БЕСЕДА 29

И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг (15:14).

1. По-горе апостолът казал: Понеже съм апостол на езичниците аз славя моята служба (Римл. 11:13), също: И тебе няма да пощади (Рмл. 11:21) и още: Не считайте себе си за мъдри (Римл. 12:16) и след това: А ти защо осъждаш брата си (Рим. 14:10), отново: Кой си ти че съдиш чужд слуга (Римл. 14:4), а също така употребил и много други подобни изрази. И след като казал много жестоки неща в своето послание в заключене той лекува (нанесените рани) и с каквото започнал с това и завършва. В началото той казал: Благодаря на моя Бог, че за вашата вяра се говори по целия свят (Римл. 1:8). Тук той казва: уверен съм, че вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание и на това място е казано даже повече отколкото на първото. Той не казал - чух, но уверен съм т.е. няма нужда да научавам от друг, но аз самият съм уверен за вас, самият аз, който ви изобличавах и обвинявах. Пълни с благост: това се отнася към наскоро направеното увещание. (Апостола) като чели казва: аз не мисля, че вие сте жестоки и ненавиждате братята си, когато ви съветвах да се приемате един друг, да не оставяте и да не разваляте Божиите дела, аз зная, че вие сте пълни с благост. Благост, мисля, той тук нарича пълнотата на добродетелите. И не казал – имате благост, но – пълни с благост. Със същата изразителност и продължава: изпълнени с всяко знание. Каква би била ползата ако макар и имащи любов не знаели как трябва да се държат с любимите си? Затова (апостола) прибавил: изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате едни други и не само да се наставлявате но и да наставлявате и другите.

Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно (ст.15). Обърни внмание на смиреномъдрието на Павел и на неговата мъдрост как той нанасяйки преди това дълбока рана когато вече е постигнал това, което желаел полага голямо страние да излекува. Достатъчно било за тях успокоението, освен това, което вече споменахме, и самото това, че (апостола) казва, че използвал излишна смелост. Същото прави той и в посланието към евреите казвайки така: Надяваме се за вас възлюбени за нещо по-добро, нещо, което води към спасението (Евр. 6:9). Подобно пише и на коринтяните: А похвалявам ви, че ме помните за всичко като държите преданията тъй, както ви ги предадох (1 Кор. 11:2). И в посланието към галатяните казва: Аз съм уверен за вас в Господа, че няма да помислите другоче (Гал. 5:10). И във всички послания на Павел може да се намери тази мисъл, но най-вече тук, защото римляните се ползвали с голямо уважение и трябвало да се смири техния надменен ум не само със строги, но и с кротки средства. Апостолът използва и едното и другото. Затова и тук той казва: писах ви по-дързостно, но не бивайки задоволен от това прибавил: донякъде т.е. отчасти. Но той не спира и тук, а какво казва?

За да ви напомня[1]. И не казал – да ви науча, или – напомням ви (anamimnhrkwn), но да ви напомня (epanamimnhrkwn) т.е. да ви напомня с кроткост.  Забелязваш ли как края съответства на началото? Както в началото на посланието (апостола) казва: за вашата вяра се говори по целия свят (Римл.1:8) така и в края прибавил: Вашата послушност е известна на всички (Рим. 16:19). И както в началото казал: желая да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждение т.е да се утеша между вас (Римл. 1:11-12) така се изразил и тук: за да ви напомня. И тук и там той слиза от учителската катедра и беседва с тях като с братя, като с приятели и с равни.  А това е главното достойнство на учителя да направи речта си разнообразна за полза на слушателите. Забележи  как (апостола) казвайки: Писах ви по-дързостно при това донякъде и още: за да ви напомня не се ограничава с това, но се изразява още по-скромно прибавяйки: поради дадената ми от Бога благодат както казал и в началото: имам длъжност (Римл. 1:14) като че ли казва: Аз не съм пожелал сам за себе си тази чест, не съм се заел първи с делото, но Бог ми е заповядал това и при това по благодат, а не защото ме е намерил достоен за това. И така не се огорчавай: не аз те нападам, а Бог заповядва. И както там (апостола) казал: на Когото служа в благовестието на Сина Му  така и тук казва: поради дадената ми от Бога благодат прибавил:

Да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие (ст. 16). След достатъчно доказателства за казаното (апостола) променя речта си към най важното достойнство на (своето апостолство) и го нарича не просто служение, както в началото, но свещено служение или свещенослужение. Да проповядвам и да благовествам – това е моето свещенство, това е жертвата, която аз принасям. А никой не може да упрекне свещеника в това, че се грижи жертвата да е без порок. С тези думи (апостола) навсякъде окриля мислите на вярващите показвайки им, че те са жертва и оправдавайки сам себе си с това, че така му е заповядано. Моят жертван нож, казва той, е Евангелието и словото на проповедта, а целата ми не е сам да прославя себе си и да направя себе си знаменит, но да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух тоест да бъдат приятни на Бога душите научени от мен. Бог определяйки ме за това дело не толкова искал да ме прослави, колкото се грижел за вас.

2. Какъв принос може да бъде благоприятен? В Святия Дух.  Нужна е не само една вяра, но и духовен живот, за да можем да задържим в себе си Духа, Който веднъж ни е бил даден. Не дърва и огън, не жертвеник и нож, но Духа е за нас всичко. Затова аз по всякакъв начин се стремя този огън да не угасне понеже така ми е заповядано. Защо говориш за това на тези, на които няма нужда? Защото, отговаря (апостола), аз не уча, а напомням. Както (в Стария Завет) свещеника предстоял (пред Бога) палейки огъня така аз предстоя, възбуждайки вашето усърдие. И забележи, че той не казал: да имам принос от вас, но: да бъдат езичниците благоприятен принос, а под думата езичници  той разбира вселената т.е. цялата земя и море и по този начин смирява гордостта на римляните, за да не смятат за недостойно да имат за свой чуител този, чието влияние се простира до краищата на вселената. Същото той казал и в началото на посланието: както и между другите народи. Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени (Рим. 1:13-14).

И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса (Римл. 15:17). Понеже (апостола) много смирил себе си то отново възвисява словото. А той прави това, за да не презират римляните неговото призвание. Възвисявайки себе си и казвайки: имам с какво да се похваля не изменя на своя обичай. Хваля се, казва той, не със самия себе си, не със своето усърдие, но с Божията благодат. Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело, със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий](ст. 18-19). Никой не може да каже, казва (апсотола), че думите ми са само хвалба. Аз мога да представя много знаци за това мое свещенодействие и доказателства за моето ръкополагане  - не дълги одежди (podhrhj), не звънци, не митрата и гъжвата (kidarij) както при старозаветните, но това, което много повече внушава благоговеен страх – знамения и чудеса. Не следва да кажем, че аз съм бил поставен от Бога и не съм изпълнил поръчаното ми, но да кажем по-добре, че не аз съм извършил това, но Христос, затова и аз се хваля с Него, хваля се не с някакви маловажни дела, но с духовни. Именно това и означават думите: това, което се отнася до Бога. А това, което съм извършил, това, за което съм бил изпратен и че моите думи не са хвалба за това свидетелствуват чудесата и послушанието на езичниците.

Не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело, със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий] Гледай как (апсотола) се стреми да докаже, че всичко принадлежи на Бога, а не на него. Ако аз говоря или правя нещо, или върша чудеса всичко това принадлежи на Христос, всичко се прави от Святия Дух. Казвайки това, той заедно с него показва и достойнството на Духа. Забелязваш ли доколко всичко това - жертвата, приноса и символите  - са по-чудесни и по-страшни от старозаветното служение? Казвайки: чрез моето слово и дело, със силата на знамения и чудеса (апсотола) под това разбира учението, любомъдрието относно Божието Царство, явяването на делата и живота, възкресенеито на мъртвите, изгонването на бесеове, проглеждане на слепите, прохождането на куците и всикчи други чудни действия, които извършил в нас Святия Дух. По нататък, в потвърждение на това, той посочва на многото уеници понеже между ворочем и за това било споменато и затова прибавил:

Така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие. И така, той изброява градове и страни, народи и племена, не само в Римската държава, но и при варварите. И не само изминал пътя през Финикия, Сирия, Киликия, Кападокия, но и описал и всикчи лежащи отвъд тях народи- сарацини, перси,арменци и други варвари. (Апостола) казал- дори до заради това, че не пътувал само по прави и главни пътища, но по навсякъде и мислено проникнал и в Южна Азия. И както казвайки: със силата на знамения и чудеса той с една дума изобразил цялата съвкупност от чудеса така и с една дума дори до той отново съединил безбройни градове, народи, племена и страни. Въобще, той бил далеч от всяка хвалба и казвал това заради римляните, за да не мислят много за себе си. В началото той казал: за да имам някой плод и между вас както и между останалите от езичниците (Римл. 1:13), а тук говори и за задълженията на свещенството. Понеже по-рано той употребил доста меки изрази то тук показва своята власт. Затова там той казал просто: както и между останалите между езичниците, а тук посочва и всички места на своето проповядване и по този начин отвсякъде подрива тяхната надменност. И не казал просто – да проповядвам Евангелието, но:

Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, - не там гдето беше вече известно Христовото име (ст. 20).

3. Ето ново преимущество (на апостола), който не само благовествал на много народии ги обърнал, но и не отивал да проповядва на тези, които вече били научени. Той бил толкова далеч от това, да привлича към себе си чужди ученици и да прави това за собствена слава, че учел само тези, които не били слушали проповедта. Затова и той не казал: където не са повярвали в Христос, но – което е много повече – не там където беше вече известно Христовото име. Защо той се грижел за това?

Да не би да градя на чужда основа – казва. А с тези думи той доказва, че е чужд на всяко тщеславие и заедно с това внушава на римляните, че им пише не поради любов към славата и не от желание да получи чест от тях, но защото изпълнява своето служение, извършва свещенодействие и се грижи за тяхното спасение. Основата, положена от апостолите той нарича чужда  не поради свойството на лицата и не поради характера на проповедта, но по отношение на наградата на всеки. Тяхната проповед сама по себе си не му била чужда, но била чужда само по отношение на наградата понеже за него била чужда наградата за трудове понесени от други. След това (апостола) показва, че по този начин се изпълнило пророчеството, казвайки така: както е писано:

Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули (ст.21). Виждаш ли, че Павел бързал за там където трябвали повече труд и пот?

Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас (ст. 22). Виж как отново (при апостола) края на посланието е сходен с началото. Вначалото той казал: много пъти се канех да дойда при вас, но досега съм бил възпиран (Рим. 1:13), а тук представя причината, поради която бил задържан не един, не два пъти, но многократно. Така както там казва: много пъти съм искал да дойда при вас така и тук: това ме е възпирало много пъти та не съм дохождал при вас. Това, че той много пъти се готвел да дойде при тях още повече доказва неговото желание да бъде с тях.

Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни (ст. 23). Виждаш ли, как той доказал, че им писал и идвал при тях не поради желание за слава?

Понеже от много години съм желал да дойда при вас на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас (ст. 24). За да не изглежда удивително на римляните това, че (апостола) казал: идвам при вас, понеже нямам вече  друга работа той отново обръща своето слово към любовта и казва:

понеже от много години съм имал желание да дойда при вас. А желаел да дойде при тях не защото имал свободно време, но за да задоволи това желание, което отдавна го мъчело. Но за да не възбуди и с това отново гордостта им виж как той ги смирява казвайки: на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам. Той и затова написал това, за да не мислят много за себе си понеже той желаел и да покаже любовта си и да не допусне да изпаднат в гордост. Затова той често говори за едно и също и едновременно разкрива и едното и другото. А за да не кажат римляните отново: той желае само мимоходом да мине през нас  - (апостола) прибавил: и вие да ме изпратите тоест вие сами да бъдете свидетели, че бързам не поради презрение към вас, но воден от надеждата. А понеже и с това той също ги наскърбявал то ги успокоява с утешителни думи: след като се наситя донякъде чрез общение с вас. С думата – минавам той показва, че не търси от тях слава, а с думата – да се наситя изразява, че се стреми към тях от любов и при това не просто от любов, но от силна, затова и не казал – да се наситя, но да е наситя донякъде. Никакво време няма да ми е достатъчно да се наситя и да ми даде пресищане от пребиваването си при вас. Виждаш ли как той доказва своята любов с това, че при цялата необходимост да бърза той няма да ги остави докато не се насити? И това също служи за признак на неговата любов, че той използва изрази на родител. Той не казал – да се видя с вас, но – да се наситя, подражавайки на изразите на родител. В началото той казва: да имам някой плод, а тук се изразява: да се наситя. И едното и другото изразяват силното влечение на сърцето. В първото се съдържа голяма похвала за тях понеже те са длъжни да дадат чрез послушание плод (на апостола), а във второто той вече открито показва искрена привързаност. Точно така писал той и до коринтяните: За да ме изпратите вие накъдто отида (1 Кор. 16:6), във всичко изразявайки своята несравнима любов към учениците. С това той винаги започва и завършва своите послания. Както баща обича своя единствен роден син така той обича всички верни затова и казал: Кой изнемощява без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разплаям и аз (2 Кор. 11:29)? Затова преди всичко останало трябва да имаме учител. Затова и Христос казал на Петър: ако Ме обичаш паси овцете ми (Йоан 21:16). Който обича Христос той обича и Неговото стадо. Бог поставил и Мойсей за вожд на юдейския народ след като той показал своето усърдие към своите единоплеменници. По подобен начин и Давид се качил на царството показвайки преди това привързаността си към своите съотечественици. Още в младоста си той така скърбял за хората, че бил готов да даде душата си когато умъртвил иноплеменника. Макар и да попитал: Какво ще се направи на мъжа, който убие тоя иноплменник (1 Царе 17:26) той не казвал това понеже се домогвал до наградата, но само желаел да му окажат доверие и да го допуснат до единоборство с него. Затова и когато след победата той се приближил до царя нищо не казал за това. И Самуил се отличавал със силна любов затова и казвал: Да не даде Бог да съгреша на Господа като престана да се моля за вас(1 Цар. 12:23). Така, или да кажем по-добре, много повече Павел горял от любов към всички, които му били подчинени. Затова и той така разположил учениците към себе си, че казвал: Ако беше възможно очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали (Гал. 4:15). Затова и Бог повече от всикчо укорява юдейските учители зв недостиг на любов, казвайки: Горко на израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата? Но те постъпили другояче: Вие ядете тлъснината - казва (Бог) обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата (Ез. 34:2-3). И Христос, представлявайки оразец на съвършения пастир казал: Добрият пастир душата си дава за овцете (Йоан 10:11). Така постъпил и Давид в много случаи, а особено тогава, когато страшен гняв заплашвал с изтребление целия народ. Виждайки всеобщата гибел той възкликнал: Ето, аз съгреших, аз (пастирът)  постъпих беззаконно[2]; но тия овци що са сторили? Над мене, моля ти се, нека бъде ръката Ти (2 Цар. 24:17)? Затова и при избора на наказание той избрал не глад, не преследване от неприятел, но смърт, изпратена от Бога с тази надежда, че тя ще пощади другите, а преди всикчо ще порази самият него. Когато това не се случило той плаче и казва: Да бъде върху мене ръката Ти, а ако това не е достатъчно и над моя бащин дом. Ето аз (пастирът) постъпих беззаконно. Той като че ли казвал: ако и те да са съгрешили аз подлежа на наказание за това, че не съм ги изправил; когато греха е бил лично мой то напълно справедливо е аз да се подложа на наказание. И желаейки да увеличи вината си Давид нарича себе си пастир. Понеже той възпрял гнева и измолил Бога да отмени присъдата. Такава е изповедта на праведника: Праведникът първи обвинява себе си[3] (Притч. 18:17); такава е загрижеността и състраданието на съвършения пастир. Гибелта, която била дадена така терзаела сърцето на Давид, както смъртта на родното дете затова и той молел Бога да обърне гнева върху самият него. И той би направил това в самото начало на поражението ако не се надявал, че то, вървейки по своя път ще достигне и до него. Когато забелязъл, че това не става, а бедствието изтребва само поданиците то той не понесъл това и бил уязвен повече отколкото от смъртта на своя първороден Амнон. Тогава той не молел смърт за себе си, а сега я желаел преди другите. Такъв трябва да е началника, който трябва да скърби повече за чуждите отколкото за собствените си нещастия. Такава скръб чувствал Давид лишавайки се от сина си, от което може да се види, че той не го обичал повече отколкото поданиците. Макар Авесалом да бил необуздан юноша и да замислял отцеубийство все пак Давид казва: Да бях умрял аз ваместо тебе (2 Цар. 18: 39)? Какво говориш ти най-блажени и кротки от всички хора? Сина ти се опитвал да те убие, обкръжавал те с безчислени бедствия, а ти, понеже той не успял да удържи победа се молиш за своята смърт? Да, отговаря. Не за мене е придобита тази победа на вийската: в мен кипи война по-силна от предишната и сърцето ми сега се разкъсва още повече от преди. Така Давид и подобните на него се грижели за поверените им.

5. И великия Авраам показвал голяма грижа даже за тези, които не му били поверени и даже такава грижа, че положил себе си на голяма опасност. Не само в полза само на своя племенник той извършил това, което извършил, но и за содомците и не престанал да преследва персите докато не освободил всички содомци. Макар да било възможно той да се върне назад само с освобождението на Лот все пак Авраамне пожелал това защото се грижел еднакво за всички както и доказал впоследствие. Когато содомците ги заплашвало не нашествие на войска от иноплеменници, но Божия гняв бил готов да изтреби до основи града им, когато имало нужда не от оръжие, не от бой, не от опълчване на войници, но от молитва тогава Авраам ходатайствал за тях с такава грижа като че ли на самия него му предстояла погибел. Вследствие на това и веднъж и два и три и многократно той пристъпва към Бога, даже позовавайки се на слабостта на човешката природа казвайки: Аз съм прах и пепел (Бит. 18:27). И понеже знаел, че содомците сами са навлекли на себе си Божия гняв то се моли да ги спаси заради другите. И Бог казал: Да скрия ли от слугата си Авраам това, което ще сторя (ст.17), за да разберем от това колко е човеколюбив праведника. И Авраам не би престанал да умолява Бога ако Бог първи не си отишъл от него. Макар да изглежда, че той се моли за праведните, но на практика това било за содомците. Душите на светиите са изпълнени с кротост и човеколюбие както към своите така и към чуждите; те жалят даже безсловестните. Затова и премъдрия е казал: Праведният се грижи за живота на добитъка си (Притч. 12: 10), а ако се грижи и за скотовете то много повече за хората. Но понеже аз споменах за животните то представи си, колко тежки трудове понасят овчарите в кападокойската страна грижейки се за бесловестните. Често затрупани от сняг те остават в това положение по три дена. Казват също така, че не по-малки бедствия понасят и овчарите в Ливия, по цели месеци скитайки се по тази сурова пустиня пълна само със свирепи зверове. А ако се показва толкова много грижа за безловестните то какво извинение ще имаме ние когато са ни поверени разумни души, а ние спим толкова дълбок сън? Можем ли тук да говорим за почивка? Можем ли да искаме покой? Напротив, на трябва ли за тези овце да отидем навсякъде и да се подложим на стократна смърт? Или вие не знаете цената на това стадо? Не за него ли твоят Владика извършил хиляди дела и даже пролял кръвта Си? А ти искаш спокойствие? Какво може да бъде по-лошо от такива пастири? Нима не помниш, че и Христовото стадо е обкръжено от вълци, които са по-зли и по-свирепи от ливанските? Нима не си представяш каква душа трябва да има този, който приема върху себе си началството в църквата? Народните управители, съвещавайки е за малки дела дни и нощи прекарват в бодърствуване, а ние, подвизаващите се за небето, спим и през деня. Кой след това ще ни избави от наказание за такова безгрижие? Ако даже надлежно разрежат тялото ти, ако ти предстоеше да изпиташ безчислени смърти то не би ли следвало да побързаш към всичко това като към тържество? Нека да слушат това не само пастирите, но и овцете, за да направят пастирите по-усърдни и да ги подбудят към по-голяма ревност оказвайки им всякакво послушание и покорство и нищо друго. Така заповядал и Павел казвайки: Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви като отговорни за тях) (Евр. 13:17). Под думата бдят той разбира безчислени трудове, грижи и опасности. Добрият пастир ако е именно такъв, какъвто желае Христос се състезава в подвизи с многочислени мъченици. Мъченикът е умрял веднъж за Христос, а пастира, ако е такъв, какъвто трябва да бъде, хилядократно умира за стадото, той може да умира даже всеки ден. Затова и вие, знаейки това, му съдействайте с молитва, усърдие, готовност, любов, за да можем и ние за вас и вие за нас да бъдете похвала. Затова и Христос, поверявайки стадото на първия от апостолите, който Го обичал повече от всички предварително го пита: Обичаш ли Ме (Йоан 21:16)? – за да разберем, че грижата за стадото Христово се явява преди всичко признак за любов към Самият Христос защото за това е нужна мъжестена душа. Но това е казано от мен за съвършения пастир, не за мен самият и не за подобните на нас, но за пастира - ако той е такъв – от рода на Павел или Петър или Мойсей. И така, да им подражаваме, както началстващите така и подчинените, защото и подчинените отчасти могат да бъдат пастири на своя дом, приятели, домашни, жена, деца; а ако така управляваме своите дела то ще достигнем всички блага, които дано всички да получим  чрез благодатта и човеколюбието и проч.