ЕКЛИСИАСТ

    Заглавието на тази книга на еврейски е “Koheleth”, което означава “един, който говори в събрание.” Също така, означава “еклисиаст” или “проповедник.” Думата “проповедник” се среща седем пъти в книгата и се отнася за говорещия, или пишещия /1:1, 2, 12; 7:27; 12:8, 9, 10/.
    За да разберем истинското послание на "Еклисиаст", книгата трябва да бъде разгледана като цяло, а не на отделни фрагменти. Разбира се, без авторовото заключение в последната глава, бихме останали с впечатлението, че отделни пасажи издигат неправилни идеологии, като материализъм /2:7-10/, фатализъм /3:1-15/ и деизъм /3:1; 4:16/.
    Може да се приеме, че "Еклисиаст" отразява преживяванията на човек /навярно Соломон/, чийто ум е в дълбок конфликт относно основните неща в живота. Неговият най-дълбок копнеж, като на всяко човешко същество, е да постигне щастие и да открие истинския смисъл на живота. За съжаление, изпълнението на тази цел го повежда във всяка друга посока, но не и във вярната. Той изучава науки /1:5-7/, размишлява за човешката мъдрост /1:13/, опитва плътските удоволствия /2:1-3/, посвещава се на различни начинания /2:4/, засажда градини и лозя /2:4/, натрупва богатство /2:7,8/ и дори опитва музиката като средство, чрез което да успокои своето сърце /2:8/. Изразът “под слънцето”, използван 20 пъти в тази книга, показва, че Соломон се е отдал напълно на всяка земна философия. Неговият неуспокоим и лутащ се дух дотолкова контролира характера му, че той изповядва: ”И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отрекох, не спрях сърцето си от никаква веселба” /2:10/.
    Трагедията на подобна философия, както Соломон осъзнава накрая, се състои в това, че тя е основана единствено на земни неща. Малкото задоволство и утеха, които те предлагат са само временни и недостатъчни. Соломон вижда най-добрите страни от земния живот, опитва всичките му удоволствия и се радва на най-големите почести. Но в крайна сметка сърцето му е отеготено от празнотата на всичко това. Степента на неговото разочарование е изразена с повтарящата се фраза: ”Ето, всичко беше суета и гонене на вятъра” /2:11/.
    Към края на книгата, Соломон започва да се отърсва от своите съмнения и объркване, като се убеждава, че правилното общение с Бога е единственият път към едно трайно щастие. В глава 12 той съветва младите да не повтарят неговата грешка, но вместо това да познаят Бога от рано /12:1/. Най-накрая, съвсем неестествено за досегашния му начин на мислене, Соломон приканва всички да чуят заключението от неговото дългогодишно изследване: ”Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека. Понеже относно всяко скрито нещо , Бог ще докара на съд всяко дело , било то добро или зло” /12:13, 14/.