БЕСЕДА 24

И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън (13:11)

1. Апостолът, след като заповядал всичко, което било нужно, подбужда римляните към съвършенство в добрите дела и поради краткостта на времето. Времето на съда, казва той, стои вече пред вратата, както писал на коринтяните: останалото време е кратко (1 Кор. 7:29), а също така и на евреите: Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде и не ще се забави (Евр. 10:37). Но там той говорил, ободрявайки трудещите се, а тук събужда от сън спящите; и действително, това слово (на апостола) е полезно за нас и в двата случая. Какво означава: часът е вече настъпил да се събудите от сън? Това означава: близко е възкресението, близък е Страшният съд, близък е денят, когато ще се нагорещи пещта и ние вече трябва да се избавим от небрежността.

Защото спасението е по-близко до вас сега, отколкото когато изпърво повярвахте. Виждаш ли как (апостолът) им представя възкресението? С течение на времето, казва той, настоящият живот се свършва, а животът в бъдещия век става по-близък. Ако ти си се приготвил и си изпълнил всичко, което е заповядано от Бога, то този ден ще бъде за теб ден на спасение, в противен случай няма да е такъв. Впрочем, сега (апостолът) убеждава не чрез споменаване на скърбите, а на благата и по този начин отвлича римляните от пристрастие към настоящето. Затова, понеже било напълно естествено, те, като отскоро приели вярата, отначало да се отличават с голяма ревност, защото в тях чувството били все още силно, а с течение на времето всяка ревност отслабва, то (апостолът) и внушава, че трябва да постъпваме напълно противоположно и с течение на времето да не отслабваме, но да се разпалваме все повече. Колкото по-близо до нас е Царят, толкова повече трябва да сме готови, колкото по-близка е наградата, толкова повече трябва да се стремим към подвизи. Така правят и състезаващите се бегачи: когато се приближават към целта и към наградата, те още повече напрягат силите си. Затова (апостолът) казал: спасението е по-близо до вас сега, отколкото когато изпърво повярвахте.

Нощта премина, а денят наближи (ст.12). И така, ако нощта преминава, а денят се приближава, то да се заемем с дневните работи, а не с нощните. Така е и в житейските дела: когато забелязваме, че нощта се приближава към утрото и чуем пеенето на лястовичките, то всеки събужда своя ближен, макар нощта все още да не е свършила; а когато накрая тя премине, то ние се подканваме един друг, казвайки: настъпи денят, и обличайки се, отхвърляме сънищата, а освободили се от съня, се заемаме с дневните дела, понеже денят ни е намерил готови, за да не ни се налага да ставаме и да се протягаме, когато слънчевите лъчи вече сияят. Както вършим житейските си дела, така трябва да постъпваме и в духовните: да оставим мечтанието, да се освободим от мръсотията на настоящия живот, да отхвърлим дълбокия сън; и вместо с дреха, да се облечем с добродетел. Всичко това (апостолът) изразил ясно, казвайки: да отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем с оръжието на светлината. Денят ни призовава към бой и сражение. Но не се страхувай, чувайки за обличане с оръжие. Тежко и нежелателно е да е облечем с веществено оръжие, но да се облечем с духовно оръжие е желателно и прежелателно, понеже това е оръжието на светлината. То ти показва светлите слънчеви лъчи, искрящото ярко сияние, то те поставя в безопасност, защото е оръжие, то те прави светоносен, защото е оръжие на светлината. Какво? Затова не трябва да се сражаваш? Трябва да се сражаваш, но при това не се опасявай от беди и трудове, защото това не е битка, а ликуване и тържество. Такова е свойството на това оръжие, такова е могъществото на вожда. Облеченият в това оръжие е украсен, подобно на жених, излизащ от брачния чертог, защото той е едновременно и войн, и жених. Казвайки: денят наближи, (апостолът) го изобразява не като наближаващ, а като вече настъпващ. Той казва: като в бял ден, нека ходим благопристойно (ст. 13), защото денят вече е настъпил. И като подбужда много хора по този начин към деятелност, с това (апостолът) и ги привлича, т.е. към благообразие. Той не казал – ходете, но – нека ходим, за да направи увещанието нетежко и упрека - лек. Не по пирувания и пиянства. Тук (апостолът) не забранява да пием, а да пием без мярка, не премахва употребата на вино, но пиянството. Така и със следващите думи той поставя мярка за наслажденията, казвайки: не по блудство и страстолюбие. И тук той не забранява съвкуплението с жени, а блудството.

Не по ревнувания и зависти. (Апостолът) угасва главните страсти – желанието и гнева, и забранява не само самите страсти, но и техните източници.

2. Нищо не предизвиква такова желание и не заплава такъв гняв, както нетрезвостта и пиянството. Затова (апостолът), казвайки в началото не по пирувания и пиянства, след това прибавил: не по блудство и страстолюбие, не по ревнувания и зависти. Той не се установява и на това, но, свалил от нас мръсните дрехи, гледай как украсява, казвайки:

но облечете се с Господа Исуса Христа (ст.14). Не казал - облечете се в дела, но възвел слушателите по-високо. Когато говори за порока, той споменава и за неговите дела, а когато започнал да говори за добродетелите, то не говори вече за дела, но за оръжие, показвайки с това, че добродетелите поставят този, който ги притежава, в съвършена безопасност и в пълен блясък. Той не се ограничил даже и с това, но простирайки се по-нагоре, вместо дреха ни, дава – което възбужда най-голям трепет – Самия Владика, Самия Цар. Който е облечен в Него, той напълно вмества в себе си всяка добродетел. Когато казва: облечете се, то ни заповядва отвсякъде да се оградим с Него. Подобно на това, той се изразява и на други места, а именно: ако е Христос във нас (Римл. 8:10), и още: нека да се весели Христос във вътрешния човек (Ефес. 3:16-17). Апостолът желае нашата душа да бъде Христов дом, за да ни облича Христос като дреха, да бъде в нас - и отвътре, и отвън. Христос е нашето изпълнение, понеже Той изпълва всичко във всички (Ефес. 1:23). Той е пътят, Той е съпругът и женихът: понеже ви сгодих за Един като чиста девица (2 Кор. 11:2). Той е коренът и питието, храната и животът: вече не живея аз – казва (Павел) – но Христос живее в мен (Гал. 2:20). Той е апостолът, архиерей и учител, баща, брат и сънаследник, участник в гроба и в кръста: понеже се погребахме, е казано – да участваме в смърт, подобна на Неговата (Римл. 6:4-5). Той е Ходатай: от Христова страна сме посланици (2 Кор. 5:20). Той е нашият защитник пред Отца, защото, както казва (Павел), ходатайства за нас (Римл. 8:34). Той е домът и обитателят: пребъдвайте в Мене и Аз във вас (Йоан 6:56). Той е приятел: вие сте Мои приятели (Йоан 6:14). Той е основата и крайъгълният камък, а ние сме Неговите части и нива, Негово здание, клони и съработници. И какво Той не желае да направи за нас, за да ни прилепи по всякакъв начин и да ни присъедини към Себе Си? Всичко това е свойствено на безмерно обичащия. И така, покори му се, и ставайки от сън, облечи се в Него, а веднъж облякъл се, дръж в покорност пред Него и своята плът. Това и разбирал (апостолът), когато казвал: не промишвявайте за страстите на плътта. Както по-горе той забранил не употребата на вино, но пиянството, не брачния живот, а разпуснатостта, така и сега забранява не грижата за плътта, но угаждането, простиращо се до похот, тоест свръх нуждата. А че самият той заповядва да се грижим за плътта си, чуй какво казва за това на Тимотей: употребявай малко вино заради стомаха си и заради честите си боледувания (1 Тим. 5:23). Подобно и във всичко останало, имай грижа за плътта, но за поддържане на здравето, а не за удовлетворяване на чувствеността. Последното, разбира се, означава, да нагорещяваме пещта и да разпалваме огъня. А за да можете точно да разберете кога грижата за плътта се превръща в похот и за да избягвате такава грижа, представете си човек, предаден на пиянство и лакомия, а заедно с това пристрастен към непристойни забави, водещ изнежен и разкошен живот, и тогава ще разберете казаното (от апостола). Такива хора правят всичко не за поддържане на здравето, а за да се веселят и за да разпалват похотта. Но ти, облякъл се в Христос и отхвърлил всичко това, се стреми само да имаш здраво тяло, грижи се за него толкова, колкото му е нужно и не се простирай по-нататък, но цялата си грижа употребявай за духовното. По този начин ти няма да бъдеш отегчен от тези различни похоти, които могат да те доведат до греховен сън. Настоящият живот е сън и случващото се в него по нищо не се отличава от сънуването на сънища. И както спящите говорят сами със себе си и често виждат нещо, което е съвсем недействително, така постъпваме и ние. Няма да е така след този живот, но позорът и наказанието ще бъдат вечни. По подобен начин и тези, които богатеят в съня си с настъпването на деня, ще се уверяват, че напразно са предавали себе си на богатството; в настоящия живот това често става и преди настъпването на деня, и преди да се преселим оттук, тези сънища се разсейват. И така, да отхвърлим накрая този лукав сън. Ако денят ни застигне докато спим, то ние ще станем жертви на вечна смърт, Да, и при настъпването на този ден всички настоящи врагове – и хора, и демони – лесно ще ни нападат; ако някой пожелае да ни умъртви, никой няма да го спре. Когато бодърствуват мнозина, опасността не е така голяма; но ако сега един или друг пали светилник и бодърствува, то всички останали както в дълбока нощ застигнати от сън; на нас ни е необходимо съвършено бодърствуване и пълно внимание, за да не претърпим ужасно бедствие.

3. Но не ни ли се струва, че и сега е ясен ден? Не мислим ли, че всички бодърствуваме и сме трезви? Може би вие и ще се засмеете на моите думи, но аз, разбира се, ще кажа: всички ние приличаме на победени от сън, а междувременно дяволът подкопава къщата, умъртвява спящите и похищава вътрешните съкровища, правейки всичко без да се страхува, като в дълбока тъмнина. А по-добре да кажем, макар да е невъзможно да видим това с очи, да го опишем с думи и да размислим колко хора има отегчени от злите страсти, колко са държани от тежкото помрачение на сладострастието и угасили в себе си Святия Дух. Затова те вместо едно, гледат и чуват друго, и не обръщат внимание на това, което излагаме тук. Ако аз говоря неправда и сега ти стоиш в състояние на бодърствуващ, то кажи ми, какво беше казано днес, ако действително си слушал всичко това не както в сън? Зная, че някои ще ми отговорят и аз не казвам това за всички. Но ти, който си виновен за това, което беше казано тук, ти, който си дошъл тук напразно, кажи, какъв пророк, какъв апостол говорил днес и за какво? Но ти не можеш да кажеш това, защото през това време непрестанно си говорил сам със себе си като в сън и не си слушал това, което се случва извън теб в действителност. Същото трябва да кажат и жените, защото и те се намират в дълбок сън, и би било добре ако е само в сън. Спящият не говори нищо - нито лошо, нито добро, а бодърствуващият, подобно на вас, изрича много думи за нещастие на собствената си глава, пресмятайки проценти, оценявайки залози, спомняйки си за нечестни сделки и посявайки много тръни в душата си, а на доброто семе не дава да пусне даже плитък корен. Но стани от сън, изтръгни корена, изтрезней от опиянението и съня. Тук аз разбирам опиянение, произлизащо не само от вино, но и от житейски грижи, а заедно с това и от вино. И в това увещавам не само богатите, но и бедните, а най-вече тези, които си устройват дружески пиршества. Това не е удоволствие нито почивка, но наказание и мъка, защото удоволствието се състои не в срамния разговор, но в благопристойната беседа, не в пресищане, а в насищане. Ако ти считаш това за удоволствие, то покажи ми в течение на вечерта удоволствието. Но ти не можеш. Аз още не говоря за вредата, произлизаща оттук, а сега говоря с теб за удоволствието, идващо веднага; едва е приключил пирът и веселието веднага отлита. Но ако спомена още и за повръщаното, за тежестта в главата, за безбройните болести, за пленението на душата, какво ще ми отговориш на това? Нима трябва да се държиш срамно заради това, че си беден? Но казвайки това, аз не ви забранявам да се събирате заедно, за да се храните, а ви забранявам да позорите себе си, желая вашето удоволствие да бъде наистина удоволствие, а да не се обръща в наказание и мъка, в пиянство и в буйно веселие. Нека езичниците да разберат, че християните умеят да се веселят повече от всички, но се веселят благопристойно, както е казано: радвайте се в Господа с трепет (Пс.2:11). Как трябва да се радваме? Възгласявайки химни, принасяйки молитви, пеейки псалми вместо техните позорни песни. По този начин самият Христос ще присъства на твоята трапеза и ще благослови пиршеството – когато се молиш, когато пееш духовни песни, когато призоваваш нищите да участват в това, което ти се предлага, когато на своя пир съблюдаваш пълно благоприличие и умереност; по този начин и мястото на събиране ти ще направиш църква – когато вместо неприлични викове и ръкопляскания, всячески възпяваш Владиката. Не ми казвай, че тук има друг обичай, но изправи това, което е лошо. Ядете ли, пиете ли – казва апостолът – всичко вършете за Божия прослава (1 Кор. 10:31). А от вашите пирове във вас се ражда зло пожелание, оттук разпуснато дело, оттук вашите жени се оказват презрени, а блудниците чисти, оттук е гибелта на домовете, безчислени бедствия, всичко преминава в безпорядък и вие, оставили чистия източник, сте се устремили към мръсното блато. А че тялото на развратната жена е такова блато, за това аз питам не някой друг, а самия теб, валящия се в това блато – не се ли срамуваш от самия себе си, не смяташ ли себе си за нечист след греха? Затова, моля ви, избягвайте блудството и майката на блудството – пиянството. Защо сееш там, където не можеш да пожънеш или, да кажем по-добре, ако пожънеш, то самият плод ще те покрие с още по-голямо безславие? Ако и да се роди дете, то и за теб ще бъде позор, а и то по твоя вина ще страда като незаконородено и презирано. Макар и да му оставиш хиляди, то все така е безчестен в дома, безчестен в града, безчестен е и пред съда този, който е роден от блудница или от робиня; безчестен си и ти самият - както в живота, така и в смъртта, защото, когато умираш, оставяш след себе си паметник на своя позор. И така, защо безчестиш всички?

4. Да, и защо сееш там, където самата нива ще погуби плода, където има много причини за безплодие, където преди раждането се извършва убийство, понеже ти не само караш блудницата да остане блудница, но я правиш и убийца? Виждаш ли как от пиянството произлиза блудството, а от блудството - прелюбодеянието, от прелюбодеянието - убийство или да кажем по-правилно, нещо по-лошо от убийството, аз даже не зная как да нарека това, понеже тук не се умъртвява роденото, но се препятства самото раждане. И така, какво? Не означава ли това, че ти оскърбяваш Божия дар, бориш се с Божиите закони, стремиш се като към благословение към това, което е проклятие, съкровищницата на раждането правиш съкровищница на убийство, жената, създадена за раждане, предразполагаш към убийство? Порочната жена, за да бъде винаги приятна и привлекателна за своите любовници, и да отнема от тях повече пари, не се отказва да направи и това, и така трупа голям огън на твоята глава, понеже макар решението (не престъплението) да принадлежи на нея, все пак главната причина за това се явяваш ти. Оттук възниква и идолослужението. Много жени, за да станат приятни, използват заклинания, възлияния, любовни отвари и безчислени други средства. Но, без да гледаме на толкова големия позор на убийството и идолослужението, много смятат това за незначително дело, а мнозина от тях имат и собствени жени: тук е и най-голямото стечение на порока. Тук се приготвят магически средства не само против плода в утробата на блудницата, но и против оскърбената съпруга, тук има хиляди зломислия, призоваване на демони и призоваване на мъртви, оттук възникват ежедневни караници, непримирима борба и ежеминутни стълкновения. Затова и Павел, казвайки: блудство и страстолюбие, прибавил: не по ревнувания и зависти, понеже знаел, че следствието на първото е вражда, гибел на къщите, обида на законните деца и хиляди злини. За да избегнем всичко това, нека да се облечем в Христос и винаги да пребъдваме с Него, защото - да се облечем с Христа, означава никога да не оставаме без Него, но винаги да Го извяваме в Неговата святост и правота. И за приятелите, за да покажем тяхната силна любов и неразривна връзка, казваме, че единият е облечен с другият, понеже облеклия се представя това, в което е облечен. Затова нека и в нас винаги да остава Христос. Как ще се яви Той? Ако подражаваш на Него и на делата Му. Какво направил Христос? Човешкият Син – казва Той (за Себе Си) – няма къде глава да подслони (Лука 9:58). И ти подражавай на това. Когато трябвало да използва храна, Христос използвал ечемичен хляб; Когато му се налагало да пътува, Той нямал нито коне, нито други впрегатни животни, но ходел пеша, даже до умора; когато трябвало да спи, лягал вместо на възглавница на кърмата на лодката; когато трябвало да седне, се налагало да седне на тревата. И дрехите Му не били скъпи; честоТой ходел, без да има никой със Себе Си. По-нататък, узнавайки всичките Му думи и дела на кръста сред различни поругавания и, изобщо, целия Му живот, старай се да Му подражаваш; по този начин ти ще се облечеш с Христос, ако грижите за плътта не се простират до похот, което няма да ти достави никакво удоволствие. Пожелание от такъв вид ражда ново, още по-голямо безпокойство, и ти никога няма да се наситиш, но ще си причиняваш само велико мъчение. Както болният от треска е непрестанно жаден и макар пред него да има и хиляди извори, не получава от тях никаква полза нямайки възможност да излекува болестта си, така е и с човека, който непрестанно живее в похоти. Но ако се ограничаваш с необходимото, никога няма да се подложиш на такава мъчение, но ще се освободиш от всичко това – и от пиянството, и от разпътство. Затова, яж толкова, колкото е необходимо за утоляването на глада, обличай се така, че да бъдеш само покрит, не навличай плътта си с дрехи, за да не я погубиш, защото посредством излишната горещина ще я направиш по-слаба, ще разстроиш здравето й и ще я доведеш до пълна изнемога. И така, за да бъде плътта ти прекрасна колесница на душата, за да седи кормчията безопасно на кормилото, за да може воинът леко да владее оръжието – съблюдавай благоприличие във всичко. Не този, който има много, но този, който се задоволява с малко, бива непобедим. Първият, макар да не е претърпял обида, се страхува, а последният, макар и да е обиден, остава в по-добро разположение на духа от необидения и затова ще бъде по-благодушен. Затова да се стараем не никой да не ни обижда, а да не може да ни обиди и този, който би пожелал. А това може да се постигне не иначе, а като се ограничаваме с необходимото и не желаем повече. По този начин ние ще получим възможност и тук да се наслаждаваме на радост, и да получим бъдещите блага чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца и Духа да бъде слава, царство, чест сега и завинаги, и во веки веков. Амин.