ИСАЯ

    Четвъртото главно подразделение на Стария завет е известно като “Пророците” и включва книгите от "Исайя" до "Малахия". Седемнадесет на брой, пророческите книги могат да бъдат класифицирани по следния начин:
    Големи пророци:
    Исайя, Еремия, Плачът на Еремия, Езекиил, Даниил
    Малки пророци:
    Осия, Иона, Софония, Йоил, Михей, Агей, Амос, Наум, Захария, Авдий, Авакум, Малахия
    Времето на пророците обхваща периода от деветото столетие Пр. Хр. до петото столетие Пр. Хр. - четиристотин години. Тази ера от историята на еврейския народ отбелязва морален, духовен и политически упадък, което довежда до превземането на Израел от Асирия /721 г. Пр. Хр./ и на Юда от Вавилон /586 г. Пр. Хр./. Пророците, които Бог издига по това време са хора с изключителен характер. Те призовават народа към национално покаяние и правят смели опити да снижат степента на идолопоклонство и духовно безразличие. Но техните молби и предупреждения в повечето случаи остават напразни, в резултат на което Божието осъждение се стоварва върху Израел.
    Мнозина считат Исайя за най-великия измежду пророците по онова време. Неговите пророчества са дадени през управлението на поне четирима юдейски царе - Озия, Йотан, Ахаз и Езекия и покриват период от около шестдесет години /740 - 680 г. Пр. Хр./. Вярва се, че Исайя е от царски произход, вероятно е бил братовчед на цар Озия. От неговите писания става пределно ясно, че той е имал лесен достъп до царския съд /7:3; 37:21; 38:1; 39:3-8/ и че е упражнявал мощно влияние върху монарсите по онова време.
    Макар служението на Исайя да е свързано най-вече с Юда и Ерусалим /1:1/, то в никакъв случай не спира до там. Пророкът произнася Божието осъждение над Вавилон, Асирия, Египет, Израел, както и над други заобикалящи ги народи.
    По своята структура, книгата "Исайя" представлява миниатюрна Библия. Състои се от шестдесет и шест глави с две главни подразделения - първото, от които съдържа тридесет и девет глави, а второто - двадесет и седем. Темата на първата част /глави 1 - 39/ е “Осъждение”, като пророкът прогласява осъждането на народите поради техните грехове. Темата на втората част /глави 10 - 66/ е “Изкупление”. Тя предсказва завръщането на Юда от плен и радостно прокламира идването на бъдещия Месия. Заради своето послание на надежда и успокоение, втората част понякога е наричана “Книга на утешението.”
    В християнския свят Исайя е най-добре познат с пророчествата си относно личността, служенето и царството на Месия. Вълнуващо свидетелство за точността на библейските пророчества е фактът, че около седемстотин години преди раждането на Христос, Исайя предрича Неговото раждане от девица /7:14/, Неговата божественост /9:1-7/, Неговото идване по Давидова линия /11:1/, Неговите страдания и смърт /52:13, 53:12/ и Неговото царство /глави 2, 11, 12, 24 - 27, 59 - 66/. Глава 53 е е най-скъпият бисер в съкровищницата на Стария завет. Тя дава вълнуващо пророческо описание на страданията на Спасителя.
    Ключовата дума в книгата "Исайя" е “спасение” и е използвана поне двадесет и осем пъти в цялата книга /12:3; 25:9; 26:1; 45:17; 49:8; 59:16,17; 61:10; 62:1/. Също така е интересно да се отбележи, че името на Исайя означава “спасение от Йехова”, което навярно подсказва нещо за посланието и служенето на пророка. Според древна еврейска традиция, Исайя е бил измъчван, като са го поставили в дънера на кухо дърво, което след това е било разрязано на две /Евр.11:37/.