите дела на любомъдрието, тогава ти постъпваш точно така и много по-лошо. Между роба и госпожата няма разлика, но между душата и плътта има огромна разлика, и то много повече между духа и дома, между душата и ложето и подножието. И така, какво извинение може да е достойно, когато всички тези неща покриваш  със сребро, а не обръщаш внимание на това, че твоята душа е облечена в дрипи, неизмита, топи се от глад, покрита е с рани и е изпохапана от хиляди кучета, и когато при всичко това ти все още се хвалиш с украшенията на ненужни вещи? Това е върхът на безумието – да се възвеличава с такива дела този, който е осмян, поруган, обезоръжен, обезчестен и паднал под най-ужасно наказание. Затова, умолявам ви, размисляйки за всичко това, отрезвейте накрая, елате на себе си и започнете да украсявате душата. Тогава тази украса ще пребъде завинаги, а нас ще направи равни на ангелите и ще ни дари непреходни блага, до които дано всички ние да достигнем чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, на Когото да бъде слава за винаги. Амин.