ЕЗДРА

     Тази книга носи името на главния герой и макар неговото авторство да не е специално отбелязано, мнозина смятат, че той е авторът. Първоначално книгите Ездра, Неемия и Летописи съставляват една цяла книга.
    Ездра разкрива изпълнението на Божието обещание за възвръщане на израилтяните в тяхната земя след седемдесет годишния период на плен във Вавилон./Еремия 25:11/ Персийският цар Кир покорява Вавилонската империя през 539 г. пр. Хр. Една година след това, той издава декрет, с който разрешава на юдеите да се завърнат в земята си. В Ездра 1:1 се отбелязва, че “Господ подбужда духа на Персийския цар,” като го подтиква да вземе това решение.
    Книгата Ездра може да се раздели на две части, тъй като в нея се описват две различни групи пленници, които се завръщат от Палестина - първата група - водена от Зоровавел /глави 1-6/, а втората - под ръководството на Ездра, почти 80 години по-късно /глави 7-10/.
    От разрушаването на Ерусалим до завръщането на първата група пленници под водителството на Зоровавел и свещеника Исус, минават около 50 години. Хората са около 50 000. След завръщането им в Ерусалим, тяхната първостепенна цел е да възобновят поклонението пред Йехова, като издигнат олтар за ежедневните жертви. Следват усилени действия за препострояване на Храма, разрушен преди това от армията на Навуходоносор. Полагането на храмовите основи е отпразнувано с тръбно възклицание, звънене на кимвали и псалмопеене.
    За по-младото поколение това е време на възрадване, но у по-старите, които са видели превъзходния блясък на Соломоновия храм, ставащото поражда тъжни спомени и ридание /Ездра 3:12,13/.
    “Вторият храм” /или така нареченият Зоровавелов храм/ е довършен след около 20 години. Работата е забавена от някои враждебно настроени самаряни и други врагове, които убеждават царя на Персия /по онова време Артаксеркс/, че завършването на Храма може да предизвика бунт в Ерусалим и в Юдея.
    Петдесет години след завършването на Храма, книжникът Ездра получава разрешение от Артаксеркс, или Асуир, да поведе втора група от пленници към Ерусалим. Техният брой е около 1500 мъже заедно със семействата им. Пътуването до Ерусалим е тежко и опасно и продължава четири месеца. Преди тръгването, Ездра обявява пост за успеха на това начинание. Той е абсолютно уверен, че Бог е с него. Дори дотолкова е успял да убеди персийския цар за Божието действие в защита на тяхната мисия, че не посмява да поиска въоръжен ескорт /Ездра 8:22/. При пристигането си в Ерусалим, Ездра е разочарован, като вижда, че нацията е забравила Божия закон, сключила е брачни съюзи с езичниците и е приела техните грешни ритуали и обичаи. Ездра предприема религиозни реформи, като налага план за отделяне от тези, които са се оженили за чужденки. /Ездра 10/. Неговата дълбока загриженост за национално покаяние и за завръщане към поклонение пред Йехова, е изразена в молитвата му: ”Боже мой, срамувам се и червя се да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни порастнаха до небесата”. /Ездра 9:6/
    Управлението на Ездра предизвиква искрена реакция от страна на народа и довежда до духовно съживление по цял Израел.