ОСИЯ

    Осия, чието пророческо служение обхваща период от шестдесет или повече години, е съвременник на Амос в Израел и на Исайя и Михей в Юда. Той пророкува за Северното царство Израел, като често го нарича “Ефрем” - най-голямото му племе. За ранните години на Осия се знае много малко, освен, че е син на Венрия. Въпреки че на няколко пъти той се обръща и към Южното царство Юда, Осия най-вероятно е жител на Израел.
    Името Осия означава “спасение” и в Писанието се появява под различни форми. То е равнозначно на Исус Навиев - приемникът на Моисей, на Йосия - последният цар на Израел и, в гръцката си форма, на Исус.
    Периодът, през който Осия пророкува /782 - 715 г. Пр. Хр./ се характеризира с изобилие и материално преуспяване, но също така и с политическа корупция и духовен упадък. Външно, народът изглежда силен, но вътрешно започва да се разпада.
    Четирима от седемте царе от този период са убити от хората, които са ги наследили. Посланието на осъждение, което идва чрез Осия, отначало изглежда твърде далечно. Но до 732 г. Пр. Хр. Дамаск вече е покорен от асирийците, а до 721 г. Пр. Хр. Самария /столицата на Израел/ също е паднала.
    "Осия" е първата и най-дълга от поредицата книги, които ние наричаме “малки пророци.” Тя съдържа четиринадесет глави, които могат да бъдат подразделени по следния начин:
    1. Глави 1 - 3 - Трудностите при женитбата на Осия и тяхната връзка с Израел
    2. Глави 4 - 14 - Посланията на Осия към Израел
    В първата част от книгата, Осия разказва за нещастния си брак с Гомер, която или е била блудница по времето на тяхната женитба, или е станала такава малко след това. Нейният постоянен грях на изневяра става нагледен пример за Израилевото отклонение и духовно прелюбодейство. Имената на трите деца, родени при този брак са дадени като символи за неизбежната съдба на нацията. Бог казва на Осия да нарече първото от своите деца Йезраел , което означава “посят или разпръснат от Бога.” Несъмнено това се отнася за скорошното изгнание на Израел. Ло - рухама е името, дадено на второто му дете. То означава “не придобила милост” и показва, че когато осъждението дойде, нама да бъде показана никаква милост. Третото дете е кръстено Ло - амий, което значи “не люде мои” и сочи връхната точка на Израилевата съдба и нейното отхвърляне от Бога.
    Осия не престава да обича Гомер, независимо от нейната изневяра. Той продължава да я търси, като се надява да възстанови разбитото си семейство. Скоро пророкът я намира - презряна и изоставена от своите любовници и навярно продадена като робиня. От любов, той откупува нейната свобода, прощава й и отново я приема за своя съпруга. Дълбоката любов на Осия към Гомер е пример за Божията любов към невярната Израел. Макар да идва време на разочарование, Бог няма да оттегли напълно своята любов и завета си с Израел.
    Според Своя съвършен план, Бог, както Осия, ще намери Израел на робския пазар, ще плати цената за нея и ще я възстанови до предишното й положение на Негово притежание.
    Другата част от книгата /Гл.4 - 14/ се състои от серия послания от Осия към Израел. Те съдържат молби, предупреждения, утешения и обещания. За Израел Осия е това, което Еремия е за Юда - пророк със съкрушено сърце, който горещо призовава към национално покаяние и завръщане към Бога. За съжаление, хората не слушат. Посланието на този “пророк на любовта” остава без ответ и наказанието идва.