БЕСЕДА 26

Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто (14:14).

1. Апостолът първо спрял осъждащия брат и отклонил го от презрение, след това преминава към наставление и спокойно поучава по-слабия, показвайки и тук велика кротост. Той не казва, че този ще бъде наказан, не употребява даже подобен израз, но за да го убеди по-добре в справедливостта на думите си, само го освобождава от страха относно това и казва: зная и уверен съм. След това, за да не може никой от невярващите да възрази: ”И какво от това, че ти си уверен? Ти все още не си толкова достоверен за нас, че да предпочитаме твоите думи пред самия закон и пред това, което ни е съобщено свише.” – (апостолът) и прибавил: в Господа, тоест, че аз съм научил това от Господа, Той Сам ме е убедил в това, значи това не е присъда на човешки ум. Но кажи, в какво си убеден и какво знаеш? Че нищо не е само по себе си нечисто. Няма нищо нечисто по природа, казва (апостолът), но става нечисто по волята на употребяващия го и само за него бива нечисто, а не за всички.  За този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто. Защо не поправиш брата, за да не счита той нещо за нечисто? Защо не употреби цялата си власт, за да го отклониш от привичките и мнението да признава нещо като нечисто за всички? Боя се, отговаря (апостолът), да не го огорча, затова и добавил: 

Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов (ст.15). Забелязваш ли как той отначало се старае да го привлече към себе си, показвайки, че грижата му към него е толкова голяма, че, за да не го огорчи, не се решава да му заповяда, даже напълно необходимото, но желае по-добре да го привлече чрез снизходителност и любов? И даже след като разсеял страха му, го привлича не със сила и с принуждение, но му предоставя свободна воля, защото не е едно и също да отклониш някого от употреба на храна и да причиниш огорчение. Виждаш ли, колко се грижи той за запазването на любовта? Той знаел, че любовта може да изправи всичко, а и затова изисква тук от слушателя по-голямото. За вас не само не е необходимо да  ги довеждате до крайности, но ако се наложи да покажете снизхождение, не трябва да го отказвате. Затова добавил:

С яденето си не погубвай онзи, заради когото е умрял Христос. Нима не смяташ, че брат ти не заслужава чрез отказ от храна да придобиеш спасението му? Христос не отказал заради него да стане роб и да умре, а ти заради неговото спасение не се съгласяваш да се откажеш от храна? Макар Христос да знаел, че не на  всички ще донесе полза, все пак изпълнил делото Си и умрял за всички. А ти знаеш, че заради храната губиш по-важното, но без да гледаш на това, спориш, считаш за презрян този, на когото Христос оказал толкова голяма почест, безчестиш този, когото Той възлюбил? Христос умрял не само за слабите във вярата, но и за враговете, а ти заради слабия не желаеш да се въздържаш от храна? Христос извършил толкова велико дело, а ти не желаеш да направиш и малкото, макар Той да е Владика, а ти брат. Тези думи са достатъчни, за да вразумят и слабия във вярата понеже ясно показват, че той е малодушен, защото получил от Бога големи дарове, не желае да даде дори и малко в отплата.

Да се не хули това, което вие считате за добро. Защото Божието царство не е ядене и пиене (ст.16-17). Под името добро, тук (апостолът) разбира или вярата, или надеждата за бъдещите блага, или съвършеното благочестие. Ти не само не помагаш на брата казва (апостолът), но и го караш да хули самото учение, Божията благодат и дар. Всеки път, когато спориш, упорстваш, огорчаваш се, разделяш църквата, укоряваш брата и се отнасяш враждебно с него, външните хулят, понеже от това не само, че нищо не се изправя, но  и се прави напълно противоположното. Вашето добро се състои в любовта, в братството, в единомислието, в съюза, в мирен и кротък живот. След това (апостолът) отново, за да освободи единия от страх, а другия от упорство, казва: защото Божието царство не е ядене и пиене.  Нима с това ти можеш да достигнеш благополучие? И на друго място той казва: Нито ако ядем, печелим нещо, нито ако не ядем, губим нещо (1 Кор. 8:8). Тук няма нужда от доказателство, а е достатъчно само да кажем това. Смисълът на думите на апостола е такъв: ако ти ядеш, то нима това те въвежда в царството? Укорявайки, че считат това за важно (апостолът), споменал не само за храната, но и за питието. И така, какво въвежда в царството? Правда, мир, радост, добродетелен живот, братския мир, на когото се противи тази любов към спора, радостта, произхождаща от съгласието и нарушавана по този начин от враждата. Това е казано от апостола не на едната от двете странни, но и на двете, понеже имало благовремие да се каже това и на едните, и на другите.

2. След това, след думите: мир и радост (а мир и радост има и в злите дела), прибавил: в Святия Дух. Погубващият брата е нарушил мира и радостта и го е обидил повече, отколкото този, който би му откраднал парите. И което е още по-лошо, единият спасява, а ти оскърбяваш и погубваш. А понеже храната и мнимото съвършенство не въвеждат в Царството, то така и не следва да пренебрегваме малките с цел да утвърдим великото. След това, понеже презрението отчасти произлизало и от тщеславие,  (апостолът) прибавя по-нататък:  

Понеже който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците (ст. 18). Всички ще се удивяват на теб не толкова на съвършенството, колкото на мира и съгласието. От последното твое благо ще се възползват всички, а от първото никой.

И тъй, нека търсим това, което служи за мир и взаимно назидание (ст.19). Първото (да се съхранява мира) се отнася към немощния, а второто към съблазняващия брат, за да не разколебае той вярата му. Впрочем, (апостолът), казвайки: за взаимно назидание, отнася тези думи общо - и към единия, и към другия; и показва, че без мир е трудно да назидаваш.

Заради ядене, недей съсипва Божията работа (ст. 20). Божие дело той нарича спасението и усилва страха, доказвайки, че съблазняващият брата прави противното на това, за което се грижи. Ти не само не изграждаш, както си мислиш, казва (апостолът), но разрушаваш и при това не човешко дело, а Божие, не заради нещо важно, а за маловажно – заради ядене. След това, за да не би такава снизходителност да утвърди брата в лошо настроение, той отново излага общо положение, казвайки така:

Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън, тоест с лукава съвест. По този начин, ако ти започнеш да го принуждаваш и той започне да яде, то от това не би имало никаква полза, понеже не яденето го прави нечист, а разположението, с което яде. Затова, ако не изправиш разположението, целият ти труд е напразен и даже вреден. В последния случай ти греши двойно, усилвайки със своето упорство предразсъдъка и заставяйки го да яде нечисто; по този начин, ако не убедиш, по-добре не заставяй.

Добре е да не ядеш месо, нито да не пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти (или се съблазнява или изнемощява) (ст. 21). (Апостолът) отново изисква по-голямото - не само да не принуждават, но и да показват снизхождение. Той и сам често постъпвал така, а именно когато обрязал (Деян. 16:3), остригал си косата (Деян. 18:18) и принесъл юдейска жертва (Деян. 21:26). Той не говори на слабия – прави го, но като лично мнение, за да не направиш по-слабия още по- небрежен. Какво казва той? Добре е да не ядеш месо. И защо да говоря за месото?  Въздържайте се също от вино и от всичко, което служи за съблазън, защото нищо не е равно на спасението на брата. Това показал и Христос, Който слязъл от небето и претърпял всичко заради нас.  Гледай как (апостолът) вразумява и другия, казвайки: спъва или съблазнява, или изнемощява. Не ми говори, продължава той, че това е безразсъдно, но помни, че това може и да помогне на брат ти. За тебе е достатъчно основание това, че ти помагаш на немощния, а на себе си не вредиш ни най малко, понеже твоята постъпка не е лицемерие, но изграждане и грижа.  Ако го принуждаваш, той ще започне да се противи и да те осъжда, и още повече ще се утвърди в това, да се въздържа от храна, а ако му покажеш снизхождение, то той отначало ще те обикне, без всякакво подозрение ще слуша твоето учение и накрая ти ще получиш възможност неусетно да посееш в него верните догмати. А ако той бързо те възненавиди, то ти си затворил вратата за своите думи. И така, не принуждавай брата, но сам се въздържай заради него, въздържай се не като от нечисто, но заради това, че брат ти се съблазнява или изнемощява.

Вярата, която имаш, имай я за себе си[1] (ст.22). Струва ми се, че тук (апостолът) намеква леко на тщеславието на по-съвършения във вярата. Смисълът на думите му е такъв: Желаеш ли да ми покажеш, че си изправен и съвършен във всичко? Не ми го доказвай на мен, а се задоволявай със свидетелството на съвестта си.

3. Тук той не говори за вярата по отношение на догматите, а по отношение на предмета на разсъждение. За нея е казано: с уста прави изповед (Рим. 10:10); а също: който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него.  (Mт. 10:33). Тя ще те засрами, ако не я изповядаш, ще те посрами и ако я изповядаш не на време. 

Блажен този, който не осъжда себе си в това, което одобрява[2]. (Апостолът) отново нанася удар на по-слабия и доказва, че за него е достатъчно съвестта му да не го осъжда. Макар друг човек и да не вижда в това блаженство, то нека ние сами за себе си да бъдем доволни в своето блаженство. Понеже (апостолът) казал: имай я за себе си, то за да не сметнеш този съд за незначителен, той утвърждава, че той за теб е по-добър от присъдата на света. Макар и всички да те обвиняват, ако ти сам не се осъждаш и съвестта ти не те укорява, ти си блажен. Но (апостолът) не дал такъв отзив за всички без изключение. Има много хора, които сами не осъждат себе си, макар и да са много грешни; те са най – нещастните от всички; но сега (апостолът) се придържа към настоящия си предмет.

А този, който се съмнява, осъжда се, ако яде (ст.23).  (Апостолът) отново увещава да щадят немощните. Каква полза има да ядеш със съмнение и сам да осъждаш себе си? Аз одобрявам този, който яде и яде без всякакво съмнение. Виждаш ли, как той го води към това той не само да яде, но и да яде с чиста съвест. След това, обяснявайки и причината, поради която се осъжда, прибавя: защото не яде от вяра, т.е. осъжда се не защото яденето е нечисто, а защото не яде е с вяра, понеже не е уверен, че това е чисто но смятал, че се докосва до нечистота. А с това (апостолът) им показва каква вреда нанасят, принуждавайки другите без предварително да са убедени да се докосват до това, което по тяхното мнение е нечисто, и желаейки поне в това да ги задържи от презрение по отношение на немощните във вярата.

Всичко,което не става от вяра, е грях. Когато, казва, той не е убеден и не вярва, че е чисто, как да не съгреши? Всичко, което говори Павел, се отнася само до настоящия предмет, а не изобщо. И виждаш ли, колко се грижи той да не съблазни другия. По-горе казал: ако брат ти се оскърби заради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. А ако не трябва да огорчаваме, толкова повече не трябва да съблазняваме. И още, заради ядене недей съсипва Божията работа. Ако да разориш църквата, е престъпно и нечестиво, много повече, ако разориш духовния храм – човек е по-скъп от църква, понеже Христос е умрял не за стени, а заради тези храмове. И така, нека от своя страна да бъдем внимателни във всичко и да не даваме на никого, дори най-малък повод, да ни нападне. Настоящият живот е поприще и винаги е необходимо да се оглеждаме внимателно и не трябва да смятаме, че незнанието е достатъчно за защита. Възможно, напълно е възможно и за незнание да се подложим на наказание, ако то е непростително. Юдеите били в неведение и все пак тяхното наказание не било простено поради незнанието им. И езичниците били в неведение, и все пaк те нямат оправдание. Когато не знаеш това, което не можеш да знаеш, ти не се подлагаш на обвинение, а когато не знаеш това, което е възможно да узнаеш, то се подлагаш на крайно наказание. Въобще, ако не бъдем много небрежни, но употребим напълно всичко, което зависи от нас, то Бог ще ни подаде ръка и в неизвестното. Така Павел говорел на филипяните: а ако мислите нещо различно, Бог ще ви открие и него (Фил.3:15). Когато не желаем да направим това, което е в наша власт, то се лишаваме от това съдействие. Така станало и с юдеите. На тях им се говори с притчи, казва (Христос), така че да гледат и да не виждат (Мт. 13:13). Как така те гледали и не виждали? Виждали изгонването на бесове и казвали бяс има. Виждали възкресение на мъртви и не се поклонили на Христос, но желаели да Го убият. Не такъв бил Корнилий. Понеже той щателно правел всичко, което зависело от него то Бог му приложили останалото. Затова, не питай защо презрял този езичник, който бил добър и справедлив. Първо, за хората е невъзможно да знаят кой е добър и справедлив, а това е известно на Този, Който е направил сърцето на всеки. След това можем да кажем и това, че този езичник често сам не се е грижел и не се стараел. Но как, ще кажеш, той може да прави това, когато е човек прост? Обърни внимание на този прост и скромен човек, опознай го и ще видиш, че в житейските си дела той употребява по-голямо старание, и че ако онзи би пожелал да употреби същото и в духовните дела, не би се оказал  невеж, понеже истината е по-ясна от слънцето. Всеки, който пожелае ще достигне удобно своето спасение, ако пожелае да бъде внимателен и не смята спасението за маловажно дело. Не само Палестина е ограничена за такива дела, нима те са заключени в един малък ъгъл на вселената? Нима не си чувал какво казва пророкът: всички ще  ме познават от малък до голям (Ер. 31:34, Евр. 8:11)? Не виждаш ли, че действителността доказала неговата справедливост? Какво извинение могат да имат тези, които виждат, че учението на истината се разпространило навсякъде и не любопитстват, и не се грижат да го научат?

4. Ти ще кажеш: нима изискваш това от грубия варварин? Не само от грубия варварин, но и от този, който би се оказал по-груб от днешните варвари. Кажи ми, защо в житейските дела обижданият умее да възрази, подложеният на насилие да се противопостави и изобщо, всеки прави и върши всичко, за да не понесе даже и малка вреда, а в духовните дела не наблюдаваме същото благоразумие? Когато се покланят на камъка, считат го за бог и му правят празненства, когато харчат пари, обзети са от силен страх, никой не е небрежен поради свята простота, а когато се наложи да потърсят истинския Бог, тогава ми напомнят за простотата и незнанието? Това не е така, не, но виновна за всичко е нашата  небрежност. Кого ти считаш за по-груб – съвременниците на Авраам или своите? Очевидно съвременниците на Авраам. Кога било по-леко да се намери благочестието - тогава или сега? Очевидно сега. Сега на всички се възвестява Божието име; пророците предрекли, събитието вече се извършило и езичеството е изобличено; а тогава по-голямата част от хората оставали без учение, грехът властвал, нямало закон да напътства, нямало нито пророци, нито чудеса, нито учение, нито множества познаващи Бога и нищо друго, подобно на това, но всички лежали като че ли в дълбок мрак на безлунна и зимна нощ. Но все пак този удивителен и благороден мъж и при толкова затруднения познал Бога, упражнявал се в добродетели и възбудил мнозина към такава ревност, макар при това съвсем да не бил опитен във външната мъдрост.  Да, и как, и къде той можел да се научи, ако и самата писменост все още не била измислена? Но понеже той направил всичко от своя страна, то и Бог също не го оставил. Не трябва да се казва, че Авраам заимствал религията от отците си, понеже неговият баща бил идолопоклонник Все пак, произхождайки от такива предци, бивайки възпитан сред варвари и без да има никакъв учител  по благочестие, той познал Бога и надминал всички свои потомци, ползващи се от закона и пророците толкова, че е и невъзможно да се изрази. А защо? Защото не просто се грижел за житейското, но целият се посветил на духовното. А Мелхиседек не живял ли в тези времена и не просиял ли толкова, че бил наречен свещеник на Бога? Невъзможно, съвършено невъзможно е някога бодърствуващият да бъде презрян. Нека това да не ви смущава, но знаейки, че всичко зависи от разположението, да бъдем внимателни към самите себе си, за да ни стане по-добре. Да не изискваме отчет от Бога и да не Го изпитваме защо Той един е оставил, а друг е призовал, защото в противен случай ще се оприличим на роб, който с излишно любопитство се бъркал в домашните разпореждания на господаря си. Жалък и беден човек! Тогава, когато би трябвало да се загрижиш, как сам ще даваш отчет и ще умилостивиш Владиката, ти искаш отчет от Него за това, за което сам си длъжен да отговаряш и оставяш без внимание това, за което ще понесеш наказание.

И така – питаш – какво да кажа на езичника? Това, което беше казано по-горе. И ти се грижи не толкова за това какво ще кажеш на езинчика, но за това как да го изправиш. Когато той, изследвайки твоя живот, се съблазнява от него, то заради това и се загрижи  какво ти говори. На него, макар да се съблазнява, ти няма даваш отчет, а за своя живот, ако принася вреда, се подлагаш на крайна опасност. Когато той види, че ти любомъдруваш за царството и при това си не по-малко привързан към настоящето, боиш се от геената и трепериш от днешните бедствия, тогава и ти се загрижи. Когато виждайки това, той започне да те укорява и каже: ако служиш на Царството, то защо не презираш настоящето; ако очакваш Страшния Съд, защо не презираш тукашните бедствия; ако се надяваш на безсмъртие, защо се страхуваш от смъртта? - когато ти зададе такива въпроси, ти се загрижи какво ще му отговориш. Когато види, че ти очаквайки небето, се страхуваш да не изгубиш парите си, радваш се твърде много на всяка малка монета и за малката сребърна монета продаваш душата си, тогава си помисли: това, именно това, съблазнява езичника. По този начин, ако ти се грижиш за своето спасение, доказвай това не с думи, а с дела. Заради това никога никой не е похулил Бога, а в следствие на лош живот навсякъде са чували безчислени хули. Затова се постарай да го поправиш, понеже езичникът отново ще те попита:  откъде да знам, че Бог е заповядал възможното? Ето, ти, бивайки християнин от самото си рождение и възпитан в превъзходна религия, не изпълняваш нищо от това. Какво ще кажеш за това? Без съмнение, ще започнеш да отговаряш: Аз ще ти покажа други, които изпълняват, а именно: монасите, обитаващи в пустинята. Но не те ли е срам да наричаш себе си християнин и да препращаш на другите, като че ли ти не можеш да покажеш, че и сам вършиш християнски дела?  Езичникът веднага ще ти възрази: Защо ми е да ходя по планината и да изследвам пустинята? Ако е невъзможно да се философства, живеейки в градовете, то това може да бъде голямо обвинение за християнския живот, за осъществяването, на който е необходимо да се остави града и да се избяга в пустинята. Но ти ми покажи човек, който има жена, деца и дом, и все пак живее благочестиво. Какво ще му кажеш? Няма ли да ни се прииска да наведем поглед и да се засрамим? Не това е заповядал Христос, но какво: Нека да свети вашата виделина пред човеците (Мт. 5:16), не в  планините, не в пустините, не в непроходимите дебри. Аз не казвам това като укор за живеещите в планините, но от съжаление към обитателите на градовете, които изгонили от тях добродетелите. Затова ви умолявам да донесете пустинното любомъдрие и в градовете, за да станат те истински градове, понеже това може да изправи езичника и да предотврати безчислени съблазни. По този начин ако желаеш да освободиш и него от съблазън, и за себе си, да придобиеш безчислени награди, изправи живота си и го направи блестящ във всичко, за да виждат хората добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небето (Мт. 5:16). Тогава ние ще се насладим и на бъдещата неизречима и велика слава, с която дано всички ние да се сдобием чрез благодатта и човеколюбието на Нашия Господ Исус Христос, на Когото задно с Отца и Святия Дух да бъде слава, царство, сега и завинаги и во веки веков. Амин.

 


[1] Православната версия превежда стиха във въпросителна форма: “Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога.” – б. пр.

[2] Гръцката дума е krinwn, а не katakrinwn “осъждам”, както я тълкуват Златоуст и някои други. Значението е: щастлив е този, който не навлича присъда върху себе си, т.е. който е толкова убеден в правотата на своите действия, че няма колебание или скрупули за своите действия дори и по отношение на такива спорни въпроси, които той решава.