1 и 2 ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР

    Апостол Петър - авторът на двете послания, е една от най-известните личности в Новия завет. Той е наричан още и Симон, син на Иона /Йоан 1:42; 21:16/, Симон Петър /2 Петрово 1:1 /и Кифа, име, което му е дадено от Исус и означава “камък” или “скала.” Петър и брат му Андрей са рибари на Галилейското езеро и ловят риба заедно със Заведеевите синове /Мат.4:18; Марка 1:16; Лука 5:3/. Петър е роден във Витсаида /Йоан 1:44/, но по-късно се премества със семейството си в Капернаум /Мат.8:14; Лука 4:38/.
    По-всяка вероятност първоначално Петър е ученик на Йоан Кръстител и е представен на Исус от брат си Андрей. Исус веднага открива потенциала, който се крие в него, и го избира за един от дванадесетте /Мат.4:19; 10:2/. Неговите ревност и дързост го препоръчват за водач още от самото начало. Името му винаги оглавява списъка на апостолите /Мат.10:2; Марка 3:16; Лука 6:14; Деяния 1:13/ и също така се появява на първо място между тримата ученици от “вътрешното обкръжение” /Мат.17:1; Марка 5:37; 9:2; 13:3; 14:33; Лука 8:51; 9:28/. Обикновено Петър е ораторът на апостолската група и пръв той изповядва Исус като Божия Помазаник.
    Въпреки, че Симон Петър е човек със забележителни качества, той има и своите недостатъци. Писанията сочат както неговите постижения, така и неуспехите му. Несъмнено отричането му от Христос по време на Исусовите страдания е един от най-тъжните моменти в Новия завет. Но след като се покайва, Петър става нов човек. В деня на Петдесятница неговата проповед спомага за обръщането на три хиляди души. Също така той става силен водач в ранната църква. Изобличава Ананий и Сапфира и чрез него се отварят вратите за благословение на езичниците /Деян.10/. По-късно неговото служене го отвежда в Антиохия /Галат.2:11/, вероятно в Коринт /1 Кор.1:12/ и в Рим , където, според както се вярва, е убит чрез разпъване на кръст /67 г. Сл. Хр./. Според преданията, в момента на своята смърт Петър се е почувствал недостоен да умре по същия начин като своя Господ и затова е помолил да бъде разпънат с главата надолу.
    Първото послание на Петър е написано около 63 г. Сл. Хр. и е адресирано до “избраните пришелци” /1:1/, които са пръснати из петте провинции на Мала Азия - Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витания. Много от църквите в тези области са основани от Павел, но Петър също ги обикаля, проповядвайки Евангелието. Вярващите там са предимно езичници /1:14; 2:9, 10; 4:3, 4/ и по времето, когато Петър им пише това послание, те са подложени на голямо преследване. Думата “страдание” /и някои синоними/ се среща около 16 пъти в посланието, което говори за положението, в което се намират вярващите.
    Целта на Първото послание на Петър е да окуражи “избраните” (християни) да останат твърди в изпитанията и да ги увери в пълнотата на Божията благодат. Божията благодат е спомената около осем пъти в 105 - те стиха на посланието /1:2, 10, 13; 3:7; 4:10; 5:5, 10,12/. Чудесната благодат, за която Петър говори, може да бъде представена по следния начин: Благодат за спасение /1:2/, Благодат за страдание /1:13, 21/, Благодат за служене /4:10/ и Благодат за твърдост /5:10/. Други ключови думи в това послание са “надежда”, използвана четири пъти /1:3, 13, 21; 3:15/ и “скъпоценен”, срещаща се шест пъти /1:7; 1:19; 2:4, 6, 7; 3:4/. Подходящи стихове за запаметяване са 1:23; 2:7, 9; 3:18; 5:7.
    Докато в "1 Петрово" се набляга най-вече на страданията, във "2 Петрово" ударението пада върху лъжеучителите. При изпращането на първото Петрово послание, основните проблеми в църквата са отвън. Но само след няколко години, когато Петър пише своето второ Послание, проблемите са вече отвътре. Ето защо, 1 Петрово е книга на утеха, а 2 Петрово - книга на предупреждение.
    Лъжеучителите, за които говори Петър, може би са същите, които Йоан осъжда. Те проповядват някаква форма на гностицизъм, като отхвърлят божествеността на Христос /2:1/, оспорват валидността и автентичността на Писанията /1:16-21/и отричат идеята за Второто идване на Христос /3:1-4/. Те са морално корумпирани, себични и не зачитат авторитета на апостолите. Петър строго осъжда тези лъжеучители и кара църквата да се бори срещу техните фалшиви доктрини, като държи чистата истина. Ключовият стих във 2 Петрово е 3:18: ” Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос.”
    Предполага се, че и двете Петрови послания са написани в Рим, като първото е занесено на църквите в Мала Азия от Силваний   /известен като Сила/. Но за преносителя на Второто послание не се знае нищо.