Машиях Бен Йосеф

“Тора-та ни е била дадена на човешки език”, така че хората да могат да я чуят и разберат. Бележити са постиженията на човечеството, особено в наше време, когато човек превъзмогна гравитацията и излезе в открития космос. От тази висота той успя да обгърне с поглед планетата-майка на цялата му история и свидетелка на всичките му преживявания. Не му убягна и фактът, че човек е по-невидим и от фин прах върху кората на портокал.

Тора-та[1], от друга страна, е била предадена, за да издигне човека до възможно най-високата точка и да му дари, така да се каже, най-широкия възможен поглед. От нейния висок връх той може да съзре корените си, да разбере настоящето си и да разгледа възможностите, които открива бъдещето му. Гледката е толкова величествена, че погледът прониква отвъд ограниченото възприятие на чувствата и подчинения на тях разум, в света на подбудите и първопричините, където всичко се открива в подробности, а в подробностите се открива цялото. Както е писано : “В Твоята светлина ще видим светлина” (Техилим / Псалм 36.9).

Както дървото зависи от корените си и не можем да го отделим от тях, така и всеки разказ даден ни в Тора-та е основополагащ и касае бъдещите събития и тяхното значение. Колкото е сигурно, че Божествената Ръка е записала събитията, толкова е сигурно и, че това не е станало за наше забавление, т.е. като самоцел, но по-скоро, за да имаме вечно валидни, надеждни и непогрешими наставления за всички поколения.

Тук бих желал да разгледам онзи пасаж от Тора-та, който разказва за Йосеф Ха-Цадик (Йосеф) – “сънуващият сънища” и неговите братя, синовете на Исраел. Може би с помощта на Бога ще успеем да видим в светлината на думите и действията на тези хора, една още по-голяма светлина, отнасяща се и до нас самите днес.

Ще нарека историята за Йосеф ‘любовна история’, дори и това да е разказ за омраза, ревност и престъпление извършено от братя спрямо техния собствен брат. Казвам ‘любовна история’, защото тя е чудесно свидетелство за дейната любов на Бoга, която силно се откроява на фона на човешката слабохарактерност и предателство, присъщи и на най-добрите измежду хората.

Позволете ми, като въведение на темата за ‘Машиях Бен Йосеф’, да цитирам учителите от Талмуд-а[2] (Bavli, Brachot 34B) : “Всичките пророци са пророкували за дните на Месията” (חישמה תומיל הלא ואבנ אל םיאבנה לכ). Моше Рабейну[3] (Моисей), който е записал живота на Йосеф, и който в действителност изнася костите му от Мицраим (Египет) се счита в Юдаизма за най-великия от всички пророци. Ако тези думи на Талмуд-а са верни, няма ли възможност, историята за Йосеф да ни научи нещо и за обещания на Исраел Машиях[4] (Месия)? Еврейските равини разсъждавали също, че пророческите писания представят толкова противоречиво описание на Машиях (отхвърлен и убит и същевременно тържествуващ цар), че се налага идеята за двама Месии. Единият бива наречен “бен Давид” (син на Давид), а другия “бен Йосеф” (син на Йосеф). В дванадесетата глава на Пророк Закария се казва : “И ще излея на Давидовия дом и на ерусалимските жители дух на благодат и на молитви и ще погледнат на мен, когото прободоха. И ще плачат за него, както се оплаква единствен син, и ще скърбят за него, както се скърби за първороден”. Равините дават следния коментар (Babylonian Talmud Succa 52a /Yalkut Shimoni) : “Машиях Бен Йосеф е този, който ще бъде убит”. Но защо въобще се говори за Йосеф или за “син” на Йосеф? Именно това е въпросът, с който искам да се занимая.

Малко преди да умре, Я’аков Авину[5] (Яков) събрал синовете си около себе си и казал, “Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в бъдещите дни” (Берешит/ Битие 49.1). Еврейският текст за ‘бъдещите дни’ е “ахрит хаямим” (םימיה תירחא) и се използва в Писанията, за да обозначи също ‘последните дни’, ‘денят Гoсподен’ и идването на Машиях. Тогава Я’аков пророкувал за всичките си синове. За Йосеф казал, “Йосеф е плодоносна фиданка, плодоносна вейка край извор, клончетата й прехвърлят стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха против него, но лъкът му запази силата си и мишците му се укрепиха, чрез ръцете на Силния Яковов – откъдето е пастирът, Исраелевият камък – чрез Бoга на баща ти, който ще ти помага, и чрез Всесилния, който ще те благославя с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната, която лежи отдолу, с благословения на гърдите и на утробата. Благословенията на баща ти надвишиха благословенията на предците ми и достигнаха до вечните хълмове – те ще бъдат на главата на Йосеф и на темето на превъзходния между братята си.” Дали това удивително пророчество се е отнасяло само до оставащите на Йосеф дни? Или пророческите думи прекосяват времето и поколенията и се отнасят до един по-късен “син на Йосеф”? Имало ли е в еврейската история някоя фигура, която повторно да олицетвори и претвори случилите се вече веднъж в живота на Йосеф събития? Същият въпрос може да се отнесе и до последното пророчество изречено от Моисей по адрес на Йосеф (вече отдавна покойник) точно преди той самият да напусне този свят (Д’варим/ Второзаконие 33.13-17).

Разбира се притчата, пророчеството или иносказанието не могат да бъдат идентични с действителността, за която говорят; също както да гледаш на отражението в огледалото не е равносилно на това, да погледнеш право в лицето; нито пък чувството, което поражда снимката е съпоставимо с това да преживееш събитието, на което тази снимка е свидетел. Думите, сами по себе си, са толкова несъвършени, колкото е надписът “Изход” в киносалона, през който надпис не можеш да преминеш, както през вратата, към която този надпис сочи. Затова се моля, ти читателю, да разгледаш написаното и цитираното тук, с отворените очи на сърцето си и с внимателни уши да разбереш казаното.

Нека разгледаме за момент значението на еврейската дума ‘бен’ (ןב), т.е. син. Тя може да се отнася до действителен биологичен син или според текста, може да се отнася и до някой, който е същностно подобен на друг, без значение дали е наистина негов физически потомък или не. Може да се отнася до някой, който произхожда от някого или е негов последовател. Освен това, може да посочва и някой, който е част от група или е участник в нещо, както е в случая на бен брит (син на завета) или бар мицва (бар е арамейското съответствие на еврейската дума бен).

Историята на Йосеф бен Я’аков започва в 37-та глава на книга Берешит (Битие). Формата, която ще използвам в своето изложение е да разгледам тази история глава по глава, като същевременно правя и паралелно изложение на живота на един друг син на Авраам и Я’аков – един еврейски равин от първи век, роден в земята Исраел и белязал дълбоко живота на народи и личности от тогава досега. Текстът, който ще ползвам за това е писан през първи век, най-вече от живеещи в Исраел евреи, съвременници на споменатия равин. Това е текстът обикновено познат като Брит Хадаша (Новия Завет). Равинът е бил познат на времето си, в земята Исраел, като Йешуа бен Йосеф от Нецерет (Лука 4.22, Йоан/Йоханан 1.45 и 6.42), като българското му име е дошло от гръцки – Йешуа от Назарет, син на Йосиф. Уверен съм, че разглеждайки паралелно живота на тези двама мъже, ще открием поразителни прилики, които вярвам, че няма да забравим.

За начало бих казал, че има твърдения направени от Рави Йешуа, които напомнят по-горе цитирания пасаж от Талмуд-а (Brachot 34B - “Всичките пророци са пророкували за дните на Месията”) – “И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за мен в моисеевия закон, в пророците и в псалмите.” (Лука 24.44), и “Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за мен” (Йоханан 5.39). Това наистина са доста дръзки думи за син на Исраел и все пак именно този човек, роден в Бейт Лехем (Витлеем) от племето на Йехуда (Юда) и от Давидовия Дом, отгледан от Йосеф дърводелеца и Мириам (Мария) неговата жена, е имал смелостта да ги каже. Сега нека се обърнем към древните текстове, за да се убедим сами, дали той действително има или не, някакво основание за подобни претенции. (Ще помоля читателя да следи написаното в Берешит /Битие)

Берешит 37.2 Разказът много бързо навлиза в дълбочината на отношенията между Йосеф, баща му и братята му, скарването помежду им и последвалия конфликт. Още тук забелязваме специалните отношения, които съществуват между бащата и именно този син, тогава когато той “съобщава” на баща си за “лошото им поведение”. Йешуа от Назарет при множество разговори с братята си, синовете на Исраел, им представял проблема за техния хет (грях): “Онези от П’рушим (фарисеите), които бяха с Него, като чуха това, рекоха му: Да не сме и ние слепи? Йешуа им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже казвате “Нямаме грях”, грехът ви остава” (Йоханан 9.40-41), и “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си.” (Йоханан 15.22). Йешуа също казал “Но всеки, който се отрече от мен пред хората, ще се отрека и аз от него пред Отца ми, който е на небесата.” (Мататияху/Матей 10.33). На дванадесетгодишна възраст Йешуа заявил на Йосеф и Мириам, които го търсели и накрая го намерили как води спор в Храма – “Не знаете ли, че трябва да се намирам около дома на Отца ми?” (Лука 2.49). Тези думи и действия на Йосеф и Йешуа, не биха могли да бъдат и наистина не са били приети от братята им без съответната “сериозна” реакция.

37.3 “А Исраел обичаше Йосеф повече от всичките си деца”. В Тората (Д’варим/ Второзаконие 14.1) се казва, че Богът на Исраел има много синове : “Вие сте деца на Господ вашия Бог”. В Мат. 3.17 и 17.5 се казва, че същият Бог е казал “Това е моят възлюбен син, него слушайте”. Отново имаме идеята за любимия син на бащата. В Берешит 22.2,12 виждаме, че Бог казва на Авраам “Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Ицхак (Исаак), та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне...”. По времето, когато са изговорени тези думи, Авраам вече има свой собственороден син – Ишмаел (Исмаил). Така че идеята за “единствен син” говори тук за някой, който е избран за нещо специално, с някаква цел, единствен по рода си, някой, чрез който ще се потвърди Завета (Берешит 17.18-21). Йосеф е бил син на Рахел, жената на Я’аков, която умира и е погребана близо до Бейт Лехем, където се ражда Йешуа (Мат. 2.1).

37.4 Фактът, че Йосеф е предпочитан от баща си повече от неговите братя, предизвиква завист и ревност, които се превръщат в омраза и те не са можели да говорят с него, нито да се обърнат към него с шалом (с мир). Може да се каже, че са го намразили без причина (синат хинам – םניח תאנש Техилим /Псалм 69.4), което споменава и Йешуа, имайки предвид отговора, който получава от някои от религиозните евреи – “Но това става за да се изпълни писаното в закона им слово, ‘намразиха ме без причина’ ”(Йоханан 15.25). Равините също са казали, че Бог е допуснал да се разруши Ерусалим и Храма през първи век поради Синат Хинам (Talmud Yoma 96). Подобни отношения могат да се видят и при други братя в Тора-та – Каин и Хевел (Авел) – как Бог прие дара на Хевел, и Каин го намрази дотолкова, че го уби ; Ицхак и Ишмаел ; Я’аков и Есав и по-късно цар Ша’ул и Давид. Във всеки от случаите, по-старият е преследвал по-младия, избран от Бога за Неговите цели (“По-старият ще служи на по-младия” Берешит 25.23). Наистина мнозинството от еврейските религиозни власти , както през първи век, така и сега не могат да надмогнат себе си и да говорят добро за Йешуа от Назарет (םולשב ורבד ולכי אלו).

37.5-10 Йосеф разказва своите сънища на братята си “и те го намразиха още повече”. Неговите сънища обаче, са били пророчески и не са били измислени от него, но са му били дадени от Бога, както ще видим с напредването на разказа. В много случаи, Йешуа също е правел дръзки изявления пред Исраел – “ето, тук има повече от Шломо (Соломон)” (Лука 11.31), “Но казвам ви, че тук има повече от храма” (Мататияху 12.6), “за да почитат всички Сина, както почитат Отца” (Йоханан 5.36), а пред Санедрина (Синедриона) Йешуа казва също, че “от сега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци” (Мататияху 26.64), заради което неговите братя му се подиграват, бият го, оплюват го и го осъждат на смърт.

37.11 “И завидяха му братята му”. Ревността подбужда и религиозните власти през 1 век, когато Пилат вижда относно Йешуа, че “главните коханим от завист го бяха предали” (Марк 15.10).

37.12-17 Йосеф бива изпратен от баща си до братята си, синовете на Исраел, които пасели овце в Шехем. Йешуа казва “Аз съм пратен само до загубените овце от Исраелевия дом.” (Мат. 15.24) и още “...Отец ме е пратил” (Йоханан 5.36)

37.18 Братята му го видели отдалеч и още преди да се доближи се наговорили да го убият. И до ден днешен Йешуа бива гледан отдалеч от синовете на Исраел, през було от предразсъдъци и неразбиране, през призмата на идолопоклонническа религиозна система, злоупотребила с името “Иисус” и дори опитала се да заличи факта, че той е бил евреин. За това име, евреинът по принцип мисли отрицателно, свързвайки го с вековните си страдания, искайки да “убие” дори спомена за него, да не би то да стане прекалено близко и да бъде обективно преценено (както и говори осакатеното му име – ‘Йешу’, което е разпространения начин на произнасяне на името му и който според мнозина означава в анаграма ‘нека името и паметта му бъдат изтрити’[6])

37.19-20 Те се подиграли с Йосеф и се наговорили да го убият. В Мататияху 27.41 е писано “По същия начин главните коханим (свещеници), заедно със соф’рим (книжниците) и ц’кеним (старейшините), го ругаеха, казвайки: Други е избавил, а пък себе си не може да избави! Той е Царят на Исраел! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.” Виж също и Йоханан 8.39-59. А в Мататияху 26.3-4 намираме “Тогава главните коханим (свещеници) и народните ц’кеним се събраха в двора на кохен гадол (първосвещеника) – Кайфа и се наговаряха да уловят Йешуа с хитрост и да го умъртвят”.

37.21 Рувим се изправя да защити Йосеф. В Йоханан 7.51 виждаме коханим (свещениците) и п’рушим (фарисеите) да се събират, за да се наговорят да осъдят Йешуа и един от тях, Накдимон (Никодим), се изправя да го защити – “Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?”

37.23 Те уловили Йосеф и съблекли дрехата му с намерението после да го убият. Интересно е, че разказът в Брит Хадаша (Йоханан 19.23-24) описва снемането на дрехите на Йешуа, наблягайки на факта, че дрехата му не е била “шита, а изтъкана цяла от горе до долу” и тя му е била отнета преди да бъде екзекутиран.

37.24-25 Хвърлили Йосеф в яма и седнали да ядат. Йешуа бива хванат точно по време на Песах, когато целият Исраел яде Седер Песах (Пасхалното ястие).

37.25-30 Тук виждаме Йехуда (Юда), един от дванадесетте, как предлага брат им да бъде продаден за пари, също както Йехуда Айш Кириот (Юда Искариотски), един от дванадесетте талмидим (ученици) на Йешуа, го предава за пари на религиозните власти. И в двата случая жертвите биват предадени на гоим[7]: Йосеф на египтяните, а Йешуа на римляните. Йешуа пророкувал за себе си “...човешкият син ще бъде предаден на главните коханим (свещеници) и соф’рим (книжниците); и те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на езичниците...” (Мат. 20.18,19). И в двата случая “продавачите” не успяват да спечелят нищо, защото Мадиамците открадват Йосеф преди да им го продадат, а в Мататияху 27.3-7 четем “Тогава Юда, който го беше предал, като видя, че Йешуа бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните коханим (свещеници) и ц’кеним (старейшини) и каза: Съгреших, че предадох невинна кръв ...и хвърли сребърниците в храма... А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.” В пророчеството на Закария (11.13) пише “И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря – хубавата цена, с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря”. Тази сума е била цената на роб, прободен от вол (Шмот/Изход 21.32).

37.31 Вместо Йосеф, те заклали яре и потопили дрехата му в кръвта на ярето. Макар и това да е станало много преди да бъдат написани мицвот на Тора-та, в тази случка имаме предвестник на козела принесен корбан (жертва) за грях (Ваикра/Левит 16.15), който Раши[8] описва като “Живот за живот”. Ваикра 17.11 ни казва “Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох, за да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение”. В това прогонване на невинния Йосеф има и ремез[9] (намек, загатване) за един бъдещ и по-всеобхватен Йом Кипур, за бъдещия козел, изкупителна жертва (азазел – който е трябвало да понесе греха на евреите в пустинята[10]). Пророк Йешаяху (Исая) в 53 глава говори за един, който е ‘отделен от братята си’ и който е “отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и, както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо не го счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; на него дойде наказанието докарващо нашия мир и с неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни. Той беше угнетяван, но смири себе си и не отвори устата си” (3-7). (Заслужава да отбележим, че в тази част от разказа за Йосеф, не пише той да е казал и една дума). “Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде го на печал; когато направиш душата му принос за грях, той ще види потомството, ще продължи дните си и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката му. Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити; праведният ми служител ще оправдае мнозина, чрез знанието им за него и Той ще се натовари с беззаконията им. Затова ще му определя дял между великите и Той ще раздели користи със силните, защото изложи душата си на смърт и към престъпници беше причислен, защото взе на себе си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците” (10-12). Talmud Bavli, Sanhedrin 98B[11] говори за този текст, като отнасящ се до Машиях, както говори и Targum Yonaton[12], Midrash Ruth Raba[13] (“Мелех ха-Машиях”), а също и в Mahzor[14] за Йом Кипур и Musaph[15] (“Az milifney Bereshit”). В Брит Хадаша (Мат. 20.28), Йешуа казва “човешкият син не дойде да му служат, но да служи, и да даде живота си откуп за мнозина” и още (Мат. 26.28) “ …това е моята кръв на завета, която се пролива за прощаване на греховете”. В Йоханан 1.29 се казва за Йешуа “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!”.

37.32-35 На Я’аков/Исраел казват, че Йосеф е мъртъв и се налага той да остане с това разбиране за дълги години, докато не му се открива най-сетне, че той може отново да види сина си. Йешуа е считан за мъртъв и отделен от народа Исраел за почти две хилядолетия. Той самият разказва много притчи за дълго пътуване и дълъг отрязък от време – “Защото Божието Царство е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предава имота си... След дълго време идва господарят на тия слуги и преглежда сметка с тях” (Мат. 24.14-19), “Понеже това ще бъде както когато човек, живеещ в чужбина...” (Марк 13.34). И в Лука 17.24-30 “... както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия му край, така ще бъде и човешкият син в своя ден. Но първо той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. И както стана в ноевите дни, така ще бъде и в дните на човешкия син ... подобно на това ще бъде и в деня, когато човешкият син ще се яви”. А също и в Мататияху 23.38-39 “Ето, вашият дом се оставя пуст. Защото казвам ви, отсега няма вече да ме видите, до когато речете: Благословен, който иде в името на Господ.” (י״י םשב אבה ךורב)

37.36 И Йосеф и Йешуа биват предадени на езичниците.

Глава 38 Тази глава прекъсва разказа за Йосеф и обръща внимание на Йехуда, който е играл и ще продължава да играе основна роля в съдбата на Йосеф. Тъй като нашето внимание е насочено към Йосеф ще се занимаем само накратко с тази глава за Йехуда. Тук основно става дума за раждането на Перец (Фарес – ‘пролом’), чиито потомък един ден е щял да бъде цар Давид, и Зара (‘той възсия’) – синове на Йехуда и Тамар. В името Перец (ץרפ) имаме ремез[16] касаещ по-късното пророчество в книгата на пророк Мика (Михей) глава 2.12-13, където се говори за някой “Който разбива” (порец), който ще отвори вратата за остатъка от Исраел да мине (ורבעיו וצרפ). Текстът в Мика гласи : “Непременно ще те събера цял, Якове; непременно ще прибера останалите от Исраеля; ще ги туря заедно като овце в кошара, като стадо всред пасбището им; голям шум ще направят поради множеството човеци. Оня, който разбива, възлезе пред тях; те разбиха и заминаха за портата, и излязоха през нея; царят им замина пред тях, и Господ е начело пред тях”. Този текст напомня Песах и йециат Мицраим (излизането от Египет) под водителството на Моше, но се отнася разбира се за по-късно събитие; това е пророчество за подобно събитие, но в бъдещето. Интересен е коментарът на Мидраш[17] върху този текст (Seder Eliahu Raba стр. 82). В Мататияху 11.12 Йешуа казва “А от дните на Йоханан ха Матбил (Йоан Кръстител) до сега небесното царство на сила се взима, и които се насилят го грабват”. Тук е почти сигурно, че той има предвид онова “разбиване” в пророчеството на Мика и онези последователи, които с цялото си сърце биха последвали своя Цар (Машиях), откриващ пътя пред тях (“Аз съм пътят, истината и живота. Никой не стига до Отец освен чрез мен” Йоханан 14.6), отварящ вратата (“Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му. ... Истина, истина ви казвам, аз съм вратата на овцете. ... Аз съм вратата; през мен ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира” Йоханан 10.4-9), под водителството на Бог. В Йоханан 13.36 пише “Шимон Кайфа го попита ‘Адони, къде отиваш?’, Йешуа отговори ‘Където аз отивам ти сега не можеш да дойдеш, но после ще дойдеш’”. Това е било казано с оглед неминуемото му разпъване на кръст и дълбоките последици на този акт. Това се случва на Песах. (Talmud : Sanhedrin 43A)[18]

Не бих се наел сега да изследвам възможното значение на очакването на Тамар Шела (הלש) да порасне, както и пророчеството на Я’аков за Йехуда в Берешит 49.10 “Не ще липсва скиптър от Юда, нито управителски жезъл отсред нозете му, докле дойде Сило (הליש)”

Глава 39.1-6 Йосеф бил заведен в Египет. Египет /Мицраим/ е в Тора-та антитезата на обещаната земя – Ерец Исраел. Това е земя с малко вода и много пясък, изпълнена с авода зара (лъжлива религия и идоли), там има деспотичен режим и най-общо казано е мястото на робството. От тук, по-късно Бог освобождава своя народ и ги връща в земята, обещана на дедите им, “земя, в която текат мляко и мед”, и където е трябвало да се научат да служат истински на живия Бог, следвайки Неговата Тора. Те е трябвало да бъдат “извадени” от земята на Египет, за да се възкачат (т.е. да направят алия[19]) в земята обещана на Авраам Авину[20]. ‘Алия’ е думата, която и днес се използва за имиграция в Исраел. От своя страна народът не е трябвало “да слиза” обратно в Египет (Исая 31.1).

В Йоханан 6.38 Йешуа заявява “Аз слязох от небето не моята воля да върша, а волята на този, който ме е изпратил”. Според думите му, той бил напуснал дома на Баща си и присъщата му слава (דובכ – ‘квод’), за да потърси “загубените овце от Исраелевия дом” (Йоханан 14.2, 17.6; Мататияху 15.24). През първи век, макар и Ам Исраел[21] да са били в обещаната им земя, те са били подтискани от чужда езическа власт – Римската Империя, а земята е била окупирана от римските легиони. Религиозните водачи в Ерусалим вече не са били избирани наистина според изискванията на Тора-та, а са се въздигали онези, които са били готови на компромис с римските власти. Покварата на религиозната система е засвидетелствана и в ръкописите на еврейската секта от Кумран (в ръкописите от Мъртво Море)[22]. В такъв именно контекст се появява Йешуа и казва “Ако опазите Моето учение, наистина ще бъдете мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”. На това му отговарят, че те са потомство на Авраам и че никому не са роби. “Йешуа им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях е слуга (דבע)на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” (Йоханан 8.31-36). За Йосеф в Египет е писано, че “Господ бе с него, и че Господ направи да успява в ръката му всичко, което вършеше”. Тези думи описват един сравнително къс период от време, в който Йосеф е бил слуга, вършещ много добри неща в дома на Потифар, преди да го изпратят в затвора. А за Йешуа и неговите три години слугуване преди да го арестуват е писано, че “всички, които имаха болни от разни болести ги доведоха при него; а той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги” (Лука 4.40) ; а също и това – “Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се прогласява добрата вест” (Лука 7.40, Йешаяху 29.18-19). Йешуа заявява също, че “Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи...” (Мататияху 20.28).

39.7-19 Йосеф бива изкушаван от жената на Потифар, но побеждава, като устоява в множество възможности. Той не иска да направи компромис и да “съгреши на Бог”. В глава 4.1-11 на Мататияху е записан разказа за срещата на Йешуа с хаСатан (обвинител, изкусител), който го изкушава да направи компромис и да прекрачи заповедите на Бог, но Йешуа остава верен във всяко отношение.

39.20 Заради тази морална и духовна честност и заради отказа му да направи компромис, Йосеф бива лъжливо обвинен и хвърлен в затвора. И тук отново искам да отбележим, че не е записано Йосеф да е казал нещо в своя защита пред обвинителите си. В Марк 14.55-61 е записано, че много лъжливи свидетели били доведени на процеса на Йешуа и че той не отговорил нищо на обвиненията им, освен че отговорил утвърдително на въпроса на кохен гадол дали той е Машиях. В Мат. 27.12-14 намираме следния текст – “И когато го обвиняваха главните коханим и ц’кеним, нищо не отговаряше. Тогава Пилат му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против теб? Но той не му отговори на нито едно нещо и управителят се чудеше много”. Това силно напомня на пророчеството в Йешаяху – “Той беше угнетяван, но смири себе си и не отвори устата си; както агне водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така той не отвори устата си. Чрез угнетителен съд беше грабнат” (53.7-8), а също и “към престъпници беше причислен” (53.12). Йешуа казва: “Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: "И към беззаконници беше причислен", защото писаното за мен наближава към своето изпълнение.” (Лука 22.37, Йешаяху 53.12).

39.21-23 Господ бил с Йосеф в затвора и затворниците били дадени в негова власт. И “Господ направи да успява в ръката му всичко, което вършеше” (חילצמ יה השע אוה רשאו). Нека погледнем Йешаяху 53.10 “Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде го на печал; ... и това, в което Господ благоволи, ще успее (חילצמ) в ръката му”. Йешуа бил екзекутиран и тялото му сложено в гроб. В същото пророчество на Йешаяху (53.9) пише “И определиха гроба му между злодеите, но по смъртта му при богатия; защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата му”. Шимон Кайфа (Петър) е писал по повод Йешуа “Защото и Машиях пострада един път за греховете, праведния за неправедните, за да ни приведе при Бог, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато божието дълготърпение ги чакаше в ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода” (2 Писмо на Петър 3.18-20). Пророчеството в Йешаяху 61.1 казва “Духът на Господ Бог е на мен; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните”. Тези думи, заедно с още един пасаж от същия пророк е прочел Йешуа в бейт кнесет (синагогата) и накрая заявил “Днес Писанието се изпълни докато слушахте” (Лука 4.17-29). В Откровението на Йоханан (1.18) Йешуа казва “Аз ... имам ключовете на смъртта и на ада”.

Глава 40.1-22 Тук Йосеф, в ролята на тълкувател на сънища, успява да проумее, не по естествен път, но чрез божествена способност да прецени, кой ще живее и кой ще умре. Йешаяху 11.1-4 казва “И ще израсне пръчка из Йесеевия пън, и отрасъл из корените му ще носи плод; и духът на Господ ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господ; и той ще се наслаждава в страха от Господ; тъй щото няма да съди според каквото слуша с ушите си; но с правда ще съди сиромасите, и с правота ще решава за смирените на страната; ще порази страната с жезъла на устата си и с дишането на устните си ще умъртви нечестивия”. “Не съдете по това, което виждате, а съдете справедливо” (Йоханан 7.24) и още – “И даже, ако съдя моята присъда е вярна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който ме е изпратил” (Йоханан 8.16). Шимон Кайфа казва за Йешуа – “И заръча ни да проповядваме на хората, и да свидетелстваме, че той е определеният от Бога съдия на живите и мъртвите. За него свидетелстват всичките пророци” (Дела на Шлихим/Апостолите 10.42-43). Всички разкази за арестуването на Йешуа свидетелстват за изправянето на Бар Авва и Йешуа пред тълпата, за да бъде избран кой да живее и кой да умре – това напомня разказа за виночерпеца и хлебаря.

40.23 Главният виночерпец не уважил молбата на Йосеф, но щом бил освободен го забравил, оставяйки Йосеф в затвора. Отново виждаме образа на отхвърления и изоставен човек, макар и той да е праведен и във всичките си преценки да е бил безпогрешен. Шимон Кайфа отрича три пъти, че познава Йешуа в нощта на неговото арестуване (Мат. 26.69-75). А за неговите талмидим е писано, че “Тогава всички го оставиха и се разбягаха” (Марк 14.50).

Глава 41 – Тази глава ни дава описание на един евреин, който е способен да даде решение на неразрешим проблем, да прокара път пред царете и интелигенцията на народите, които не са могли да намерят изход. Ето пророчеството от Йешаяху (52.13-15) “Ето, служителят ми ще благоуспее, ще се възвиси и издигне и ще се възнесе твърде високо. Както мнозина се чудеха на теб (толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на който и да е човек, и образът му от образа на който и да е от човешките синове), така той ще удиви много народи; царете ще затварят устата си пред него, защото ще видят онова, за което не им се е говорило, и ще разберат това, което не са чули.”

41.14 – Върховната сила (в Мицраим) изпраща да повикат бързо Йосеф от ямата (רוב: същата дума, която описва дупката, в която го бяха хвърлили братята му и същата дума, която се използва в Неви’им и Техилим[23] за гроб). В глава 6.1-2 на пророк Ошеа/Осия пише “Елате, да се върнем при Господ; защото Той ни разкъса, и Той ще ни изцели, порази ни и ще превърже раната ни. След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне; и ще живеем пред Него.” Разказът в Брит Хадаша описва, че на третия ден след екзекуцията, Всевишният съживява от мъртвите Йешуа от Назарет и го извежда от гроба. “Няма го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпънат и в третия ден да възкръсне” (Лука 24.6-7). Йосеф “се обръсна, преоблече се и дойде при Парох (Фараона)”, което е ремез[24] за месианското пророчество за Авди Цемах (моят слуга Отрасъла) в Закария глава 3 – “И Господ ми показа Йехошуа кохен гадол (първосвещеника) стоящ пред малах (ангела) на Господа; и хаСатан стоеше отдясно му, за да го обвинява. И Господ рече на хаСатан: Господ да те смъмри, хаСатан, да! да те смъмри Господ, който избра Йерушалайм (Ерусалим). Не е ли той главня изтръгната из огън?” (в Лука 10.18 Йешуа казва “Видях хаСатан, паднал от небето като светкавица”). “А Йешуа бе в нацапани дрехи като стоеше пред малах. И малах проговаряйки рече на стоящите пред него, като думаше: ‘Съблечете от него нацапаните дрехи’. А нему рече : ‘Ето, отнех от теб беззаконието ти (ןוע), и ще те облека в богати одежди’.” Да напомним Йешаяху 53.6, където говорейки за слугата на Господ се казва “И Господ стовари върху него беззаконието на всички ни” (ונלוכ ןוע תא אוב עיגפה). “Тогава рече: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му, и го облякоха с дрехи, докато малах на Господа стоеше близо. И малах заяви на Йехошуа казвайки: Така казва Господ на Силите: Ако ходиш в пътищата ми, и ако пазиш наредбите ми, тогава ти пак ще пазиш дома ми, и пак ще пазиш дворовете ми, и ще ти дам свободен достъп до стоящите тук. Слушай сега кохен гадол Йехошуа, ти и другарите ти, които седят пред тебе, (понеже и те са хора, които да послужат за знак) защото, ето, Аз ще доведа моят слуга Отрасъла.” Закария 3.5-8 (срв. Йермеяху/Еремия 33.14-16). В Мат. 17.1-2 пише “И след шест дни Йешуа взема Шимон Кайфа, Я’аков и брат му Йоханан, и ги заведе на една висока планина насаме. И преобрази се пред тях; лицето му светна като слънцето, а дрехите му станаха бели като светлината” (срв. и с Йешаяху 61.10 “Защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда”).

41.15,16 – “А Йосеф каза в отговор на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир”. Йешуа казва “Синът не може да върши от само себе си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. Защото Отец обича Сина и му показва всичко, което и Той самият върши; ще му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие” (Йоханан 5.19-20). И Йосеф и Йешуа претендирали, че говорят от Бог (“...учението, което слушате, не е мое, а на Отец, който ме е пратил” Йоханан 14.24).

41.17-36 – Йосеф, “съновидеца”, отново правилно разтълкува сънищата, като постига това, което магьосниците и мъдреците не успяват. Според еврейски извори, Машиях би трябвало да даде правилното тълкувание на Тора-та. В Мат. 5.17 Йешуа казва “Да не мислите, че съм дошъл да разруша Тора-та или Неви’им; не съм дошъл да разруша, но да изпълня”. Машиях би трябвало да разкрие тайните на Тора-та и пророците. В Йешаяху 29.9-14 се описва следното събитие “Стойте смаяни и почудете се, заслепете себе си и ослепейте; те са пияни, но не от вино, политат, но не от спиртно питие. Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, и затвори очите ви – пророците, и помрачи първенците ви – гледачите. И всяко пророческо видение стана за вас като думите на запечатано писмо, което дават на някой грамотен, и казват: ‘Прочети това!’, а той казва: ‘Не мога, защото е запечатано’; тогава дават писмото на някой неграмотен и казват: ‘Я прочети това!’, а той казва: ‘Не съм грамотен’. Затова Господ казва: ‘Понеже тези хора се приближават при мен с устата си, и ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мен, и благоволението им към Мен е съгласно човешки поучения изучени папагалски, затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тези хора, да! чудно и странно дело; и мъдростта на мъдрите им ще изчезне, и разумът на разумните ще се скрие’.” Йешуа, в разговор за възкресението с цадуким (садукеите), казва “Заблуждавате се, като не знаете писанията нито силата на Бог” (Мат. 22.29), а относно състоянието на соф’рим и п’рушим (книжниците и фарисеите) той казва “вие сте слепи водачи” (Мат. 23.16).

41.37-38 – Тук езическият цар заявява, че Духът на Бог е в Йосеф (וב םיהלא חור רשא שיא), когато собствените му братя му се бяха подиграли, че имал видения. Нещо много подобно се е случило през последните 2000 години, когато мнозина от гоим, заявяват, че Духът на Бог е в Йешуа, докато съвсем обратното са казвали повечето от нашия народ Исраел. Йешуа казва “Духът на Бог е върху мен”, докато п’рушим казват “Този изгонва шед’дим (бесовете), чрез Ва’ал Зевув – началника на шед’дим” (Мат. 12.24) и Йоханан 8.48 “Не казваме ли ние с право, че си самарянин и имаш шедд?”

41.39-41 – Йосеф, нищожния слуга, бива доведен от затвора (רובה ןמ) и изведен от тъмнината, за да бъде въздигнат над всички – както над египтяните, така и над собствените си братя, за да седне до десницата на силния цар – Парох/Фараон. И царят му казва “Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи”, като с това му дава пълна власт. И в това можем да види онзи, който е абсолютно презрян в очите на Исраел и римляните (които по онова време представляват Египет), как бива внезапно изведен от тъмнината и съживен от мъртвите, побеждавайки най-непобедимото, чрез своето възкресение. Издигнат до десницата на най-могъщия трон на сила (г’вура) на хаШем хаМевурах (Господ на Силите). Техилим 110.1 казва “Господ рече на моя Господ: Седни отдясно ми, докато положа враговете ти за твое подножие” (Ялкут[25] тълкува това, като отнасящо се за “Царят Машиях”). Йешуа заявява в Мат. 28.18 “Даде ми се всяка власт на небето и земята” и също “... от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.” (Мат. 26.64). Пророк Даниил също описва така хаМашиях (и според Раши и Мецудат Давид[26], това е ‘Мелех хаМашиях’[27]) – “Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идваше с небесните облаци и стигна до Древния по Дни; и доведоха го пред него. И на него се даде владичество, слава и царство, за да му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството му е царство, което няма да се разруши.” (7.13-14).

41.42 – Тук отново имаме описанието на смяната на дрехите – Йосеф бива облечен с дрехите и символиката на египетската царственост – със сигурност от главата до петите облечен като египтянин, в езически дрехи. Той става напълно неузнаваем за братята си. След 1 в. сл. Хр. Йешуа бива взет и като че ли направен “Цар на езичниците”, облечен в дрехите на чужда ритуалност и с времето бива напълно скрит под тежката външност на една идолопоклонническа религия (закриваща светлината му), която в крайна сметка забравя, че над стълба за екзекуции, на който той умря, в действителност е пишело “Цар на евреите”. Всичко това спомага да се заслепят очите на собствения му народ и братя – Исраел – които до голяма степен са изгубили от поглед факта, че той наистина си е наш равин.

41.43-44 – Йосеф бива повикан от самия цар да владее над цялата земя, като дава на Йосеф еднаква с неговата власт. Пред Йосеф викат “Коленичете!”. В Йоханан 5.23 Йешуа казва “Който не почита Сина, не почита Отец, който го е пратил”. Знаем, че Царят Машиях ще владее над цялата Земя заедно с Бог: “Малко нещо е да ми бъдеш служител, за да възстановиш племената на Яков; и за да възвърнеш оцелелите на Исраел; ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш мое спасение до земния край” (Йешаяху 49.6) и още “Но Аз поставих Царя си в Сион, светия мой хълм. Аз ще изявя постановеното – Господ ми каза: Ти си мой Син; Аз днес те родих. Поискай от мен и Аз ще ти дам народите за твое наследство, и земните краища за твое притежание” (Техилим 2.6-8, което Ялкут[28] и Мецудат Давид[29] тълкуват като отнасящо се до хаМашиях). Йосеф, отхвърлен от синовете на Исраел, става цар над Мицраим, Йешуа, официално отхвърлен от Исраел, става цар над езичниците.

41.45 – Йосеф получава ново име, което му дават езичниците. Чрез превод Йешуа получава гръцкото си име “Йезус”, което води до ‘Исус’ на български, като загубва началното си значение на ‘спасение’ (Мат. 1.21). В Откровението на Йоханан 3.12, Йешуа казва “и ще напиша на него моето ново име” (В Йермеяху 23.5-6 името на “Отрасъла” – Машиях – е “Господ е наша правда” ונקדצ יה). Йосеф се оженва за дъщерята на езически свещеник. Невястата на Йешуа (Откр. 19.7-9) също ще бъде съставена от онези изведени и изчистени от идолопоклонство езичници, които са били научени от Исраелевия Бог и неговото Слово (“докато влезе пълнотата на езичниците” – пише Шаул до Римляните, 11.25).

41.46 – Йосеф е на 30 години, когато застава пред Парох. Това е възрастта, на която, според Тора-та (Бамидбар/Числа 4.3), човек може да започне да служи, като свещеник в Храма. Когато Йешуа започва своята мисия е бил “на около тридесет години” (Лука 3.23).

41.50-52 – Раждат се двама сина на Йосеф – Манаше и Ефраим. Когато Я’аков благославя двете деца поставя дясната си ръка на главата на Ефраим – по-малкия и тук отново имаме размяната на ролите с първородния, като заявява “и потомството му ще стане пълнотата на гоим” (Берешит 48.19). Той казва също, че двамата сина на Йосеф били като неговите първородни – Рубен и Шимон. Така децата на Йосеф стават две отделни племена, които се броят отделно при наследяването на земята на Исраел и с това Йосеф получава уникално и изтъкнато място, като с това напълно се изпълнява пророчеството на Я’аков за него, че ще бъде “изтъкнат между братята си” (Берешит 49.26). Йешуа избира дванадесет близки талмидим, съгласно броя на племената на Исраел, той самия бидейки изтъкнатият тринадесети.

41.55 – “Парох рече на всичките египтяни: Идете при Йосеф, и каквото ви каже, сторете.” В Д’варим/Второзаконие 18.15 Моше казва : “Господ твоят Бог ще ти въздигне пророк отсред теб, от братята ти, както е въздигнал мен; него слушайте”. А в 18 и 19 стих на същата глава Господ потвърждава “Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал теб, и ще вложа думите си в устата му; и той ще им говори всичко, което аз му заповядам. А който не послуша думите ми, които той ще говори в мое Име, Аз ще потърся отговорност от него.” (По-натам ще видим какво казва Талмуд-а за тези думи). В Брит Хадаша, Господ казва за Йешуа “Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение, него слушайте.” (Мат. 17.5), а самият Йешуа казва ясно “Думите, които Аз ви казвам, не от себе си ги говоря; но пребъдващият в мен Отец...” (Йоханан 14.10), и пак в Йоханан 5.46 “...ако вярвахте Моше, повярвали бихте и мен; понеже той за мен писа”.

41.56-57 – Йосеф съумява чрез застъпничеството на Духа на Бог, който е Дух на мъдрост, разум, съвет, знание и страх от Господ (Йешаяху 11.2) да спаси страната от глад, от липса на хляб. В Мататияху 14.15-21, Йешуа благославя пет пити хляб и две риби, които после биват раздадени и нахранват пет хиляди души. Тора-та ни казва “...човек не живее само с хляб, но човек живее с всяко слово, което излиза от устата на Бог.” (Д’варим 8.3). В книгата на пророк Амос 8.11 пише “Ето, идат дни, казва Господ Бог, когато ще пратя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане думите на Господ”. В дните на Йешуа, вече четиристотин години не е имало Божий пророк в земята, който да донесе думите на Господ. Малахи е бил последният. Народите по онова време са били затънали във всякакви форми на идолопоклонство. А Йешуа казва на учениците си “Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Руах хаКодеш (Светият Дух) и ще бъдете свидетели за мен както в Ерусалим, така и по всичката Йехуда (Юдея) и Шомрон (Самария), и до края на земята” (Деяния 1.8), и също “Идете, прочее, научете всичките народи...” (Мат. 18.19). В Йешаяху 55.2-3 се казва “Защо харчите пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и елате при Мен, послушайте, и душата ви ще живее; и Аз ще направя с вас вечен завет според верните милости, обещани на Давид”. Йешуа казва “Аз съм хлябът на живота; който дойде при мен никак няма да огладнее, и който вярва в мен никак няма да ожаднее.” (Йоханан 6.35). По този начин Йешуа е заявил, че може да спаси земята от духовен глад, да донесе знанието за Бог на всички гоим[30], на един гладуващ свят, който след това може да избере между пътя на живота и пътя на смъртта (както е писано в Тора-та “Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота” – Д’варим 30.19).

Глава 42 – Естественият и първичен феномен, който представлява глада, бива използван за да привлече Исраел в Мицраим и така да се изпълнят съвършените планове на Бог. И все пак това говори и за глад в духа, който те може би в момента не са осъзнавали. В Мат. 5.6 Йешуа казва “Ашреи (блажени) гладуващите и жадуващите за правдата...” и “Истина, истина ви казвам, не Моше ви даде хляб от небето; а моят Отец ви дава истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света” (Йоханан 6.31,33)

42.6 – Тук най-сетне, след много години, се сбъдва пророческия сън на Йосеф, макар и децата на Исраел да не са знаели, че се покланят на брат си, и да не биха приели този факт “те му се поклониха” (הצרא םייפא ול ווחתשיו). Това е същото преклонение като пред царе или Бог, както в случая, когато цар Давид посвещава Шломо в 1 Летописи 29.20 “И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се на Господ и на царя.” (ךלמלו יחל ווחתשיו)

42.7 – “Йосеф позна братята си, но те не го познаха” и Йосеф направи всичко възможно да се запази тази дистанция и те да не го разпознаят, като запази пълен контрол над положението, докато братята му не си даваха ни най-малка сметка какво става. В пророк Йехезкел/Езекиил 39.23 пише “И народите ще познаят, че Исраелевият дом бе пленен поради беззаконието си. Понеже станаха непокорни на Мен, затова скрих лицето си от тях и ги предадох в ръката на неприятелите им...” и тук отново си спомняме за думите на Йешуа “... няма вече да ме видите, докато не кажете: ‘Благословен е този, който идва в името на Господ’.” Случи се така, че самоличността на Йешуа стана скрита за Исраел, той обаче ги е познавал и познава и днес добре, както и свидетелстват 1 Писмо на Йоханан 4.19 “Ние го обичаме, защото Той първи ни обикна” и думите на Шаул в Римляни 5.8 “Но Бог препоръчва своята любов към нас с това, че когато бяхме още грешници, Машиях умря за нас”.

42.17-18 – Йосеф затваря братята си за три дни, като на третия ден ги повиква. Това ни напомня един пасаж от Ошеа 6.2 “След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне, и ще живеем пред него”. Пише, че Йешуа е бил съживен от мъртвите, съгласно собствените му пророчески думи, на третия ден. А в Йоханан 11.25, той казва “Аз съм възкресението и живота...”

42.21-22 – Братята започват да свързват положението си с това, което бяха направили на Йосеф, макар и да не го разпознават все още. (Има пробуждане на положителен интерес към Йешуа сред мнозина еврейски писатели и учени, между които и Мартин Бубер[31], които в по-голямата си част не го разпознават като обещания Машиях).

42.23-24 – “А те не знаеха, че Йосеф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. И той се оттегли от тях и плака”. Йосеф плакал, като чул разговора на братята си. В Лука 19.41-42 са предадени думите на Йешуа в Йерушалайм “И като се приближи и видя града, плака за него и каза: ‘Да беше знаел ти, да ти!, поне в този твой ден, това което служи за мира ти (шалом); но сега е скрито от очите ти’”.

42.25-34 – Йосеф отговаря на молбите им, като снабдява нуждите им. Натоварва магаретата им със зърно и дори им връща парите в чувалите им. Това е чудесно описание на хесед (милост), за да може те да се сетят, че това, което са получили не е било нито заслужено, нито спечелено с техни усилия. Макар и мнозина в Исраел да не признават валидността на Тора-та, нито онези части от Рамбам[32], които са изповед на вярата и касаят идването на Машиях, хаШем[33] остава верен на думите си, “защото милостта му трае до века”[34]. Относно събирането на Исраел в Земята, пророк Йехезкел казва “Така казва Господ Бог: ‘Аз не правя това заради вас, доме Исраелев, но заради моето свято Име’...”[35]

42.35-38 – Исраел не съзира в настъпилата ситуация никакво добро, но само злини. Такъв е и извода на лидерите в Йерушалайм през първи век “Ако го оставим така, всички ще повярват в него; и римляните, като дойдат, ще отнемат и страната ни и народа ни.” (Йоханан 11.48). И това състояние съществува и до днес сред по-голямата част от Исраел, когато стане дума за Йешуа и Брит Хадаша.

Глава 43.1-7 – Йосеф им казал “Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас”. В крайна сметка, той успява да събере всичките си братя при себе си, без те да узнаят кой в действителност е той. Има едно пророчество в Йехезкел 39.28-29 “... и те ще познаят, че Аз съм Господ техният Бог, понеже ги направих да бъдат закарани в плен между народите, а после ги събрах в земята им; и няма да оставя вече там никого от тях. И няма вече да скрия лицето си от тях; защото излях Духа си върху Исраелевия дом, казва Господ Бог”. Читателят на разказа разбира, че Йосеф знае повече за децата на Исраел, отколкото те знаят за него, понеже те са в пълно неведение относно личността му. Днес, средностатистическия евреин знае много малко или почти нищо за Йешуа от Нецерет, освен изопачености и предубеждения.

43.11 – На този непознат “човек”, трябвало да се подарят дарове; на същия този, който ги бил разгневил казвайки им, че те ще му се покорят. Ако в този момент бяха узнали, че човека, на който подаряват подарък е Йосеф, това е щяло да бъде голям шок за тях.

43.14 – Тук Исраел призовава Бог да има милост към тях в тази ситуация, без да знае, че именно Йосеф е инструмент в ръката на Бог; инструмент, чрез който да им покаже милост. Това, според думите на Брит Хадаша, е в пълно съгласие с делото на Бог в лицето на Йешуа спрямо Исраел (виж писмото на Шаул до римляните, глава 11). “Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост”.

43.15-16 – Тук за втори път братята се явяват пред царя. Той заповядва “Заведи тия човеци у дома ми и заколи (הבטו), каквото трябва и приготви; защото човеците ще ядат с мен на обяд”. По времето след второто национално връщане в Земята на Исраел (първото е това от Египет, а второто от Вавилон), което е и времето на втория храм, Йешуа се явява на Исраел и вечеря със своите братя. В Лука 22.15 той казва “Колко много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам!”. В Йешаяху 53.7 пише “Той бе заведен, като агне водено на клане (לבוי הבטל השכ)”. Това е същата дума, която Йосеф използва в заповедта си. Както Йосеф храни братята си, така Йешуа заявява “Аз съм хлябът на живота; който дойде при мен никак няма да огладнее, и който вярва в мене никак няма да ожаднее” (Йоханан 6.35).

43.18-35 – “А хората се уплашиха, понеже ги поведоха в дома на Йосеф”. Колкото повече се приближавали до Йосеф, толкова по-неудобно се чувствали, понасяйки последиците на своята грешна постъпка (както ще видим по-късно), макар и все още без да знаят защо. Йешуа казва “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си” (Йоханан 15.22). Върховната цел на Йешуа била да се занимае с греха, “...защото това е моята кръв на Новия Завет (Брит Хадаша), която се пролива за прощаване на греховете” (Мат. 26.28). В стих 23 се казва, че щедростта на Йосеф, която всява страх в сърцата им, е била в действителност действие на Бога на Исраел. Макар и братята му да го били предали и отхвърлили, той им отвърнал с добрини, като с това изпълнил учението на Йешуа “Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят...” (Мат. 5.44). Стих 18 ни показва, че щедростта на Йосеф бива взета за злонамереност, а колко често добрината на Йешуа е обект на зли приказки сред нашия народ!

43.26-28 – “И наведоха се та се поклониха”. Отново виждаме как буквално се сбъдва съня на Йосеф, което потвърждава, че този сън е бил пророчески. В Откровението на Йоханан 5.12 пише “Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение”

43.30-31 – Тук ставаме свидетели на дълбочината на чувствата на Йосеф, изразени в сълзите, които неговите братя не виждат, понеже са скрити от тях толкова, колкото е и самоличността на брат им. Йешуа плакал и за Йерушалайм със следните думи “Йерушалайм! Йерушалайм! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!” (Мат. 23.37).

43.34 – Йосеф нахранва братята си в собствения си дом. В Лука 22.30 Йешуа казва “...да ядете и да пиете на трапезата ми в моето царство...”

Глава 44.1-12 – Отново Йосеф осигурява подкрепа и им връща парите, отново виждаме хесед (милост и благодат). Но този път, нарочно той ще използва друга тактика, за да ги накара да усетят тази хесед. Повдига лъжливо обвинение срещу тях , за да изтръгне от тях естеството на истинското им прегрешение – кораво сърце, неверие и злоба, проявени преди толкова много години. Тъй като Бог, като праведен съдия, не може да подмине престъпленията и рано или късно ни напомня за тях, затова и децата на Исраел попадат в тази клопка и биват арестувани и възпрепятствани да се приберат в Земята на Исраел. Това силно напомня на обвинението, което евреите често са чували – “Христоубийци!”. Както накратко ще видим, предателството спрямо Йешуа и предаването му в ръцете на римските власти , за да бъде убит, не е бил същинския грях, защото смъртта му е била предопределена от Бог, и е имала най-висша цел. Йешуа казва за живота си - “...никой не ми го отнема, но Аз самият го давам” (Йоханан 10.17-18). Престъплението им, според пророците, включително Моше, е било коравосърдечие, неверие и “безпричинна омраза”.

44.13-34 – Тук, синовете на Исраел разкъсват ужасени дрехите си, защото най-лошите им страхове се сбъдват и всяка надежда за успех изглежда изгубена. Това най-добре е изразено в думите на Йехуда за неговата сериозна вина (той беше поискал да убият, а след това бе казал да продадат Йосеф), давайки си сметка, че “Бог откри неправдата на слугите ти”. Той се изповядва: “Що да речем на Господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем?”. Тук е моментът, в който Йехуда излага пред Йосеф дълго прикриваното терзание в душата си относно престъплението му спрямо Йосеф (когото Йехуда все още не може да разпознае), и болката, която тази постъпка е причинила на баща им. Сега той желае да се покае и да даде собствения си живот вместо този на по-малкия си брат Бениамин. И си струва да отбележим, че отхвърлянето на Йосеф причинява на баща им Исраел болка, съизмерима със страданията причинени на народа Исраел, след отхвърлянето на Йешуа. Но именно в покаянието на Йехуда виждаме пророчеството на Йешаяху 59.20 “Изкупител ще дойде в Сион и за ония от Яков, които се обръщат от престъпление, казва Господ” (от това име Йехуда, се ражда и думата йехуди, юдеин). Йешуа казва “Никой няма по-голяма любов от тази да даде живота си за приятелите си” (Йоханан 15.13). В този момент, Йехуда, в желанието си да изкупи греха си спрямо Йосеф и баща си, като предаде живота си за да спаси Бениамин, не разбира, че животът на Йосеф е бил предаден , за да бъде изкупен не само Йехуда, но и всичките братя и семействата им. Това е същият принцип, който намираме и в Акедат[36], а именно че Бог предава нечий друг живот, за да спаси Ицхак на жертвения олтар. Това се вижда и в жертвоприношенията за грях в по-късното храмово служение (“Живот за живот”).

45.1-2 – Сърцераздирателното признание на Йехуда най-сетне разкъсва завесата на раздялата и техният спасител бива разкрит пред очите им. “Жертви пред Бог са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш” (Техилим 51.17 (51.19 в еврейския текст)). Това е същността на т’шува шлемах (המלש הבושת – съвършеното покаяние). И колко дълбоки са чувствата в сърцето на Йосеф и любовта му към братята му. Той не може повече да се сдържа и извиква с висок глас. Тогава чужденците чуват викането му, макар че той ги беше изпратил вън и бе пожелал това да бъде семеен разговор. Възможно ли е връщането на евреите в Земята Исраел, в наши дни, да преследва също някаква цел? В Йехезкел 36.24-26 пише “Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките страни, и ще ви доведа в земята ви. Тогава ще поръся върху вас чиста вода, и ще се очистите; от всичките ви нечистоти и от всичките ви идоли ще ви очистя. Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.” Йермеяху, като описва събирането на Исраел в Земята, пророкува по следния начин “Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с Исраелевия дом и с Юдовия дом Нов Завет (брит хадаша); Не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; защото те престъпиха моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето завета, който ще направя с Исраелевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде; и няма вече да учат всеки ближния си и всеки брата си, и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще ме познават, от най-малкия, до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им, и грехът им няма да помня вече.” (31.31-34). Съвсем целенасочено Йосеф се разкрива на братята си, когато те се явяват пред него за трети път. Така и днес народът Исраел за трети път се връща от изгнание в Земята на Исраел. Както казахме по-напред, първият път е бил от Египет с Моше, вторият път от Вавилон, а в днешно време от всичките народи по света. Пророчеството в Йермеяху 16.14-15 казва “Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато няма вече да рекат: ‘Заклевам се в живота на Господ, който изведе исраелтяните от египетската земя’, но ‘Заклевам се в живота на Господ, който изведе исраелтяните от северната земя, и от всичките страни, гдето ги беше изгонил!’ И аз ще ги върна пак в страната им, която дадох на бащите им.” Целта тук е да се събере Исраел отново заедно и да им се говори насаме, на техния собствен език.

45.3 – “И Йосеф каза на братята си: Аз съм Йосеф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.” Позволете ми тук отново да се върна към цитата, който равините считат като текст говорещ за Машиях бен Йосеф – Закария 12.10-14 “А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление; и те ще погледнат на мен, когото прободоха; и ще плачат за него, както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за него, както скърби някой за първородния си. В оня ден ще има голямо жалеене в Ерусалим, като жалеенето при Ададримон в полето Магедон. Земята ще жалее, всяко домочадие насаме: домочадието на Давидовия дом насаме, и жените им насаме; домочадието на Натановия дом насаме, и жените им насаме; домочадието на Левиевия дом насаме, и жените им насаме; домочадието на Семея насаме, и жените им насаме; всичките останали домочадия, всяко домочадие насаме, и жените им насаме.” Пред нас се изправя един, който е считан за мъртъв от Яков/Исраел, разкъсан от див звяр, изведнъж появяващ се в най-неочаквана роля, в най-неочакван момент и място, и питащ дали баща му Исраел е жив – въпрос, на който той вече знае отговора. В Мататияху 24.30 Йешуа казва “Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.” Братята на Йосеф не могат да отговорят на въпроса му, защото са дълбоко смутени, също както и племената на Исраел ще жалеят, когато съпрузи и съпруги няма да могат да погледнат в очите на другия, или да говорят, когато гледат в лицето Машиях бен Йосеф.

45.4-6 – Жалеенето е само за определен период от време, тъй като Йосеф им говори нежно – “Елате близо до мен, моля ви.” (ילא אנ ושג). Йешуа казва “Елате при мен всички, които се трудите и сте натоварени и аз ще ви успокоя” (Мат.11.28). На друго място, в Йоханан 5.40, той казва “... вие не искате да дойдете при мен, за да имате живот”. Йосеф им казва “Аз съм брат ви Йосеф, когото вие продадохте в Египет.” Той утешава братята си с голяма любов и нежност, като им обяснява, че всичко това е било дело на Бог, за да бъде спасен живота им (и живота на езичниците, които биха послушали думите и заръките му), в буквалния текст се казва, че Бог е направил всичко това “за да доведе до живот”.

45.7 – “И Бог ме изпрати пред вас, за да ви запази потомство на земята и да опази живота ви чрез голямо избавление.” Йосеф е бил инструмент в ръката на Бог , за да се изпълни обещанието дадено на Авраам, че потомството му ще стане велик народ (Берешит/Битие 12.2). В Йоханан 14.2-3 думите на Йешуа са следните “В дома на Баща ми има много обиталища; ако не беше така, аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при себе си, така че където съм аз, да бъдете и вие.” Тук той говори за смъртта си и нейното особено значение, а именно че вследствие на нея ще има не само благоприятни последствия за тази земя, както в случая с Йосеф, нито земно светилище, което времето би застрашавало, но едно вечно място на слава в Небесното Царство. Йосеф бил за Исраел, като овчар, който върви пред стадото и го води до пасища и води, дори когато овцете не били склонни да го следват (“Послушай, Пастирю Исраелев, който водиш Йосеф като стадо” – Техилим 80.1). Йешуа, който казва “Аз съм пратен само до изгубените овце от Исраелевия дом.” (Мат. 15.24), казва също “Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота си за овцете... Никой не ми го отнема, но аз сам го предавам.” (Йоханан 10.11,18). В това виждаме един, който за разлика от Йосеф предава доброволно живота си за спасяването на Исраелевото стадо.

45.8 – Йосеф повтаря, че всичко това е било дело на Бог и заявява, че е Господар заедно с Парох над цялата египетска земя. Йешуа от своя страна казва “Даде ми се всяка власт на небето и земята.” (Мат. 28.18).

45.9 – Йосеф казва на братята си да занесат на останалите от Исраел, добрите новини (‘благовестието’ – הרושב) за тяхното спасение и че трябва да дойдат при него, за да бъдат спасени. Йешуа изпраща своите дванадесет ученици (и много други) да занесат б’сорах (добрата вест) на Исраел и на всичките народи (Мататияху 28.19).

45.10-13 – Йосеф им казва “...и ще бъдете близо при мен”, на мястото, което той беше приготвил за тях. Йешуа казва “Татко, желая където съм аз, там да бъдат с мен и тези, които си ми дал, за да гледат славата, която си ми дал” (Йоханан 17.24). Йосеф казва “И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко, което видяхте”. А в Мататияху 11.4-5 Йешуа казва “Идете, съобщете на Йоханан това, което чувате и виждате: Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва добрата вест”.

45.14-15 – Това е един от най-трогателните моменти в Библията, когато потомците на Исраел приемат своя брат и избавител, когото очите им не са можели да разпознаят и го прегръщат с истински сълзи на радост. Такава ще бъде радостта и при откриването на Машиях.

45.16 – Езичниците чули за това и били радостни. В Техилим 126.1-2 пише “Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях, и езикът ни с пеене; тогава казаха между народите ‘Велики неща извърши за тях Господ’.”

45.17-20 – По предложение и по волята на царя Парох, Йосеф събира своя народ. В Мататияху 24.31 Йешуа казва “... и Той ще изпрати своите малахим със силен глас на шофар[37]; и те ще съберат избраниците му от четирите краища на света, от единия край на небето до другия”. Моше обещава “...и до небесните краища, ако бъдеш изгонен, даже от там ще те събере Господ твоят Бог, и от там ще те вземе” (Д’варим 30.4)

45.21 – В този празничен момент Йосеф дава дарове на своите братя. Шаул в писмото си до ефесяните (4.9), цитира Техилим 68.18, 19 – “Като възлезе на високо, взе пленници и даде дарове на човеците”. А в Откр. 22.12 четем “Ето, идвам скоро и у мен е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.”

45.22 – Йосеф дава на братята си нови дрехи. Йешаяху 61.10 казва “... Той ме облече с дрехи на спасение, загърна ме с мантия на правда”. В Откровение 6.11 намираме “...и на всеки от тях се даде по една бяла дреха”.

45.24 – Йосеф казва на братята си да не се карат по пътя. Йешуа казва на своите талмидим “... всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд” и “обичайте се един друг” (Мат. 5.22, Йоханан 13.34)

45.26 – Основното в посланието до Я’аков било “Йосеф е жив!”, но той не им повярвал. Лука 24.11 описва как, когато за първи път казват на учениците му, че Йешуа е жив “те не вярваха”. Брит Хадаша разказва, как вестта, че Йешуа е жив е била най-често посрещана с неверие в Исраел. Пророчеството в Йешаяху 53 започва с “Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила силата на Господ?”

45.27 – Когато Исраел най-сетне се доверява на новините, още преди да е видял Йосеф, “духът на баща им Я’аков се съживи” (םהיבא בקעי חור יחתו), или буквално “духът на Я’аков се върна към живот”. Шаул казва, относно връщането на Исраел и тяхната среща с Йешуа, че това ще е “оживяване от мъртвите” (Писмо до римляните 11.15)

Глава 46 – Тук виждаме събирането на Исраел при Йосеф, в Мицраим, с цел да станат там “голям народ”. В пророчествата на Йехезкел виждаме, че събирането на еврейския народ при Цар Машиях, става в земята на Исраел с подобна цел – “Защото така казва Господ Бог: Ето, Аз самият, лично Аз ще потърся овцете си и ще ги подиря. Както овчарят дири стадото си в деня, когато се намира между разпръснатите си овце, така и Аз ще потърся овцете си, и ще ги избавя от всичките места, където бяха разпръснати в облачния и мрачен ден. Ще ги изведа из племената, и ще ги събера от страните, ще ги доведа в земята им, и ще ги паса на исраелевите хълмове близо до потоците и по всичките населявани места в тяхната земя... затова, Аз ще избавя овцете си, та не ще бъдат вече за корист; и ще съдя между овца и овца. И ще поставя над тях един овчар, слугата си Давид, който ще ги пасе; той ще ги пасе, и той ще им бъде овчар. Аз Господ ще им бъда Бог и слугата ми Давид княз между тях; Аз Господ изговорих това.” (Йехезкел 34.11-13, 22-24). И в тридесет и седмата глава от книгата на същия пророк, стихове 22-24 “И слугата ми Давид ще бъде цар над тях; над всички тях ще има един овчар; и те ще ходят в съдбите ми, и ще пазят повеленията ми и ще ги извършват. Също така ще живеят в земята, която дадох на слугата си Я’аков, където живееха бащите ви; в нея ще живеят те, чадата им, и внуците им до века; и слугата ми Давид ще им бъде княз до века. При това, ще направя с тях завет на мир, който ще бъде вечен завет с тях; и като ги настаня, ще ги умножа, и ще положа светилището си сред тях завинаги.”

46.17 – Седемдесет души наброявал дома на Я’аков. Седемдесет, в Юдаизма, е по традиция приемано като число на народите, може би заради Д’варим 32.8 – “Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна адамовите потомци, Той постави границите на племената според числото на исраелтяните.” Пророчеството от Йешаяху 49.6 казва “Малко нещо е да ми бъдеш служител, за да възстановиш племената на Я’аков, и за да възвърнеш опазените на Исраел; ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш мое спасение до краищата на земята.” Йосеф бива изпратен за спасение от глад както на езичниците, така и на Исраел. В Мататияху 28.19, Йешуа казва “Идете и научете всичките народи...”. Еврейската буква ע (айн) е и числото седемдесет. Това е последната буква от името му – עושי (Йешуа). Сред еврейския народ в продължение на близо две хиляди години, последната буква от името му е била по традиция пропускана, превръщайки името му в ושי (Йешу). Айн (ע) е също и еврейската дума за око. В писмото на Шаул до Римляните, глава 11.25,26 намираме “... че частично заслепение сполетя Исраел, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Исраел ще се спаси, както е писано: ‘Избавител ще дойде от Сион; той ще отвърне нечестията от Я’аков и това е завета ми към тях, когато отнема греховете им’.” В Йешаяху 42.6-7 пише “Аз Господ те призовах в правда, и като хвана ръката ти ще те пазя, и ще те поставя за завет на хората (םייוג רואל םע תירבל), за светлина на народите, за да отвориш очите на слепите...”. В Лука 4.20-21 е записано, че Йешуа прочел тези думи в Бейт Кнесет (синагогата), след което “очите на всички в синагогата бяха впити в Него. И той им каза: ‘Днес Писанието се изпълни докато слушахте’.” А на много други места е записано, че Йешуа е дарявал зрение на физически слепите.

46.28 – Йехуда първи бива изпратен за да упъти Исраел към Йосеф в Гошен. Това взаимодействие между Йехуда и Йосеф и динамиката помежду им в целия разказ, както и пророчеството на Я’аков за Йехуда (Берешит 49.8-12) е ремез[38] за Машиях бен Йосеф, който трябва в крайна сметка да се появи от племето на Йехуда. Името Йехуда на еврейски (הדוהי), съдържа в действителност четирите букви на името на Господ заедно с още една буква ‘д’ (ד), с която започва Давид (דוד). В Д’варим 12.11 намираме “Ще има място, където Господ вашият Бог ще избере, за да постави Името си там”. Наследството на племето на Йехуда – земята на Йехуда – действително съдържа четирибуквеното име на Господ. Давид (‘възлюбен’) бен Ишай, от чието потомство е трябвало да дойде ‘сина на Давид’ или ‘Машиях бен Давид’, се ражда от племето на Йехуда, в земята на Йехуда, в града Бейт Лехем, и всичко това се отнася с пълна сила и за Йешуа (Лука 2.1-7, Мат. 2.1-6). В Мика 5.2 е пророкувано “А ти, Бейт Лехем Ефратах, макар и да си малък сред хилядите на Йехуда, от теб ще се издигне за Мен един, който ще бъде владетел в Исраел, чийто произход е от начало, от вечността.” В Ш’мот/Изход 23.20-21 четем “Ето, изпращам малах пред теб да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил. Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже моето Име е в него”. В Йермеяху 23.5-6 срещаме “Ето, идат дни, казва Господ, когато ще въздигна на Давид праведен потомък, ... и ето името, с което ще се нарича – Господ е Наша Правда (ונקדצ הוהי).” Не е ли възможно тогава Машиях бен Йосеф и Машиях бен Давид да са едно и също лице, човек, в когото Светият, да бъде Той благословен, е избрал да постави Името си?

46.29 – Исраел прегръща най-сетне, със сълзи на радост, сина си, когото е мислел за мъртъв. Първо видяхме събирането на братята, а сега и на възрастния баща с Йосеф. Съединяването на Исраел с неговия Машиях, ще бъде действително сбъдването на всички мечти и надежди на нашите бащи, а и на всички пророци на Исраел. Йешуа казва “Когато видите Авраам, Ицхак и Я’аков и всичките пророци насядали в малхут хаЕлохим (царството на Бога)...” (Лука 13.28) и в Йоханан 8.56 “Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види моя ден; и видя го и се зарадва.”

46.30 – “И рече Исраел на Йосеф: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.” В Лука 2.28-32 виждаме възрастния Шимон хаЦадик[39] в Храма по време на брит мила/ обрязването на Йешуа, как взима детето на ръце и казва “Сега, Господи, пусни слугата си с мир, според думата си; защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред всички хора, светлина за просвещение на народите и слава на твоите люде Исраел.” Лука 24.5-6 разказва за Йешуа, който е жив и поради това гробът му е празен “Защо търсите живия между мъртвите? Няма го тука, но възкръсна...”

Глава 47.1-12 – Тази част от разказа, третира положението на народа Исраел, като овчари със стада. И все пак в целия Танах[40] народът на Исраел е споменаван като овце, като стадо на Господ, както в Псалм 79.13 “Така ние, твоите хора и овцете на пасбището ти, ще те славословим завинаги” и Йермеяху 50.6 “Людете ми станаха изгубени овце”. Така и сам Бог е наричан овчар, “Господ е пастир мой” (Псалм 23.1) и “Послушай, Пастирю Исраелев” (Псалм 80.1). Както добрият овчар води своето стадо до зелена трева, така и Бог, чрез Йосеф, избавя Исраел от глад и ги завежда до пълнота и почивка, както четем и в 47.12 “И Йосеф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им”. В Брит Хадаша, Йешуа бива описан, също като Исраел, едновременно като агне и овчар “Ето агнето на Бог, което отнема греха на света” (Йоханан 1.29), а също и “... те го победиха чрез кръвта на Агнето” (Откр. 12.11). Четем още “Аз съм добрият пастир... и давам живота си за овцете” (Йоханан 10.14,15). В Мататияху 26.31 Йешуа се позовава на пророчеството в Закария 13.7, като отнасящо се до самия него “Събуди се, мечо, против пастира ми, против мъжа, който ми е съдружник, казва Господ на Силите; порази пастира, и овците ще се разпръснат...” след което следва описанието на галут[41] – разпръсването на Исраел. Спасението извършено, чрез Йосеф, изпълняващо обещанието дадено на Авраам в Берешит 15.12-16, е било подготовка на още по-голямото избавление на Песах, 400 години по-късно. Песах е един от главните хагим (празници) в Юдейската вяра и се споменава в тефилин[42]. В Ш’мот/Изход 12.21 се заповядва на Исраел “Идете и си вземете по едно агне според челядите си и заколете Песах”, като поставите от кръвта на рамката на вратата на всяка къща, като белег (הזוזמ) (както и ние продължаваме да слагаме мезуза[43] на рамките на вратите ни), и ако послушат това им се обещава, че изпълнявайки го, ще бъдат избавени от смърт и от “дома на робството” (“като видя кръвта, ще ви отмина, и ... няма да нападна върху вас с погубителна язва” – Ш’мот 12.13). Очевидно е, че основно място в Песах заема именно агнето. Именно по време на Седер Песах[44] Йешуа казва, държейки чашата за благословение (תועושי סוכ) в ръката си “Тази чаша е Новият Завет в моята кръв, която за вас се пролива” (Лука 22.20). После, именно на Песах, Йешуа бива убит. Шаул пише, че “... Машиях, нашият Песах беше жертван за нас” (Първо писмо до Коринтяните 5.7). В Акедат[45], Бог приготвя агне (Берешит 22.7-8), като корбан[46] вместо Ицхак. Ицхак носи дървата за собственото си жертвоприношение, на което Ялкут Шимони[47] прави следния коментар – “Както човек, който носи сам кръста си”. Инструментът, който Бог използва, за да осъществи Песах е бил Моше Рабеину[48], който живее като овчар четиридесет години в пустинята. Той пророкува “Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред теб, от братята ти, пророк, както е въздигнал и мен; него слушайте ...” (Д’варим 18.15). А в Бамидбар Раба 11.3 пише “както беше с първия избавител, така ще бъде и с последния” (ןורחא לאוג ךכ ןושאר לאוגכ). Когато Моше идва за първи път при народа си Исраел, не бива ли той отхвърлен и не му ли казват “Кой те постави началник и съдия над нас?” (Ш’мот 2.14). (В Лука 12.14 Йешуа казва за себе си същите думи в подобна ситуация, като с това разкрива своето място и роля в Исраел). И след това не изчезна ли Моше от очите на Исраел за много години? След това дълго отсъствие, той се връща като техен избавител. Във всичко това има още един ремез[49] във факта, че Моше се изкачва и слиза от Синай два пъти, като изчезва за четиридесет дни – време, през което Исраел се показва неподготвен да приеме първия завет, съгрешавайки със златното теле. Заради този грях, плочите на завета (תירבה תוחול) биват счупени и Моше трябва още веднъж да се възкачи и да се върне за да се сключи завета. Йешуа ясно говори за това, че ще се върне, за да довърши всичко, което е започнал, да изпълни завещанието и всичко, което е било пророкувано.

47.13-26 – Тази част описва сбъдването на тълкуванията и съветите на Йосеф. Всичко се сбъдва точно, както той го е предсказал и по време на големия глад, Йосеф е станал единствен източник за снабдяване с храна на целия регион. С това Йосеф успява да спечели за царя цялата земя и народът му казва “Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Парох”. Трябва да отбележим, че минават много години преди думите на Йосеф да се сбъднат. Йешуа описва време на страдание, което ще включва и глад “А веднага след скръбта на ония дни... ще се яви на небето знамението на човешкия син” (Мат. 24.29-30). В Мататияху 25.31-32 той казва “А когато дойде човешкият син в славата си, и всичките малахим с него, тогава ще седне на славния си престол и ще се съберат пред него всичките народи...”. В първото си писмо до Коринтяните (15.24), Шаул пише “Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бог Отец, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.”

Тук искам да се обърнем към глава 50.15-21, по времето веднага след смъртта на Я’аков. Изминали са седемнадесет години (47.28) откак Йосеф се е открил на братята си, а те идват да искат прошка от него, казвайки “Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението ни...” (17). И Йосеф, един от най-чувствителните хора в цялата Библия, плакал при думите им. Тогава братята му паднали пред него и казали: “Ето, ние сме ти слуги”, а Йосеф им отговорил “Вие наистина намислихте зло против мен; но Бог го намисли за добро, за да подейства така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес.” От кръста, на който е разпънат, Йешуа казва “Татко, прости им, защото не знаят какво правят.” (Лука 23.34). Макар и синовете на Исраел да са знаели дълго време кой и какъв е Йосеф, минава много време, седемнадесет години, преди те открито да си признаят. В пророк Ошеа 3.4-5 е писано: “...Исраелтяните ще останат за дълго време без цар и без началник, без цевах (жертва), без идолски образ, без ефод[50] и без т’рафим (домашни богове). После Исраелтяните наново ще потърсят Господ своя Бог и царя си Давид; и в следващите дни (ахрит хаямим) ще дойдат със страхопочитание при Господ и при неговата благост.”

Позволете ми да завърша с цитат от Мидраш[51] на Псалм 95.7:

“Раби Йехошуа бен Леви дошъл при Елияху (Илия), който стоял при пещерата на Раби Шимон бен Йохай и му казал:

- Кога ще дойде Машиях? – а Елияху му отвърнал:

- Той седи сред просяците и има язви по кожата си. Всички сменят превръзките си едновременно, а той ги сменя по всяко време, казвайки си: ‘Ако ме повикат, не бива да се бавя’.

Раби Йехошуа отишъл там и казал на Машиях: “Мир на теб, господарю и учителю”, а Той му отговорил :

Тогава Раби Йехошуа отишъл при Елияху и му казал : “Той ме излъга, защото каза, че ще дойде днес, а не дойде.” Елияху му отговорил : “Той ти каза ‘Днес ! ... ако чуете гласа Ми’ (ועמשת ולוקב םא םויה).”

Същият Псалм продължава в 8-ми стих – “... не закоравявайте сърцата си...”. В Йоханан 10.27, Йешуа казва “Моите овци слушат гласа ми”.

Може ли да се направи някакво заключение от всичко това? Можем ли да си представим, че думите от Йешаяху 53.6 – “Всички ние се заблудихме като овце” – са истина? Ще оставя това на личната преценка на читателя. Но позволете ми поне да добавя, че ако днес се случи да чуем гласа на един още по-велик Йосеф, нека благословим този, който казва “... стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с мен.” (Откр. 3.20) като Му отговорим “Благословен е този, който идва в името на Господ.” (י״י םשב אבה ךורב)

“Дано очите ни видят твоето връщане в Сион с милост; благословен да си Ти Господи, който се завръщаш с присъствието си в Сион.” (многократно срещана молитва в Siddur – еврейският молитвеник).

[1] Тора [הרות] – ивр. ‘Закон’. Петокнижието на Моисей или Законът на Моисей – първите пет книги на Библията. (бел. прев.)

[2] Талмуд [דומלת] – ивр. ‘Обучение’. Сборник коментари върху моисеевия закон, който е основата на всички големи равински школи. Той е съставен от Мишна (II-III в.) – изразяваща устния закон и от Гемара (IV-VI в.), коментар на Мишна. Известен е в две редакции произлизащи от школите в Палестина (палестински Талмуд, ок. 375 сл. Хр.) и Вавилон (вавилонски Талмуд – по-обширен и обемен, ок. 500 сл. Хр.). Талмуд-ът въплъщава устната традиция и заема главно място сред най-важните книги на юдаизма. (бел.прев.)

[3] Моше Рабейну [וניבר השמ] – ивр. ‘Моисей нашия учител’ (бел.прев.)

[4] Машиях [חישמ] – ивр. ‘Помазан, помазаник’. В еврейската пророческа традиция – обещаният спасител на евреите. (бел. прев.)

[5] Я’аков Авину [וניבא בקעי] – ивр. ‘Нашият баща Яков’ (бел.прев.)

[6] Йешу [ושי] – наистина има разпространено мнение, че Йешу е анаграма на проклятието “Yemach SH’mo Vezichro” т.е. ‘Нека името му и паметта му бъдат изтрити’. Трябва все пак да отбележим, че когато съвременният иврит нарича Йешуа с това име, не се има предвид проклятие. Според някои дори името Йешу е било галилейски вариант на Йешуа. (бел. прев.)

[7] Гой, гоим (мн. ч.) [םיוג,יוג] – ивр. “неевреи, езичници” (бел. прев.)

[8] Раши – Рави Шломо бен Ицхак, наречен Раши, роден в Troyes (Франция) 1040 – 1105, равин и тълкувател на Библията и Талмуд-а. Основава в Troyes талмудическо училище, което привлича множество ученици. Неговите коментари са повлияли на цялостната еврейска и християнска мисъл в Средновековието и днес са все още считани за авторитетни в съвременния юдаизъм (бел. прев.)

[9] Ремез [זמר] – ивр. Един от четирите основни херменевтични принципа в юдаизма – Pshat, Remez, Midrash, Sod. (бел. прев.)

[10] Азазел [לזאזע] – ивр. ‘Зъл пустинен дух, козелът изкупителна жертва’, вж. Левит 16.1-28 (бел. прев.)

[11] Talmud Bavli [ילבב דומלת] – ивр. Вавилонски Талмуд. С удоволствие цитираме целия текст на тази препратка – “...И какво е името на Машиях? ... Равините казаха: Името му е 'Прокаженият Учител', защото е писано ‘Несъмнено той понесе нашата скръб, и се натовари с нашата печал: а ние го счетохме за прокажен, поразен от Бога и злочест’” (бел. прев.)

[12] Таргум Йонатон [םוגרת] – ивр. Таргум – ‘Превод’. Превод на арамейски, често пъти във вид на разширена парафраза, на различни книги или части от Танах (Стария Завет) (бел. прев.)

[13] Мидраш Рут Раба – един от големите сборници (мидрашим работ) с тълкувания, представляващ коментар на Книга Рут и съставен преди средата на 9 век сл. Хр. (бел. прев.)

[14] Махзор [רוזחמ] – ивр. букв. ‘Цикъл, кръговрат’. Тук еврейски молитвеник, съдържащ предписания за годишните празнични ритуали (бел. прев.)

[15] Мусаф [ףסומ] – ивр. букв. ‘Приложение’. Допълнителни молитви прибавяни към сутрешната служба в Събота, на празници и Рош Ходеш (букв. “главата на месеца” – началото на месеца, според еврейския лунен календар, в Библията по-известно като ‘новолуние’) (бел. прев.)

[16] виж бел. 9

[17] Мидраш [שרדמ]– ивр. ‘Изследване, тълкуване, изложение на Писанието’. Един от начините на екзегеза в Юдаизма. Тук обаче е сборник от тълкувания. (бел. прев.)

[18] Препратката е към Вавилонски Талмуд, Раздел Санедрин, страница 43, част А, където се казва “В навечерието на Песах, Йешу беше повесен”, а друг флорентински ръкопис вметва и думите “В навечерието на Песах и на Шабат, Йешу беше повесен” (бел. прев.)

[19] Алия [הילע] – ивр. ‘Възкачване’. Това е думата, която и днес се употребява в Израел за да обозначи преселването на евреите в наши дни в Израел. В библейски времена е обозначавала ежегодните възкачвания на евреите към Ерусалим, за годишните празници. (бел.прев.)

[20] Авраам Авину [וניבא םהרבא] – ивр. ‘Нашият баща Авраам’ (бел.прев.)

[21] Ам Исраел [ליארשי םא]– ивр. ‘Народът на Израел’ (бел.прев.)

[22] Става дума за сектата на Есеите. (бел.прев.)

[23] Неви’им и Техилим [םילהתו םיאיבנ]– ивр. ‘Пророците и Псалмите’ (бел. прев.)

[24] виж бел. 9

[25] Ялкут Шимони – познат също като Ялкут, един от най-известните ранни сборници на мидрашни тълкувания на Библията, съставен от Рави Шимон Ашкенази хаДаршан от Франкфурт (ок.1260). Много мидраши са известни единствено, защото са цитирани в този труд (бел. прев.)

[26] Мецудат Давид – сборник от коментари върху Библията, започнат от Давид Алтшулер (роден през 17-и век екзегет от Яморов, Галисия), и завършен от сина му Йехиел (бел. прев.)

[27] Мелех хаМашиях [חישמה ךלמ]– ивр. ‘Царят Месия’. (бел. прев.)

[28] виж бел. 25

[29] виж бел. 26

[30] виж бел. 7

[31] Мартин Бубер – (Виена 1878 – Ерусалим 1965) Израелски философ от австрийски произход. (бел. прев.)

[32] Рамбам – Моисей Маймонид (Кордоба 1138 – Фуста 1204) Еврейски философ, теолог и лекар. Търсил е да покаже връзката между вярата и разума и да доближи юдаизма до мисълта на Аристотел. Пълното му име е Моисей бен Маймон. На Иврит е познат с акроним от Рави Моисей бен Маймон – Рамбам (бел. прев.)

[33] хаШем [םשה]– ивр.‘Името’. С цел избягване на случайно и напразно произнасяне на божието име – свещената тетраграма הוהי – евреите често употребяват метафорично ‘Името’. (бел. прев.)

[34] виж Псалми 106.1, 118, 136 (бел прев.)

[35] виж Езекиил 36.22 (бел. прев.)

[36] Акедат Ицхак или Акедат [קחצי תדקע] – ивр. ‘Връзването на Ицхак’, историята за връзването на Ицхак от баща му Аврахам и намесата на Бог на хълма Мория – Берешит/Битие 22 глава. (бел. прев.)

[37] Шофар [רפוש] – ивр. ‘Тръба’. Тръба направена от рог на овен. Когато Библията говори за сигнал на тръби в храма или във войската, се има предвид именно Шофар. (бел. прев.)

[38] виж бел. 9

[39] хаЦадик [קידצה] – ивр. ‘Праведен’. (бел. прев.)

[40] Танах [ךײנתה] – ивр. акроним от Торах, Невиим, Кетубим, т.е. Закона, Пророците и Книгите, като под Книгите се разбират всички исторически и поучителни книги на Библията. Танах е еврейската дума за Библията. (бел. прев.)

[41] Галут [תולג] – ивр. ‘изгнание’. (бел. прев.)

[42] Тефилин [ןיליפת] – ивр. ‘Филактерии’, носени на челото от религиозните евреи ‘напомнителки на закона’, по време на сутрешните седмични молитви. Представляват малки кожени кутийки, в които има написани стихове от Танах. Произлиза от הליפת – (тефила) молитва (бел. прев.)

[43] Мезуза [הזוזמ] – парче пергамент (или кутия за този пергамент) изписано с библейски стихове и поставяно на касата на вратата на еврейските домове

[44] Седер Песах [חספ רדס] – ивр. букв. ‘Ред на Пасхата’. Под ред се има предвид точното протичане на Пасхалната вечеря, която бележи началото на седемдневния празник Пасха, в спомен на излизането от евреите от Египет. (бел. прев.)

[45] виж бел. 36

[46] Корбан [ןברוק] – ивр. ‘Жертва’ (бел.прев.)

[47] виж бел. 25

[48] виж бел. 3

[49] виж бел. 9

[50] Ефод [דופא] – ивр. ‘свещеническа туника’, липсата на ефод говори, че пророчеството предсказва дълго време на прекъснатост в свещенослужението сред Израел. (бел.прев.)

[51] виж бел. 17