Лихва

Юдеите можеха да искат лихва от чужденци - Вт. 23:19,20, но не и от сънародниците си - Из. 22:25; Пс. 15:5; на тях е заповядано да заемат пари и др. т., с дух на братска благосклонност "без да се надяват на нещо" - Вт. 15:7-11; Лк. 6:33-35. Взимането на лихва, се изобличава на много места - Неем. 5:7,10; Пр. 28:8; Ез. 22:12-14. Мойсеевите закони, бяха приспособими само към един нетърговски народ. Не беше нужно и желателно израилтяните да търгуват много, защото търговията щеше да ги постави във връзки с идолопоклонници. Бог им даде в наследие Ханаанската земя, за да се прехранват със земеделие и скотовъдство. Ето защо земята трябваше да остане на същото семейство, и да не бъде отчуждена завинаги, но само до годината на юбилея. Виж Юбилей. Всичките хора, трябваше да се считат като членове на същото семейство, и взаимоотношенията им да се ръководят по това начало. Затова, те заемаха не за да търгуват, но за да помогнат на един беден брат.

Всички права запазени. Де не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.