НАУМ

     Предмет на Наумовото пророчество е разрушението на Ниневия - столицата на великата асирийска империя. Едно столетие преди времето на Наум, Иона проповядва по улиците на Ниневия и предрича Божието осъждение върху града заради неговото нечестие. В отговор на Ионовата проповед, хората - от най-малкия до най-възрастния - се покайват с вретище и пепел, като по този начин избягват наказанието от Бога.
    С течение на времето обаче, думите на Иона постепено се забравят. Неговото послание за единствения Бог, Йехова, е отхвърлено.
    По онова време Асирия е на върха на своята сила и господарува над тогавашния свят. Тя се е превърнала в безпощадна машина за война, разрушавайки град след град, народ след народ. Всеки опит за спирането й се увенчава с неуспех. Само споменаването на името Асирия кара хората да треперят. Асирийските царе третират своите жертви по отвратителен начин, като ги хвърлят в катран, одират ги живи или откъсват различни части от телата им.
    Тяхната жестокост, нечестие и отвратителни дела достигат своя връх и Бог не може да стои безучастен. Милостта, която Той е показал едно столетие преди това, сега се обръща в гняв. Пророк Наум е призован, за да оповести края на този народ.
    Пророчеството на Наум може да се подраздели по глави:
    1. Глава 1 е триумфиращ псалом за неминуемото падане на Ниневия.
    2. Глава 2 описва обсадата и разрушението на Ниневия.
    3. Глава 3 обяснява причините за нейното падение.
    В първата глава Наум по чуден начин представя характера на Бога и Неговото отношение към нечестивите и праведните. Към нечестивите, Той е ревнив за Своето достойнство /1:2/, мъздовъздател /1:2/, изпълнен с гняв /1:2/, не желае да обезвини нечестивия /1:3/, негодуващ /1:6/, изпълнен с пламенен гняв /1:6/и притежава голяма сила /1:3-6/. Към тези, които Го обичат, Бог е бавен да се гневи /1:3/, добър /1:7/, крепост в ден на бедствие /1:7/, познава тяхното упование в Него /1:7/ и ги освобождава от врага /1:15/. Във втора глава Наум описва битката в Ниневия с такъв ясен и убедителен език, че човек почти може да чуе шума от боя, да види пламтящите факли и фучащите по улиците колесници и да почувства ужаса от приближаващата смърт.
    Глава трета ни запознава с причините за осъждането на Ниневия. Списъкът съдържа грехове като: убийства, лъжи, грабителство, магьосничество, подтисничество и гордост. Подобен каталог от грехове е ясно осъждение срещу асирийската нация. Пророчеството на Наум не е призив за покаяние, а крайна и неотменяема присъда. Според нея името на Асирия трябва да бъде заличено завинаги.
    Пророчеството на Наум се изпълнява само след няколко години, като се предполага, че пророкът става свидетел на всичко това. През 612 г. Пр. Хр. , чрез обединяването на Мидия, Вавилон и Ситим, град Ниневия е завладян и разрушен до основи. Скоро след това, цялата империя е напълно разгромена.
     Ниневия е дотолкова опустошена, че повече не е възможно да се построи отново. Всъщност, дори и точното местонахождение на града е напълно изгубено в историята. Много учени отхвърлят съществуването на този град, докато през 1800 г. част от неговите останки са открити.
    За съжаление, за произхода на пророк Наум не се знае почти нищо, освен това, че той е родом от Елкус /1:1/. Точното местонахождение на това селище не е установено, но някои учени го идентифицират с Капернаум, което означава “градът на Наум.” Смята се, че неговото предишно име е било Елкус, но по-късно е преименуван в чест на Наум. Името Наум означава “утеха”, “утешение.” Навярно това е свързано с утешението, което Наум дава на Юда чрез своето пророчество /1:15/.