              <tr>
                <td width="100%"><p align="center"><font color="#0000FF" face="Verdana" size="3">ПЪРВА
                И ВТОРА КНИГА НА ЛЕТОПИСИТЕ</font></p>
                <p ALIGN="JUSTIFY"><font face="Verdana" size="2">&nbsp;&nbsp;&nbsp; Подобно на
                книгите &quot;Царе&quot;, &quot;1 и 2 Летописи&quot;
                първоначално представляват една цяла книга.
                Разделянето става при превода на Септуагинта
                /ранен гръцки превод на Писанието/. В Септуагинта
                книгите &quot;Летописи&quot; са представени като
                “paralipomena”, което означава “пропуснати неща.”
                Ето защо Летописи се приемат като допълнение към
                книгите &quot;Царе&quot;. <br>
                &nbsp;&nbsp;&nbsp; Ездра, изтъкнатият свещеник и книжник,
                който предвожда група от пленници при
                завръщането им в Палестина през 458 г. Пр. Хр., е
                смятан в повечето случаи за автор на
                &quot;Летописи&quot;. За да се осъществи повторно
                настаняване в изгубената земя и да се възстанови
                поклонението пред Бога, според Ездра завърналите
                се хора трябва да бъдат запознати с техните
                предишни закони, древно наследство и национално
                ръководство. Макар да изглежда, че книгите
                &quot;Летописи&quot; са повторение на &quot;2, 3 и 4
                Царе&quot;, съществува значителна разлика - в
                &quot;Летописи&quot; историческите действия са видени
                през погледа на свещеник. В тези две книги е
                наблегнато повече на религиозните, а не толкова
                на политическите аспекти. Ездра умишлено
                пропуска подробностите в дейността на царете и
                пророците, като поставя по-голямо ударение върху
                богатото наследство на народа и неговите заветни
                взаимоотношения с Бога. <br>
                &nbsp;&nbsp;&nbsp; Книгата &quot;1 Летописи&quot; е един
                “миниатюрен Стар завет,” който в съвсем сбита
                форма проследява развитието на старозаветната
                история от Адам до вавилонското робство и
                декрета на цар Кир, позволяващ на заточените юдеи
                да се завърнат обратно в родината си. Книгата е
                изпълнена с родословия и е съсредоточена главно
                върху управлението на цар Давид и на неговия син
                Соломон. <br>
                &nbsp;&nbsp;&nbsp; Книгата &quot;2 Летописи&quot; е продължение
                на историята на Южното царство Юда от времето на
                Соломон до периода на плен. На Северното царство
                Израел се обръща незначително внимание, тъй като
                само Давидовото потомство е считано за
                представител на истинския Израел. <br>
                &nbsp;&nbsp;&nbsp; По-забележителни пасажи в &quot;1
                Летописи&quot; са Божият завет с Давид /17:11-14/ и
                Давидовата красива молитва на хваление /29:10-19/.
                Важните пасажи във &quot;2 Летописи&quot; са молитвата
                на Соломон за мъдрост /1:7-12/, посвещението на
                Соломоновия храм /гл. 5-7/, посещението на Савската
                царица /9:1-12/ и предсказването на периода на плен
                /36:20-21/. </font></td>
              </tr>
            </table>
            </td>