Йоан Златоуст

БЕСЕДА 13

Защото законът е духовен, а пък аз съм плът, продадена под греха ( 7:14).

1. Понеже (апостолът) казал по-горе, че злото се увеличило и че грехът, срещайки се със заповедта, станал по-силен и се получило противното на това, към което се стремял законът и по този начин довел слушателя до голямо недоумение, то, освобождавайки първо закона от лошо подозрение, той след това показва причината, вследствие на която се случило това. За да не би някой слушайки, че грехът взел повод от заповедите, че когато дошла заповедта грехът оживял, че грехът измамил и умъртвил заповедта – за да не помисли, че законът бил виновен за цялото това зло, (апостолът) преди всичко с голямо дръзновение защитава закона и не само го освобождава от обвинение, но и го прави достоен за похвала. И той представя това, не като че сам говори в полза на закона, но като че ли произнася обща присъда. Но законът, казва той, е духовен. С това сякаш казал: всички признават и е добре известно, че законът е духовен, а поради това и не трябва да допускаме, че той причинява греха, и че на него лежи вината за случилото се зло. И гледай как той не само го освобождава от обвинение, но и го хвали без мяра. Наричайки го духовен, той показва, че законът е наставник на добродетелите и враг на порока, понеже да бъдеш духовен, означава да се отдалечаваш от всички грехове; това именно и прави законът, заплашвайки, вразумявайки, наказвайки, изправяйки, съветвайки всички относно добродетелите. Откъде, ще попиташ, дошъл грехът, ако наставникът бил толкова достоен за удивление? От небрежността на учениците. Затова (апостолът) прибавил: а пък аз съм плът, изобразявайки човек, живеещ и под закона, и до закона. Продадена под греха. След смъртта, казва той, нахълтала тълпа страсти. Когато тялото станало смъртно, то по необходимост приело и похотта, и гнева, и болестите, и всичко останало, което изисквало много любомъдрие, за да не бъдем потопени в дълбините на греха от наводнилите ни страсти. Сами по себе си те още не били грехове, но такива ги направила тяхната необуздана неумереност. Така, ако вземем за пример една от страстите, плътската похот, тя не е грях, но когато паднала в неумереност, и не желаейки да остане в пределите на законния брак, започнала да налита на чужди жени, тогава накрая се стигнало до прелюбодеяние, но не поради самата похот, а поради неумереността в нея. И тук забележи мъдростта на Павел. Възхвалявайки закона, той без да се бави се обръща към древните времена, показвайки в какво състояние се намирал човешкият род тогава (до закона) и след това, когато получил закона, за да представи причината за необходимостта от преизобилието на благодатта, което (апостолът) навсякъде се старае да разкрие. Когато казва: продадена под греха, той разбира не само живеещите под закона, но и тези, които живели до закона и съществували от самото начало на света. След това обяснява начина, по който човекът е продаден и отдаден.

Защото не зная, казва той, какво правя. Не зная. Как станало това? Нима някога някой е съгрешил в неведение? Виждаш ли, че ако не избираме думите с голямо внимание и не внимаваме за целта на апостола, то ще последват множество несъобразности? Ако хората грешали поради незнание, то те не заслужавали наказание. Затова, когато по-горе (апостолът) казва: без закона грехът е мъртъв, той не казва, че тогава грешали в неведение, а че знаели, но не така ясно, затова и били наказвани, но не толкова строго; и отново, казвайки: не бих познал пожеланието, не изразява съвършено незнание, а го сравнява с най-ясното познание; Така и когато казва: не зная какво правя, с тези думи не изразява съвършено неведение, защото как той се е наслаждавал във вътрешния човек на Божия закон? Какво означава не зная? Пребивавам в мрак, увличам се, търпя насилие, сам не разбирам как бивам излъган, както и ние, обикновено казвайки: не знам как този човек дойде и ме увлече, не оправдаваме себе си с незнание, а само показваме някаква измама, нападение и умисъл.

Защото не върша това, което искам, но онова, което мразя него върша (ст. 15). Как така не знаеш какво правиш? Ако желаеш доброто и ненавиждаш злото, то това е свойствено на съвършеното знание. Оттук е ясно, че с думите - не върша това, което искам апостолът не унищожава свободната воля и не води към някаква насилствена необходимост. Ако ние не грешим произволно, а по принуждение, то отново наказанието, което преди се е налагало, било без основание. Но както с думите не зная (апостолът) изразява не незнание, а това, което казахме по-горе, така и прибавяйки не това, което искам, показва не необходимост, а неодобрение на направеното. Защото ако с думите не върша това, което искам, той не изразява това, то защо не прибавил и “правя това, което съм принуден, воден от някаква сила”, защото именно това е противоположно на волята и свободата. Но (апостолът) не казал така, а вместо него прибавил: но това, което мразя, за да разбереш, че той и с думите, не това което искам, не унищожава свободата. И така, какво означава не това, което искам? Което не хваля, не одобрявам, не обичам; като противоположност, на което той прибавил и следващото:

но това, което мразя, него върша. Обаче, ако не върша това, което искам, съгласен съм със закона, че е добър (ст. 15-16).

2. Виждаш ли, че разумът, докато не е повреден, действително съхранява свойственото на него благородство? Ако и да се предава на порока, то се предава с ненавист, което и може да бъде голяма похвала за закона - както на естествения, така и на писания. Че законът е добър, казва (апостолът), е видно от това, че аз сам обвинявам себе си, престъпвайки закона и ненавиждам направеното от мен. А ако законът беше виновен за греха, то по какъв начин, наслаждавайки се в закона, бих могъл да ненавиждам заповяданото от закона?

Съгласен съм със закона, казва (апостолът), че е добър. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто. (ст. 17, 18). На тези думи се позовават хората, които застават срещу плътта и я изключват от числото на Божиите творения. Какво можем да кажем за това? Същото, което казахме неотдавна, разсъждавайки за закона, защото както там (апостолът) приписва всичко на греха, така прави и тук. Той не казал, че плътта върши това, но точно обратното: не аз сега върша  това, но грехът, който живее в мене. Макар да казва, че в него не живее доброто, то това все още не е обвинение към плътта, понеже обстоятелството, че в плътта не живее доброто не доказва, че тя сама по себе си е зла. Ние се съгласяваме, че плътта е по-ниска и незначителна от душата, но все пак не е противна на нея, не е враждебна и не е зла, но както инструментът на музиканта и както корабът на кормчията, така и плътта е подчинена на душата; и инструментът, и корабът не са противоположни на този, който ги управлява и използва, но са напълно съгласни, макар и да нямат еднакво достойнство с управляващия. И подобно на този, който казвайки, че изкуството не е в кораба и в инструмента, а  в кормчията и в свирача, не унижава тези предмети, а показва различието между художника и изкуството, така и Павел казвайки: в плътта ми не живее доброто, не унизил тялото, а показал превъзходството на душата. Именно душата води всичко – и изкуството да се управляват кораби и свиренето на някакъв инструмент; същото показва тук и Павел, приписвайки водещо значение на душата. Разделяйки човека на две половини – дух и тяло, той твърди, че плътта е по-неразумна, лишена от разум и е нещо управлявано, а не управляващо; душата е премъдра, способна да познава какво трябва да прави и какво да не прави, макар и да няма силата да прави всичко, което иска. Затова вината трябва да бъде приписвана не само на плътта, но и на душата, която знаейки какво трябва да прави, не привежда в изпълнение знанието.

Защото желание за добро имам, - казва (апостолът), - но не и сила да го върша. И отново тук казвайки – не и сила,  разбира не неведение или съмнение, а нападение на козните на врага; изразявайки това по-ясно, той прибавил:

Защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене (ст. 19, 20). Забелязваш ли, как (апостолът), освобождавайки от обвинение и душата, и плътта всичко приписва на порочните действия? Ако човек не желае злото, то душата е свободна, а ако тя не прави зло, то и тялото е свободно: всичко зависи само от едната зла воля. Душата, тялото и волята по същността си не са едно и също, но първото е Божие творение, а последната е движение, родено от самите нас, което ние направляваме накъдето пожелаем. Волята сама по себе си е природна способност, дадена от Бога; но в тази същата воля има и нещо наше, собствено и зависещо от нашия разум.

И тъй намирам тоя закон, че при мен, който желая да върша добро, злото е близо (ст. 21). Казаното е неясно. Какво значи това? Хвалейки закона по съвест, разсъждава Павел - и когато желая да върша добро, намирам в него защитник, който съпътства волята ми; както аз се наслаждавам в закона, така и той одобрява моето разположение. Виждаш ли как (апостолът) доказва, че от самото начало в нас е било вложено разбиране за доброто и злото, и че закона на Мойсей одобрява това разбиране, и сам го възхвалява? Както по-горе той не казал: аз се уча от закона, но: съгласен съм със закона, така и сега не казва възпитавам се от закона, но: наслаждавам се в закона. Какво означава наслаждавам се? Съгласявам се с него като с добър, както и той е съгласен с мен, когато желая да върша добро. На човека било дадено свисше да желае доброто и да не желае злото. Законът се явил и станал твърде голям обвинител на злото, както и хвалител на доброто. Виждаш ли, че апостолът приписва на закона не повече от някакво усилване и допълнение? Макар законът да хвали доброто, а аз да се сънаслаждавам и желая добро, все пак злото все още съществува и действието му не е унищожено. По този начин за желаещия да върши добро законът се явява само и дотолкова съюзник, доколкото и сам той желае това.  А понеже (апостолът) изразил това неясно, то впоследствие го разкрива и обяснява с по-голяма яснота, показвайки по какъв начин действа злото и по какъв начин законът съдейства на желаещите да вършат добро.

Във вътрешния човек се наслаждавам на Божия закон (ст. 22). Аз познавах доброто и до закона, казва (апостолът), и - намерил неговото изображение в писмен вид, го хваля.

Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми (ст.23).

3. Тук отново воюващия (апостолът) нарекъл грях, но не по достойнство, а поради чрезмерното послушание на покоряващите му се. Както мамона той нарича господар и корема бог не според собственото им достойнство, но вследствие на голямото робство на подчинените, така и тук нарекъл греха закон, вследствие на това, че хората му служат и се страхуват да го оставят, така както получилия закон се страхува да го престъпи. И грехът, казва (апостолът), се противи на естествения закон, тоест – закона на ума ми. И ето, (апостолът) изобразява състезание и битка, и целия подвиг възлага на естествения закон. Законът на Мойсей е даден след това и като допълнение. Но все пак, и този, и другия закон, единият учещ на добро, а другият – възхваляващ, не извършили в тази борба нищо велико - дотолкова побеждаваща и превъзхождаща е властта на греха. Павел, изобразявайки това, говори и за резултата в зависимост от силата, казал: виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва. Не казал просто – побеждава, но  - заробва ме под греховния закон. Не казал също – влечението на плътта, или природата на плътта, но - греховния закон, тоест, власт, сила. Как казва той – живее в телесните ми части?  Какво значи това? Не нарича телесните части грях, но съвършено ги разграничава от греха, защото едно е да пребиваваш в нещо, а друго - то да пребивава в нещо. Както заповедта не е зла, макар грехът да получил повод от нея, така не е зла и природата на плътта, макар грехът чрез нея да се бори с нас, защото в този случай и душата би била зла, и то в още по-голяма степен, защото тя има власт над това, което прави. Но това не е така, не! Ако тиранин или разбойник завладее някакво прекрасно здание или царски дворец, то случилото се не може да донесе осъждение на дома, а цялата вина пада върху този, който е извършил това злодейство. Това враговете на истината не разбират и заедно с нечестивите падат в съвършено безумие. Те не само обвиняват плътта, но клеветят и закона. Макар плътта да е зла, то законът е добър, защото воюва с нея и й се противи. Ако законът не е благо, то плътта е благо, защото именно тя, според тях, се бори със закона и воюва с него. Как казват те, че и плътта и законът са от дявола, когато воюват едно срещу друго? Забелязваш ли безразсъдството заедно с нечестието? Но не е такова учението на църквата, което осъжда само греха и твърди, че и двата, дадени от Бога закона –  и естественият и Мойсеевият – се намират във вражда с греха, а не с плътта; плътта не е грях, а Божие творение, твърде полезно за нас и в подвизите на добродетелта, ако бодърствуваме.

Окаян аз човек: кой ще ме избави от тялото на тая смърт? (ст. 24). Забеляза ли каква е властта на злото, как то побеждава и ума, удоволстващ се в знанието? Никой не може да твърди, казва (апостолът), че грехът ме прави свой пленник, защото аз ненавиждам закона и се отвращавам от него; напротив, аз намирам в него удоволствие, хваля го, прибягвам към него, но той няма силата да спаси даже и прибягващите при него, а Христос спасява даже и бягащите от Него. Забеляза, ли колко велико е превъзходството на благодатта? Но апостолът не разкрил това, а само стенейки и плачейки горчиво, подобно на човек, лишен от помощник, със самото свое трудно положение доказва силата на Христос и казва: окаян аз човек, кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Законът се оказал безсилен, съвсем недостатъчен, макар и да хвалел доброто и даже не само хвалил, но и се борил със злото, понеже (апостолът), наричайки греха противящ се, показал, че и сам се въоръжавал срещу греха. И така, откъде има надежда за спасение?

Благодарение Богу, има избавление, чрез Исуса Христа нашия Господ (ст.25). Виждаш ли как (апостолът) показал необходимостта от явяването на благодатта, а също и това, че тя е общ дар на Отца и Сина? Макар той да благодари на Отца, причината за това благодарение е Синът. А когато слушаш, че той казва: кой ще ме избави от тялото на тая смърт? - не мисли, че той обвинява плътта. Той не нарекъл нейното тяло грях, но тялото на тая смърт, т.е. смъртно тяло, пленено от смъртта, а не носещо смърт; това служи за доказателство не за порочността на тялото, но за повредеността, на която то било подложено. Както този, който е пленен от врагове,  се числи към варварите, не заради това, че сам той е варварин, но защото се намира под властта на варвари, така и тялото се нарича тяло на смърт, защото се намира под властта на смъртта, а не защото произвело смърт. Затова и (апостолът) желае да се избави не от тялото, но от смъртта в тялото, намеквайки за това, за което аз нееднократно говорих, че тялото, когато станало достъпно за страстите, станало лесно податливо и на греха.

4. Но ако такава била властта на греха до благодатта, то за какво, ще попиташ, били наказвани грешниците? Затова, защото на тях им били дадени такива заповеди, които било възможно да се изпълняват и във времето, когато господствал грехът. Законът не изисквал от тях високо съвършенство в живота, но им позволявал да се ползват от своето имущество, не забранявал да имат много жени, да се гневят праведно и да се ползват умерено от наслажденията; към тях било показано такова снизхождение, че писаният закон изисквал по-малко от това, което изисквал естественият. Макар естественият закон винаги да предписвал на един мъж да встъпва в брак с една жена, което ясно засвидетелствал Христос, казвайки: Онзи, Който ги е направил, направил ги е отначало мъжко и женско (Mт. 19:4), все пак законът на Мойсей както не забранявал на един мъж да се разведе с жена си и да се ожени за друга, така не забранявал и да има едновременно две жени. Освен това, може да се види, че живелите преди закона, ръководени единствено от естествения закон, изпълнявали и други неща, повече от тези, които живели под закона. Така живеещите в Стария завет не претърпели никаква загуба, когато им било дадено толкова умерено законодателство. Ако и при това те не могли да останат победители, то вината била в собствената им небрежност. Поради тази причина,  Павел благодари за това, че Христос не ни подлага на никакво изпитание и не само не изисква отчет за нашите дела, но и ни направил способни за по-голямо поприще. Затова той казва: Благодарение Богу чрез Исуса Христа[1], и  без да говори вече за спасението като за дело, което според доказаното по-горе е признато от всички, преминава към друго много важно нещо и разкрива, че ние не само сме се освободили от предишните грехове, но и за в бъдеще сме станали непобедими за греха.

Няма - казва – никакво осъждение за тези, които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по дух (8:1). Но апостолът не говори за това както преди - сякаш споменавайки още веднъж за предишно състояние. Казвайки първо:

И така, аз с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта си на греховния закон (7:25), след това той прибавил: няма никакво осъждение за тези, които са в Христа Исуса. А понеже неговите думи противоречали на това, че мнозина грешат и след кръщението, то той бърза и към това, и не само казва: които са  Христа Исуса, но прибавя: които ходят не по плът, с което и показва, че всичко произлиза вече от нашата небрежност, понеже сега е възможно да се ходи не по плът, а тогава (до Христа) било трудно. След това апостолът представя същото нещо по различен начин:

Защото законът на животворящия Дух в Христа Исуса ме освободи (ст. 2). Под закона на Духа (апостолът) тук разбира Духа - както греха нарича закона на греха, така и Духа нарича закона на Духа. Но и закона на Мойсей той също така нарекъл духовен, казвайки: но законът е духовен. Тогава каква е разликата? Голяма и безкрайна. Единият е духовен закон а другият - закон на Духа. С какво се различава единият от другия? С това, че единият само е даден от Духа, а другият обилно давал Духа на приемащите го. Затова (апостолът) го нарича също така закон на живота, противопоставяйки го на закона на греха, а не на закона на Мойсей. Когато казва: освободи ме от закона на греха и на смъртта, той не разбира Мойсеевия закон, понеже никъде не го нарича греховен закон (и как би могъл да нарече така закона, който нееднократно наричал праведен и свят, разрушител на греха?), но разбира закона, воюващ срещу закона на ума. Тази жестока битка прекратила благодатта на Духа, умъртвявайки плътта и правейки борбата лека за нас, първо увенчаваща, а след това с голяма помощ увличаща за подвиг. И така, както винаги прави (апостолът),  преминавайки от Сина към Духа, а от Духа към Сина и Отца, приписвайки всичко, което имаме на Троицата, така постъпва и тук. Казвайки кой ще ме избави от тялото на тая смърт?, показал, че Отец върши това чрез Сина; след това отново приписва това на Святия Дух заедно със Сина, когато казва: закона на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса; след това отново го приписва на Отца и Сина.

Това, което беше невъзможно за закона - казва - поради това, че беше отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховна плът и осъди греха в плътта (ст. 3). Отново изглежда, като че ли той осъжда закона, но при по-внимателно вглеждане се вижда, че той много го хвали, доказвайки, че законът е съгласен с Христос и предписва същото. Не казал  - станал зло поради закона, а беше невъзможно за закона  и отново - беше отслабнал, а не - постъпвал лошо или злоумишлено. Самата немощ той приписва не на закона, а на плътта, казвайки: беше отслабнал поради плътта. Плът тук отново нарича не самото същество и нейното основание, а копнежът на плътта като освобождава от обвинение както тялото, така и закона; и не само тук, но и със следващите думи.

5. Ако законът бил враждебен, то как Христос му се притекъл на помощ, изпълнил неговата праведност и протегнал ръка, осъждайки греха в плътта? Това именно и оставало да се направи, защото законът отдавна вече осъдил греха в душата. И така какво? Да не би законът да направил повече, а Единородният Божий Син по-малко? Никак. И първото Бог извършил преимуществено, давайки естествения закон, а след това, добавяйки и написания закон; иначе не би имало никаква полза от по-голямото, ако не било добавено по-малкото. Каква на практика е ползата да знаеш какво трябва да правиш, когато не го правиш? Никаква; напротив, заради това ще понесеш по-голямо осъждение. По този начин Този, Който спасил душата, направил и плътта покорна. Да учиш не е трудно, но да покажеш пътя, по който с удобство може да бъде достигнато това  - ето това е дело, достойно за удивление. За това дошъл Единородният и не си отишъл, докато не ни освободил от това неудобство. Най-важен е самият начин на победата: (Христос) приел не друга плът, но същата тази, покорената, подобно на това, както царски син, виждайки, че на пазара бият лоша и продажна жена, нарекъл себе си неин син и по този начин я освободил от нападателите. Същото направил  и (Божият Син): Той изповядал себе Си като Човешки Син, явил се на помощ на плътта и осъдил греха. И така, грехът не се осмелявал да я бие повече, а по-добре да кажем, той вече поразил с нейния удар смъртта, но най удивителното е това, че не поразената плът, а поразяващият грях се подложил за това на осъждение и гибел. Ако победата беше се извършила не в плътта, това не би било толкова удивително, защото законът водел до това, но удивителното е това, че (Христос), имайки плът, издигнал победния трофей и същата тази плът, която хилядократно била побеждавана от греха, удържала над него блестяща победа. Гледай колко необичайно нещо се случило: първо, грехът е победил плътта, второ, той сам бил победен и при това победен от плътта – защото не е едно и също да не бъдеш победен и да победиш този, който побеждавал всички; трето, плътта не само победила, но и наказала, понеже с това, че (Христос) не съгрешил, Той се явил непобедим, а с това, че умрял, Той победил и осъдил греха, правейки за него страшна същата тази плът, която преди това била презирана. Така Той унищожил и силата на греха, унищожил и смъртта, влязла в света чрез греха. Докато грехът срещал грешници, той справедливо им нанасял смърт; когато намерил безгрешно тяло и го предавал на смърт, то като вършещ несправедливост се подложил на осъждение. Виждаш ли колко победи били извършени: плътта не била победена от греха, но сама го победила и осъдила, и не само го осъдила, но го осъдила като съгрешаващ. (Христос), първо изобличавайки го в неправда, след това осъдили - не просто чрез сила и власт, но и чрез справедливост. Това изразил и апостолът, казвайки: осъди греха в плътта. Това означава също, че първо го изобличил в тежък грях, а след това го осъдил. Виждаш ли, че навсякъде бива осъден грехът, а не плътта, плътта се увенчала и произнесла своята присъда над греха? А ако е казано, че (Бог) изпратил Сина в плът, подобна на човешка плът, то не мисли на основание на това, че плътта на Христос била друга: така както апостолът казал – грешна, то прибавил и думата подобна. Христос имал не грешна плът, а подобна на нашата грешна, но безгрешна и по природа еднаква с нас. По този начин и оттук е видно, че природата на плътта не е зла. Христос приготвил победата, без да приема друга плът, вместо предишната и без да изменя естеството й, но приемайки да пребивава в същото това естество, направил така, че то придобило венец заради победата над греха, а след тази победа го възкресил и направил безсмъртно. Но какво отношение, ще попиташ, има към мен това, което се извършило в тази плът? За теб най-вече това има значение, защото апостолът прибавил: 

Да се изпълнят изискванията на закона в нас (ст. 4). Какво значи да се изпълнят? Край, цел, успех. Какво желаел законът и какво никога не постигнал? Човек да бъде безгрешен. Това именно сега е извършено за нас от Христос; Неговото дело било да противостои и да победи, а нашето – да се възползваме от победата. И така, няма да сгрешим, стига да не отслабнем много и да не паднем, защото и апостолът добавил: за нас, които ходим не по плът. А ти, чувайки, че Христос те е избавил от всяка греховна битка, и че след осъждението на греха в плътта се изпълнили изискванията на закона, за да не отхвърлиш всяко усилие, апостолът, както казвайки по-горе: няма никакво осъждение, прибавил: които ходят не по плът, така и тук прибавил: за да се изпълнят изискванията на закона в нас,  а по-добре да кажем, тук е прибавено и нещо много по-голямо. Казвайки: да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът прибавил - но по дух, давайки с това да се разбере, че трябва не само да се въздържаме от зло, но и да  се украсяваме с добро. Да ти даде венеца е дело на Христос, а да задържиш даденото – твое. Христос извършил за теб оправданието по закона, а именно, да не подлежиш на проклятие.

6. И така, не погубвай този дар, но постоянно съхранявай това прекрасно съкровище. Тук (апостолът) ти внушава, че за нашето спасение не е достатъчно кръщението, ако след това не покажем живот, достоен за този дар. По този начин, казвайки това, той отново защитава закона. И след като сме повярвали в Христос, трябва да пазим и изпълняваме всичко, така че оправданието от закона, изпълнено в Христос, да пребивава в нас и да не бъде унищожено.

Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; (ст. 5-7). Но това не е обвинение към плътта. Докато тя знае своето място, в нея няма нищо несъобразно; когато ние й позволим всичко и тя, престъпвайки своите предели, въстава срещу душата, тогава всичко се погубва и разваля - не поради собствената си природа, но вследствие на неумереност и произлизащия от нея безпорядък.  Тия, които са духовни, (копнеят) за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт. Не казал: естеството на плътта или същността на тялото, но копнежът на плътта – това, което може да се изправи и унищожи. А казвайки това, той не приписва на плътта собствена помисъл - не – но посочва най-грубите стремежи на ума, на които дава име, заимствано от най-лошите части на човека, подобно на това, както често и целият човек заедно с душата обикновено наричат плът. Копнежът на духа. Тук отново говори за духовно мислене, както и по-долу пише: А този, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на духа (Рим. 8:27), и показва многобройните блага, произтичащи от него - и в настоящия, и в бъдещия живот. В сравнение със злото, което произвежда копнежът на плътта, много по-добре е да има копнеж на духа, който (апостолът) и описал с думите живот и мир. Живот – в противоположност на казаното преди – копнежът на плътта значи смърт, а мир – в противоположност на казаното след това, защото казвайки мир, прибавил: защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, което е по-лошо от смърт. След това, показвайки, че копнежът на плътта е смърт и вражда, казва: защото не се покорява на Божия закон, нито пък може. Но не се смущавай, чувайки: нито пък може, понеже това затруднение се разрешава лесно. Под копнеж на плътта (апостолът) тук разбира земните помисли, груби, привързани към житейското и към злите дела, за които говори, че не може да се покорява на Бога. Каква надежда за спасение имаме, ако, бивайки зли, е невъзможно да станем добри? Но апостолът не казва това, иначе как самият Павел станал толкова велик? Как – разбойникът? Как – Манасия? Как – ниневийските жители? Как станал Давид след своето падение? Как дошъл на себе си Петър след като се отрекъл (от Христос)? Как блудният син бил причислен към стадото на Христос? Как си върнали предишното блаженство галатяните, изгубили благодатта? И така апостолът не казва, че за злия е невъзможно да стане добър, но че е невъзможно, оставайки порочен да се покорява на Бога; а който се промени от това, разбира се, лесно става добър и се покорява на Бога. Той не казал, че човек не може да се покорява на Бога, но казва, че лошата постъпка не може да бъде добра; това означава, че е казал: блудодеянието не може да бъде целомъдрие, а порокът - добродетел. Така, когато (Христос), казвайки в евангелието: лошото дърво не може да дава добри плодове (Мт. 7:18), с това не отрича възможността човек да премине от порока към добродетел, а само казва, че пребиваването в порока не може да принася добри плодове. А че лошото може да се промени, това (Христос) показал и тук, и в друга притча, когато говорил за плевелите, станали на пшеница, затова и забранил те да бъдат изскубнати: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. (Mт. 13:29), тоест, това, в което те ще се превърнат. И така, стремеж на плътта (апостолът) нарича порока, а стремеж на духа - дадената благодат и деятелност, одобрената блага воля; и въобще тук той разсъждава не за същността на природата, а за добродетелите и порока. Това, което не си могъл да направиш, намирайки се под закона, казва (апостолът), можеш да го направиш сега – можеш да ходиш право и правилно - ако получиш помощ от Духа. Не е достатъчно само да не ходиш по плът, но трябва да ходиш и по Духа, защото за нашето спасение е нужно не само да се отклоняваме от злото, но и да вършим добро. А това ще стане, ако предадем душата си на Духа, а плътта накараме да познава своето място. По този начин ние и нея ще направим духовна, ако започнем така, както ако започнем да се предаваме и небрежни ще направим душата плътска.

7. Понеже дарът е предложен не като необходимост, но се приема по свободно желание, то вече от теб зависи да направиш едното или другото. (Христос) извършил всичко, което зависело от Него: грехът не воюва срещу закона на нашия ум и не ни пленява както преди, но всичко това е минало и изчезнало, страстите се скрили, страхувайки се и треперейки от благодатта на Духа. Ако ти угасяш светлината, не препасваш кръста си и гониш кормчията, то причината за налитащите вълни търси в самия себе си. А от това, че сега добродетелта станала по-изпълнима, защото се увеличил и стремежът към любомъдрие, може да се види в какво състояние се намирал човешкият род, когато господствал закона и в какво се намира сега, когато възсияла благодатта. Това, което преди ни се струвало невъзможно като: девството, презрението към смъртта и други твърде многобройни страдания, сега с успех се изпълнява навсякъде по света. Не само при нас, но и при скитите, траките, индийците, персите и в друг варварски народи има общества от девици, сомнове от мъченици, общини от монаси и монахини, и при това повече на брой, отколкото живеещите в брачен съюз, навсякъде ревностно се изпълнява постът, хората напълно се отказват от своята собственост, а живеещите под закона, освен един или два примера, не могли да си представят това дори и насън. И така, виждайки истината на събитията да надува гръмогласни тръби, не се предавай на изнеженост и не губи толкова велика благодат. Небрежността дори и да приеме вярата, не може да се спаси. Подвизите станали по-леки за това, за да можеш ти, свършвайки борбата, да победиш, а не за да дремеш и да използваш величието на благодатта като предлог за небрежност, затъвайки отново в предишната тиня на греховете. Затова (апостолът) и прибавил:

защото тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога (ст. 8). И така какво? Нима, ще кажат, ние трябва да започнем да осакатяваме телата си и да се разделяме с плътта, за да угодим на Бога? Нима ти, водейки ни към добродетели, ни заповядваш сами да убием себе си? Виждаш ли колко несъобразности се раждат, ако започнем да разбираме буквално казаното  (от апостола)? Под плът Павел и тук не разбира тялото, а плътския и светския живот, изпълнен с разкош и разпуснатост, който прави целия човек плът. Както окриляните от Духа правят и цялото тяло духовно, така и угасящите Духа, служещите на корема и на удоволствията, правят самата душа плътска, без да изменят нейната същност, но губещи благородството й. Такива изрази често се срещат и в Стария завет, наричайки с името плът грубия и нечист живот, изпълнен с гнусни удоволствия. Така и на Ной било казано: духът, който съм му дал, не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът (Бит. 6:3). И самият Ной бил облечен в плът, но да бъдеш облечен в плът не представлявало вина, понеже това било естествено; престъпно е да възлюбиш плътския живот. Затова Павел казва:

тези, които живеят плътски, не могат да угодят на Бога и продължава: но вие не сте плътски, а духовни (ст.9). И тук той отново разбира не просто плътта, но такава плът, която увличат страстите и предават на мъчение. За какво, ще попиташ, той не се изразил именно така и не направил подобно разграничение? За да ободри слушателите и да покаже, че този, който живее истински, няма да живее в тялото. Понеже на всеки е известно, че пребиваването в греха не е свойствено за духовните, то (апостолът) показва нещо по-голямо, казвайки, че духовните хора не само не живеят в греха, но даже не живеят и в плътта - още тук стават ангели, възнасят се на небето - и само носят тялото. Ако осъждаш плътта за това, че (апостолът) с нейното име нарича плътския живот, то по този начин ще осъдиш и света, защото с неговото име е наречен порочния живот, както и Христос казва на учениците си: но вие не сте от света (Йоан 15:19) и отново казва на Своите братя: вас светът не може да мрази, а Мен мрази (Йоан 7:7). И душата в този случай трябва да наречем отчуждена от Бога, защото апостолът живеещите в заблуждение нарекъл душевни. Но това не е така – не. Навсякъде е необходимо да обръщаме внимание не просто на изразите, но на мисълта на говорещия, трябва с точност да разбираме смисъла на казаното. Едно е добро, друго е лошо, трето се намира по средата; например душата и плътта са нещо средно - и могат да станат както едното, така и другото. А духът винаги е благ и никога не става нещо друго. Отново, стремежът на плътта, тоест, порочното действие, винаги е зло, понеже не се покорява на Божия закон. И така, ако отдадеш духа и тялото си на по-доброто, то и сам ще принадлежиш на тази страна, а ако ги дадеш на лошото, ще станеш участник в произлязлата оттук гибел - не поради природата на душата или плътта, но поради волята, имаща власт да избира едното или другото. А за да се убедим, че това е действителното значение и в казаното не се съдържа осъждение на плътта, ние ще изследваме това точно, отново обръщайки се към този израз.

 Но вие не сте плътски, а духовни – казва.

8. Как така? Нима те се намирали в плът, но пребивавали безтелесни? Какъв смисъл има това? Забелязваш ли, че той имал предвид плътския живот? Защо не казал: вие не живеете в греха? За да узнаеш, че Христос не само угасил мъчението на греха, но и плътта направил по-лека и духовна, не чрез изменение на нейната природа, но окриляйки я повече. Както желязото, намирайки се в огън, само става огън, съхранявайки собствената си природа, така и във вярващите, имащи Духа, самата плът се преражда в такава деятелност, става изцяло духовна, във всичко разпъвайки всяка своя част и окриляна заедно с душата. Такова, например, било тялото на говорещия за това (апостол), защото то презирало всеки разкош и удоволствие, а се веселило в глад, побои и окови; и търпящо това, не скърбяло. Свидетелствувайки за това, Павел казва: Защото нашата привременна лека скръб (2 Кор. 4:17), понеже така му било добре, и понеже той приучил плътта да върви наравно с духа.

Ако във вас живее Божият Дух. Думата ако (апостолът) употребява често, не за да изрази съмнение, но при пълна увереност и вместо "Понеже", както например, казвайки: понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват (2 Солун. 1:6); и на друго: толкова ли сте несмислени, че като започнахте в духа, сега се усъвършенствате в плът (Гал. 3:4).

Но ако някой няма Христовия Дух. Апостолът не казал: ако вие нямате, но отнася неприятното към други: Той не е Негов (ст. 9).

Но ако Христос е във вас (ст.10). Отново говори за Христос в тях. Неприятното той споменал накратко и в средата, а за приятното говори и преди, и след това, и при това с много думи, за да смекчи първото. А, говорейки за това, той не нарича Духа Христос – не, но, показва, че имащите Духа не само приемат името на Христос, но имат в себе си и Самия Христос. Невъзможно е Христос да не е там, където присъства Духа. Където се намира едното от лицата на Троицата, там присъства и самата Троица, Тя сама по себе си е неразделна и съединена по най-тесен начин. Какво ще стане, питаш ти, ако Христос е в нас?

Макар плътта да е мъртва поради греха, то Духът е жив поради правдата (ст.10). Виждаш ли колко бедствия възникват от това, че нямаме  в себе си Святия Дух: смърт, вражда с Бога, невъзможност да угодим на Неговите закони, невъзможност да принадлежим на Христос, Когото трябва да имаме обитаващ в нас. Виж също колко са благата, ако имаме в себе си Духа: принадлежим на Христос, имаме в себе си Самия Христос, съревноваваме се с ангелите. Това и означава  да умъртвим плътта, т.е. да живеем вечен живот още тук на земята, да имаме залог за възкресението и с лекота да вървим в пътя на добродетелите. (Апостолът) не казал, че тялото вече не е деятелно в отношението с греха, но че е мъртво за греха, с което и увеличава лекотата на подвига. Този (който има Христос) се увенчава даже без дела и трудове. Затова (апостолът) и прибавил: - за греха, за да разбереш, че Той един път завинаги изтребил порока, а не естеството на тялото. В противен случай би било унищожено много, което би могло да бъде полезно за душата. И така, (апостолът) не това говори за това, но желае тялото, живеейки и пребъдвайки, да бъде мъртво. Когато нашите тела по отношение на телесната деятелност по нищо не се отличават от лежащите в гроба, това е знак, че имаме в себе си Сина, че в нас пребивава Духа. Но ти, чувайки за смъртта, не се плаши, защото имаш в себе си истинския живот, след който няма да последва никаква смърт. Такъв е животът на Духа, той вече не се покорява на смъртта, но погубва и изтребва смъртта и съхранява безсмъртно това, което е получил. Затова (апостолът), наричайки тялото мъртво, не казал – Духът живее, но нарекъл живо него самото, давайки с това да се разбере, че Той може да даде живот и на други. След това, отново привличайки слушатели, говори за причината и свидетелствува за живота: тоест за праведността. Когато няма грях, няма и смърт, а когато няма смърт, има вечен живот.

И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то същият, Който възкреси Исуса Христа от мъртвит,  ще съживи и Вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас (ст. 11). (Апостолът) отново започва да говори за възкресението, защото надеждата за възкресение особено поощрява слушателя и го укрепява в примера на Христос. Не се плаши, казва, от това, че си облечен със смъртно тяло; имай в себе си Духа и тялото несъмнено ще възкръсне. И така, какво? Нима няма да възкръснат телата на тези, които нямат Духа? А как можем всички да застанем пред Христовото съдилище? Как ще бъде истина учението за геената? Ако тези, които нямат Духа, не се възкресяват, няма и геена. И така, какво значи казаното от апостола? Всички ще възкръснат, но не всички за живот, а едни за наказание, а други за живот. Затова не казал: ще възкреси, но съживи, което означава повече от възкресението и е дадено само на праведните. Показвайки причината за тази чест, той прибавил, казвайки: ако живее във вас Христовият Дух. По този начин, ако ти, живеейки тук, изгубиш благодатта на Духа и умреш без да съхраниш нейната цялост, то без съмнение ще погинеш, макар че ще възкръснеш. Подобно на това, както (Христос) виждайки, че в тебе сияе Неговият Дух, няма да пожелае да те предаде на наказание, така и виждайки, че той е угаснал в теб, няма да се съгласи да те въведе в брачния чертог подобно на глупавите девици. И така, не позволявай на тялото да живее сега, за да живее тогава; накарай го да умре, за да не умре впоследствие. Ако остане живо, няма да живее, а ако умре, тогава ще живее. Същото ще бъде и при всеобщото възкресение: тялото първо е длъжно да умре и да бъде погребано, а след това става безсмъртно. Така става и при кръщението: първо човек е разпънат и погребан, а след това възкръсва. Така било и с тялото на Господа: и то било разпънато, и погребано, а след това възкръснало.

9. Нека и ние да започнем да правим така, и непрекъснато да умъртвяваме тялото и неговите дела. Аз не казвам това за естеството на тялото – да не бъде - а за склонността към порочни дела. Да не търпим нищо човешко и да не служим на удоволствията – в това се състои животът, а по-добре да кажем това е и единственият живот. А този, който се покорява на удоволствията, не може даже и да живее, вследствие на възникващите оттук безпокойства, страхове, опасности и безчислен брой страсти. Дойде ли мисъл за смъртта, той, още преди да умре, вече е умрял от страх; представи ли си болест, обида, бедност или нещо друго неочаквано, той вече е погинал и унищожен. Какво може да бъде по-нещастно от такъв живот? Но не така с живеещия по Духа: той стои над страховете, скърбите, опасностите и всякакви промени, защото нищо не го поврежда, но, което е безкрайно по-важно-презира всичко, което може да се случи. Как става това? Ако Духът постоянно живее в нас, както и (апостолът) не казал просто: Дух живял, но живеещият, означавайки с това постоянно пребиваване. И така, умрелият за живота е преди всичко такъв (живеещ по Дух). Поради тази причина (апостолът) и казал: духът живее поради правдата. А за да бъде по-ясно казаното, представи си двама души: единият - предаден на разкош, удоволствия и житейски прелести, а другият - умрял за всичко това, и виж кой от тях живее повече. Единият е знатен и богат, храни дванадесет лакеи, пирува и се опива, и така прекарва цели дни; а другият живее в нищета, пост и в крайно суров живот и любомъдрие, само вечер приема необходимата храна, или ако желаеш не яде по два или три дена. Кой от тези двамата живее повече? Добре зная, че мнозина ще посочат този, който се весели и разпилява своето имущество, а ние посочваме този, който се задоволява с умереността. Ако възниква спор и несъгласие, то нека да влезем в жилището на всеки и то именно във времето на самото веселие, когато богатият, по твоето мнение, живее в пълния смисъл; и влезли, да погледнем в какво състояние се намира всеки от тях: от делата им ще стане ясно, кой е жив и кой е мъртъв. И така, ще намериш единият над книгите, в пост или в молитва, или бодърствуващ за някое друго необходимо дело, трезв и беседващ с Бога, а другият ще намериш победен от пиянството и в състояние не много по-добро от мъртвия; ако ли почакаме до вечерта, то ще видиш, че той още повече е победен от смъртта и в такова състояние го заварва сънят, докато първият прекарва нощта без сън и бодърствува. И така, за кого можем да кажем, че живее повече - този ли,  който лежи в безчувствено състояние и служи на всички като предмет за смях, или този, който се труди и беседва с Бога? Ако отидеш при първия и го попиташ за нещо необходимо, то няма да чуеш нито една дума - както от мъртвец; а ако пожелаеш да беседваш с втория, независимо дали през нощта или през деня, то ще видиш, че той прилича повече на ангел, отколкото на човек и ще чуеш как разсъждава за небесните предмети. Виждаш ли, че единият живее повече от всички живи, а другият лежи в състояние, което е по-лошо и от това на мъртвите. Последният, макар и да се залови за някакво дело, вижда едно, вместо друго - и е подобен на безумния, а по-добре да кажем – е по-нещастен и от него. Ако някой обиди човек с разбъркан ум, то всички ние чувстваме състрадание към обидения и ще порицаем обиждащия, а ако видим, че някой издевателства над такъв човек, то не само не чувстваме никаква жалост към него, но и осъждаме самия лежащ. И кажи ми, това ли е животът? Не е ли той по-лош от безчислени смърти? Виждаш ли, че предаващият се на удоволствия е не само мъртъв, но даже по-лош от мъртвец и по нещастен от побъркания? Единият възбужда в тебе жалост и получава прощение, а другият се подлага на наказание именно за това, че е болен. Ако по необходимост е толкова смешен човекът, от устата на когото тече гнила слюнка и който мръсно мирише на вино, то представи си какво е положението на нещастната душа, погребана в такова тяло като в гроб. Да видиш това, е същото, както ако някой даде пълна власт на прислужница от варварски произход, безобразна и безсрамна, да издевателства и да оскърбява скромна девица, благоразумна, свободна, от благороден произход и прекрасна. Такова е пиянството.

10. Кой от имащите ум не би предпочел да умре стотици пъти, отколкото да живее по този начин дори един ден? На следващия ден, след такова жалко прекарване на времето, човек става и изглежда трезвен, но все пак и тогава няма съвършено целомъдрие, понеже очите му все още са замъглени от облаци след бурята на пиянството. Да приемем обаче, че той е съвършено трезвен: каква е ползата от това? Неговата трезвеност не е пригодна за нищо друго, освен да забележи своите порицатели. Докато е бил в безобразно положение, той е имал тази полза, че не е чувствал насмешките, а с настъпването на деня се лишава и от това утешение, защото сам забелязва, как слугите си шепнат, жената се черви от срам, приятелите го осъждат и враговете му се присмиват. Какво може да бъде по-печално от такъв живот  - през деня да служиш за подигравка на всички, а вечерта отново да доведеш себе си до такова безобразно положение? Но какво? Ти желаеш аз да ти дам пример със сребролюбеца? И сребролюбието е един вид пиянство, даже още по-неприятно, а ако е пиянство, то без съмнение носи и смърт при това много по-лош от онази смърт, понеже и самото опиянение по-силно. Не е толкова гибелно да се опиеш с вино, колкото със страст към парите; там вредата се ограничава с болест и завършва с безчувственост и с гибелта на самия опиващ се, а тук се простира на хиляди души навсякъде, възбуждайки различни нападения. И така, да противопоставим едното на другото, да видим, какво те имат общо и в какво едното превъзхожда другото, и веднага да направим сравнение за двамата опиващи се. Живеещите по духа са блажени с това, тях не трябва и да ги сравняваш, а можеш само да ги разглеждаш в отношенията им един към друг. И така, да си представим още веднъж трапеза, на която се извършват хиляди убийства. Какво е общото между тях и в какво се различават един от друг? По самия характер на болестта: макар видът на пиянство да е различен, понеже едното произлиза от вино, а другото от пари, то страстта е еднаква, защото те са еднакво държани от безумна похот. Както пиещият вино колкото повече чаши изпива, толкова повече му се иска, така и обичащият парите, колкото повече придобива, толкова по-силно разпалва пламъка на страстта и толкова повече се топи от алчност. В това имат сходство едно с друго, а в останалото сребролюбецът има преимущество. В какво именно? В това, че единият понася нещо, съобразно с природата, защото виното има свойството да сгрява; и усилвайки вродената сухост, по такъв начин произвежда в пияните жажда. А сребролюбецът заради какво постоянно желае повече? От какво става така, че когато той се обогатява повече, тогава живее в по-голяма нищета? Тази страст е непонятна и повече прилича на загадка. Но нека да погледнем на тях, когато опиянението вече си е отишло; впрочем сребролюбецът никога и не можем да го видим изтрезнял от пиянството, той винаги се намира в състояние на опиянение. И така, да погледнем на тях в състояние на опиянение, да разберем какво е в тях жалкото и да ги изобразим с най-точни черти. Да си представим човек изгубил разсъдъка си от виното, как той при настъпването на вечерта гледа всичко с очите си и не вижда нищо, как безцелно и без причина се върти в кръг, блъскайки се в срещналите го повръщайки, как трепери и безсрамно се разголва, как жената, дъщерята слугинята и всички много му се присмиват. Да поставим по средата и сребролюбеца. Постъпките на този са достойни не само за смях, но и за проклятия, за силен гняв и за безчислени гръмове. Впрочем, да разгледаме само жалкото. И сребролюбецът, подобно на пияния, не познава никого, нито приятели нито неприятели, толкова е сляп; и макар да гледа всичко с очите си, както онзи навсякъде вижда вино, така и този навсякъде вижда пари. Повърнатото от него е по-гнусно, защото той не повръща храна, но хулни думи, оскърбления, вражда и смърт, привличайки по този начин на главата си хиляди небесни мълнии. Както у пияния тялото е синьо и слабо, такава е душата при сребролюбеца, а по-добре да кажем и самото тяло при него не е свободно от тази болест, но в голяма степен е подложено на нея, защото по-зле от виното постоянно го изяждат грижите, гневът и безсънието. Държаният от пиянство може поне през нощта да изтрезнее, а сребролюбецът е пиян постоянно - и през деня, и през нощта, и когато е буден, и когато спи, подлага се на наказание по-тежко от всеки затвор и от работещите в рудниците или даже от друго по-тежко мъчение.

11. Кажи сега, дали това е живот или смърт, или - не е ли по-лошо от всяка смърт? Смъртта носи покой на тялото, избавя от насмешките, срама и греховете, а тези два вида пиянство хвърлят във всичко това, оглушават слуха, заслепяват очите и държат разсъдъка в пълен мрак. Сребролюбецът не желае да слуша за нищо, нито говори за друго, освен за печалба и за увеличение на печалбата, за безсрамни измами, за ненавистни търговски начинания, за дела, подобаващи на роби, а не на свободни хора. Като куче, той лае всичко, всичко ненавижда, от всичко се отвращава, враждува против всеки без никаква причина, напада бедните, завижда на богатите, с никого не се сдружава. Ако има жена, деца и приятели, и ако от всичко това той не може да извлече изгода за себе си, то те са за него още по-зли врагове, отколкото истинските врагове. Какво може да бъде по-лошо от такова безумие? Какво е по-нещастно от това, когато човек сам на себе си навсякъде докарва водовъртежи, подводни камъни, стръмнини, препятствия и безчислени бездни, когато той има само едно тяло и служи само на корема? Ако те привличат към обществени дела, ти бягаш, опасявайки се от големи разгоди, а сам на себе си налагаш хиляди дела, които са много по-трудни от обществените, служиш на мамона, което е не само по-скъпо, но и по-опасно и принасяш на този зъл мъчител не само пари, телесен труд, душени мъки и скърби, но и самото си тяло, така че за себе си, жалки и бедни човече, от това варварско робство нищо не придобиваш. А нима не виждаш колко хора всеки ден се отправят към гробищата, не виждаш, че те отиват в гроба голи и лишени от всичко, и не само че нямат възможност да вземат нищо от цялото си имущество, но и това, с което са покрити, трябва да отстъпят на червеите? Гледай ги ежедневно и може би това ще укроти твоята страст, стига само да не започнеш да безумстваш още повече, поради издръжките за погребението; защото страстта е жестока, болестта е ужасна. Затова и ние във всяко наше събрание говорим за това и постоянно оглушаваме вашия слух, за да може вследствие на повторението да постигнем някакъв успех. Но не възразявайте, тази разнообразна страст ви приготвя много мъчения не само в бъдещия ден, но и преди него. Ако започна да говоря за тези, които постоянно се намират в окови, или които са държани от продължителна болест, или се борят с глад, или с нещо друго – за никого не мога да кажа, че търпи толкова, колкото сребролюбецът. Какво  може да бъде по-ужасно – той на всички се вижда ненавистен и всички ненавижда, с никого не се отнася добре, никога не се насища, винаги търпи жажда, непрестанно се бори с глад, който е много по-тежък от обикновения, изпитва ежедневни скърби, никога не е със здрав разсъдък, постоянно се намира във вълнения и тревоги? Всичко това и повече от това понася сребролюбецът: в случай, че спечелят, макар да владеят всичко, те не изпитват никакво удоволствие, защото желаят още повече, а в случай на загуба, макар да са изгубили само един обол, си представят, че с тях се е случило някакво голямо нещастие, като че ли са изгубили самия си живот. Какви думи могат да изобразят такова зло? А ако такава е участта на сребролюбеца тук, то помисли какво го очаква след смъртта: лишение от Царството, мъките на геената, вечни окови, външният мрак, отровни червеи, скърцане със зъби, скръб, теснота, огнени реки, никога неугасваща пещ. Размисли за всичко това - и сравнявайки го с удоволствието от парите, изтръгни от корен тази болест, за да получиш истинското богатство; и освободен от тази ужасна нищета да достигнеш и до настоящите, и до бъдещите блага чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, с когото да бъде слава на Отец и Духа, сега и завинаги и во веки веков. Амин.

 


[1] Тук Златоуст следва гр. текст, където липсват пояснителните думи “има избавление”, присъстващи в повечето български преводи – б.пр.