Ваал (господ)

В Стария Завет обозначава идол на финикийците, който също бил на голяма почит и сред тирците. Култа към него се разпространил и сред евреите, а най-много сред самаряните. Поклонението към Ваал се извършвало успоредно и с поклонение към Астарта - Съд. 6:25-32; 4Цар. 10:18,28. Виж Астарта. Множественото число на думата Ваалими обозначава изображения или статуи на Ваал - Съд. 2:11, 10:10. За разпространението на поклонението към този идол между финикийците и картагенците имаме доказателство в собствените имена на хората от тези народи, като например: Етваал, Ероваал, Анибал, Аздрубал, и др. Между вавилонците, същия идол се е назовавал с името Вил, което е само друг вид на думата Ваал - Ис. 46:1; Ер. 50:2, 51:44. Поклонението на Ваал се установило в прочутата Вавилонска кула, най-горната стая, на която служела като обсерватория и за хранилище за съхраняване на астрономически изследвания.

Всички учени са съгласни, че в астрономическата или астрологическа митология на Изтока, трябва да търсим началото на това поклонение в обожествяването на небесните тела. Общото мнение е, че Ваал или Вил е слънцето, и че под това име то е приемало божествени почести. Обаче гръцките и римските писатели дават на Вавилонския Вил името Юпитер - Вил, което значи планетата Юпитер, която заедно с Венера се е считала като източник на всяко щастие, и тя е съставлявала с Венера, съзвездието, което носело щастие. Вярването на древните било, че владетелите, които се раждали под неговия знак ще бъдат успешни. За тази планета мнозина смятат, че е била предмет на поклонение под името Ваал, както и за планетата Венера под името Астарта. Не, че слънцето не е било предмет на идолопоклонство между тези народи, но в този случай се е представяло под собственото си име, както в 4Цар. 23:11. Храмовете и олтарите на Ваал са издигани на високи места. Манасия съградил в двата двора на храма в Ерусалим олтари на цялото небесно войнство и особено на Астарта - 4Цар. 21:5-7. Еремия заплашва евреите, които принасят жертви на Ваал върху покривите на къщите си - Ер. 32:29, а Осия съборил олтарите, които Ахаз бил издигнал на покрива на горницата си - 4Цар. 23:12.

На Ваал и на слънцето принасяли човешки жертви. Еремия укорява жителите на Юда и Ерусалим за "съграждането на високи места на Ваал, за да горят синовете си в огън като принос" - Ер. 19:5. Това твърдение явно показва, че наистина са изгаряли в огън невинни деца, които са принасяли, като жертви на Ваал. Виж Молох.

Израилтяните били склонни да служат на Ваал. Виж чис. 25:3, Съд. 2:13, 3:7. По времето на Самуил те започнали да премахват идолите - 1Цар. 7:4, което продължило и при царуването на Давид и Соломон, но при Ахаав, чиято жена Езавел била дъщеря на Сидонския цар Етваал, поклонението на Ваал се възродило с пищни церемонии - 3Цар. 16:31.

Думата Ваал във връзка с други думи обозначава и други лъжливи богове. Ваалверит или "господ на завета", е бог на сихемците - Съд. 8:31, 9:4; Ваалфегор или "господ на Фегор", е идол на моавците - Чис. 25:3,5; Ос. 9:10; Ваалзевув "господ на мухите", е бог на филистимците в Акарон. Виж Веелзевул.

Думата Ваал се среша още и в други сложни лични имена на някои места в Писанието без да обозначава имена на идоли.

назад

съдържание

напред