ПЛАЧЪТ НА ЕРЕМИЯ

    Книгата "Плачът на Еремия" е Еремиевият погребален химн за разрушението на Ерусалим от вавилонската армия през 586 г. Пр. Хр. Без съмнение, това е най-тъжната книга в Библията. Тя е характеризирана като “химн на скръб, където всяка буква е съпроводена от сълза, а всяка дума - от плача на едно разбито сърце”.
    Като гледа развалините на някога гордия град, Еремия е обзет от неутешима скръб и написва няколко поеми, които съставляват книгата "Плачът на Еремия".
    Най-вероятно книгата е написана през краткия интервал между изгарянето на Ерусалим и откарването на Еремия в Египет /Ерем. 43:8, 9/. С все още пресни спомени за събитията и потресен от неизговоримите ужаси при вавилонското нахлуване, Еремия излива по образен начин болката на душата си. Той не пропуска никакви детайли при описанието на ужасните безчинства, съпътстващи нападението от вавилонците - изнасилването на юдейските жени /5:11/, писъците на гладни деца /2:11, 12, 19; 4:4/, майките, които варят и изяждат собствените си бебета /2:20; 4:10/, избиването на мъже и жени от безмилостните завоеватели /2:21/, бездомниците, спящи по улиците /2:21/ и екзекутирането на водачите /5:12/.
    Наистина е било ужасно да бъдеш свидетел на избиването на една нация и да гледаш безпомощно как приятели и роднини, оковани във вериги като животни, биват откарвани в плен, като знаеш, че никога повече не ще видиш техните лица.
    Еремия продължава писанието си, като обяснява, че греховете на хората са причинили всички тези неща /1:5, 8, 9, 14, 18, 20, 22/. Семената на бунт против Бога и против Неговия закон най-после са дали своя плод - ударът от Вавилон фактически е наказание от Бога. Тук, както на всички други места в Библията, е подчертано, че заплатата на греха е смърт.
    Насърчаващо е обаче, че посред тъмната трагедия и нещастие винаги има надежда. Плачещият пророк успява да погледне над мизерията на заобикалящите го обстоятелства, за да види чудесната Божия благодат. Плачът на Еремия 3:21-24 е псалом със сияйна красота . . . роза между тръните . . . изключително рядък бисер . . . истински лъч от кръста:
    “Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда: Че по милост Господня ние се не довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята верност. Господ е дял мой, казва душата ми; за това, ще се надявам на Него.”
    Заключителната глава на "Плачът на Еремия" е чудесна молитва за прощение и възстановяване на еврейската нация. Най-накрая авторът навива своето писание и си отдъхва със спокойното уверение, че Бог не е престанал да контролира всичко и че на Своето време и по Своя начин, Той ще изпълни обещанията към избрания Си народ.