ПОСЛАНИЕ КЪМ ЕВРЕИТЕ

    Посланието е предназначено за християните от еврейски произход. То съдържа призив към тях да престанат да разчитат на ритуалите и церемониите на юдаизма и да приемат Христос за един всеобщ Спасител.
    В самото послание няма никакво явно доказателство за това кой е неговият автор. Познанията на автора върху еврейската история, дълбокото му уважение към такива герои на вярата като Авраам, Мойсей, Аарон, както и добрата му осведоменост по въпросите на свещеническата служба и ритуалната система, показват че той е бил благочестив образован евреин. Някои предполагат, че това е Павел, други пък са в полза на Варнава, Аполос, Лука или Климент Римски. Въпреки всичко, сред изследователите на Библията надделява мнението, че Павел е най-вероятният автор на посланието.
    Боговдъхновеният автор разяснява истинското значение на старозаветната жертвена система за Спасителния план и обяснява как тя бива прекратена с великата Христова жертва на кръста и обявяването на Христос за Първосвещеник. “Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях” /7:25/. Посланието съдържа призив не само към еврейските християни от първи век, но и към всички хора от всички времена, да насочат погледа си към небето и изцяло да приемат благодатта, дадена им чрез съвършената и вечна служба на нашия Господ /1:1-4, 2:14-17, 3:1, 4:14,15, 6:20, 7:26,27, 8:1,2, 9:11-14, 24-28, 10:19-22/.
    Главна тема в Посланието към евреите е Христовата служба след възнесението Му. Христос е показан като Божий говорител към църквата /1:1,2/. Той е по-висш от ангелите /1:4/, от Авраам /7:2,4,17/ и от Мойсей /13:3/. Като вечен свещеник според Мелхиседековия чин Христос превъзхожда Аароновото и левитското свещенство /7:9-11/. Кръвта на Спасителя е далеч по-важна от кръвта на телци и на козли /9:12-15/. Фактически, сама по себе си ритуалната система нищо не ни ползва /7:19, 9:9, 10:1/ и дори в миналите векове евреите са се спасявали чрез вяра в обещания Месия, който предстои да дойде и в Неговата служба /гл.11/.
    Авторът заявява, че Христос е равен с Отца /гл.1/ и обяснява каква е целта на Неговата мисия на земята /гл.2/. В глави 3 и 4 той разглежда еврейската история, за да покаже, че въпреки Божията милост и ръководство еврейският народ не е влязъл в предназначената за него почивка и че след като нацията не е влязла в тази почивка, искрените по сърце могат да сторят това ако дойдат смирено пред престола на благодатта. В глави 5 до 8 е разкрита темата за превъзходството на Христовата служба над Аароновата и то до такава степен, че старата служба е станала излишна. В гл.9:1 до 10:23 авторът разкрива характера на Христовата дейност и я обяснява посредством службата в Старозаветното светилище, която е само сянката. Той завършва тази част като набляга на значението на Христовата жертва. Следват съвети за практическо приложение в живота и вярата на християнина на вече изложените принципи. Християните трябва да бъдат така верни, както великите герои на вярата от миналите векове са били верни на своето време /11:1 до 12:2/.
    Въпреки изпитанията, гоненията и превратностите на живота вярващите трябва да живеят достойно за високото си призвание /12:3 до 13:7/. Посланието завършва с благословение и лични поздрави /13:18-25/.