ЕЗЕКИЛ

    Езекиил, чието име на еврейски означава “Бог подкрепява” е, както Еремия, от свещенически произход. Той е син на Вузия, за когото не се знае нищо конкретно, освен неговото име. Явно Езекиил прекарва ранните години от живота си в Ерусалим, но после е един от Израилевите пленници, откарани във Вавилон през 597 г. Пр. Хр. заедно с цар Йоахин и десет хиляди други почитани израилтяни /4 Царе 24:14; Ерем.29:1, 2/ при Навуходоносоровото второ нашествие в Ерусалим. Във Вавилон Езекиил живее в своя собствена къща в едно село близо до Нипар, по реката Хевар - Навохудоносоровия царски канал. Той е призован за пророк на тридесет годишна възраст, в петата година от заточението си във Вавилон. Неговите пророчества обхващат период от около двадесет и две години. Езекиил е женен /24:18/, но жена му умира от удар в същия ден, когато Ерусалим е обграден /24:1, 15 - 18/.
   Цялото служене на Езекиил като пророк е към заточениците във Вавилон. Докато Еремия продължава да предупреждава населението на Юда, че Вавилон не само ще покори тяхната земя, но и че ще я разруши напълно, Езекиил проповядва същите думи на заточениците във Вавилон. Тази вест не е много приятна за слушане /2:1, 4, 6/, тъй като доста от заточениците все още се надяват, че пленът им ще бъде кратковременен. Тази надежда обаче остава неоправдана и пророчествата на Еремия и Езекиил се потвърждават, когато Навуходоносор разрушава напълно Ерусалим единадесет години след второто атакуване на града /586 г. Пр. Хр./.
    Книгата "Езекиил" се състои от три разделения, покриващи три принципни въпроса:
   1. Пророчества относно съдбата на Ерусалим /1 -24/
   2. Пророчества срещу чужди народи /25 -32/
   3. Пророчества относно бъдещото възстановяване на Израел /33 - 48/
   Основната цел на Езекиил е да напомни на заточениците за греховете, поради които ги е сполетяло Божието наказание - отстъпничество, обвързване с чужденци и идолопоклонство - и да ги увери в бъдещите благословения на Бога. Стилът на Езекиил се отличава с използването на символи и притчи, които придават по-голяма образност на неговото послание. Той използва растения, животни и различни видове хора, за да характеризира дадени народи. Ерусалим и Самария са представени като прелюбодейки /23:2, 3/, Давидовият дом - като ров за лъвове /19:1/, лоза /19:10; 17:6 / или кедър /31:3/; Египет - като кедър /31:3/ или крокодил /37:1/; халдейците /вавилонците/ са обрисувани като орел; град Тир е като кораб, който ще бъде потопен /27:5/. Самият Езекиил извършва няколко символични действия, чрез които иска да представи различни истини. Той лежи на едната си страна продължително време, за да предскаже неудобствата при обсадата. Обръсва си главата и брадата, за да покаже разрушението на Ерусалим. Копае в стената и изважда багаж като за плен, за да представи близостта на идващото робство. Бог говори чрез Езекиил след всеки символичен акт и тълкува неговото значение /4:1-3; 4:4-8; 4:9-13; 5:1-12; 12:1-6 и т.н./. Изразът “Ще познаете (ще познаят), че Аз съм Господ” е доминираща тема в цялата книга и се среща над шестдесет пъти /6:7, 10, 13, 14; 7:4; 11:10; 12:15; 22:16; 33:29; 38:23 и др./.
    Някои от най-важните пасажи в книгата "Езекиил" са видението за полето с изсъхналите кости /37/; историята за първоначалното положение на Сатана /28/ и видението за бъдещия град /48/, който много прилича на града, описан от Йоан в Откровение 21, 22. Докато Йоан говори за този красив град като за “новия Ерусалим”, Езекиил просто заявява, че славният град ще бъде наречен “Йехова е там.”