Този текст е предназначен за изключително използване на www.bibliata.com. Разпространение или печат с цел продажба, както и промяна, публикуване и използване на статията или части от нея без изричното писмено разрешение на собствениците е забранено. Превод: Радостин Марчев
  Авторски права © www.bibliata.com 1996-2006. Всички права са запазени.

Параграфите на конфесионалната декларация на Ремонстрантите, дадени по-долу, макар и публикувани от последователите му една година след неговата смърт, изразяват богословските становища на Арминий:

1. Бог е положил преди създаването на света една вечна и непроменима цел в Исус Христос, Своя Син, определяйки да спаси от човешкия род, който е паднал в греха, в Христос, заради Христос и чрез Христос тези, които чрез благодатта на Святия Дух ще повярват в Неговия Син и чрез същата благодат ще устоят във вярата и в покорството на вярата до самия край; и от друга страна, да остави в греха  и гнева упоритите и невярващите, и да ги осъди като чужди и непринадлежащи на Христос, според думите на евангелието в Йоан 3:36 и други пасажи в Писанието.

2. Че Исус Христос, Спасителят на света е умрял за всички хора и завсекичовек, и чрез Своята смърт на кръста е придобил примирение и прощение на греховете за всеки един. Като никой не става участник в това прощение на греховете освен вярващите (Йоан 3:16; 1 Йоан 2:2)

3. Човека няма спасителна благодат от самия себе си, нито от действието на своята свободна воля, тъй като в своето състояние на отстъпничество и грях той не е в състояние да направи от себе си нищо, което е добро – нищо, което да е наистина добро, каквато е спасителната вяра преди всичко останало, но е необходимо от Бога в Христос и чрез Святия Дух да бъде новороден и обновен в разбирането, чувствата и волята си, и в своите способности, така че да бъде способен да разбира, мисли, желае и върши това, което е наистина добро според Божието Слово (Йоан 15:5)

4.Тази Божия благодат е началото, напредъка и завършека на всяко добро, така че, дори и обновените хора не могат нито да мислят, нито да извършат някое добро, нито да устоят на някое изкушение на злото без предшестващата (или предварителната) благодат, без пробуждането и последващотосъработничество. Така че всички добри дела и всички стремежи към доброто, които могат да се явят в ума, трябва да бъдат приписани на Божията благодат в Христос. Но по отношение на начина на действие благодатта не е неустоима; защото за мнозина е писано, че отхвърлят Святия Дух (Деяния 7 и др.)

5. Тези, които са присадени в Христос чрез истинска вяра и по този начин са направени участници на Неговия даващ живот Дух, са щедро надарени със сила да се противят на Сатана, греха, света и собствената си плът и да постигнат победа. Това винаги трябва да се разбира с помощта на благодатта на Святия Дух, с Исус Христос, помагащ им във всяко изкушение чрез Своя Дух; протягащ им Своята ръка и (единствено, ако те са приготвили себе си за борба и молят за Неговата помощ, за да не паднат) подкрепящ и изграждащ ги така, че никаква хитрост или нападение на Сатана да не е в състояние да ги отклони или да ги грабне от ръката на Христос (Йоан 10:28). Но въпросът, дали те не са способни поради леност или небрежност да изоставят началото на своя живот в Христос, отново да прегърнат настоящия свят и да се отклонят от святото учение, което веднъж им е било предадено, да изгубят своята добра съвест и да пренебрегнат благодатта, следва да бъде предмет на по-нататъшно изследване на Святото Писание, преди да поучаваме това с пълна увереност на ума.