ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ

    "Песен на песните" е песен на нежна и всеотдайна любов, възпяваща красотата и радостите на брачната любов. Често тази книга е била критикувана заради интимните сцени, които описва. Но разгледана в правилния контекст, тя става приемлива, що се отнася до обичаите на обществото по онова време и по отношение на утвърждаващата й роля за правилното място на физическата любов в рамките на семейството.
    От историческа гледна точка, "Песен на песните" разкрива ухажването и брака на великия цар Соломон с една смирена, но красива слугиня, чийто всекидневни песни съпътстват обработването на семейното лозе. Тази загоряла от слънцето селска девойка е представена само като Сунамка /жителка на Сулам или Сунам/. Но нейната мечта изведнъж се превръща в реалност, когато не някой принц, но самият цар я ухажва и спечелва ръката й в женитба.
    Песента се развива с живо описание на царевата любов към неговата млада съпруга и на нейната ответна любов към него. С помощта на много метафори и на ориенталската образност, представяща цъфтящо пролетно време, тази завладяваща песен ни разкрива красотата на тяхната споделена любов. “Любовта е силна като смъртта . . . Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи; ако би дал някой целият имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели” /8:6, 7/.
    Любовта, описана в "Песен на песните" е силна, прескача всяка бариера; тя е търпелива и не може да бъде купена на никаква цена. Това ни напомня за чудната класика на апостол Павел върху същия предмет. Апостолът заявява:”Любовта никога не отпада” /Вж. 1 Кор.13:8/.
    Някои тълкувачи виждат в любовта на земния цар към по-ниско поставената слугиня преобраз на Божията любов към Неговия избран народ. Явно юдеите са съгласни с тази интерпретация, защото в Талмуда /колекция от юдейски граждански и религиозни закони/ ”възлюбеният” е представен като Бога, а “възлюбената” представлява народа Израел. "Песен на песните" е била често четена по време на празника Пасха като възпоменание на огромната любов на Йехова към Израел.
    Сравняването на Христос с младоженеца, а Неговата църква - с невястата е подобна красива аналогия в Новия завет /Ефес. 5:22 -32/.
    Заглавието “Песен на песните” /1:1/ показва, че Соломон е считал тази творба за най-хубавата измежду 1005 - те песни /3 Царе 4:32/, които той е написал. Тя говори много за личността, характера и интересите на писателя и по всяка вероятност отразява единствения чист романс, преживян някога от него. Според всякакви стандарти, "Песен на песните" трябва да бъде призната за блестящо произведение.