ЗАХАРИЯ

    Захария, чието име означава “Йехова помни”, е син на Варахия и внук на свещеника Идо. Според Ездра 5:1 и 6:14, той е син на Идо, което може би означава, че Варахия умира рано, като по този начин Захария става пряк наследник на своя дядо.
    Захария, подобно на Еремия и Езекиил преди него, е пророк и свещеник и навярно започва своето служение твърде млад /Захария 2:4/. По всяка вероятност той е роден във Вавилон и се завръща с първата група пленници под водителството на Зоровавел. Захария е съвременник на пророк Агей. Те и двамата поощряват построяването на Храма, който е разрушен от вавилонците през 586 г. Пр. Хр. Но между техните пророчества съществува една значителна разлика. Макар общата им цел да е да мотивират водачите на юдейското общество да построят Храма, пророчествата на Захария се занимават в по-голяма степен с духовната промяна.
    Книгата "Захария" е изпълнена с утешение и надежда, като започва с призив за покаяние и завършва с изключителни пророчества относно завръщането и царуването на Христос. С изключение на Исайя, Захария предрича за Месията повече от всеки друг пророк. Пророчества за първото идване на Христос са 3:8; 9:9, 16; 11:11-13; 12:10; 13:1, 6. Пророчества относно второто идване на Месия са 6:12 и 14:1-21.
    Книгата "Захария" може да бъде представена чрез следния план:
    1. Въведение и призив за покаяние /1:1-6/
    2. Осемте видения на Захария /1:7 - 6:15/
    3. Призивът на Пророка в четвъртата година на Дарий /гл.7, 8/
    4. Пророчество за езическите световни сили и за бъдещото месианско царство /гл.9-14/
    Тъй като Захария е пророк от периода след вавилонския плен, целта за написване тази книга се явява тройна:
    1. да възвърне увереността на Израел в пълното възстановяване на Сион,
    2. да увери Израел, че нейните врагове ще бъдат наказани и унищожени и
    3 да прогласи универсалното управление на Месия.
    Истинската красота на книгата "Захария" се крие в славната надежда, която пророкът предлага на Израел относно бъдещия Месия. По един изключителен начин, Исус е описан като Отрасъла /3:8/, Божия Слуга /3:8/, Овчаря /9:16; 11:11/ и поразения Пастир /13:7/.
    Главните пророчества относно живота на Христос се отнасят за:
    1. Неговото триумфално влизане в Ерусалим на осел /9:9/,
    2 Продаването Му за тридесет сребърника /11:12, 13/,
    3 Пробождането на Неговите крака и ръце /12:10/,
    4 Завръщането Му на Елеонсия хълм /14:3-8/,
    5 Неговата сила да прощава греховете /Глава 3/,
    6 Отхвърлянето Му от Израел /Глава 11/ и
    7 Поразяването на враговете на Израел, спасението на Ерусалим и царуване на Месия над целия свят /Глава 14/.
    Също така Захария хвърля пророчески поглед към страданията на Спасителя на Голгота, като заявява: ”В оня ден ще се отвори извор за Давидовия дом . . . за грях и за нечистота” /13:1/. “А на Давидовия дом и на Ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление, И те ще погледнат на мене, когото прободоха” /12:10/