ЕСТИР

    "Естир" е последната от историческите книги в Стария завет и е втората книга в Библията, носеща името на жена /другата е "Рут"/. Макар описаната случка да стои малко настрана от основните събития в еврейската история, тя хвърля допълнителна светлина върху състоянието на юдеите, които са избрали да останат в Персия. Датировката на "Естир" почти съвпада с времето, когато Неемия и Ездра пребивават в Ерусалим и се опитват да възобновят своята родина. Понякога книгата "Естир" бива критикувана, понеже името на Бога не се споменава в нея. В Библията обаче няма друга книга, освен тази, която да демонстрира по по-изящен начин промисъла и бдителността на Бога над Неговите избрани хора. Както казва Матю Хенри, известният библейски коментатор: ”Ако името на Бога не е тук, то неговият пръст е.”
    Събитията от "Естир" се развиват в царските дворове на Персия при управлението на цар Асуир, познат в светската история като Ксеркс. След детронацията на царица Астин поради отказа й да се покаже пред група пияни принцове, царят започва да търси нейна заместничка. Една красива еврейска девойка на име Адаса /или Естир/ е избрана измежду всичките еврейски момичета да бъде новата царица. Естир остава сираче като малка и е отгледана от своя по-голам братовчед Мардохей. Той е служител в царския палат и придобива значително благоволение от страна на Асуир, като разкрива един таен заговор срещу живота на царя.
    Но когато Мардохей възбужда гнева на Аман, властен и амбициозен царски придворен, възникват сериозни проблеми. Омразата на арогантния Аман става неудържима при отказа на Мардохей да му се поклони. Чрез хитри манипулации, Аман успява да убеди царя да одобри един нечестив план, според който еврейското население трябва да бъде унищожено само за един ден. Мардохей незабавно се обръща към царица Естир за помощ, като изтъква, че Божието провидение я е направило царица на Персия с цел запазването на еврейската нация. Мардохеевите думи: ”А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време каквото е това” /Естир 4:14/, насърчават Естир да отиде при царя без неговата покана, като по този начин излага собствения си живот на опасност. Според своя предварителен план, Естир поканва Асуир и Аман на празненство, където разкрива пред царя користните намерения на Аман. След като научава за Амановата измама, Асуир се разгневява и заповядва да обесят Аман на същата бесилка, която той е приготвил за   Мардохей. Законът на “Мидите и Персите” не може да бъде отменен; ето защо Асуир издава допълнителна заповед, позволяваща на юдеите да се въоръжат за отбрана.
    Божията чудна намеса в полза на юдеите става повод за голямо празненство и много персийци приемат юдейската вяра /18:7/. Във връзка с това празненство, Мардохей установява радостен духовен празник, който нарича “Празникът на Пурим.” Пурим идва от думата “пур,” свързана с жребието, което Аман хвърля, за да реши в кой ден юдеите трябва да бъдат избити.
    Царица Естир, чието име означава “звезда,” е считана за героиня от еврейския народ. Тя притежава и чар, и смелост и несъмнено е инструмент на Божията благодат, използван за запазване на нацията, чрез която трябва да дойде Спасителят на света.