МАЛАХИЯ

    Малахия, чието име означава “мой ангел” или “мой посланик”, е последният от старозаветните пророци. Неговите пророчества слагат край на един 1000 - годишен период на пророчески изявления /от Моисей до Малахия/, дадени от специални хора, които са призовани и помазани да прогласяват Божието послание към Израел. Понякога заключителната книга в старозаветния канон е наричана “печатът” на пророците. След Малахия, в Израел не се издига пророчески глас за около 400 години.
    Личната история на Малахия не е известна. Но по всяка вероятност, той е съвременник на Неемия /сравнете 2:8 с Неемия 13:15; 2:10-16 с Неемия 13:23; 3:7-12 с Неемия 13:10/. Малахия пророкува приблизително сто години след завръщането на пленените юдеи в тяхната родина. По това време, град Ерусалим и Вторият храм /Зоровавеловият /вече са построени, но началният ентусиазъм на хората е спаднал. След един съживителен период по времето на Неемия /Неем.10:28-39/, народът и свещениците отново забравят Бога и изпадат в механично спазване на закона. Като усеща нарастващото отстъпничество, пророк Малахия прави призив за покаяние и предупреждава непокорните и бунтуващите се.
    Пророчеството на Малахия се състои от три глави и може да бъде подразделено по следния начин:
    Глава 1 - Божията любов към Израел
    Глава 2 - Божиите оплаквания срещу Израел
    Глава 3 - Божието осъждение над хората
    Малахия представя Божията любов към Израел в първата глава. Но същевременно пророкът напомня на хората, че те не са се посветили истински на Бога /1:1-5/. Във втора глава Малахия обвинява за духовното състояние на народа главно свещениците, които са омърсили Божия олтар и са принасяли недостойни жертви /1:6 - 2:4/. Той ги обвинява, че не са наставлявали правилно хората относно Божия закон, като по този начин са причинили спъването на мнозина /2:5-9/. Също така Малахия упреква мъжете, че са се развеждали с жените си и са се женели за жени от езическите народи - нещо, забранено от Моисеевия закон /Изх. 34:13-16 и Второзак. 7:3/. Неизпълнението на този закон е един от основните фактори за навлизането на идолопоклонството в Израел. Пророкът вижда тази практика като нова заплаха за истинското поклонение пред Йехова. Малахия е известен и с това, че поставя силно ударение върху даването на десятък:
    “Ще краде ли човек Бога? Вие обаче ме крадете. Обаче думате: В какво те крадем? В десятъците и в приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да! целия тоя народ, ме крадете. Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома ми, и опитайте ме сега в това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори та излея благословение върху вас тъй щото да не стига място за него” /3:8-10/.
    Третата глава от "Малахия" се занимава с Божието осъждение, което пророкът вижда във връзка със събитията от последното време. Особено внимание е обърнато на “Господния ден”, за който Малахия говори около шест пъти в своето пророчество /1:11; 3:2, 17; 4:1, 3, 5/. И така, Старият завет завършва с обещание за идването на Месия и на Господния ден.
    Стилът на "Малахия" е уникален и е изграден на основата “въпрос - отговор.” В своята книга той задава поне двадесет и три въпроса, следвани от отговори. Изразът “казва Господ на Силите” се среща двадесет пъти в Малахиевото кратко пророчество от петдесет и пет стиха.