Хвалението

      Произходът на музиката води началото си от Всемогъщият Бог. Тя е била в самото същество на Бога, много преди Създанието. Библията учи, че ангелските множества са били създадени за да принасят хвала на Бога. Луцифер бил избран и помазан за да ръководи това хваление (Ез. 28:11-19; Ер. 4:12-17), до момента в който той се възгордява, и започва да композира хваление към самия себе си. Това довело до неговото падение. Той обаче, продължава да употребява своите музикални умения за да на насочва вниманието на хората към себе си, вместо към Бога, атакувайки значението и целта на истинското хваление.

      Един от главните принципи на Новозаветното хваление бе положен от Исус в разговорът Му със Самарянката при Якововия кладенец (Йн. 4:24). От Неговите думи става ясно, че истинското хваление към Бога не може да бъде религиозна традиция, която включва само машиналното действие на поклонника, но не и сърцето му. Гръцката дума за поклонение тук е proskunew (GSN 4352): да срещна лице в лице, да целуна. В Новият Завет тази дума говори за близко общение. Следователно, понеже Бог е Дух, истинското поклонение към Него може да бъде само с Дух и Истина.

      Този принцип бе проповядван, приет и практикуван и от ранната Църква. Ап. Павел пише на Ефесяните да се изпълват с Духа, вместо вино (Еф. 5:18). Непосредствено след това, той продължава с темата на хваление, като с това прави изпълването с Духа, част от самото хваление (Еф. 5:19). На друго място, Павел свързва хвалението с Божието Слово (Кол. 3:16). Това отново показва, че Новозаветното хваление е немислимо без Духа и Словото. Докато Библията ни учи кога и как да хвалим Бога, Святият Дух диктува колко дълго трябва да бъде хвалението. Ето защо, преди да започнем да хвалим Бога, ние трябва да сме изпълнени с Духа и Словото.

      В двата посочени случая,  когато Павел поучава за хвалението, той посочва три ключови думи, които определят реда на Новозаветното хваление:

      I. Псалми / Благодарение:

      Идвайки уморени  от своя ден, хората в църква не са готови веднага да влязат в Божието присъствие и да се поклонят на Бога. Ето защо те трябва да бъдат въведени в атмосфера на поклонение, чрез псалмите, yalmoV (5568 GSN): песен придружена със струнен музикален аранжимент. Това са песни на благодарение, всред църковното събрание, които са естествен отговор на Божията благодат (Пс. 22:22; 100:5; Рим. 19:5; Евр. 2:12). Те са предимно бързи песни, които говорят за великите Божии дела, и изразяват нашата благодарност към Бога за всичко, което Той прави за нас (Пс. 105:1-45; 111:1-10; Як. 5:13). Псалмите могат да бъдат изпяти, прочетени, разяснени, изповядани, казани в молитва и използвани по всеки начин, по който Святия Дух би ни водил. Тяхната цел е да атакуват крепостите в умовете, които пречат на хората да видят Бога и Неговата милост.  Благодарението ни въвежда към втората фаза на хвалението - химните.

      II. Химни / Хваление:

      Химните umnoV (5215 GSN): песен за възхвала на богове, герои и победители. Това са песни, които говорят за Божието величие (Пс. 95:1-7; 113:1-9; ДА 16:25). Тяхното съдържание описва Божия характер: милост (Пс. 117:2; 118:2-4), вярност (Пс. 117:2), и т.н. Обикновено, те са бавни песни, които съставят нашето хваление към Бога. Целта на хвалението е да подготви събранието за влизане в Божието присъствие и поклонение.

      III. Духовни песни / Поклонение

      wdh (5604 GSN): песен, ода. Това са песни на други (небесни, ангелски) езици, наречени още песни в Духа (1 Кор. 14:15) или нови песни (Откр. 14:1-5). Те се изпълняват в Божието присъствие под директното ръководство  на Святия Дух, и са съставени и разбирани само от Бога. Често в тази част от хвалението събранието изглежда некотролируемо, но точно тогава, Бог контролира събранието. Това е онзи момент, в който събранието няма много за казване, защото сам Бог започва да говори. Ето защо, в поклонението ние влизаме с готовност да слушаме това, което Бог има да ни каже.

      Освен подреждането на песните, тяхното съдържание, характер и насоченост, голяма роля в хвалението има подготовката и реда на самите служители. Новият Завет не ни говори с подробности за хвалението на Ранната Църква. Той обаче посочва, че тя започна от Еврейската традиция, и дори първите събрания бяха провеждани в Еврейския храм в Ерусалим (ДА 2:46; 3:1).

      От ДА 2:47 става ясно, че не само молитва и проповед, но и хваление бе включено в храмовите служби на Ранната Църква. То бе основано на Еврйските принципи на хваление, които пък от своя страна водеха началото си от Давидовото хваление.  Следователно, Новозаветният Църковен начин на хваление е пряко свързан с хвалението от Давидовата скиния.

      Участниците в Давидовото хваление, били определяни (1 Лет. 16:9; 25:1) и  избира-ни (1 Лет. 16:9, 23; 15:16-28) по име, като всички били от племето Левит (1 Лет. 16:37-41). Музикантите и певците били обу-чавани, от учители също музиканти и певци (1 Лет. 25:1-7; 2 Лет. 23:13). Тяхните умения се изработвало с постоянни, целодневни упражнения. Те нямали време за друга про-фесия, тъй като цялото им време било заето с подготовка за служението. Ето защо, били наети на тази работа и за това им се плаща-ло (1 Лет. 9:22). Хвалителите трябвало да са не само талантливи и умели, но и водени от Святия Дух (1 Лет. 15:22).

      В събранието, обучените певци и музи-канти водели хвалението по строго опреде-лен ред (1 Лет. 6:31-32). Това е било много важно, тай като само инструменталистите били 4, 000 човека (1 Лет. 23:5). Певците, от своя страна,  били разпрделени в 24 отряд, които хвалели Бог на всеки час от денонощи-ето (1 Лет. 25:1-31).

      За всичко това е отговарял директорът Ханания, който освен, че е ръководел хва-лението поучавал и преподавал  (1 Лет. 15:22-27). Той имал трима главни певци: Асаф, Еман, Етан (1 Лет. 15:16-18).     Асаф и Еман са споменати и с Едутан, който е бил един от главните певци (заглавията на Пс. 39, 62,  77). Тай като главните певци са били само трима, това вероятно е Еатан. За тях се казва, че са били директно подчинени на Цар Давид (1 Лет. 25:6). Някои от техните синове били определени за служение от самия Цар Давид и неговите военачалниците  (1 Лет. 25:1). Това показва, че освен в служба на храма, Левитите със служение в областа на хвалението са били ангажирани и като войскова част, чийто състав бил определен лично от военачалниците (генералите) на Давид и били директно подчинени на заповедите на Царя.

      Когато приложим тази практика в църквата на XX^-я век, става ясно защо съпротивата на дявола и поднебесните сили е толкова силно съсредоточена върху хвалението. Не е трудно да се разбере, че всяка стъпка на благодарение, хваление и поклонение към Всемогъщият Бог превзвема стратегически, духовни територии от противника, като ги прави притежание и владение на Божието Царство. Разбирайки това, псалмоповецът възкликва:

 “Всичко що диша, нека хвали Господа !  Хвалете Господа !” (Пс. 150:6).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 1996 by big d., Inc.

 

 

 

Новозаветно

Хваление