ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА

СЪЧИНЕНИЕ на Джеймс С. Робъртсън,

кентеберийски каноник, покоен

професор по църковна история в Лондонската кралска колегия.

Превежда от първото руско издание: П. Даскалов.

В осем тома.

-------

Том първи: От апостолския век до Юлиана Отстъпника.

Габрово, ПЕЧАТ. "МОДЕРНО ИЗКУСТВО" 1912.

Преговор към българското издание

Безспорно е, че между богословските науки първо място днес заема, а и за в бъдеще ще заема църковната история. Всеки, който много или малко е свързан с църквата, трябва да познава  нейното минало , нейната   история, за да има ясна представа за нейната историческа съдба, та да може правилно да оцени значението и в живота на обществата.

В Русия, дето богословската наука е твърде напреднала и дето богата богословска литература, отдавна са схванали значението на църковната история и са почувствували нужда от по-обемисти трудове по този стрък на богословието, те отдавна са превели на руски език бележитото съчинение на лондонския историк професор Дж. С. Робертсон.

Много по-силно се чувства нуждата от подобни съчинения у нас, дето църковно-историчната наука е останала много назад от другите светска науки. При все че нашата литература напоследък започна много бързо да нараства, при все че българския книгописец всеки ден ни носи нови вести за преводни или оригинални съчинения, богословската наука обаче като че стои в застой. И напразно би дирил човекът родната богословска книжнина някое по-крупно творение, от което да почерпи по-обширни богословско-исторични познания или пък да задоволи своето верско любопитство.

Схващайки значението на подобни съчинения, ние решихме да пренебрегнем всички трудности и да дадем на българския читател в превод църковно историчното съчинение на най-великия английски църко-

-----------------------------------------------------------------------------------------

                                                       ІV.

вен историк, Робертсон, преведено на руски език, допълнено и пригодено за руския православен свят от чудния руски богослов, А. П. Лопухин.

Фактът, че в Англия това съчинение е претърпяло шест издания, показва с каква жажда, с какъв интерес е било посрещнато то от англичаните. Не по-малко ласкави отзиви е добила тази история и в Русия, а туй ни дава право да вярваме,, че и у нас тя ще бъде приета радушно. Това е един от бисерите в църковно-историческата литература, който с право би красил всяка библиотека.

Понеже книгата е доста обемиста, около 160 печатни коли, за да я направим достъпна за по-голям брой четци, ние намерихме за добре да я издаваме периодически, на отделни томчета, от по 20 коли едното, но тъй че всяко от себе си да представя горе-долу закръглена материя.

С последното томче ще бъдат дадени и всички ония таблици за справка и други допълнителни сведения, които са прибавени и към руското издание.

                                                                                      П. Д.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Преговор

към руското издание.

С издадените по-рано преводи на най-отбрани произведения из чуждата богословска литература ние имахме пред вид да попълним, според силите си, съществуващата в нашата родна богословска литература празнота. Тази същата цел имахме пред вид и при издаването на предлагаемия пълен курс по история на християнската църква. Между богословските науки църковната история отдавна вече се ползува с най-голямо внимание на нашите учени и по нея вече имаме у нас доста значителна литература, отделни произведения от която са обръщали върху си заслуженото внимание даже в чужбина. Но за жалост-цялата тази литература има откъслечен, монографически характер. И до сега у нас няма нито един тъй пълен курс по обща църковна история, които да стой извън границите на краткия компилативен учебник. Докато на Запад има безброй подобни курсове, от кратките очерци до многотомните съчинения и на това поприще са изпъквали много бележити историци, който си създадоха слава, у нас до сега имаме само боязливи и несполучливи опити в това отношение и при това никога не докарани до край, даже и в най-скромни размери. Пред вид на това, едва ли има нужда да се оправдава на дълго появата на предлагаемото   издание.

Издателят на нашите съчинения и преводи, И. Л. Тузов, отдавна се обръщаше към нас с мол-

-----------------------------------------------------------------------------------------

VІ.

ба да преведем някакъв пълен курс по обща история на християнската църква, нуждата от какъвто тъй силно се чувствува между руския читателски свят. Тази задача се оказа доста трудна поради това, че в западния друго славен християнски свят при всичкото богатство на църковно-историческата му литература, няма нито едно съчинение, което напълно и безусловно да задоволява нуждите на православния читател.

И ако върху произведенията на западната християнско-богословска литература изобщо лежи отпечатъкът на своебразния друго славен мироглед, то още повече личи това в църковната история, чиито въпроси служат за главен предмет на спора между отделните части на разпокъсания християнски свят. И тук, при четенето на най-блажените курсове,неволно бие в очи печалната истина, до каква степен вкоренилите се от векове предубеждения, зле влияят на безпристрастието даже и на най-бележитите умове, и християнският свят навярно още дълго време ще чака такъв историк на християнската църква, който, стоейки по-горе от всички исторически предубеждения, еднакво би насочил църковно историчните истини на всички ония, които искат да я познаят в нейната безусловна истинност. Само малцина от църковните историци обладават такова истинско християнско мъжество, че да могат да се издигнат по-горе от вероизповедните предубеждения и да пишат история на църквата, не за да дирят в нея доказателства за преднамерени църковно-вероизповедни положения, а изключително за самата историческа правда. Такива ние не трябва да дирим нито в римския католицизъм, нито у протестантите, нито пък в техните крайни развития.

Много по-безпристрастни в това отношение са представителите на онези посредни вероизповедни системи, като англиканството и старо католичеството,

-----------------------------------------------------------------------------------------

VІІ.

и само произведенията на такива учени могат повече или по-малко да задоволят нуждите на православния читател, като му представят църковната история в нейната сравнително свободна от предубеждения простота.

В числото на последния род произведения без съмнение спада и предлагаемото в руско издание съчинение на английския  църковен историк - Джемс С. Робертсон, покоен професор по църковна история в Лондонската кралевска колегия. Неговото съчинение се ползува със заслужен авторитет в английската църковно-исторична литература  и се смята за особен род класическо произведение в тази област на знанието. Главните негови достойнства се състоят в това, че то се отличава с документална грижливост при изследването, спокойно и просто изложение на фактите из църковната история и забележително църковно-исторично безпристрастие. Неговата история не е някакъв си бляскав философо- исторически поглед на многовековния живот на  християнската църква на земята. Тя е чужда на каквито и да било смели и рисковани обобщения. Ала в нея спокойно, просто и с документална обстойност се излага последователният ход на църковно-историчните събития, които говорят сами за себе си и във въображението на самия читател рисуват една или друга обща картина от състоянието на църквата в даден момент или пък му дават възможност да си прави едни или други обобщения относно нейните исторически съдбини. Нам се струва, че при съвременното състояние на нашето общество, наклонно да се увлича в разни ветрогонни учения, само такава документална история на църквата маже да му бъде полезна като му даде възможност да види, как и в по-първите времена много пъти обществата и народите са се увличали от съблазнителния дух на времето и как всеки път църквата е тържествувала над тези веения със своите необорими истини.

-----------------------------------------------------------------------------------------

VІІІ.

Що се отнася до метода на изследването при този курс, то той изисква макар и кратко разяснение. Историята на християнската църква може да се пише от две гледни точки, - тъй да кажем божествена и човешка. От първата гледна точка на пръв план изпъква божественият елемент на християнството, като сила, която победоносно разнесе кръста на избавлението по земята и възроди към нов духовен живот човечеството,  което погиваше в тъма и смътна сянка.  Тази гледна точка има тази важна изгода, че дава възможност от висотата на висшето съзерцание да проследим величествения ход при възраждането на света чрез силата на кръста, -ход,  пред който като че в нему изумление и благоговение, без всякаква борба, се прекланяли всички сили на този свят. Но заедно с това предимство се свързва и тази съществена не изгода, че при това се затъмнява твърде много чисто човешкият елемент в историята на църквата и по такъв начин се покрива онази дълбоко-важна страна на делото, която съдържа в себе си най-интересния драматизъм в историята, който се състои в борбата между противните начала.

От другата гледна точка изпъква на пръв план човешкият елемент - и историята представя тогава от себе си изображение на това, как човек е възприемал донесеното му от горе Евангелие на спасението. Ако при това църковната история и да губи своя висш, тъй да кажем, трансцедентален характер, и не представя от себе си величава картина на безусловно победоносното тържество на Евангелието над тъмните сили на този свят, то от друга страна пред нас се открива човешката страна на църковно-историчния процес в цялата му пълнота. Старият свят тук изпъква вече не като пасивна сила, която безпрекословно се подчинява на Евангелието, а обратна, като сила активна, която не иска да отстъпи из един път на християнството,

-----------------------------------------------------------------------------------------

ІХ.

а влиза в ожесточена борба с него в продължение на цели векове тази борба представя от себе си дълбоко потресающа гледка, пълна с най-необикновени явления. На времена християнството даже като че ли съвсем отслабва в борбата, езичеството с неговите по-късни проявления в суеверия, ереси"страсти и егоизъм като че тържествува над Евангелието, та най-великите представители на това последното започват да губят надежда в успеха на християнството, но в същност това последното пак тържествува над размирните тъмни сили и Евангелската светлина не бива надвита от тъмата на този свят. Тази последната гледна точка ни дава възможност да проникнем по-добре  във вътрешния процес на християнското разпространение в този свят и чрез нея може да разберем по-лесно много такива църковно-исторични явления, които  иначе биха ни смутили. Тъй напр. епохата на вселенските събори, може да се каже, е златния век на християнството, век, през които се изработили и определили догматическите начала на християнството в тяхната неизменна истинност и закръгленост и ние сме привикнали да гледаме на самите събори, като на величествени събрания от велики йерарси, чужди на всякакви земни цели и желания, а още по-недостъпни за човешките страсти. Между туй, историчната действителност ни показва, че тези събрания начесано са бивали  размирявани от страсти, че се е случвало да работят под влияние на разни  чужди  и груби сили, често пъти и при най-неблагоприятни обстоятелства, които са способни да смутят читателя, който не е достатъчно запознат със съдбата на историческия човешки живот. Но още по-чудно е , че и при такива неблагоприятни условия са се постигнали толкова велики резултати, като определяне на основните и неизменими догми на християнството. Тук, наистина, над хаоса на този свят сякаш чудно просветвала Божията светлина и озаря-

-----------------------------------------------------------------------------------------

Х.

вала човечеството, потвърждавайки обещанието, което Христос дал на своята църква, че и "адските врати не ще и попречат". И такава именно история получава дълбокопоучен характер за всеки читател, които  е способен да прониква по-дълбоко от повърхнината на явленията, защото му дава възможност да проучи самите източници, от дето иде греховното съпротивление на човешкото сърце на християнското спасително благовестие и то през цялото продължение на църковната история.

В нашата родна църковно-исторична литература са се практикували и двата тези метода, но напоследък все по-голямо право на гражданство добива последният,- и най-добрите църковно-исторични изследвания са направени от тази гледна точка. С такъв метод е написана и предлагаемата История на християнската църква от Робертсон и голямото й достойнство се състои в това, че авторът й, като издига на пръв план чисто човешкия елемент на църковно-историчния процес, същевременно избягва обикновените при този метод крайности - затъмяване на чисто божествения елемент в историята на църквата, и у него никога не се изпуща из предвид общата идея, че християнството по себе си е свръх естествен факт и нему принадлежи пълното и безусловно тържество в света, каквито и лукавства да употребява княза на този свят.

В оригинал съчинението на Роберсона в последното си шесто издание се състои от осем тома и е докарано до реформацията В такъв обем това съчинение би било твърде обширно, за да може да се обхване от нашето непривикнало към капитални изследвания общество и за това, според нуждите частно за руските читатели, трябваше по необходимост да се прибегне към особен литературен прием. Именно в  първият том, който предлагаме, се съдържат първите три и половина тома от

-----------------------------------------------------------------------------------------

ХІ.

съчинението на Робертсона, както са си в оригинал, с съкращение на второстепенните и не толкова важни забележки. В тях се излага пълно и обстойно историята на неразделното или вселенското християнство. А пък понеже в останалите томове се излага вече не толкова интересната  за нас история на западното християнство, която при това  е докарана до реформация, то ние  се решихме за втория том да използуваме само от части съчинението на Робертсона, а останалата история на  църквата да представим според изложението на друг историк, Херцога издател на  прочутата реално богословска исторична енциклопедия, а именно неговият прекрасен "Очерк по история на християнската църква", който е последна дума на църковно-историческата наука в Германия. Като съединихме трудовете на двамата  прочути историци, ние имаме възможност да представим на руския читател пълен курс по историята на християнската църква от апостолския век до наши дни - в сравнително достъпен обем. Подобен начин за събирането на различни автори в едно издание, отдавна се практикува в западно-европейската литература, в която напоследък даже колективните исторически произведения са станали най-обикновени явления.¹)

В преговора си към последното издание на оригинала авторът изказва радостта си, че според общото признание, неговият труд се оказал напълно полезно и пригодно пособие при изучаване историята на християнската църква. Авторът на превода от своя страна искрено желае, щото трудът му да се покаже също полезен в нашата родна църковно-исторична литература, и, като пособие за запознанство с историческата съдба на църквата, да подпомага за развитието на по-голям интерес у на-

---------------------------------------

¹) За прием може да се посочи новата "Всемирна история", издавана в Лайнцинг под редакцията на проф. Онкена, която представя колективно произведение на няколко учени историци.

-----------------------------------------------------------------------------------------

ХІІ.

шето  общество към тази дълбоко важна област на историчната наука. За да направим това издание колкото е възможно по-пригодно  за ръководство  по изучаването на църковната история, ние прилагаме в края на няколко таблици за справка и други с допълнителни сведения.

В скоро време ще излезе на света и втория том, в края на който ще бъде приложен подробен справочен азбучен показател за цялото издание.

                                                                                      А. Л.

-----------------------------------------------------------------------------------------

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВИЯ ТОМ.

КНИГА ПЪРВА.

Oт гонението на църквата при Нерона до указа на Константина Велики за веротърпимост.

64. - 313. г. г.

Глава І.

Апостолски век.

                                            стр.                                                   стр.

Подготовка към евангел.          1          Домициан                                6

Трудове на апостолите             2          Св. апостол Иоан                    -

Нерон и гонението при                         Християнска писменост        7

   него                                         4           Църковно управление            8

Разрушение на Иерусалим       5        

Глава ІІ.

Царуването на Траяна и дриана.

99. - 138 г. г.

Клеветнически обвинения                   Св. Игнатий и неговото           

   против християните              10            мъченичество                     16

Държавни закони                     11         Император Адриан и

Император Траян                     12            неговите апологети            20

Плиний във Витиния               13         Баркохба                                22

Преписката на Траяна с

   Плиния                                   13  

Глава ІІІ.

Царуването на Антониновци.

138. - 180. г. г.

Християнството при Анто-                 Мъченичество на Юстина    32

   нина Пий                               23         Пасхалният въпрос и

Юстин философ                       24            св. Поликарп                      33

Неговите апологетически                    Лионски и виенски м-ци      36

   съчинения                              26         Целс                                       38

Марк Аврелий                          28         Полемика с езичниците       39

Гръмоносния легион               31

Глава ІV.

Първите еретици.

Лъжливи учения в апо-                         Общо учение на гности-

   столския век                         40              цизма                                  44

Гностицизъм                           42           Симон вълхвата                    47

-----------------------------------------------------------------------------------------

Керинт                                     51           Василид и учението му        58

Хилиазъм                                52           Валентин и учението му       62

Юдействуваща партия           53           Маркион и Кердон                69

Назореи                                    53          Значение на гностицизма

Евионити                                  54             в пътя на Божия про-

Сатурнин                                  56             мисъл                                   75

Глава V.

Oт възкачването на Комода до смъртта на Елагабала.

180. - 222. г. г.

Състояние на християн-                          учение                                  88

   ството при императора                      Тертулиан                               95

   Комода и мъчениче-                          Развитие на християнско-   

   ство на Аполония                 76             то учение                           100

Император север и го-                          Монархианските ереси        102

   нението при него                  79         Праксей                                  103

Перпетуя и нейните дру-                     Ноет и Савелий                     104

   гари                                        79         Философумени                      106

Пасхален въпрос                      85         Савелианство                           -

Папа Виктор и св. Ири-                       Климент Александрийски    107

   ней                                          86         Алегорично тълкуване         109

Монтанизъм и неговото                       Новоплатонизъм                   112

Глава VІ.

Oт Александра Севера до Валериана.

220. - 260. г. г.

Император Александър                       Чума в Картаген                    150

Север                                     114       Въпрос за прекръщава-

Неговият еклектизъм              115          не                                         151

Максимин Тракиеца и                         Киприан и Стефан                152

Филип Аравитяниня            116       Пак въпрос за прекръ-

Дионисий Александрийски   118          щаване                                 154

Хилиазъм                                 140       Живот и мъченичество

Св. Киприан, картаген-                          на св. Киприана                  154

   ски епископ                          141       Неговия характер                  157

Отнасяне с падналите            144       Учението на св. Киприана

Новат                                       145           за единството на цър-

Новациани                               148           квата                                   159

Новацианство                          149                    

Глава VІІ.

Oт възцаряването на Галлиена до указа на Константина за веротърпимост.

261. - 313. г. г.

Законна признаване на                        Павел Самосатски                 162

   християнството oт стра-                   Аврелиан                                163

   на Галлиена                     160

-----------------------------------------------------------------------------------------

Манес и произход на                           Гонение на християните

   манихейството                    164           при Диоклитиана                179

Манихейско учение               167        Последно гонение                 182

Император Диоклитиан        176        Максимин                               184

Тивански легион                    178        Бележити мъченици              186

                                                               Край на гонението                 187

Глава VІІІ.

І.   Успехи в разпростра-                     Кръщение на децата             203          

нението на християн-                           Миропомазване                    204    

ството                                      188        Християнско богослуже-

Външна разпростране-                           ние                                       205

   ност на църквата в                             Евхаристия и агапия            206

   първите три века                 189        Евхаристично богослуже-

Християнството в Галия       190            ние                                      208

Християнството в Бри-                        Въскресния ден                    209

   тания                                    191         Свещените дни                  210

Общественото положение                   Празници в чест на мъ-

   на християните                    191        чениците                                211

ІІ.   Йерархия                          194        Покаяние                               212

Диаконки                                 194        Християнските символи      214

Низши духовни степени        195        Християнското изкуство      215

Власт на епископите              196        ІV.   Нравствения характер

Събори                                     196           на християните                  215

Митрополити                          197        Старите християни               216

Апостолските църкви и                       Забранени знания                  217

   Рим                                       198        Аскетизъм                              219

Хорепископи                          199        Пустинничество                     219

Издръжка на духовенство-                 Безбрачие на духовенство-

   то                                          200           то                                          220

ІІІ.   Обреди и обичаи           200        Общ смисъл на хри-

Църкви                                    201           стианския идеализъм         221

Кръщение                               201

-----------------------------

КНИГА ВТОРА

Oт Константина Велики до смъртта на Теодосия

Велики.

313. - 395. г. г.

Глава ІХ.

Константин Велики. - Донатизъм. - Арианството.

313. - 337. г. г.

Произход и живот на                          Смисълът на това ви-

   Константин                          223          дение                                   225

Видение на кръста oт                          Законодателство на Кон-

   Константина                        224          стантина                              226

-----------------------------------------------------------------------------------------

Константин като само-                       Положение на донатизма

   държавен император           227          при Костанса                      246

Открито изповядване на                    Произход на арианството     247

   християнството                    228      Антиохийска школа              547

Основаване на новата ре-                   Арий и живота му                 248

зиденция в Констан-                        Отлъчването на Ария           249

   тинопол                                 232      Ариевата "Талия"                  250

Религията на Констан-                        Намеса на Константина       250

   тина                                       233       Свикване на І. вселенски

Елена посещава св. земя        233          събор                                   251

Донатизъм                               236       Спорния предмет                  252

Характер на африканско-                    Никейски събор                    254

   то християнство и про-                     Осий Кордубски                   255

   изход на донатизма             236        Осъждане на арианството    258

Менсурий, картагенски                       Атанасий Александрийски   259

   епископ, и събора в                          Арианството в двореца         260

   Цирта                                    236        Възстановяване на Ария      262

Цицилиан, картагенски                        Движение против Ата-

   епископ                                 238           насия                                   263

Разкол против него                 239        Тирски събор                        264

Просбата на разколниците                   Заточение на Атанасий

   до Константина                    239           в Треви                               265

Арелатски събор                     241         Арий и Александър             266

Осъждане на донатизма         242         Смъртта на Ария                    -

Донат Велики                          242         Кръщаване и край на Кон-

Циркумцелиони                      244            стантина Велики               267

Глава Х.

Синовете на Константина Велики.

337. - 361. г. г.

Синовете на Константина     267          бори                                       279

Констанций                            267       Арелатски и милански съ-

Възстановяване на Ата-                     Либерий Римски                       -

   насия                                    269       Либерий и Осий                      280

Антиохийски събор               270       Заточение на Атанасий           281

Григорий Александрийски   271       Отстъпването на Осий и

Атанасий в Рим                      271          Либерия                                284

Безредиците в Констан-                     Полуарианство                        285

   тинопол                               272        Ановей                                     286

Сардийски събор                   274        Акакиани                                 287

Сардийски и филипопол-                   Анкирски събор                      288

   ски събори                           274        Римински събор                       -

Второ връщане на Ата-                      Селевкийски събор                 290

   насия                                    275       Сваляне на Македония

Маркел и Фотин                    277           Константинополски            292

Арианството в сила               -          Мелетий Антиохийски           293

Интриги против Атана-                      Смъртта на Констанция         295

   сия                                       278

-----------------------------------------------------------------------------------------

КНИГА ПЪРВА

От гоненията на църквата при Нерона до указа на

Константин Велики за веротърпимостта.

64. - 313. Г. г. след Р. Хр.

Когато се изпълнило уреченото време, тогава и християнството било прогласено на земята. Почвата за него била подготвяна не само от дългата система на онова висше възпитание, с което Бог сподобил своя избран народ, но и от трудовете на езическия ум, който използувал своите висши способности, за да издири истината, макар и тези способности да не били достатъчни, за да задоволят естествената жажда на човека да открие истинския си произход и съдба или пък да го освободят от товара, който измъчвал душата му. Юдеите очаквали с   нетърпение наскоро да се изпълнят дадените от бащите им обещания, пък даже и между езичниците били широко разпръснати смътни очаквания и предричания за някакво си велико събитие на Изток. Състоянието на света по това време, по характера си, спомагало на евангелието. Разпиляноста на юдеите и обширността на римските владения подпомагали твърде много неговото разпространение. От родината си, Ерусалим, евангелието могло да се разнесе от поклонниците по всички далеч разпръснати селища, в които еврейският народ намерил убежище за себе си, и в тези еврейски селища евангелските проповедници намирали слушатели, към които могли да се обръщат със своите първи благовестия, като имали пълно основание да вярват, че ще бъдат разбрани.

-----------------------------------------------------------------------------------------

2            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА

От Рим, дето твърде рано хванало корени, християнството могло да се разпространи из всички провинции чрез войската и търговията.

Ние знаем от книгите на Новия - Завет, че в течение на няколко години от деня на Петдесятница, благодарение проповедите, чудесата и живота на апостолите и техните съдружници, християнското благовестие било разпространено по по-голямата част от страните, които се намират покрай Средиземно море. Числото на християните в Рим, преди още да бъде посетен той от който и да било апостол, било толкова голямо, че те съставяли отделни общини в разните квартали на столицата (Римл. ХVІ). Климент Римски свидетелствува, че сам апостол Павел едва в последните години от живота си посетил "Крайнината на Запад". Под този израз най-вероятно е да разбираме Испания (това според желанието, изразено в посланието към римляните, ХV.;28.), макар някои да разбират даже и Британия.

Когато апостол Павел бил зает с трудовете, за които се разказва в книгата "Деянията на Апостолите", неговите събратя, не ще съмнение, те също са работили в разни други места, макар и да не се са останали никакви положителни сведения  за тях. Според преданието, Петър основал църквата в Антиохия и след като престоял там седем години, оставил за свой заместник Еводия, а сам се отправил за Партия и другите източни страни. Изглежда, че много по-основателно е под споменатия от него в първото му послание град Вавилон (гл. V., 13.) да разбираме източния град със същото име, отколкото да виждаме в това някакво си тайнствено означение на езическия Рим. Без оглед на това, няма защо да настояваме да се отхвърли мисълта, че като постоянен епископ той е заемал онази катедра, която претендира за вселенско върховенство, като прямо наследство от него. Направо можем да кажем, че не толкова ду-

----------------------------------------------------------------------------------------- 

                   АПОСТОЛСКИ ВЕК                             3

хът на здравата критика, колкото религиозно предубеждение заставя някои протестантски писатели да отричат, че апостолът е бил някога в Рим, дето, според свидетелствата на всички стари писатели, е пострадал, заедно с апостол Павла, през царуването на Нерона.

Св. апостол Вартоломей проповядвал в Индия и Арабия, ап. Андрей - В Скития, ап. Матей - В Етония, св. Филип (неизвестно дали е бил дякон или апостол) според преданието, се поселил в Фригийския град Иерапол. Александрийската църква приписвала своето начало на св. Марка, Миланската -, макар и малко съмнително, водела своя произход от св. Варнава, Едеската - пък, според преданието, била основана от апостол Тадея. Апостол Тома проповядвал в Партия и Индия. Персийската църква, както и туземната Малабарска църква също тъй вземат него за свой основател. Ала името Индия се употребявало тъй неопределено, че от старите свидетелства, които свързват тази църква с трудовете на ап. Тома, можем с увереност да извлечем много малко в нейна полза; И може да се каже, че по за вярване ще бъде мнението, какво християнството в Малабар дължи своя произход на несторианските мисионери от V. век, които, като донесли със себе си из Персия името на апостола от своята страна, турили  основа и на местното предание. Африканската църква, която по-после се прочу твърде много в историята, приписвала своя произход на  апостол Петра и Симона Зилота, ала и за това нямаме никакви положителни доказателства до последните години от ІІ. Век. Ето защо най-вероятно от всичко е, че християнството в Африка е било занесено от Рим, чрез проповедници, чиито спомен  е изчезнал. При разглеждането на тия предания лесно може да изпаднем в грешка, както в пълното им отхвърляне, тъй и в твърде бързото им възприемане.

Там, дето съществува църквата  и тя дава своя произход на известно лице, самото това обстоятел-

-----------------------------------------------------------------------------------------

4            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА

ство, че даденото лице могло да бъде неин основател с голяма вярност, както и обратното, съвсем не може да служи като причина за отрицание на това предание. Ние имаме от една страна бележити творения, от друга - бележити имена и макар преданието да е могло погрешно да свърже тези имена и трудове, при все туй без всякакво изследване и без изключение да настояваме за разделянето им, би значело да изпаднем в глупав скептицизъм.

Едно от събитията из най-раната история на християнството, което се потвърждава от бележките на езическите писатели, е гонението на християните при Нерон. Предполага и по-рано един път християнството да е обръщало върху си вниманието на императорското правителство, тъй като от едно место у Светония заключават, че причината, за да издаде Клавдий указ, с който изгонвал юдеите из Рим, били смутовете между тези последните по въпроса за Христа.¹). Ала гонението при Нерона било вече явно насочено против христиа-  64.-88 г.г.

ните, върху които императорът искал да стовари вината за запалването на града. Мъките, на които те били подлагани, били ужасни. Някои от тях били зашивани в зверски кожи и след туй хвърляни на кучетата да ги разкъсват, други били разпъвани на кръст, трети пък били обвивани с плат, натопен в смола, и след това запалвани, та служели като факли за осветяване на императорските градини. А народът в това време бил залъгван с колеснични надбягвания, в които сам императора вземал участие. Като разказва за тези жестокости, Тацит свидетелствува, че народът не вярвал, какво те са запалили града, при все туй мразел християните, като  последователи на вредно за обществото суеверие. Самите мъки, на които те били подложени, възбуждали общо чувство на съжаление. Що се отнася до размера на това гонение (кое-

--------------------------- 

¹) Деян. ХVІІІ., 2; Sueton Claud.   25.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                       АПОСТОЛСКИ ВЕК                                 5

то е предмет на  доста голям спор) най - вероятно изглежда мнението , че то не е имало официална санкция зад непосредните граници на столичните околности, ала проявената от Нерона омраза към християните, без съмнение, трябвало да влоши положението на нарочената община и в провинциите на императора.

Докато Иерусалим не бил разрушен от Тита, тази столица на стария Божи народ, люлка на църквата, се смятало, естествено, и от християните за тях-          77. г. 

на религиозна столица.Тя била място на апостолския събор, който станал под председателството на Йерусалимския епископ, Св. Иаков Праведни. И понеже с приемането на евангелието не се свързало откъсването на покръстените из юдейския народ от богослужението в храма и от други Моисееви постановления, то Иерусалим по време на големи юдейски празници продължавал да бъде сборно място на такива покръстени, без изключение и на самите апостоли. Ала разрушението на храма и на светия град турило край на тия връзки. Това било окончателно доказателство, че Бог не пребивавал повече плътски с израелтяните и че Моисеевата система изиграла ролята си и за това била отменена.

Когато войските, които обсаждали града, се приближили, християнската община, виждайки в това сбъдване предричането на Учителя си, се отдалечила зад Йордан, в планинския град Пелл. След обсадата по-голямата част от християните се върнала и се заселила по развалините на града под началството на Симеона, който бил  посветен в епископския чин след мъченическата смърт на св. Якова, който заемал тази катедра няколко години преди това. Ала Йерусалимската църква престанала вече да заема първото си положение на първенство между другите църкви.

Понеже християнството не било вяра на някакъв отделен народ, в очите на римските държавници то нямало право да влезе в числото на поз-

-----------------------------------------------------------------------------------------

6          ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА

волените от закона религии (Religiones lecitae). И в същност то трябвало неизбежно да получи отказ за такова признание, тъй като с това се свързвала и потребността да се живее мирно, без всякакви настъпателни движения срещу системите, които то обвинявало за лъжливи и гибелни. Поради това последователите на християнската вяра били предадени в ръцете на капризните и враждебно настроени управители, които според обстоятелствата могли свободно да подновят гоненията против християните.

Тридесет години след Нероновото време било повдигнато ново гонение срещу църквата, много по-широко по обема си, макар и не толкова жестоко, както първото, именно от Домициана. Към това гонение се отнася и изгнанието на ап. Иоанна на Патмос,                  95. -96. г.г.

дето видели откровението,  за което се разказва в последната книга на св. Писание.

Изглежда, че нямаме никакви достатъчни основания да не вярваме и на разказа, в който се разправя, как този император, като узнал, че някои  от Давидовите потомци още живели в Юдея и като се страхувал да не би да се подновят опитите за въстания, каквито твърде често се случвали у този народ, заповядал да ги доведат при него. Това били двама внука на св. Иуда - брата Господен, както той се наричал. Те показали своите груби и мазолести от работа ръце и дали отговори, които напълно доказвали, че те са прости селяни, съвсем неспособни да участвуват в каквито и да било заговори против държавата, та били пуснати. Това гонение траело кратко време. Наскоро преди смъртта си, Домициан издал заповед да се прекрати гонението и но изпратените в заточение християни било позволено да се върнат по домовете си. Царуването на приемника му, Нерва, който възстановил конфискуваните преди това християнски имоти, било за църквата време на покой.

До царуването на Трояна от апостолите доживял само св. Иоанна. За неговите последни години, прекарани в уредбата на Ефеската църква, са се

-----------------------------------------------------------------------------------------

                                 АПОСТОЛСКИ ВЕК                              7

запазили няколко предания, които по своята правдивост заслужават потребното внимание. Едно от тях предава хубавия разказ, как апостолът върнал в правия път един млад човек, който отначало се бил удостоил с вниманието и обичта му, но после изпаднал  в порочен живот и станал водител на една разбойнишка шайка. Друго предание разказва, че когато апостола станал твърде слаб, та не можел да ходи в църква без помощта на други или пък да произнася по-дълги проповеди, той продължавал да се обръща към павството си със следния съвет: "Деца, обичайте се един друг"  и когато някои се осмели да го запитат, защо повтаря това, което те намирали за отегчително, той отговорил: "За туй, че това е Господня заповед и ако  тя бъде изпълнена и това е достатъчно". Съществува и предание и за това, как апостолът, като отишъл един път в общата баня и като се научил, че там бил еретикът - Коринт, с ужас и негодувание изключил от там. Някои смятат този разказ несъвместим с любвеобилния характер на апостола, но да го отричаме, значи, да не може да си изясним напълно неговия характер.

От съчиненията, които се отнасят към този век, но не влизат в канона на Новия Завет., за оригинално се признава само едно първо послание на св. Климента. Неговият автор, според преданието,  е същия онзи Климент, за когото се споменува в апостол Павловото послание към Филипинците (ІV. 3.). Той бил Римски епископ към края на апостолския век. Неговото послание, чиято главна цел била да внуши мил и смиленост, било написано по причина на някои разногласия в Коринтската църква, за които никакви други сведения не са се запазили и които навярно са се появили по-късно от Домициановото гонение. Второто послание, което се приписва пак на Климента и две писма към "девствениците", които съществуват в превод на сирийски език, се отхвърлят от болшинството кри-

-----------------------------------------------------------------------------------------

8           ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА.

тици, тъй че другите съчинения, които се свързват с името на Климента, не ще съмнение са лъжливи. Посланието пък, което носи името на св. Варнава (макар и да изглежда да не е негово творение) и пастир Ерма навярно е произведение от първата половина на втория век.

Преди да напуснем апостолския век, трябва да кажем няколко думи и за тогавашното църковно управление. Разглеждането пък на другите въпроси от това време е по-добре да отнесем към онези отдели от по-късната история на църквата, в които по добре ще могат да се изтъкнат техните значения и последици. Що се отнася до управлението на старата църква, най-важно явление е това, че християнското свещенство се развивало не отдолу, а отгоре. Ние не срещаме случай, дето първите нейни членове да са издигнали от средата си някого на положение по-високо от онова равенство, в което отначало се намирали всички. Обратно, апостолите, като били на първо време единствените носители на Божиите заповеди и на свързаните с тях пълномощия, отделили по-после за другите, като на свои заместници, помощници или приемници, само такива части от тези свои пълномощия, каквито могли да се предават и каквито били потребни, за да се продължава живота на църквата. По такъв именно начин бил установен отначало дяконския чин, за да води материалните дела на общините и да изпълнява низшите духовни служби, по-после - презвитерския или старейшински чин - за обикновените нужди на общината и най-после по същия начин били съобщени и висшите пълномощия, властта на просвещението и управлението и тогава, когато апостолите започнали да съзнават, че тяхното лично общество по малочислеността си не отговаряло на местните нужди на нарастващата църква и когато преклонната възраст ги подканяла да се погрижат и за бъдещите времена. На този, който защитава епископската теория за апостолското наместничество, съвсем не е потребно да доказваме, че още в първите години от живота на църквата са съ-

-----------------------------------------------------------------------------------------

                                АПОСТОЛСКИ ВЕК                               9

ществували заедно и трите чина в свещеническата йерархия и че във всеки случай те са били повече от един. Доста е да кажем, че тази, на които апостолите са предавали напълно властта  на християнското служение, са били не дякони и свещеници, а епископи (в по-късната мисъл  на думата). Що се отнася пък до съществуването на нашите степени, като съподчинените епископи, това е несъмнена историческа истина.

Като установихме този общ факт,  че през своя земен живот апостолите са били върховните управители на църквата, ние можем да не обръщаме по-нататък внимание за епископското управление, три чинното свещенство или изобщо за свещенството, като отлично от общата християнска маса. Не е потребно да разглеждаме тук, в какво време и в каква степен епископската титла, която отначало се употребявала безразлично за висшата и втората степен, е започнала да се употребява изключително за първата; имало ли е служби, позволени отначало за всички християни, а по-после ограничени само за особен клас, до колко низшите степени на духовенството или цялото общество  от вярващи са могли да участвуват отначало в управлението и надзора на църквата, имало ли е граничи, дадени от ап. Павла, Тимотея и Тита, постоянни или само временни; кога била  въведена системата на постоянните епархиални епископи и пр. Че уредбата на църквата е ставала постепенно, това ние не можем да отричаме, ние твърдим само, че тя се управлявала от апостолите (които навярно са действували според наставленията, дадени им от техния Божествен Учител през времето между Неговото възкресение и възнесение) и че докато те   били живи, нейната уредба била завършена във всички по-съществени пунктове.

Църковните служители, започвайки със св. Маттия, са били, без съмнение, избирани от обществото на вярващите, ала очевидно е, че само апо-

-----------------------------------------------------------------------------------------

10            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА

столско посвещаване им давало право да свещенодействуват, което пък право изтичало от Главата на църквата, Който го дал на апостолите, защото и те по реда си да могат да го съобщават на другите.

За вселенското първенство на Римския епископ няма защо да говорим тук. В тази стадия на църковната история  то съставя предмет не за историка, а за полемика. Доста е да кажем, че в първите години на църквата нямало и  помен за такова първенство и никой даже да не си го въобразявал.

ГЛАВА ІІ

Царуването на Траяна и Адриана.

98. - 138. Г. г.

През този период християнството не било смесвано вече с юдейството. Болшинството от покръстените били преди това езичници и разликата в нравите и обредите между последователите на двете религии била такава голяма, че  , когато започнала да се проявява в големите събори,  не могла да остане незабелязана. При все туй новата вяра още се смятала за издънка на старата. Нейните последователи били мразени като членове на юдейската секта. В същност из между двете религии християнската трябвало да бъде още по-омразна, защото не само че била изключителна, не само че не била национална, но имала при това претенции да обгърне цялото човечество.

Странни и страшни обвинения започнали да се сипят върху християните.¹)

Тайнствеността на събранията им за богослужение била отдавана не на истинската си причина,

-------------------------------

¹) Обвинението, за което споменуват Менуций Феликс (9) и Тертулиан (Apol., 6) относно боготворението на магарешка глава, навярно, се е появило още в царуването на Адриана, към чието време археолозите наглед са наклонни да отнесат грубото очертание на човека, който боготвори разпната човешка фигура с магарешка глава, намерено в двореца на Кесаря в 1856 год., а сега се пази в Кирхеровия музей в Рим.

-----------------------------------------------------------------------------------------

       ЦАРУВАНЕТО НА ТРАЯНА И АДРИАНА        11

именно страх от преследване, но на туй, че християните съзнавали своите мърсотии, които не можали да издържат светлина.

"Тиестейските пиршества", мръсната сбирщина на половете и вълшебните обреди били техните най-разпространени обвинения.¹) Особено усърдни в скърпването и разпространението на такива измислици били юдеите. А също така и някои от еретическите партии, които току-що започнали да безпокоят църквата по това време, като възбуждали недоверие към християнското име с постъпките си, подпомагали доста за клеветничеството и гонението на верните.2) Пък и между самите православни имало такива, които до толкова не разбирали евангелието, че с поведението си към онези, които стояли извън църквата, дразнели и възбуждали негодувание у тези последните и по такъв начин потвърдя вали отчасти предубежденията на ония, които смятали християнската вяра като мрачно и вредно за обществото суеверие.

Изниква след това въпросът, имало ли е в това време някакви закони в Римската империя против християнството. От една страна мислят, че законите на Нерона и Домициана били отменени, от друга страна пак от показанията на Тертулиана излиза, че макар всички други Неронови разпоредби да били отменени, законите против християните си останали в сила, а и другите данни от това време дават да се разбере, че, по закона, изповядването на евангелието подлежало на наказание. Макар и да не осъждало от някакво  специално постановление, при все туй християнството подхождало под общия закон, който забранявал всички ония религии, които ни били признати официално от държавата. И този

----------------------------------------

¹) Justin Mart. Apol. I., 26. Обвинението в Тиестейски пиршества се обяснява с недоразумението на езичниците, които като се грижели да съберат сведения за християнството от робите на християните, могли да узнаят само това, че тези последните слушали как техните господари приказвали за яденето - тялото на спасителя и пиене - Неговата кръв.

        ²)Климент Александрийски обвинява карпократианите в мръсни дела, каквито те лъжливо приписвали на църквата. Storm. III., 2, p. 514.

-----------------------------------------------------------------------------------------

12           ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА.

закон, който навременна оставал в бездействие, могъл да се тури в действие всякога и да напакости на християните, без да говорим вече за постоянната опасност от народни вълнения, а това били жреците, гледачите, художниците, актьорите, гладиаторите и др., чието съществувание зависело от боготворенето на езическите богове или от зрелищата, към които християните се отнасяли с отвращение.

Наследникът на Нерва, Траян, макар и не лишен от сериозни лични пороци, дълго време бил смятан от римляните за идеал на превъзходен господар. Сто години след смъртта му,най-висшето благопожелание, което могло да се изкаже при поздравяването на нов император била молитвата, щото той да бъде по-щастлив от Августа и по-добър от Траяна. При все туй в църковната история  Траян  се явява в не толкова изгодна светлина. В началото на царуването си той издал указ против дружбите или обществата, от страх, че те могли да бъдат насочени против християните, онова братство, което се било разпространило по всички познати тогава страни, както вътре, така и извън империята, било свързан с тесни връзки, поддържало живо общение помежду си и имало много неща, както в мислите, така и в дейността си, които изглеждали тайнствени.

Към това царуване се отнася мъченичеството та Симеон, роднина на Спасителя, брат (или може би двуюродния брат) на Яков Праведни и негов заместник на Иерусалим катедра. Според преданието, някои еретици съобщили на проконсула Аттиака, че той е християнин и потомък на Давида. Престарелият - 120-годишен епископ бил уловен и в продължение на няколко дни търпял разни мъки с мъжество, което учудило зрителите, и най-после бил разпнат на кръст.¹)

-----------------------------------------------------------------------------------------    

     ЦАРУВАНЕТО НА ТРАЯНА И АДРИАНА          13

Любопитен и интересен документ от това време за църковната история е преписката на Плиния млади.²) Плинии бил изпратен като проконсулт в Понт и Витиния, страна с смесено население, което се състояло от азиатци и гърци, с значителен примес от юдеи. Че евангелието рано проникнало в тези страни, това се вижда от обръщението на ап. Петра в неговото първо послание,³) а разпространеността му там в ІІ век се потвърждава и от свидетелството на езичника Лукияна.⁴) Някои обстоятелства заставили Плиния, като управител, да обърне внимание на християнството, което по-рано съвсем не го занимавало. Като предполагат някои,  първият случаи,  който го заставил да обърне внимание върху новата религия, било празнувано Quindecennalia на Траяна, т. е. петнадесет-годишнината от осиновяването му като наследник на императорския престол. Това тържество се придружавало с езически обреди, в които християните не взели участие, понеже смятали това за забранено от тяхната религия. Проконсулът бил поразен от новотата на обстоятелствата, с които му се случило да има работа. Той намерил, че храмовете на националната религия били почти забравени, че лицата, обвинявани като християни, били твърде многобройни, че те били от двата пола, от разни възрасти и от разни съсловия и при това се оказвали не  само в градовете, но и в селата и в колибите. Плиний не знаел положително, как да разбира законите спрямо тях и в това затруднение се обърнал направо към императора за инструкции. В своето запитване той излага и начина, по който той постъпвал с обвиняването, именно: по няколко пъти ги изследвал и тези от тях, които настоявали да се признават за християни, заповядвал да умъртвят, а другите, които

------------------------------------  

¹) Егезип ap, Euseb. III. 32. Според по-голямата част от свидетелствата, това било в 107 г. сл. Р. Хр.

²) Ерр. Х; 97., 98. Някои са отричали оригиналността на тези писма, но без достатъчно доводи. Виж Herzog XVI., 301.

³) Деяния ІV., 9.

⁴) Lucian, Alexander, c. 25.

-----------------------------------------------------------------------------------------

14               ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА

се ползували с предимство, като римски граждани, просто задържали, за да ги препрати в столицата. "Аз не се сменявах, пише той, че каквато и да бъде тяхната вяра, обаче за своеволието и за непоколебимото упорство те трябва да се накажат". Мнозина, обвинявани анонимно, се отървали, като се покланяли на боговете, кадели техните статуи и тази на императора и проклинали Христовото име. Някои пък, които отначало приемали обвинението, по-после  заявявали, че те са оставили християнството преди три или 20 години,1) обаче и от тях управителят не можал  да се добере до нещо,  което могло да хвърли сянка върху вярата, която, според изявленията си, те били изоставили. Те казвали, че имали обичай да се събират  през известни дни от годината и да и да стоят до разсъмване и че непременно пели химни към Христа, Като Бог. Вместо очакваното разяснение на престъпните заговори, безпътните оргии и противоестествените пиршества, Плиний можал да узнае само това, че християните се обвързвали с клетва да се въздържат от кражба, разврат и да не нарушават  обещанията или доверията.2) и че при второ събрание на следния ден всички участвували задружно на простата и невинна трапеза (агапия или трапеза на любовта, която се свързвала с тайнството евхаристия). Той подложил на изтезание две  служкини, но и тази жестокост не била в състояние да изтръгне признание в нещо, което да бъде по-престъпно отколкото извратено и безобразно суеверие. При такива обстоятелства Плиний запитвал императора, какви наказания да употреби за християните и трябва ли да ги наказва само, защото са християни или за престъпления, свързани с християнството; тряб-

---------------------------------------

¹) Дванадесетгодишния период показва, навярно, гонението при Домициана. Съмнителното поведение на тези лица си остава съмнително; дали действително са се отричали или пък са се  ползували от някаква особена  отпустителна грамота и са се отричали от вярата си с цел да избегнат опасността, това не се знае положително.

²) Макар и да изглежда, че тук имаме работа с обикновеното богослужение, то със същата вероятност можем да схващаме това в смисъл на обещанието, което християните са давали при кръщението.

-----------------------------------------------------------------------------------------

       ЦАРУВАНЕТО НА ТРАЯНА И АДРИАНА       15

вали да прави разлика между младите и нежните и по-възмъжалите виновници и да счита ли отказването от християнството за право на помилване. Като завършвал писмото си, той заявявал, че с взетите вече мерки били възвърнати много богомолци за напуснатите неотдавна преди това храмове и се надявал, че умният и умерен начин на действие щял да докара още по-много поврати към държавната религия.

В отговора си Траян одобрява мерките, за които му донесъл Плиний. Той смята за по-добре да повери на управителя широки съдебни пълномощия  за установяване строги и еднакви правила за всички случаи. Християните, казва той, не трябва да се дирят нарочно, но в случай че бъдат открити, те трябва да бъдат наказани. Отричането от Христа трябва да се взема за оправдание на обвиняемия и при това никакви анонимни доноси против тях да не се вземат под внимание.

Политиката, която се установява в тези писма била подложена на саркастическа нападка от Тертулиан. Неговите думи с одобрение били възпроизвеждани от по-послешните писатели, които забравяли, че начинът на Траяновото действие и на неговия министър трябва да бъде преценявано не от гледна точка на истинската религия или строгата и последователна разсъдливост, но от гледна точка на езическото  държавничество. Ние можем да оплакваме безчувствеността, която е подбудила тези бележити личности от древността да потъпкван нашата вяра, като жалко пустоверство, напротив предвид нравствената красота  на онези християнски постъпки, които добре познавали, те трябвало да постъпят към по-дълбоко изследване, което би могло да се завърши с тяхното собствено минаване в лоното на християнството; ние може да не съчувствуваме на простия политически поглед, който, без всякакво разследване на религиозната истина, смятал религията като политическо дело и наказвали отстъпниците от узаконената система, като престъпници против граждан-

-----------------------------------------------------------------------------------------

16             ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА.

ската власт, ние може да съжаляваме за слепотата, която била неспособна да разбере вътрешната и духовна сила на християнството и предполагала, че с помощта на благоразумното съчетание между снизходителността и строгостта в кратко време то би могло съвсем да се унищожи; но ако добросъвестно обсъдим положението, от което трябва да гледат на този въпрос Троян и Плиний, то вместо да се присъединим към жалбите на аполога  против логичната несъстоятелност на тези мерси, ние не ще можем да се въздържим да не изкажем похвала на тази мъдра система, която давала възможност за снизходително отнасяне към съществуването на новата религия, ако само тази последната, със своите настойчиви заявления, не заставяла държавата да приложи в изпълнение законите против нея.

При Траяна се извършило мъченичество на св. Игнатия - едно от бележитите събития в ранната история на църквата, не само по себе си, но и поради интереса, който се свързва с посланията, носещи името на този твърде почитан епископ. Родината на св. Игнатия служи за предмет на догадки, а и историята на неговия младежки живот не е известна. Той се описва като слушател на ап. Иоана и бил повишен в чин епископ, като дошъл в Антиохия, като наследник на Ееводия, около 70-те години. В продължение на почти половин век той управлявал тази църква, която се намирала в столицата на Сирия, града които броял до 200,00 жители. Авторитетът на неговото положение още повече се издигал от неговата мъдрост и благочестие.

Не е известно към кое от Траяновите посещения в Антиохия трябва да отнасяме крайната съдба на Игнатия. В деянията на неговото мъченичество  се разказва, че той "бил доброволно доведен пред императора" -израз, които може да означава че или той  бил доведен като престъпник,  без да показва някакво съпротивление и без да прави опити да се отклони от това, или пък, че сам

-----------------------------------------------------------------------------------------

 ЦАРУВАНЕТО НА ТРАЯНА И АДРИАНА.           17

той пожелал да бъде доведен пред лицето на Траяна, с цел да изложи пред него християнското дело и решен, в случай че неговите думи  биха били безуспешни, да пожертвува себе си за своята вяра и за своя народ. Траян произнесъл присъда, да отведат св. Игнатия в Рим и там да го хвърлят на дивите зверове. Може би императора не се надявал да победи твърдостта на престарелия епископ чрез тежестта на това дълго пътуване и ужасите от смъртта, която го очаквала. Във всеки случай може да предполагаме , че той е смятал да уплаши другите християни, заповядвайки да се отправи незабавно през морета и земи един толкова почитан по живот и толкова знатен по положение човек към място на страшна и унизителна смърт, която служела за наказание на най-доволните престъпници и особено на хора, обвинявани в низко вълшебство, каквото обикновено се преписвало и на християните. Той е мислил, може би, че примерното наказание на един виден водител ще послужи добротворно на масата, която я запази от забранената религия. И наистина, ние намираме, че в това време, когато обречения в жертва епископ се намирал на път за Рим, неговата църква, оставена на Божията грижа, като неин върховен пастир, била оставена на покой.¹)

Св. Игнатий, които с радост посрещнал присъдата си и доброволно се съгласил да приеме оковите, бил предаден на десет войника, които се отнасяли към него твърде грубо. Те го отвели в Селевкия и оттук по море го препратили в Смирна, дето бил приет от епископ Поликарпа, също ученик на св. Иоана, който трябвало да стане също тъй мъченик за евангелието. Когато слухът за осъждането на св. Игнатия и неговото пътуване за Рим достигнало до църквите в Азия, то от разните църкви в Смирна били изпратени депутаций от епископите и другото духовенство, за да му

----------------------------------------

¹) Ignatad. Rom. 9.. ad Polyc. 7.

-----------------------------------------------------------------------------------------

18                           ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА.

изкажат своето християнско съчувствие и да получат oт него може би, някакъв духовен дар. Той връчил на Ефеския, Магнезитския и Тралския епископи писма, отправени към техните църкви и понеже някой членове oт Ефеската църква се отправили за Рим не по-същия път, по който трябвало да върви сам, той се възползувал oт този случай да пише и на своите събратя в столицата. В Троада той бил срещнат oт епископа на Филаделфия и oттук писал на тази църква, а също тъй и на смирняните и на техния епископ Поликарпа.

          Неговите послания към църквите изобщо са изпълнени с тържествено и любвеобилно увещание.високо почитаният автор напомня на своите читатели великите евангелски истини, като при това с особена сила се спира върху истинността на Спасителовата човешка  природа и фактите из Неговия земен живот, като иска да предвари читателите си от декетическите заблуждения, които започнали да проникват в азиатските църкви още докато бил жив ап. Иоан. в посланията му много пъти се изобличава също тъй наклонността към юдейството (или по-скоро към ересите с иудейски характер). Строго се внушава в тях подчиненост на епископската власт. Св. Игнатий заповядва на църквите да не вършат нищо без своите епископи. Той сравнява отношението на епископите към презвитерите с отношението на струните към арфата и увещава християните да се покоряват на епископите като на самия Христа и всемогъщия Отец. Честите повторения на подобни увещания и термини, с които се възхвалява епископската длъжност, били главните поводи да се съмняват по- после в оригиналността на всички тези послания или да предполагат, че те са били силно преработени с цел да подпомагат интересите на йерархията. Трябва обаче да помним, че въпросът тук не е в това, дали е съществувало тогава трагичното свещенство, а просто в това, какво високо значение придавал св. Игнатий на епис- 

-----------------------------------------------------------------------------------------

ЦАРУВАНЕ НА ТРАЯНА И АДРИАНА              19

копското достойнство. Някои историци справедливо бележат, че целта на подлежащите на разглеждане места се състои не в това, да се повдигне йерархията, но просто да убеждават към християнско единство, чиито видим знак е бил епископството.

Посланието към римляните е написано с много по-горещ тон, отколкото  другите. В него св. Игнатий говори за вярата и добрите дела на римската църква. Той изказва искрено желание за мъченически венец и моли римляните , да не би да се опитат по погрешна доброта да противодействуват на неговата съдба. "Аз съм, пише той, Божията пшеница, нека бъда смлян от зъбите на зверовете, за да мога да излезе чист хляб Христов.- По-добре насъсквайте зверовете, щото те да станат моя гроб и нищо да не остане от моето тяло, тъй че ,когато умра , никому да не остава никаква грижа за мене". Той желае, щото левовете да проявяват всичката си ярост над него, и ако, както това се случвало друг път, та изкажат неохота, той сам ще ги раздразня да го нападнат.

Много пъти се е повдигал въпроса, отговарят ли тези изрази на евангелския дух.¹) Знае се,  че ние не можем да се съмняваме в отговора. Желанието на опитния и преклонния светец не трябва да причисляваме към онези неразумни духове, които в по последно време заставяли някои лица да се излагат на преследване и смърт, та църквата намерила за нужно  обуздае този дух, като отказвала мъченическата чест  на тези, които търпели мъки поради своята лична настойчивост. На тези изречения на св. Игнатия трябва да гледаме по-скоро, като повторения на апостол Павловите заявления за "готовността му да бъде принесен в жертва" и за желанието му "да си отиде и да бъде с Христа". За такъв човек, какъвто бил св. Игнатия, такава смърт основателно могла да се смята като знак, че неговите трудове са приети, понеже му представяла

------------------------------------

¹) Gibbon, 1 562.

-----------------------------------------------------------------------------------------

20            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА.

случай да засвидетелствува тържествена евангелската истина и да принесе себе си в жертва за паството си.

От Троада св. Игнатий бил покачен на кораб, който се отправил за Неапол, а после за Македония, отдето по сух път бил докаран в Епидамна. Оттук наново бил покачен на кораб, който, като заобиколил южния край на Италия, го изхвърлил най-после в Порт, близо до Остия. Войниците, които го конвоирали, бързо го повлекли към Рим, страхувайки се да не напуснат игрите, през време на които, според предложението, трябвало да го изложат на арената. Из пътя той бил пресрещнат от някои събратя от града, които той молил много по-настойчиво, отколкото в посланието си, да не предприемат нищо за спиране на неговата  смърт. След задружна с тях молитва за мирът на църквата и за постоянството на любовта между вярващите, той бил отведен в амфитеатъра, дето претърпял мъченическа смърт пред очите на маса народ, който се бил събрал в последния от дните на Sigillaria,- добавъчен празник към сатурналиите.²) Преданието казва, че желанието му се е изпълнило; от тялото му останали само няколко по-големи и по-твърди кости, които били събрани от неговите братя и благоговейно  изпратени в Антиохия, като из пътя били приемани с чест от църквите.

Няколко месеца след мъченическата смърт на св. Игнатия3), Траян бил наследен от Адриана.          аво. 117г.

Новият император-способен, енергичен, внимателен и ловък, ала капризен, склонен към парадокси и роби на безпокойното славолюбие, не бил човекът, който могъл да оцени правилно християнството. Обаче съв-

----------------------------------------

¹) Лампридий пише, че Адриан се канел да постави Христа между другите богове и за тази цел строил храмове без никакви статуи (V; t. Alex. Sev. 43) ала това показание изобщо не смята за грешка. Виж Giesel.

²) Декември 25.

³) Ако е вярна по-късната дата на това събитие, което различно отнасят едни към 107 г. Р. Хр.,  а други към, 110, 112, 115 и 116 г. г.

-----------------------------------------------------------------------------------------

       ЦАРУВАНЕТО НА ТРАЯНА И АДРИАНА        21

сем несправедливо би било да го числим, както това е ставало някога, към гонителите на църквата, понеже липсват основания да предполагаме, че той лично е вземал участие в онези гонения, които станали през първите години от царуването му. Напротив, положението на християните през неговото време се значително подобрило. Рескриптът на Траян към Плиния имал както добри, тъй и лоши  страни. Макар с него  да се премахвали разните анонимни и лъжливи доноси, същевременно пък изповядването на евангелието ясно се определяло като престъпление, което подлежи на наказание по обвинение и християните наскоро се и лишили и от онази защита,  която те още могли да извличат от самата случайност в изпъкването на доносчиците. Върху тях започнали да се нахвърлят не вече отделни обвинители. При обществените празненства народни тълпи, които се събирали в амфитеатрите, започнали да искат наказанието на християните, като такива окаяни хора, чието нечестие уж било причина за наводненията, болестите, гладовете и поразиите. И рядко се е случвало, управителят да е имал смелост да откаже на тяхното искане.

Ходенето на Адриана в Атина (в 125 год.), дето се запознал с Елевзинските мистерии.¹) подбудило у езичниците надежда да задоволят омразата си към християни - Квадрата, станал евангелски или мисионер.²) и Аристида, обърнат в християнството философ, да се отнесат с писмени доказателства до императора в защита на своята религия. Тази защита изглежда да е била приета благосклонно и тя

-------------------------------------

¹) Относно тези гръцки мистерии виж Dolloger, Heigenthum и Zudent 108. И следн. 162. И следн. Всички стари християнски писатели говорят с неодобрение на тях и макар Тациан да е едничкия от апологетите, който  изразително заявява, че и другите христиански писатели са знаели или от собствен опит или от съобщенията на покръстените, в какво наистина са се състояли тези обряди, 118,120.

²) Euseb. IV., 3, b. III., 27. Някои погрешно го оприличават с     

онзи Квадрант, който стана атински епископ.

-----------------------------------------------------------------------------------------

22         ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА.

станала първо от този род творения, дето основателно и успешно се уяснявали  евангелски истини в противовес са басните и пророците на езичеството. Около същото време било направено ходатайство в полза на един магистрат. Серений Граниян, смятайки да напусне проконсулството в Азия, съобщил на Адриана за онези жестокости, които се вършели спрямо християните за хатъра на тълпата. За да спре това, императорът се  обърнал с писма към Менуция Фундана, приемника на Граниана, и към другите управители на провинциите, с които писма заповядал да се дирят християните по желанието на тълпата, но в случай, че бъдат обвинени в някакво престъпление, да бъдат наказани съответно постъпките си, като при това се спазват грижливо всички формалности на закона и виновниците за неоснователни обвинения да бъдат строго наказвани. Тази заповед имала голямо значение за християните, понеже ги запазвала от новата форма на гонение; ала тя била още далеч от прогласяването на пълна веротърпимост, защото не  определяла точно, трябва ли християнството да се сменя само по себе си за престъпление или не, но оставяла разрешението на този въпрос на каприза и разположението на местните власти. Адриановото царуване било твърде  бедствено за юдеите. В последните години от царуването на Траяна се появили юдейските въстания в Египет, Кипър, Месопотамия и др. места. Те били потушени с голяма суровост и повлекли след себе си нови мъчения на целия народ. Тези тегла и особено онова  оскърбление, което Адриан нанесъл на еврейската религия, като посетил римски колонии на мястото на светия град, до толкова раздразнили Палестинските юдей, че те повдигнали ново по-силно въстание под водителството на вожд, който приел име Баркохби²) и се

----------------------------------------

¹) Just. Mart. Apol. L. 68.

²) "Син на звездите" с загиване за числото ХХV. 117.

³) Just. Mart. Apol. L., 4e. Euseb. VI., 6.

-----------------------------------------------------------------------------------------

ЦАРУВАНЕТО НА ТРАЯНА И АДРИАНА              23

признавал от своите последователи за Месия. След продължителна и кръвопролитна война въстанието било потушено. Много от юдеите били осъдени на смърт, други предадени като коне, трети изгонени от земите на своите бащи и изобщо на юдеите било забранено даже да се доближават до Иерусалим, освен през един ден от годината - годишнината  от превземането му от Тита, когато, като отплата, им се позволявало да плачат  над седалището на своето минало величие. Върху развалините на Иерусалим бил издигнат римски град Елия Капитолина, Юпитеров храм осквернявал Елеонската гора, а също тъй били осквернени и местата, осветени с раждането , смъртта и  погребението на Спасителя. До като въстанието имало успех, Палестинските християни  жестоко страдали, за дето отказвали да признаят Баркохба.¹) Мерките, които Адриан взел след потушаването на смута, предизвикали важна промяна в положението на Йерусалимската църква. Желаейки явно да се отделят от  юдеите, болшинството от нейните членове изоставили Моисеевите обичаи, които до тогава поддържали. На първо време те си избрали епископ от  покръстените езичници и започнали  да се съобразяват с реда в езическите църкви. При тези условия там било позволено д живеят в Елия, а онези от събратята , които още явно се държали за юдейското  християнство, се отдалечили в Пел и други места зад Иордана, дето бащите им намерили някога убежище, когато Тит обсадил Иерусалим.

ГЛАВА ІІІ.

Царуването на Антониновци.

138 . - 180. Г. г.

Указите на последните двама императори запазили твърде много християни, ала тяхното положе-

-----------------------------

                ¹⁾ Just - Apol. I., 31.

-----------------------------------------------------------------------------------------

24            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИАНСКАТА ЦЪРКВА.

ние още повече се подобрило през мирното царуване на стария Антонин.                                                  138. - 161. г. г.

Понеже управителите на провинциите изобщо се отказвали да преследват изповядването на евангелието като престъпление само по себе си, враговете на християните прибягнали сега до ново обвинение, и именно в безбожие, - обвинение, което изглежда да е изникнало oт обстоятелството, че християните нямали обикновено външни вещи при богослужението, храмове и жертвеници, образи и жертвоприношения.

Обичаят да се приписват там всички обществени беди и да се иска тяхната кръв, за да се умилостивят боговете, продължавал още да съществува. Управителите на разните градове в Гърция искали наставления относно това, как да действува в такива случаи. В отговор на това Антионин писал и потвърждавал указа на Адриана, че християните не трябва да се наказват, щом като не са извършили престъпления против държавата.

Другият документ,³) в който се казва, че уж императорът заповядал на азиатските управители да наказват със смърт всекиго, който оскърби някой християнин поради религията му, сега се признава изобщо за лъжлив.⁴)

В защита на преследваната община излязъл Юстин, наричан обикновено мъченик, с една аналогия, отправена към императора, сина му, сената и римския народ.⁵) Юстин бил родом oт Неаполитанската Флавия, град с гръцко население и език, построен на мястото на стария Сихем в

------------------------------------ 

¹) Euseb. IV. 6; V. 12.

²) Euseb. IV; 26.

³) Euseb. IV; 13.

⁴) Giesel I; 174.

⁵) Болшинството oт писателите сочат г. г. 138 - 140, а някои отнасят тази апология даже към по-късно време, като 150 или 151 г.

Главното възражение против твърде раната дата се състои в споменаването на еретиката Маркиона (ХХVІ.) макар това възражение да се опровергава от предположението, че, когато Юстин е писал своята "Апология", Маркион вече бил известен на Изтока, макар и още да не бил посетил Рим.

-----------------------------------------------------------------------------------------

         ЦАРУВАНЕТО НА АНТОНИНОВЦИ                25

Самария.¹) В своя ,,Разговор с евреина Трифон", той сам разказва за хода на своите религиозни убеждения. Подбутнат oт желанието да намери някаква по-твърда основа на вярата, отколкото каквото и да било умозрително настроение на духа, той прекарал последователно всички най разпространени форми на гръцката философия. Той се разочаровал последователно в тях било поради несъстоятелността на учението, било поради характера на учителя. След като приел да изповядва платонизма, един път, дълбоко замислен, той се разхождал по брега на морето когато изведнъж срещнал старец с приятна и почетна външност, който му казал, че неговите учения са безплодни и не полезни, като при това го насочил към пророците и Новия Завет и го увещавал да се моли, ,,за да му се oтворят вратата на светлината".²) Убежденията, които изникнали в душата на Юстина oт посочените по такъв начин книги, били закрепени чрез наблюдение на онази твърдост, с която християните пренасяли гоненията и смъртта заради  святата вяра, гледка, която даже и по-рано го убедила, че разпръснатите обвинения против тяхната нравственост са неоснователни.³)

С пълна вяра, каквато той никога не бил чувствувал нито към една oт системите, които изучавал и приемал, той приел християнството и посветил своя живот за неговата защита и разпространение. Той пътувал из Египет, Азия и други места, продължавайки да носи философски плащ, който му придавал външен авторитет и му бил полезен, понеже привличал слушатели за неговите проповеди,⁴) но обикновено стоял в Рим, дето основал християнско-философска школа. ⁵) Първата

-----------------------------------                                                                    ¹) Арол 1. 1.

                ²) Dial. c. Tryph; 2. 7. Мястото на тази сцена някои смятат Ефес, а други Кесария.

                ³) Apol. II. 13.

                ⁴) Dial. c. Tryph. I.

                ⁵) Предполагат изобщо, че Юстин не е приемал свещенически християнски чин. Телемон обаче (ІІ, 350) е наклонен да мисли, че той е бил свещеник, тъй като при описание на християнските обреди, той упо- 

^{------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------}

26        ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА             

апология на Юстина съдържа смел протест против незаконното преследване на християните за тяхната религия, когато на всички други класи е позволено да вярват и се молят според съвестта си. В нея и в другите си съчинения, с които защищава евангелското дело oт неговите разни противници,-езичници, евреи, еретици-той отхвърля обикновените клевети за християните, обвиняването им в безбожие и безнравственост, в политическо недоволство и смутове. Той се опира върху пророчествата и чудесата, върху чистотата на новозаветната нравственост, върху живота на своите събратя, на тяхната обич даже и към своите врагове, на тяхната незлобивост, на твърдостта им във вярата и на търпеливостта в страданията си за нея. Никой, пише той, никога не е вярвал на Сократа тъй, че да умира за неговата философия; ала цели маси, даже и oт нишите класи, мъжествено са се подлагали на смъртна опасност за Христовото дело.²) Той се спира върху главните точки на християнското учение и обстойно разглежда учението за възкресението на тялото,-учение, което било особено трудно за разбиране oт езичниците ³), защищава характера и чудесата на Спасителя, опровергава доводите, извличани oт скорошността на Неговата религия и oт ниското положение на Неговите подражатели, което положение е било смятано oт враговете на християните ка-

---------------------------                                                                

требява първото лице на мн. ч. (Apol. I. 61). Но Юстин, разбира се е могъл да говори в първо лице мн. ч. и за действия, вършени oт общината, в която той се числил, без да дава да се разбере oт това, че той сам е бил свещенодействуващо лице или че всеки член oт общината имал еднакво право да свещенодействува.

                ¹)Доказателства oт чудесата обаче малко се употребявали oт старите християнски писатели, тъй като вярата в чудесните явления била толкова обикновена между езичниците, че доказателствата въз основа на чудо имали малко значение за установяване божествения произход на новото учение, ако само не са били установени някои критерии, по които един род чудеса да могат да се отличават oт други. В това се състои истинското обяснение на това ,,небрежно отнасяне на езическия и философския свят, oт което Гибон искал да направи извод, че новозаветните чудеса са недействителни (І. 525). Юстин се мъчил да установи тази отлика.

                ²)Apol. II. 10.

                ³) Oт неговия специален трактат ,,За възкресението " са останали откъслеци.

-----------------------------------------------------------------------------------------       

                    ЦАРУВАНЕТО НА АНТОНИНОВЦИ            27

то опровержение на техните претенции за благоволението на Всевишния и посочва на успехите, достигнати вече oт евангелието, макар и да не се ползувало то с никакви земни изгоди. Но той не се, ограничава само с защитата на своето вероучение, а се нахвърля и върху разврата и грозотата на езичеството не само в неговата народна и поетическа форма, но и в най-изтънчените тълкувания на философите; излага мръсните отвратителности  на езическата нравственост и казва на своите противници, че престъпленията, клеветнически преписвани на християните, с голяма правда биха могли да се препишат на самите тях.¹)

          Юстин често се спира на онези аналогии, които биха могли да се прокарат между учението на Платона и св. Писание.²) Мъдростта на гърците той изкарва oт евреите посредством Египет, а нейната извратеност преписва  на демоните, които, според него, се мъчели да създават предубеждение против християнското учение. Той признавал, че добрите мъже на древността, като Сократ и Хераклит, били ръководени отчасти oт светлината на божествения Логос, но понеже гледали да живеят в този свят, демоните възбудили гонения и против тях. Поради туй Юстин убеждава своите езически    читатели да приемат тази мъдрост, създатели на тяхната религия, но която сега била открита на всички хора. Опитвайки се да поясни езическата философия и да я представи като подготовка към християнството., Юстин никак не допускал, че тя е допълнение на евангелието и нея смесвал с него.³)

          Макар и да би било погрешно да предполагаме, че апологиите на старите писатели са били само

--------------------------

                ¹) Apol. I, 27-29. Apol  II, 12.

                ²) Apol. I, 20, 59, 60. Apol. II, 13.

                ³)Други способ на ползуване oт езическите авторитети се състоял в отхвърлянето на Сивилините пророчества, към които някои християни до толкова се били пристрастили, че Целс ги нарекъл сивилисти (Orig. contr. Cels. V, 61).

-----------------------------------------------------------------------------------------

28        ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА           

лични  упражнения, съставени без всякаква умисъл да бъдат представени на императорите, към които са отправени, липсват обаче положителни данни, oт които би могло да се види, какво действие е оказала върху Антонина първата апология на Юстина и дали е могла да го накара да вземе каквито и да било мерки в полза на християните.Всъщност римският политически поглед върху религията не могъл да се разколебае oт доказателства. Едничко нещо, за което се грижила римската власт, било да се признаят съществуващите обреди и това, макар и без вътрешно убеждение, се смятало като дълг към държавата. Поради това отказа на християните да се подчинят на това правило било за римските управници неразбрано упорство, което държавните хора, както и Плиний, могли да вземат като престъпно непокорство. След старият Антонин наследил престола в 161 год. осиновеният oт него - Марк Аврелий .¹) При този император, с изключение на Нерона, ако е възможно даже да се направи и това изключение, понеже Нероновото гонение се ограничавало навярно само с Рим. Вместо постепенно приближаване към веротърпимостта което постоянно се извършвало след смъртта на Домициан, сега изведнъж станал обрат. Враждата против християните сега била повече особеност на тълпата, ала живо участие в гоненията започнали да вземат самоволно и местните управители и съдии. На първо място, макар и да било в сила правилото на Траяна, започнали да издирят християните и, вместо да отстраняват доносите, те

--------------------------------------

                ¹⁾ Тези книги според Бек и Люке (Comment ü Joh. IV., 116, 120) дължат своя произход на Александрийските евреи oт макавейския век, които се ползували oт езическите съчинения. Християните твърде рано започнали да ги попълват и да разпространяват други пророчества с имената на езическите мъдреци като Хистаспа и Хермеса Трисмигиста.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                 ЦАРУВАНЕТО НА АНТОНИНОВЦИ                29

започнали да ги насърчават. За да принудят Христовите последователи да се отрекат oт вярата си, те започнали да прибягват към измъчване, а за да изчепкат признание, не само че нарушавали стария закон, който забранявал да се допускат роби, като свидетели против своите господари, но си служели даже с изтезания, за да изнудят показания oт упоритите роби.

Като обясняват противоречието между общия характер на Марк Аврелия  и неговата политика спрямо църквата, някои посочват на това, че като бил силно предаден на философските учения, той не могъл да надзирава достатъчно своите чиновници, чрез които се извършвало управлението на държавата и че участието му в гоненията през неговото време се ограничава само с това, че с небрежността си допускал да се вършат такива. Това обаче предложение е несъгласно с фактите, защото макар и да не съществувал в това време никакъв особен закон против християните, няма съмнение, че гонителските мерки били одобрени с нови и сурови укази, които били излезли oт ръката на самия император, а пък не ни липсват и материали за по-правилното разрешение на това привидно противоречие. Царуването на Марк Аврелия било време на големи обществени беди и нещастия. Страшна болест опустошавала страните oт Етиопия до Галия; Тибер причинил наводнение, като разрушил между другите здания и обществената житница, та настанал голям глад в столицата; империята биела изтощавана oт продължителни войни на източната и западната граница и бунт oт страна на най-видния пълководец в Сирия. Всички тези бедствия били преписвани на гнева на боговете, които уж били раздразнени oт християните. В народната представа продължавали да се коренят, без оглед на честите опровержения, старите измислици за безбожието и мръсните обичаи на християните и oт издишванията  се вижда, че най-жестоките гонения, че най-жестоките гонения, по време, съвпадат с големите беди през

-----------------------------------------------------------------------------------------

30           ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА

неговото царуване. Езичниците, както oт висшите, така и oт нисшите класи, били доведени до убеждение, че тези наказания oт страна на небето изискват съживяване на тяхната западаща религия и поради това те започнали да подновяват нейните забравени тържества, пренасяли извънредно скъпи жертви и грижливо се мъчели да отстранят всичко,  което могло да се сметне за оскърбително за боговете. Императора като искрено религиозен езичник, напълно споделял това общо настроение, та и неговите лични убеждения били такива, че не могли да го разположат към християните, за които, види се, е съдил само по изложенията на враговете им -философите. Тази философска система, на която той сам бил предаден, именно стоическата, по своя дух била напълно противоположна на евангелието. Тя би могла да се нарече аристократична - система за малцина oт висшия клас, поради което естествено, давала повод на своите последователи да се отнасят с презрение, което било предназначено за всички обществени класове и за всякакъв род умове. Твърдостта на стоика, според тази система, била резултат oт правилно размишление. Сам императорът в своите "Размишления", като обяснява истинското философско спокойствие, заявява, че то не трябва да прилича на поведението на християните през време на смъртта, което той смята за унесено и театрално. При все туй  поведението на мъчениците било заразително и християнството се разпространявало по цялата империя и даже извън пределите и. Нейните защитници започнали вече да се гордеят с чудесния успех на учението си и нейната полза, могли да внушат на недружелюбния държавен човек страх  oт опасни случайности и движения. Ако при това благоденствие на народа зависело oт самите богове, то тържеството над езичеството, което християните очаквали, oт тази гледна точка по необходимост трябвало да повлече след себе

-----------------------------------------------------------------------------------------

        ЦАРУВАНЕТО НА АНТОНИНОВЦИ.                31

си разрушението на империята. "Царството не е oт този свят" била мисълта, която езичниците не могли да разберат и техният страх не оставал не потвърден и oт изразите на мнозина християни, та поради това не само Апокалипсисът се тълкувал в смисъл на пророчеството за нападане на езическия Рим, но и мнимите пророчества, като напр. Сивилинските стихове говорели за това открито и с възторжени тонове.¹)

Има известие, че в по-късните години oт царуването си Марк Аврелий изменил своята политика спрямо християните и то поради чудесното избавление, което му се случило през време на един oт неговите походи            174 г.

против квадите. Войската му била заградена oт тези варвари и то тъкмо когато войниците били изтощени oт рани, съвсем сломени и горени oт лъчите на знойното слънце. В тази крайност (според преданието) изключил напред един легион съставен oт християни и коленопоклонно започнал да се моли. Поради това небето за миг се покрило с облаци и паднал обилен дъжд, та освежили римляните, които снели шлемовете си  и ги напълнили с вода. Когато по такъв начин те били oт части разоръжени и се грижели да задоволят своята жажда, били нападнати oт неприятели, но понесла се силна буря със светкавици и град, която ударила направо срещу варварите, и дала възможност на императорската войска без труд да удържи победа. Преданието добавя, че било признато тук застъпничеството на християнския Бог, та императорът дал име fulominatrix (гръмоносен) на легион, чиито молитви били толкова успешни и издал указ в полза на християнската религия.

Този разказ обаче е доста съмнителен. За неговото опровержение сочат на това, че макар из-

---------------------------------------

¹) Освен това християнските писатели не всякога спазвали потребния тон на почтеност към императора. Тъй Татиян казвал за него, че той ще даде голяма заплата на философите, за да не носят своите дълги бради даром. Orate adv.  Graecos. с. ХІХ. (в бенедиктинското издание на Юстина.)

-----------------------------------------------------------------------------------------

32             ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА

бавлението да се потвърждава както oт християнските писатели така и oт езическите, oт монетите и образа на Антониевата колона в Рим, езичниците го приписвали на Юпитера и Меркурия и даже казвали, че уж било достигнато чрез изкуството на някой египетски вълшебник или чрез молитвите на императора ¹); че самата мисъл за съществуването на легиона, който се състоял изключително oт християни е нелепо; че името fulminatrix е съществувало и по-рано във времето на Августа и че злите гонения през това царуване са станали след излизането на този предполагаем указ за веротърпимостта. Но макар и чудото, което се свързва с гръмоносния легион, днес да е изоставено, самият разказ обаче може да има действителна основа. Във всеки случаи няма съмнение, че избавление на римските войски във войната са квадите наистина е станало и ние можем основателно да предполагаме, че в императорската войска е имало войници християни, че в бедата те са се молели Богу и са преписвали по-после своето избавление на Божието милосърдие. По такъв начин ние можем по-нататък да предполагаме, че някои християни незапознати с военните старини са свързали това събитие с името на гръмоносния легион, а останалите факти oт този род лесно могли да се присъединят към разказа, когато се е предавал по-после oò уста в уста.

Между лицата, които претърпели мъченическа смърт при Марк Аврелия най-бележити били Юстин и Поликарп. Още в първите години   oт Аврелиевото царуване мъченическата смърт на някои християни в Рим накарала  Юстина да състави втора апология, в която предсказвал, че и сам той наскоро ще стане жертва на своите врагове и особено на някого си Кресцента, циник, които, според

-----------------------------------

 ¹) Euseb. V. 5.

 ²) Dion-Cass. LNNI. 305. Хановерското издание 1606 год. Jul Capitolim Vit. M. Aurel. C. XXIV. Claudian de sexto Consul, Honorii, 338 и следв.       

         ³) Херине също се мъчи да го поддържа (Іл 130).

-----------------------------------------------------------------------------------------

     ЦАРУВАНЕТО НА АНТОНИНОВЦИ                  33

както Юстин го описва, бил най-злия член на своята отвратителна секта. Предчувствието наскоро се оправдало. Юстин бил хванат и след като се държал твърдо и с достойнство при разследването, бил осъден на смърт и обезглавен в Рим. По такъв начин той спечелил онази славна титла, с която обикновено се придружава името му.

След мъченичеството на Юстина вървяло мъченичеството на св. Поликарпа, човек, чиято връзка с апостолския век го окриляла с особена почит като бил жив. Той бил ученик на ап. Иоан, който, според преданието, го ръкоположил за епископ на Смирненската катедра ¹). По всяка вероятност, Поликарп именно ще да е онзи ангел на тази църква, към когото се прави обръщение в Апокалипсиса (ІІ. 8-11(. Той имал сношение и с мъченика Игнатия, към края на Пиевото царуване Поликарп посетил Рим (около 158 г.) и ако не изключително, то отчасти с цел да разреши въпроса, който изникнал по това време за празнуване на пасхата. В азиатските църкви имало обичай да правят пасхата вчера на четиринадесетия ден oт първия еврейски месец, в същия ден, в който евреите ядели своята пасха, а три дни след това, безразлично да ли е неделя или не, те извършвали празника Възкресение. Другите църкви, наопаки, смятали за незаконно да нарушават поста в светата неделя, или пък да празнуват Възкресението в друг ден, освен първия. Поради това тяхната пасха всякога се падала на възкресения ден и пасхалната им вечеря се започвала в предвечерието на този ден. Азиатските църкви водели своя обичай oт ап. Иоана и Филипа, а другите - oт ап. Петра и Павла.

Поликарп бил приет в Рим oт епископ Аникета с почести, каквито заслужавал поради своя личен характер, своята близка връзка с апо-

-----------------------------------------

          ¹)Iren. III., 4.

-----------------------------------------------------------------------------------------

34            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

столите, преклонната си възраст е своето дълго стоене в епископския чин, тъй като Аникет бил вече седмия Римски епископ oт времето, когато неговият гост бил поставен на Смирненската катедра. Обсъждането на пасхалния въпрос ставало между тях с умерен тон и те се съгласили, че в  такъв случай може да бъде допуснато различие в обреда. В знак на другарство и уважение Аникет позволил на смирненския епископ да извърши евхаристия в негово присъствие. Докато стоял в Рим, Поликарп сполучил да върне в правия път много лица, които били обърнати в еретици oт Валентина, Маркиона и Марцелина, изповедници на гностицизма. Според преданието, той даже имал лична среща с Маркиона и когато този ересоосновател (навярно, опирайки се някое по-първо познанство в Азия) му поискал знак за познанство, то св. Поликарп му отговорил; "Аз те зная за първороден сатана".¹)

За мъченичеството на св. Поликарпа се разправя в посланието, съставено oт името на неговата църква. Започнало се свирепо гонение в Азия и мнозина християни претърпели мъчения с чудна твърдост. В това време се явил човек, който отначало бил готов сам да се подложи на мъка, ала по-после се съгласил да принесе жертва на езическите богове и писателите на посланието се възползували oт този случай да изкажат неудоволствието си oт обичая да се отива доброволно на мъчение. Като гледал твърдостта, която мъчениците проявявали, тълпата се разярила и се раздал крясък: "Долу безбожниците! Да се докара тук Поликарп!" В случая постъпките на високо-почитания епископ, когото по такъв начин искали като жертва, отговаряли на християнското благоразумие и искреност и били достойни за неговия характер. Убеден oт своите другари да бяга, той се отдалечил в един съседен град, oт дето по-после преминал в

------------------------------------

¹) Iren. IV. III. 4.

-----------------------------------------------------------------------------------------

    ЦАРУВАНЕТО НА АНТОНИНОВЦИ                     35

друг - и когато бил намерен и във второто си скривалище, спокойно казал; " Да бъде волята Божия!" Св. Поликарп заповядал да поднесат храна на войниците, които го уловили, и прекарал времето, което му оставало преди да бъде отведен в столицата, в гореща молитва. Когато излязъл на арената, според преданието, чул глас oт небето: "Бъди мъжествен, Поликарпе, и покажи се мъж!" Този глас чули и мнозина oт неговите събратя. При неговото появяване зрителите изпаднали в необикновено възбуждение, което се изразило в силни крясъци. Проконсулът го убеждавал да откупи свободата си, като се отрече oт своята вяра, ала той му отговорил: "86²) години аз съм слугувал на Христа и нищо лошо Той не ми е направил; как мога сега да похуля своя Цар и Спасител?" Проконсулът не можал да разколебае неговата решителност, нито като подновявал увещанията си, нито като го заплашвал с дивите зверове и огън. Народът му искал смъртта и той бил осъден на изгаряне, - присъда, за която, според преданието, още по-рано му било предсказано чрез видението на огнен стълб. Незабавно били събрани потребното количество дърва и разказвача на тази случка бележи, че евреите, "по обичая си", се оказали особено ревностни в това дело. Според неговата лична молба, да не го връзват с обикновени железни синджири, тъй като той бил убеден, че Бог ще му даде сила спокойно да претърпи огъня, Паликарп бил привързан с върви за кола и в това положение изказал своята благодарност за даруването му предимство да прослави Бога със смъртта си. Костерът бил запален, но пламъкът, допирайки се до него, "се разстилал наоколо му, като платната на кораб, напънати oт вятъра," та тялото му изглеждало в средата не като горящо тяло, но "като хляб, който се пече или като злато и сребро, което се топи в пещ," а въздухът се напълнил

------------------------------------ 

¹) Някои разбират под тази цифра годините на неговия живот, а други-периодът oт времето, когато той се покръстил.

-----------------------------------------------------------------------------------------

36              ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

с приятна миризма, като oт миризливи корени и треви.¹) Понеже изглеждало, че огънят се отказвал да изпълни своето назначение, то един oт палачите ударил мъченика с нож и изтекла толкова кръв, че загасила пламъка. Тогава езичниците и евреите изгорели тялото oт страх, както те казвали, да не би християните да започнат да боготворят Поликарп вместо "Разпнатия", страх чрез който те, както забелязва смирненската църква, издали своето пълно невежество по отношение на християнското учение. Поради това събратята били принудени да се задоволят само с събраните няколко кости на мъченика, които и предали на почетно погребение. Както и по-рано смъртта на св. Игнатия, тъй и сега смъртта на св. Поликарпа донесла известен покой за паството му.

По-късно в царуването на Марка Аврелия се появило силно гонение на юг oт Галилея.2) Лионско-Венската църква била oт източен и сравнително неотдавнашен произход. Тя се намирала още под закрилата на Потина, началника но онази мисия, която разпространявала евангелието по тези места,. В 177 год., когато империята се намирала в тревога поради нови страхове oт война с германците, християните oт тези градове станали предмет на народната злоба. Те били оскърбявани и нападани по улиците, езичниците нахълтвали по домовете им и ги ограбвали. Готовността на властта да подхранва  народното настроение се оказала в случая съвсем противна на по-прежните обичаи. Издадени били заповеди да се издирват християните и някои езически роби чрез изтезания били принудени да обвинят своите господари, че вършат Едипови и Тиестови мръсотии, и заловените по такъв начин жер-

-------------------------------------

¹) Някои обясняват това с предложението, че набързо събраният костер се състоял отчасти oт ароматични дървета. Но много по-добре е да оставим без обяснение онези части oт разказа, на които се предава чудесен характер.

²)   За извор на тези сведения служи посланието на Лионската и Виенската църква, запазено oт Евсевия в петата му книга (макар и в непълен вид).

-----------------------------------------------------------------------------------------

            ЦАРУВАНЕТО НА АНТОНИНОВЦИ.               37

тви били подлагани на всякакви мъки, а след това затворени в тъмница, дето разваленият въздух и разните лишения се оказали за мнозина съдбоносни.

Епископът, човек 90-годишен, безсилен, доведен при управителя, който го запитал: "Кой е Бога на съда и след като търпял всевъзможни побои, ритници и удари oт тълпата, почти мъртъв бил отведен в тъмницата, дето и умрял след два дни. В начин на умъртвяване се правела разлика за лицата oт разните съсловия; роби били разпъвани, жители от провинциите били хвърляни на зверовете, а пък онези, които имали право на римско гражданство и които не се отричали oт вярата си, императорът заповядвал да бъдат обезглавени. Без да се гледа обаче на това, един азиатец, по име Атол, макар и римски гражданин бил подложен на мъки и хвърлен на зверовете. Той бил поставен на зачервен железен стол и когато започнала да се разнася миризмата oт неговото горящо тяло, той спокойно забелязал, че гонителите му  именно са людоеди, а не християни.

Поведението на страдалците се отличавало изобщо със спокойствие и приличие. Със своите молитви и доводи те сполучили да убедят и онези oт своите събратя, които отначало отстъпвали пред страха и се отказвали да изповядват своя Господ и да се жертвуват за него. Една робиня на име Бландина най-вече се отличила oт всички други мъченици в своята издръжливост на разни мъки. Нейната госпожа християнка се страхувала, да не би твърдостта на робинята да се разколебае във време на изтезанието, но характера на Бландина зависел не oт самата нея, а oт вярата, която тя изповядвала. Нейното търпение уморило жестоката изобретателност на мъчителите и сред своите най-големи мъки тя намирала облекчение в повтарянето на думите:"Аз

-----------------------------------------------------------------------------------------   

38          ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

съм християнка и никакво зло не съм ви сторила."

Злобата на езичниците не се премахвала със смъртта на техните жертви. Те хвърляли телата им на кучетата, а останалите не изядени части изгаряли, а пепелта разхвърляли из р. Рона с цел да се надсмиват над християнското учение за възкресението.

В царуването на Марк Аврелия се започнало и полемичното противодействие срещу християнството oт страна на езичеството. Неговият водител Целс, човек виден, но с малко ум, който бил, както предполагат, епикуреец, макар и в своите нападки да се изкарвал платоник, укорявал християнството за неговия "варварски произход" и казвал, че то било заето то египтяните, oт Платона и oт други езически източници.¹) Той нападал на библейския разказ ту като гледал да докаже несъвместимостта на Ветия Завет и Новия, ту като изкарвал евреите като изразителни за неговите възражения против евангелието.

Низкият произход на Спасителя, бедността на Неговите ученици, низкото положение, простотата и доверчивостта на християните oт това време давали на Целса обилен материал за осмиване, което понякога било съвсем неприлично.²) Библейските чудеса той приписвал на магии и обвинявал християните в чудеса oт подобен род. Той хулил безогледно, както учението, така и нравствеността на евангелието и не се срамувал даже да клевети неговите последователи в това, че пренебрегнали, своите задължения към обществения живот, като ги изкарвал даже и опасни за императорското правителство. Колкото и нищожно да било това произведение на Целса, в продължение обаче на цяло столетие то продължавало да се смята за едно oт главните съчинения против християнството и най-после се удостоило с пълно и грижливо опровержение oт страна на Оригена. В същото

------------------------------------

¹) Oring. Contr. Cels. I, L. 22; VI., 7 и пр.

²) Напр. І. 7, 27, 32, 39, ІІ, 47. И пр.

-----------------------------------------------------------------------------------------

       ЦАРУВАНЕТО НА АНТОНИНОВЦИ.                39

това време не липсвали и на евангелието способни и достойни защитници, които крепели евангелското дело както с апологии, така и с всякакъв род трактати. Между апологетите известни са Мелитон, епископ Антиохийски, Антинагор, атински философ, който, според преданието, приел християнството, като чел св. Писание с цел да опровергае Христовото учение, Клавдий Аполинарий, епископ ераполски, Милтиад и Татиан, по произход асириец, бивш ученик на мъченик Юстина. По после Татиан добил твърде печална известност, като основател на енкратитската секта. Няма нужда да излагаме тук подробно неговото учение и учението на съвременника му Вандесана Едески (химните на когото проникнали даже и в общините на православните) а достатъчно е да кажем само, че те спадали към общото семейство на гностицизма. Пак в царуването на Марка Аврелия изникнала и секта с съвсем друг характер, именно сектата на Монтала, ала много по-удобно ще бъде да говорим за нея по-после, а сега ще разгледаме онези ереси, които вече безпокоили църквата по това време.

Глава ІV.

Първите еретици.

Егезип и Климент Александрийски били осмивани oт страна на най-великия английски историк за изказаното oт тях положение, че църквата до царуването на Траяна или царуването на Адриана не била осквернявана oт разколи или ереси; ние можем с твърде голяма основателност да отбележим, казва Гибон, че в продължение на този първи период учението на Месия се е ползувало с много по-голяма свобода, както във вярата, тъй и в живота, отколкото през другите следващи векове."¹) В същност обаче, посочените църковни учители съвсем не искат да кажат това, което се предпола-

-----------------------------------

          ¹) Gibbon, I. 465.

-----------------------------------------------------------------------------------------

40                 ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

га тук; техните думи се отнасят не за първите признаци на заблужденията, но за образованието на общините, които, приемайки християнското име, в същото време имали свое учение, отлично от учението на църквата. И тази бележка не означава нищо друго, освен това, че мерките на църквата за предпазване на нейните членове oт лъжливите учения започнали да се прилагат само тогава, когато развитието на злото ги направило необходими. Даже в Новия Завет има места, oт които се вижда, че са съществували лъжливи учения и през живота  на апостолите, и че те се грижели да им противодействат. Между лицата, порицавани там по име, някои се обвиняват само в туй, че се заблудили в живота, а други се осъждат и за мнения. За Именея напр. се казва, че ,,претърпял корабокрушение във вярата, " че отстъпил от истината, като казвал, че възкресението на мъртвите вече се свършило, а в същото това нещо били обвинявани и Александър и Филип.¹) В посланията на ап. Павла освен тези места, които имат явно полемичен характер, има и много такива, в които се забелязва същия оня тон на езика, който срещаме у първите ереси. Това можем да забележим още и в посланията на другите апостоли. Творенията на ап. Иоана са пълни, както с бележки за заблужденията, които са преобладавали по това време, така и с изрази, от които личи същината на тези заблуждения. А и много по-рано, преди да се яви каквато и да било християнска книжнина, ние се срещаме с човек, който всякога и от всички се смята за родоначалник на ересите, именно с влъхвата Симон oт Самария. ²)

          Когато четем старите еретици, ние трябва да помним, че данните за тях идат oт техните врагове, а личният опит може да ни покаже, че неразбирането или неправилното представяне на противника е възможно даже и там, дето няма никаква умисъл за това. Ние не трябва да вярваме тъй

------------------------     

¹)І. Тимотея І. 19., 20.

²)Деян. VІІІ.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                        ПЬРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                           41 

лесно на злото¹) и не трябва да смесваме мислите на ересооснователите с мислите на последователите им, а особено трябва да се пазим от твърде прибързаното предположение, че основателите на сектите са хора без принципи и развратници, защото в такъв случай не само, че ще бъдем несправедливи към действителността, но ще се лишим може би и oт един важен урок. Плодовете, от които можем да узнаем ,,лъжливите пророци"²) трябва да дирим не в тяхното лично държане (което може и да не отговаря в положителна или отрицателна смисъл на учението им), но в резултатите, които се явяват като последица, от техните начала, в техните развити учения и правила и най-после в ученията на учениците им. Но ако трябва предпазливо да четем показанията, както на старите писатели, тъй и на ония, които неволно са ги последвали при разсъжденията си за подобни предмети, то не по-малко трябва да се пазим и oт теориите и положенията на ония най-нови изследвачи, които са готови да съчувствуват на всеки прочут еретик, представяйки го като човек, който с гения и благочестието си се издигнал на времето си над църквата, а, за да сторят това, попълват задачите на системата му с ред предположения, изглаждат с обяснения грозотите й и съгласуват нейните противоречия.

          Оня писател, който се мъчи да проникне в душата на ересооснователя и да проследи вървежа на идеите му, ще ни помогне да разберем много по-лесно предмета, отколкото човекът, който пристъпва към делото с пред поставена мисъл, че лъжеучителите са имали за цел да богохулствуват и да погубват душите на последователите си. И, ако тъй гледаме на въпроса, ние неволно ще се запитаме, нима тези толкова чудовищни мисли, като приписваните на

--------------------------

¹)Евагрий (oт когото едва бихме могли да очакваме подобни бележки ), посочвайки разликата между езическите и християнските възгледи защитава еретиците oт обвинението в умислено нечестие: ,,Всеки, казва той,- смятал че oт всички преди него само той мисли най-правилно (І.,11.).

                ²) Матея, VІІ.; 15 и 16.

------------ ----------------------------------------------------------------------------

42            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЬРКВА.

еретиците, са могли да намерят някога последователи?Още по-малко пък трябва да предполагаме, че всичко това е невъзможно само за туй, защото тяхната идея изглежда чудовищна. Ние трябва да помним, че и най-остроумното предположение може да бъде погрешно и, ако ли доводите на известна система за вярата или нравствеността са отвратителни, за такава система ние не можем да говорим с възторг или снизходителност заради някаква поетическа красота или философска дълбочина, каквито наглед могат да се примесят към нейните заблуждения.

          Повечето oт първите еретически системи се отнасяли към тъй наричания ,,гностицизъм", който претендирал да стои по-горе oт обикновеното знание.¹) Не се знае, дали ап. Павел е имал в предвид този именно смисъл на думите в своето ,,предпазване oт лъже именното знание", ²)ала макар, че е по-вероятно такава употреба на този термин да се е появила по-късно, самото учение, не ще съмнение, е съществувало още по времето на апостолите. Със своите учения по-голямата част oт гностиците били толкова далеч oт християнката вяра, че по-скоро могли да бъдат смятани като хора съвсем чужди за евангелието, отколкото като еретици. Обаче името еретик на първо  време се давало изобщо на всекиго, който по какъвто и да било начин вмъквал в системата си името на Христа и, според бележката на един изследвач, излиза, че ако Мохамед се бил появил във втория век след Христа, Юстин Мъченик или Ириней биха говорили за него, като за еретик. Като разглеждаме всички тия странни мнения ние можем да се чудим, как някога са могли да

-------------------------

          ¹)Това име обаче не се присвоявало oт самите секти, но тъй ги наричали другите. Карпократианите, най-лошата и най-безнравствената секта oт този род или отделна част oт тях,според думите на Иринея, били едничките гностици, които сами се казвали тъй (1, ХХV. б), когато пък автора на ,,Философумена" казва, че тъй  се наричали офитите (V, 9).

          ²) І.Тимот. VІ, 20, дето думата ajntidevsei" (противоречие)отнасят към гностическото учение за противоположността между царството на светлината и царството на тъмата.                                            

-----------------------------------------------------------------------------------------

                           ПЬРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                                  43

бъдат усвоявани oт когото и да било oт ония, на които е била известна християнската вяра, ала по-дълбоко взиране във фактите намалява нашето учудване. Всъщност ние не трябва да смятаме гностицизма за извратеност на християнството; той е система oò съвсем друг произход, в която са вмъкнати някои християнски елементи.

          В религиозните и философски системи, които съществували по времето, когато се появило евангелието, настъпило бележито смесване. Евреите, докато били във вавилонския плен, се запознали с персийското и холдайско учения. Мнозина oт тях останали след това на Изток и между техните потомци и събратята им в светата земя се поддържали постоянни отношения. Поради това вярата на младото еврейско поколение силно се украсила с източни черти, особено за ангелите и духовните същества. Платонизмът, който бил най-разпространената форма на гръцката философия, още oт началото си съдържал елементи oт източен произход, а и взаимните сношения на евреите повлекли по-после към широко усвояване на друго земните нововъведения. Големият град  Александрия, който по-после станал люлка на гностицизма, бил център на философските мирогледи. В Александрийските школи се преподавало египетско, гръцко, палестинско, а косвено и персийско и халдейско учения, които на реда си били под влиянието на индийските системи и тези на далечния Изток.¹) Умовете по това време били настроени еклектически; всички религии се смятали, че съдържат в себе си нещо божествено, но никой не предполагал, че из между тях има някоя, която да обладава пълно и достатъчно откровение. Идеите oт една религия се взимали, за да се попълнят недостатъците на друга и по този начин системите дотолкова се примесвали и до толкова се изменяли, че ставали неузнаваеми. Така напр. учените били на разни мнения относно произхода на гностицизма;

-----------------------

          ¹)За приликата между гностицизма и индийските системи виж. Lussen, Indische Alterthumskunde, ІІІ., 380- 405.

-----------------------------------------------------------------------------------------

44        ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЬРКВА.

някои го изкарвали oт платонизма, а други намирали неговите извори в далечния Изток. Oт това пък ние можем лесно да разберем, как християнството е могло да се сближи с понятия, с понятия които съвсем не му подхождат. Същият оня еклектически принцип, който предизвикал сливането на разните системи, карал прозорливите умове да усвоят някои неща oт евангелието и то тъкмо ония, които отговаряли на целите им, като при това ги тълкували по своему. Същината на всяка oт тези платонически системи е или източна или заета oт по-послешното еврейство, а вмъкнатите в тях библейски термини се употребявали в съвсем друг смисъл oт този, който те имат в християнското богословие.

       Твърде характерна черта на гностиците била (както вече казахме) претенцията им за висшето знание.¹) С това именно знание трябвало, според тях, да се отличават по-възвишените умове oт на-натруфените , за които съвсем достатъчни били вярата и пътуващата мисъл. Понякога гностиците се оплаквали, че несправедливо ги отлъчвали oт църквата, когато те били съгласни да оставят за масата всички обикновени символи, а за себе си да задържат правото да разбират по-дълбокия и по-изтънчения смисъл на учението.²) От тази именно гледна точка Филон Александрийски, тип на платонизирващ евреин, тълкувал Ветия Завет, а същият принцип бил прилаган и към Новия Завет, oт дето се избирали текстове за доказателство на този принцип.³)

          Що се отнася до най-старите писатели, то гностиците или съвсем ги отхвърляли, или пък с безграничната си свобода ги извъртали и им давали алегорично тълкувание. Във всички гностически си-

------------------------------ 

          ¹)Както Питагор, тъй и Платон употребявали думата gnw'siV за да означат висше знание, а пък да се различават разни степени на знанието това е свойствено на източните религии.

²) Iren. III. 15.

³) Тъй напр. посочв. І. Коринт. ІІ. 6.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                 ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ                                 45

стеми ние намираме общото вярване в един върховен Бог, който oт вечност обитава в плирома, т. е. в пълната светлина. Oт него произлезли последователни поколения еони или духовни същества, най-важни oт които, според имената им, били олицетворените свойства на божеството ¹) и колкото тези поколения се отдалечавали oт първия си извор, толкова и приликата с Неговото съвършенство ставала все по-слаба. Материята се смятала за вечна и зла по същество. Oт нея бил създаден света и то не oт висшия Бог, а то демиурга, когото някои еретици представят като същество подчинено на божествената воля и несъзнателно нейно оръдие, а то други като същество положително злобно и враг на върховното божество. Този демиург (или творец) бил националния бог на евреите - Богът на Ветия завет и понеже той съществувал във всяка система, то Моисеевото домостроителство или се признавало като подготовка към висшето домостроителство, или се отхвърлило като зло.²) Христос бил изпратен на света да освободи човека oт робията на демиурга.

-----------------------------

¹) Това изцяло е източна черта. Името еон (a[ iwjn) било прието собствено oт Валентина, но за удобство може да се употребява и при излагането на системите, които са съществували преди Него. Теодорит хули употребата на тази дума за означаване на живи същества, понеже тя означава продължителност-крайна или безкрайна (Haer.V. 6). Гизелер пък  (1. V. 188.) определя това  име точно с неговото гностическо значение, като развитие на божествената същност, която стои вън oт границите на времето.

 ²) В други случаи враждата на демиурга се докарвала почти до невъзможност, та се изопачавали самите характери в библейската история. Между офитите (oт o[fiV-змия) секта, която се появила в ІІ век и продължавала да съществува и до VІ. В. (Giesel.) имало такива, които предполагали, че змията, за която се споменува в третата книга на Битието била или божествената мъдрост или сам Христос, които дошъл да освободи хората oт невежеството, в което демиург (iалдабог, син на тъмата или хаоса) искал да ги държи (Iren. I. XXX., Epiph. Haer, 37). Каинитите пък, друга секта oт същия род, изпадали може би в още по-дива чудовищност. Те мислели ,че книгите както oт Новия тъй и oт Стария завет, са творения на писатели, които били вдъхновени oт демиурга и за това смятали цялата библейска история за лъжлива. Според тях достойни хора са  били тези които се хулят в Библията, напр.: Каин, Исав, содомитяните., Коей и др., че едничкия истински апостол бил Юда Искариотски, който продал Учителя си, знаел, знаел че с това хората ще се освободят oт властта на демиурга, че уж той оставил свое евангелие, което било притежание на каинитите (Iren, I, XXXI., II; Epiph. XXXVIII.).

-----------------------------------------------------------------------------------------

46           ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

Ала Христос, според гностицизма, бил нито Бог, нито човек. Неговата духовна природа, която произлизала oт висшия Бог, трябвало по необходимост да стои по низко oт своя източник. Oт друга пък страна онова що произлизало oт Бога не можело да обитава във веществено, а следователно в зло тяло, та или Исус бил прост човек, върху когото еонът Христос слязъл през време на кръщение, или пък тялото, в което наглед бил облечен Христос, било призрачно и всички Негови действия привидни.¹)

Понеже материята е зла, то oт гностика се изисквало да я победи, но тук между сектантите изникнало важно практическо разногласие; и докато едни се добирали до тази победа със строга аскетическа въздържаност oт всичко чувствено, най-низкият клас oт гностиците искал да докаже своето висше  знание с това, като се предавал на разпуснатост и безнравственост.2) Същият този възглед за злата същина на материята карал гностиците да отричат и възкресението на тялото. Те не допускали никакво друго възкресение освен духовното. Целта на тяхната философия била да освободи духа oт неговата груба и материална тъмница,  и това се постигало със смъртта. Душата на съвършения гностик, възкръснала още при кръщението, трябвало да проникне в лоното Божие, а пък душите на онези, които не били още достигнали пълно съвършенство, трябвало да го достигнат след цял ред преселвания. Борбата между доброто и злото, според тяхното учение, трябвало да се завърши с победа на доброто над злото. Всяка живителна искра, излязла първоначално oт Бога, ще бъде очистена и възстановена

---------------------------

¹) Този последният възглед се казвал докетизъм (oт dokevw "струва се"). Особена докетска секта се появила в средата на второто столетие., но този термин изобщо се употребява за означаване общо съдържимите мисли у разните секти. 

²) Карпократианите смятали за дълг да преминат през всички родове действия. "(Iren. I. XXV, 4.). Както против аскетизма така и против чувствителността на гностиците виж. Clem. Alex. Strom. 1, III.).

-----------------------------------------------------------------------------------------

                           ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                                  47

ще се върне при своя извор, дето ще обитава с него за винаги в плирома.

След този общ преглед на гностическото учение, ние можем да пристъпим вече към по- подробното разглеждане на някои oт най-видните еретически системи.

На първо място между предтечите на гностицизма стои Симон, наричан обикновено влъхва или вълшебник, родом oт самарянското селце Гитум, за когото oт части се дават сведения и в св. Писание.¹) Изглежда, че той се учил в Александрия и след като се върнал oт родината си, изпъкнал с високи духовни претенции, като се показвал за някакъв велик човек и oт страна на самаряните изобщо бил признат за ,,велика Божия сила.²) Симон спадал  в числото на онези търсачи на приключения, които често се срещали в неговото време и които особено ламтели oт жажда да се сближат с висшия мир, жажда, която силно се чувствувала oт всички през това време. Учението на такива било смес oт гръцки и източни понятия. Те си преписвали особени тайни откровения, занимавали се с изкуството да заклинат и гадаят и у мнозина oт тях, види се , съзнателна измама се свързвала с самоизмамата и суеверното лековерие. Фактът, че Симон приемал кръщението, а също тъй и опитът му да откупи правото да дарува с Дух Свети, могат да се изтълкуват в смисъл, че той искал да се мери с апостолите, които чрез познаването на висшите тайни и чрез връзки с висшите същества са обладавали в голяма степен същата онази oт Бога дарувана сила, за каквато и сам той претендирал. Благоговейният страх, който бил му вдъхнат oт укорите и увещанията на ап. Петра, изглежда, да се запазил у него съвсем кратко време.   

Както разказва преданието, той скитал по-после по разните страни и избирал особено онези, в които евангелието не било още проникнало, и с то-  

-------------------------------------------

²/ Деяния. VІІІ. 9., 10.

-----------------------------------------------------------------------------------------

48              ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

ва съумял да запази почва за своята система, в която било вмъкнато и името на Христа. В Тир той си купил красива проститутка , на име Елена, която станала негова спътница през време на скитанията му.¹) В царуването на Клавдия той пристигнал в Рим, дето добил такава голяма известност, че в негова чест била издигната статуя на о-ов Тибър.²) Там той водил спор с апостолите Петра и Павла (факт, който, ако е действителен, трябва да бъде отнесен към по-късна дата, или при друго негово посещение на Рим във времето на Нерона), опитвал се да лети из въздуха и бил носен oт приятелите си-демоните, докато, поради молитвата на ап. Петра, не паднал на земята и наскоро след това умрял отчасти oт раните, които получил при падането си, отчасти oт досадата за претърпяната несполука.³) Колкото и невероятни да изглеждат отделните части на този разказ, обаче възможно е, тези приказки изобщо  да имат някаква реална основа. Нямаме достатъчно основания да отричаме, че Симон е посещавал Рим, дето спорил с двамата велики апостоли; но разказът за неговото летене може би се е появил вследствие опитите, които наистина един гръцки авантюрист правил в царуването на Нерона.⁴)     

Симон уж учел, че Бог съществува oт вечност в дълбината на непристъпния свят, че oт него произлязла мисълта или понятието за Не- 

-----------------------------

          ¹) Iren. I.. XIII. 2; Hippolyt.

²) Първи извор за това служи Юстин Мъченик, които свидетелствува [Apol. I, 26, 56,], че статуята носела надпис: Simoni Deo Santo. В 1373 г. на същото място бил открит камък с надпис , който започвал със следните думи- Simoni Sancro Deo. И oт тогава изобщо предполагат, че Юстин като не бил добре запознат с латинския език и като познавал малко римската митология, а също тъй зает с  мисълта за Симона влъхвата, го смесвал с Semo Sanctus, сабинско божество, което се отъждествявало с Херкулеса и чиито храм бил на острова, дето е намерен този надпис. Херикс и др. обаче поддържал верността на Юстиновото свидетелство.

³) Апост. Пост. ., 9. Theodoret. Haer. I., 1. Симон тъй също изпъква в лъжеклиментиновите Recognitiones, Св. Иполит пише, че неговото желание, което завещал на учениците си, било да го погребат, като им казал, че в третия ден ще възкръсне, но че той никога не ще се появи отново "защото той не бил Христос" (VІ., 20.).

⁴) Sueton. Ner. 12. Juvenal, III. 70.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                                ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                          49

говата душа (Енния) и че oт Бога и Енния произлезли последователни поколения мъжки и женски дружини еони. Енния като излязла из Плирома, произвела много ангели, oт които бил създаден светът; но ангелите, като не познавали Бога и като не желаели да признават никакъв виновник на своето битие, въстанали против своята родителка, подложили я на разни оскърбления и я затворили в последователен ред oт веществени тела.Така че по едно време тя одушевявала формата на прекрасната Менелаева жена и най-после намерила убежище в тялото на Тирската Елена, спътницата на Симеона. Самата Енния си останала постоянно, чисто духовно същество, каквото си била и отначало; нечистотата и унижението на лицата, в които тя обитавала, се отнасяли само до техните материални тела и съставяли част oт онези мъки, на които се подлагал божествения еон ¹).

Що се отнася до характера, който сам Симон си преписвал, има различни свидетелства. Според едни, той се провъзгласявал за върховен Бог, който се открил на самаряните като Отец, на юдеите като син на езичниците като Дух- Свети ²). Но по за вярване е да се предполага, че като се наричал велика Божия сила, той искал да се отъждествява с главните мъжки еони oт своя система.

Той учил, че човек е подчинен на ангелите, които са създали света, че не само Моисеевият завет и вехто-заветните пророчества са излезли oт тези ангели, но и приетите разлики между истината и лъжата били изнамерени oт тях с чел да държат човечеството в робство.³) Следователно тези, които вярвали в Симона и Елена, няма защо да се грижат да спазват каквито и да било нравствени правила, понеже те могли да се спасяват не чрез праведни дела, а чрез благодат. Симон заявявал, че той сам е излязъл oт височините на не-

------------------------------

¹) Iren. XXIII, 2.

²) Iren. III XXII/, 1; Epiph, Haer. XX. 1.

³) Iren. /. XXIII, 3; Hippo/ VI. 19.

-----------------------------------------------------------------------------------------

50          ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКИТА ЦЪРКВА

бето, за да избави Енния -"загиналата овца", както той я наричал ¹) oт оскърбленията на нейната плътска тъмница, а също тъй да се открие на хора и да ги избави, oт игото на ангелите. Като минавал през разните небесни сфери, във всяка той добивал особена форма и на земята се явил с вид на човек.²) Той бил същият онзи еон, който е известен с имената Исус, Месия. Историята за живота и смъртта на Спасителя той обяснява докетически. ³) Симеон отричал възкресението на тялото. Понеже душата след освобождението си из път за плирома трябвало да мине през разни сфери и понеже ангелите oт тези сфери могли да пречат на нейния полет, то било необходимо да ги умилостивят, понеже те сами по себе си не били зли, с жертвоприношения. ⁴)

По свидетелството на св. Епифания, Симон казвал, че Елена е дух свети.⁵) И понеже, според учението му, това лице на божеството просвещавало езичниците (не обаче в християнска смисъл, а с помощта на гръцката философия), то Елена по такъв начин се приравнявала с гръцката богиня на мъдростта и се изобразявала и боготворила във вид на Минерва, когато Симон приемал почести като Юпитер.⁶)

Симоновите последователи се разделили на различни секти, които уж се предавали на некромантия и други вълшебства и осъществявали в живота неговото учение за безразличието на действието.⁷) Юстин мъченик свидетелствува, че в негово време (около 140 год.) на Симона се покланяли, като на главен Бог, почти всички самаряни, а имал той привърженици и в другите страни.⁸) Но тази ерес

-------------------------------

¹) Iren I. XXIII. 2. Hippol VI. 19.

²) Iren I. XXIII. 3. Hippol. VI. 19.; Epiph, XXI. 2, 3,

³) Epiph. XXI, 1.

⁴) Tertul. De Praecer. 33.

⁵) XXI, I.

⁶) Iren. I. XXIII., 4; Hippol. VI., 20 (по вярно е може би да кажем сега: Атина и Зевс, 1873 год.).

⁷) Iren I. XXIII. 4.

⁸) Apol. I. 26.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                       ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ                            51

пропаднала толкова бързо, че един век по-после Ориген запитвал: имала ли е тя макар в цял свят поне 30 последователи.¹)

ІІ. Като оставяме Менандра²) (чието учение не се различава толкова много oт учението на учителя му Симона, щото за изисква отделно разглеждане) и николаитите (за които нищо положително не се знае, освен изобличаването им в Апокалипсиса), следното по видно име, с което се срещаме, е Керинт, който изпъква в царуването на Домициана.

Керинт бил родом oт Юдея и след като се сдобил с образование в Александрия, станал учител в родината си. По-после той се отдалечил в Ефес, което място било твърде благоприятно за разпространението на неговото учение.4) На ап. Иоана, комуто се паднало да се срещне с бащите на ересите, които се били появили още в първите дни, когато се разпространявало евангелието, било съдено да се бори и с Керинта и то в църквата, която той дълго време ръководил. В неговото евангелие, както и в посланията му има места, oт които ясно личи, какво е било заблуждението на този ересоначалник.

За отлика oт предшествениците си Керинт се задоволявал само с ролята си на учител, без да заявявал сам претенция за каквото и да било място в системата си. Неговата система била като връзка между юдейството и гностицизма и наглед страдала oт вътрешно противоречие, макар и да нямаме възможност да съдим, как съставителят се е опитвал да съгласува нейните елементи. Той учил, че светът бил създаден oт ангел, отстранен oт върховния Бог, чиито способности и знания били ограничени и който не познавал Бога, обаче несъзнателно му слугувал. На същия този ангел и на друг пак oт същия род Керинт приписвал еврейските за- 

--------------------------

¹) Contr. Cels. I, 57. VI. II.

²) Виж Just. Mart. Apol. I., 26.; Iren I. XXIII., 5. Epiph Hear. XXII.

³) II. 15. Виж  Clem. Alex. Strom. III, 4, 522. Epiph. Hear; XXV.

⁴) Theodoret. Hear. II., 3.

-----------------------------------------------------------------------------------------

52            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА:

кони и пророчества. Поради това Ветият Завет в Керинтовата система се смятал не зъл, но несвършен и зависим. Демиурговата природа поставила преграда, oт която простият еврейски народ не могъл да се издига по-високо в умствено отношение, ала избраници o него могли да достигат и висше знание.¹) Исус се представял като същински човек, роден обикновено oт Йосифа и Мария, но който поради своята голяма преданост бил избран oт Бога за Месия. Във време на кръщението му еонът Христос слязъл над Него, като му открил Всевишния и го надъхал със сила да прави чудеса, за да потвърди Неговото учение. Демиург, като завидел за тази намеса в неговото царство, подбудил еврейските управници да гонят Исуса, но преди да го разпнат еонът Христос се върнал в плирома. Някои казват, че Керинт допуснал Исусовото възкресение, други пък- че го очаквал да стане в началото на хилядогодишното царство, когато човешкото тяло ще се съедини пак с небесния Христа.²) Предвид на това, че Керинт действително допускал възкресението на телата, той не могъл да споделя гностическия възглед за вродеността на злото в империята.

Макар Христос да открил същинското духовно юдейство, при все туй тази външна подготвителна система трябвало отчасти да се запази още за дълго време, до като траело това несъвършенство на нещата и поради това Керинт искал да се спазват ония еврейски обреди, които сам Христос осветил през време на живота си. Едничката част oт Новия Завет, която той признавал било евангелието oт Матея.³)

На Керинта преписвали и учението за земното царуване на Христа със свитата си в продължение на хиляда години и твърдели при това, че неговите понятия за хиляда-годишното блаженство били грубо

-----------------------------

¹) Iren. I. XXVI. 1.

²) Iren. I. XXVI. 1.. Epiph. Hear. XXVIII. 1. Theodoret. Hear. II.. 3.

³) Ap. Euseb. II, 28.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                               ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                            53

чувствени. Тези твърдения обаче (основания върху свидетелствата на Нилския епископ, Гая, който е писал около 210 год.¹), са изложение на съмнение. Мненията за хиляда годишното царство, които бързо се разпространили в църквата, наглед, не са излезли oт Керинта, а това, да се отнася техния произход към толкова зъл източник, е само полемично средство, за да се хвърли сянка върху им. Даже ако Керинтовата нравственост е била толкова зла, както я представят неговите противници, при все туй ние не можем да предполагаме, че той е да съедини понятието за безпътните наслаждения с царството на блаженството, чиято глава трябва да бъде Христос.

ІІІ. Докато гностиците, пропити с идеите за обширността и сложността, съставящи отличителната черта на източните религии, гледали на християнството oт високо, като на нещо твърде просто, това последното трябва да се бори още и с враговете oт друг род. Още oт рано ние намираме в християнското учение следи oт юдейска тенденция и макар средния път, който бил приет oт Йерусалимския събор под ръководството на св. Дух (Деян. ХV.), да имал за цел да премахне спора, който изниквал поради задължителността на Моисеевия закон и за езичниците, които приемали Христовата вяра, в ново-заветните книги често се посочват противодействия и oт страна на юдейството.

Това юдейство се изразило най-после в появата на разни секти. Името назореанин, което се давало отначало на всички християни, започнало да се дава само на онази партия, която поддържала, че законът бил задължителен за християните oт юдейското племе, макар и да не искала да го прави задължителен за езичниците, а онези пък, които настоявали за неговата обща задължителност, се наричали евионити. Изглежда, че само назореаните са

--------------------------------

¹) Epiph. XXVIII. 5.

-----------------------------------------------------------------------------------------

  54           ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

се смятали за православни,¹) а и oт страна на църквата са били признавани за такива, когато евонитите безспорно са били еретици.

Името на последната секта се произвеждало различно, ту oт нейния предполагаем основател, ту oт еврейската дума, която означава "беден", .²) Съществуването на Евиона сега изобщо не се признава, но въпроса е и това, как така името "беден" е могло да се прикачи на тази секта,- дали и е било дадено oт нейните противници с цел да намекнат на низостта и бедния характер на нейното учение,³) или пък то е било възприето oт самите сектанти в знак на тяхната доброволна бедност и с намек за блаженството на "низшите духом".⁴) Някои отнасят произхода на сектата, като такава, към царуването на Домициана или още по-рано. Други пък предполагат, че както евионитите, така и назореаните се отделили oт църквата в 136 - 138 год. и че причината за това разпадане била тази, че и Ерусалимската църква приела езическите обичай. Трети пък свързват разколът на евионитите със свидетелството на Егизипа,⁵) че някой си, Тебутис, който се бил разочаровал, за дето не можал да се домогне до епископската катедра в Ерусалим, започнал да развратява църквата и, според това предположение, началото на евионитството трябва да се отнесе към 107 година.⁶)

Евионитите учели, в противоположност на  гностиците, че светът бил създаден oт сама го Бога.⁷) Що се отнася да личността на Христа, то ма-  

--------------------------

¹) Поне oт началото, макар и да не се съгласявали с по-късните изследвания и определения на църковните учения. Те траяли до 5 век.

²) Ориген й дава еврейски произход (De prineip. JY., 22; Contr, Cels: ll. 1) Тертуалиан е първият писател, който говори за Евиона, като личност (De Praeser; 33). 

³) Euseb. III. 27.

⁴) Гизлер мисли, че отначало то се давало презрително oт юдеите на всички християни.

⁵) Ap. Euseb. JY. 22.

⁶) Такова е мнението на Гизлера, който твърди (Іл 1л 130), че епископът, когото Тебутис искал да наследи е бил по-скоро Симеон, отколкото Иаков Праведни.

⁷) Iren I. XXYJ. 2.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                       ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                             55

кар някои oт тях и до допускали Неговото чудесно раждане, отричайки същевременно Неговата божественост и предвечност, болшинството обаче предполагали, че Той е прост човек, син на Йосифа и Мария, а бил избран за Месия и Син-Божи за това, че oт всички хора само Той едничък изпълнил закона.¹) Те вярвали, че Той не знаел за своето високо предназначение, докато не Му било открито от Илия при кръщението, в лицето на Иоана Кръстителя,²) и че след това Той получил небесно ³) вдъхновение, което го напуснало пак преди да бъде разпнат.⁴)  

Изглежда, че по възгледите си за Вехтия-Завет, евионитите се разделяли на две партии. Едни oт тях предполагали, че християнството  се отличава oт закона само по прибавката на някои черти, когато други пък смятали, че то е подновена оригиналната Моисеева система, която уж била изразена в еврейската Библия. Тези най-първи членове на сектата смятали Моисея за едничкия истински пророк. Те отхвърляли не само по-късните еврейски предания, но и целия Вехти-Завет с изключение на Петокнижието, а и не го смятали даже и за произведения на самия Моисей, а го приписвали на неговите слушатели, които преднамерено или поради невежеството си изопачили думите му. В това те намирали предлог а премахнат всичко, що не отговаря на техните начала.⁵) Oт Новия-Завет евионитите не признавали нито една книга освен еврейското Евангелие на св. Матея, в което бил изпус-

--------------------------

¹) Hippol. YJJ. 34.

²) Така била пренесена върху истинския Спасител онази мисъл, която юдеите oт това време имали за своя очакван Месия (Just. Mart. Dial c. Tryph., 8).

³) Iren V. 3; Epiph Hear, XXX; 2. В евангелието на евионитите се казва, че гласът oт небето при кръщението на Спасителя уж произнесъл думите: "Ти си Моят Син обикнат, в когото е Моето благоволение… Аз днес Те родих".

⁴) Orig, contr, Cels V, 61; Theodoret. Hear., II. 1.Гизлер предполага, че Ориген, като говори за разликите между евионитите, под това название разбираме и нарозеаните            (J. 11. 138). Шлиман и др. разбират тази разлика между двете класи на евионите.

⁵) Epiph. XXX., 18.

-----------------------------------------------------------------------------------------

56          ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

нат разказва за раждането на Спасителя. По-голямо значение отдавали те на апокрифните съчинения, ала особено неприятелски се отнасяли към ап. Павла¹) и неговите послания.

Макар на последните евионити да се приписвала извратеност в нравствено отношение, животът обаче на първите сектанти, без съмнение, е бил строг. Някои партии измежду тях отхвърляли всякаква собственост и се въздържали не само oт месото на животните, но и oт техните произведения, като яйца и мляко.³)

В богослужението и употребата си те възприели юдейските обреди и термини, извършвали обрязването и обредните измивания, строго пазели еврейската събота и имали синагоги, управители и др. Те извършвали евхаристията с пресен хляб и в чаша наливали само вода.⁴)Както кериантяните, и евионитите притежавали учението за земното царство на Христа, който щял да направи oт Иерусалим седалище на своето могъщество и щял да покори всички народи и да придаде на своето царство невиждан до тогава блясък. 

Евионитството съществувало в Сирия и Персия до края на четвърти век.

ІV. Менандр, за когото казахме по-горе че бил приемник на Симона влъхвата, бил, според преданието, учител на двама еретици, които могат да се смятат като основатели единият на сирийския, а другият на александрийския гностицизъм-именно Сатурнина и Василида.⁵)

Сатурнин който се родил в Антиохия       110-134. г. г.

и там основал школата си, учил, че върховния Бог или "Незнайният отец" създал множество духовни същества, че на дъното на духовния свят,  близко до границата, която разделя царството на светлината

-------------------------

¹) Iren. I, XXVI.; Epiph. XXX. 15 и 16; Hieronin Matt. XII. 2. (Patrol XX I).

²) Epiph. XXX. 2.

³) Epiph. XXX, 15, 17, 22.

⁴) Iren. I, XXVI, 2; Epiph XXX, 15, 16, 18, 21.

⁵) Euseb. IV. 7.

-----------------------------------------------------------------------------------------

ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ                         57

от хаоса на материята, имало седем ангели, управители на планетите, и че тези ангели взели част oт веществената маса и я преобразували във висш свят, като поделили помежду си този свят. Юдейският Бог бил техен глава. ¹⁾ Светлият образ, спущан oт време на време из отдалечения източник на светлината и после наново връщан, подбудил у тях нови желания и замисли. Като не били в състояние да уловят  и задържат този образ, те се погрижили да създадат човека по негова прилика; ала тяхното творение могло само да пълзи по земята, като червей, докато Отец не се съжалил и му пратил искра oт своя божествен живот.²) Против избрания народ, господарят на материята, сатаната, с когото ангелите водели непрекъсната война, създал злия род и през своя земен живот избраните били изложени на нападки, както oт самия него, така и oт неговите човешки и духовни побратими.³) Ветият Завет, според Сатурнина, бил даден отчасти oт седемте ангели, главно oт еврейския Бог, и отчасти oт сатаната. За да отърве избраните oт техните врагове, а също тъй и oт властта на юдейския  Бог и другите планетни ангели, които се стремели да основат независимо царство. Отец изпратил на земята еонът Нус (ум) т. е. Христа, облечен в призрачно тяло. След смъртта на всички вещи, телата на избраните, според учението на Сатурнина, трябвало да се разложат на елементите си, при което душата наново влизала в лоното на незнайния Отец,   oт дето била взета.⁴)

Нравственото учение на Сатурнина било строго аскетическо. Той забранявал брака и размножаването  на човечеството;⁵) но всичките му по-строги правила се спазвали по-после само oт висшия клас из

----------------------------------

¹) Iren. I, XXIV., 2; Hippol. VII., 28, Epiph. XXIII., 1.

²) Iren. I. XXIV., 1; Hippol. 1. C.

³) Iren. I., XXIV.,  1, 2.

⁴) Iren. I, XXIV, 1.

⁵) Hippol. XXIII 1; Epiph. XXIII. 2.

-----------------------------------------------------------------------------------------

58            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

неговите последователи. Тази секта не излязла вън oт границите на Сирия и скоро заглъхнала.

          V. Василид, който се прочул около 125 година, изглежда,като Сатурнина, да бил сириец, но живеел в Александрия¹) и в системата му преобладавал египетски дух.²) Той учил, че oт върховния Бог,чрез последователно раждане, произлезли седем мъдрости, (които в същност били олицетворените човешки свойства)-ум, слово, мисъл, мъдрост, сила, правдивост и спокойствие.³) Oт тях произлязъл втори род духове, oт втория-трети и това се продължавало до тогава, докато се явили 365 класове, oт които всеки се състоял oт по седем духове и всеки си имал небе, при което всяко небе със своите жители било по-долен пра образ на онова, което стояло по-горе. Броят на небесата се изразявал с предаването на гръцки буквите на думата аврасакс,⁴) която дума oт болшинството тълкувачи се изкарва oт коптски език и се обяснява в смисъл на нова дума или обещана дума.⁵) Същото това име се употребявало и за означаване промисъла, който управлява вселената, но не и на върховния Бог какъвто си е всъщност (понеже той се представя за неузнаваем), но на Бога, доколкото Той се е проявил, т. е. сборната йерархия на произлезлите класове.

          Ангелите oт най-долното небе (това което се вижда oт земята) създали света и неговите жители, по образец, който им бил посочен oт еона София или Мъдрост.⁷) Главният ангел oт този клас, който се казвал архонт или управител, бил Бог

----------------------------      

                ¹) Epiph.XXIII., 1; XXIY. 1.

                ²) Иполит го изкарва oт Аристотел VІІ., 14., но по-после казва, че той учел по египетски.

                ³) Iren. XXIX., 3. Те могли да бъдат заети oт семейството амщаспанд oт Зороастровата религия, или oт кабалското семейство сефири. Но понеже се казва за тях, че заедно с върховното същество съставяли първата октава, то можем да ги отнесем към египетската система, в която се употребява този термин. 

                ⁴) Iren I. XXIV., 3; Hippol. YJJ. 26.

                ⁵) Тази дума се срещала и в египетската митология. За камъните, известни под името абракси виж статията Abraxas в енциклопедията на Херцога.,

                ⁶) Iren. XXJY.7.

                ⁷) Strom. JY. 13,

----------------------------------------------------------------------------------------

                            ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                                  59

на евреите, а другите ангели, негови събратя били разделили помежду си по жребие други области на света.¹) Поради стремежа на архонта да издигне своя народ над останалото човечество, другите ангели подбудили у езичниците вражда против евреите. Петокнижието било дадено oт архонта, а останалите пророци произлизали oт другите ангели.²)

          Oт творците ангели човекът получил душа, която била седалище на чувствата и страстите. Към тази душа върховният Бог прибавил и разума и висша душа, която нисшата душа постоянно се мъчила да отслаби.³) Макар Василид да не може напълно да се нарече дуалист, той обаче учил, че в цялата природа непрекъснато се води борба между злото и доброто и че злото напада върху доброто ,,като ръжда върху стомана",⁴) и че целта на сегашното състояние-като се дават души на хора (които никога не могат да изчезнат, понеже са излезли oт Бога; та трябва пак при Него да се върнат), е да могат те да се отърват oт злото. Божието знание отслабвало между хората. Сам арохонтът, макар и да бил оръдие на върховното Същество, когато подарявал закона на евреите, сам не знаел истинския му характер, нито неговото духовно значение,  нито пък подготвителната му роля,  която могли да схванат само духовните лица между юдеите. За да просвети човечеството, да го освободи oт стеснителната система на архонта и да му даде възможност да се издигне към Върховния, първородният еон   Нус или разум слязъл над Иисуса, най-светия измежду хората, и то през време на Неговото кръщение⁵) и тогава чак узнал архонтът своето истинско място в световната стълба. По послешните василидиане казвали, че той дошъл до отчаяние oт това откритие и внушил на юдеите да преследват Иисуса,

-------------------------      

          ¹) Epiph. XXJY. 2.

²) Iren. J. XXIV. 4. 7.

³) Strom. II. 20.

⁴) Strom. IV. 12.

⁵) Iren. I. VVIV. 4. Кръщението Христово се празнувало с голяма тържественост oт тази секта на 6. януари. Strom. I. 21.

-----------------------------------------------------------------------------------------

60       ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА. 

ала не е известно, дали сам основателят на сектата е споделял този възглед, или пък е смятал, че архонтът благоговейно се примирил с известието за своето ниско положение.

          Учението за изкуплението било несъвместимо с Василидовите начала. Той не допускал никакво друго оправдание, освен чрез съвършенство в святостта и заявявал, че всеки страда заради собствените си грехове. Бог, казвал той, прощава само такива грехове, които се правят неволно или по незнание;²) всички други грехове трябва да бъдат изкупени и докато не стане изкупването, душата, водена oт своя ангел хранител, трябвало да мине oт едно тяло в друго, не само през телата на хората, но и през телата на низшите животни.³) По такъв начин всяко страдание, което не могло да се обясни с видима причина, трябвало да се смята, като очистване oт грях, направен в някакво по-прежно съществувание, а смъртта на невинните се смятала като наказание на злия зародиш, който би изникнал, ако животът им би се продължил. Oт тази гледна точка Василид обяснявал страданията на самия човек Иисуса⁴) и с такива теории той искал да оправдае промисловото управление на света, за което той уж заявявал, че ,,искал по-скоро нищо да не говори, отколкото да намери недостатък на Промисъла".⁵)

          До като гностиците гледали изобщо на вярата и знанието като на неща противно едно на друго, Василид учил, че вярата трябва да мине през целия духовен прогрес и че знанието нараствало, колкото вярата ставала по-способна да го възприема. Той делял своите ученици на няколко степени, и, за да бъдат допуснати някои в числото на висши-

-------------------------------   

          ¹) Първото мнение на старите писатели, а второто на Storm. Ll. 8 Hippol. (VIII, 28, 26).

²) Storm, JV. 24.

³) Ориген на Рим. V. 1. Тъй обяснявал Восилид Присъствието на греха до третия и четвъртия род. Clem. Alex. JJ. 976.

⁴) Storm. JV. 12.

⁵) Storm. J. c.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                       ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                            61                 

те последователи, изисквало се петгодишно мълчание.¹) Доказателствата, на които главно се опирал Василид, били пророчествата, които носили имената на Пархора, Баркоба и Баркофа, а и тайнствените предания, които той уж заемал oт св. Матея и oт Главкия, преводача на ап. Петра.²) Към Новия-Завет той се отнасял съвсем произволно. Той не отхвърлял и ап. Павла, но го поставял по-низко oт ап. Петра и обявила някои oт приписваните му послания за лъжливи. 

Тази система била много по-разпространена, отколкото всяка друга oт по-първите и бл. Иероним казва, че тя съществувала даже до V век.³) Учението на сектата обаче с течение на времето било силно изопачено. Възгледът на юдейството бил променен, тъй че архонтът започнал да се смята за противник на върховния Бог и поради това гностикът бил волен да тъпче всичко, което излиза oт тази долна сила, и да отхвърля всички закони на нравствеността.⁴) Вместо учението, което Василид и някои други сектанти поддържали че еонът, което слязъл над Исуса във време на кръщението му, го напуснал преди да бъде разпнат, била е вмъкната странната докетическа измислица, че Исусовото-тяло било привидно и че тялото си Той предал на Симона Киринеанина, които и пострадал на кръста вместо Него, когато сам Той, под образа на Симона, стоял на ред с другите и се издявал над мъчителите. Поради това гностикът не трябвало да признава разпятието и тези, които го признавали, се намирали още във властта на архонта.⁵) По-послешните василидиани не се смущавали да ядат oт жертвите, които били пренасяни на идолите или да вземат участие в езическите обреди и празници. През

----------------------------

¹) Euseb. JV; 7.

²) Hippol. VIJ,, 20; Storm VIJ 17, 898-900: Theodeler Hear 1. 4

³) Ep. LXXV. 13 Той говори за нея като такава, която се разцъфтяла в Испания.

⁴) Iren I XXIV 5 Иритей описва вече по-късното василиадство За главен извор, oт дето могат  да се почерпят сведения за по-ранната система, служи Климент Александрийски Giesel I 1 186.

⁵) Iren. I. XXIV. 4.

-----------------------------------------------------------------------------------------

62          ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

време на гоненията те се отричали oт вярата си и се надсмивали над мъчениците, като на глупаци, които се подлагали на мъки за лице, което, според учението им, бил сам просто разпнатият Симон. Те предавали също тъй и на вълшебство. Този, според тях, който изучел цялата система, който узнаел имената  и произхода на всички ангели, щял да се издигне по-горе oт другите и щял да стане невидим и недостижим. По-голямата част oт скъпоценностите, както и арабските и тайнствените надписи, предполага се, да са се употребявали oт сектата като муски или талисмани, макар и да се знае, че някои oт тези символи са чисто езически.

VІ. Най-способен oт всички гностически водители бил Валентин. Неговата система се отличавала oт останалите по своя сложност и обработеност и надминавала всички по популярността си.  

Както предполагат, Валентин бил oт юдейско потекло, но бил родом oт Египет и се учил в Александрия. Изглежда, че той бил възпитан като християнин, или поне изповядвал е християнството на млади години и oт тук учението му, макар и много диво, било изказано с библейски език и било проникнато много повече с библейски идеи, отколкото ученията на по-първите учители-гностици. Тертулиан свидетелствува, че той станал началник на ерес, поради туй, че се разочаровал, като не получил епископска катедра; но не се знае през кои именно период oт живота му се е случило това разочарование, пък и самата точност на свидетелството изобщо е съмнителна. Около 140 година той бил в Рим, дето, според свидетелството на Иринея, останал oт време на първосвещеника Хигина до първосвещеника Аникета.¹) В Рим, дето църквата се отличавала с простотата и строгостта на православието си и се отнасяла към новостите не тъй снизходително, както църквата, oт която излязъл Валентин, той на два пъти бил отлъчван oт цър-

---------------------------

¹) Iren. I. XXIV. 6

-----------------------------------------------------------------------------------------

                      ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                           63

квата  и след като окончателно бил отлъчен, отдалечил се на остров Кипър и тук изработил и започнал да проповядва своята система. Той умрял, като предполагат, около 160 година, но на остров Кипър ли, в Рим-не се знае.

Учението на Валентина изглежда да е заето oт религиите на Египет и Персия, oт кабалите. Платона, Питагора и oт Хезиодовата Теогония.¹) Той учил, че съществувало някакво си начало, което било съвършено и съществувало oт само себе си и го наричал Витос (т. е. неизследвана дълбочина). Това същество, което съществувало oт вечност в покоя, решило най-после да се прояви. От него  и Енния или мисълта на душата му, която се казвала Нус (ум) или Моногенис (единороден), а женският еон -Алития (истина). Oт тях чрез последователни раждания произлезли две други двойки: Логос (слово или разум) и Зои (живот) и Антропос (човек) и Екклексия (църква). По тази начин се образувала първата степен oт съществата огдоази или октава.²) След това oт Логоса и Зоя произлезли пет други двойки еони - декада, а oт Антропоса и Екклексия шест чети -додекада, тъй че всички заедно съставлявали числото 30. Освен тези еони имало и друг безбрачен еон, наречен Орос (предел) или Ставрос (кръст), издънка oт Витоса и Сиги, и неговата длъжност била да въдвори началото на ограничеността и да задържи всяко битие на определеното му място.³)  

Един само първородния Нус бил способен да достига върховния Отец. Другите еони завидели на знанието му и настойчивостта на техните желания

----------------------------

¹) Iren. III. IV. 3.

²) Iren. I. I. cp. Hippol VI. 29. 30. Полът на тези същества отговаря на рода на гръцките им имена.

³) Iren. II. 12. 4; III. 5. Hippol. Vi., 31. За да потвърдят това родословие, валентианите се опирали върху думите на ап. Павла: ,,във всички родове oт века до века" (Еф,ІІІ, 21) и дето в писанието или в литургията се срещала думата и еон те го отнасяли към еоните oт своята система.Iren, I, III, 5.

-----------------------------------------------------------------------------------------

 64                ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА

да проникнат в това знание била пропорционална с тяхната отдалеченост oт първоизточника. София (мъдростта), последната oт тридесетте еони, изпълнена oт неудържима жажда за знание, излязла из прелома, с цел да се издигне към първообраза на своето битие. Но когато я застрашавала опасност да бъде погълната oт безкрайността на природата или да се залута в безграничното външно пусто пространство, Орис я върнал обратно в областта,която тя толкова глупаво напуснала.¹) тогава Нус по Витосов промисъл създал нова двойка еони-Христа и Св. Дух.²) Христос учил най-старите еони, че Витос е недостижим, че те могат да го познаят само чрез еднородния и че щастието в живота се състои в доволството oт онова количество светлина, каквато е oтредена за всекиго. Духът пък възстановил равенството помежду им и ги научил да славят наедно Върховния. По такъв начин била възстановена хармонията и всички еони с общи сили създали Иисуса (или Спасителя), цвета на плирома, надарен oт всекиго oт тях с най-скъпоценния дар, какъвто всеки е могъл да отдели. Заедно с Иисуса били създадени и много служащи ангели.³)

          Но в това време, когато София летяла извън пределите на плирома, oт желанието й, без съдействието на нейния съпруг-Фелетоса (воля), се родило недоносеното, безформено и несъвършено същество, наречено Ахамотоя.⁴) Това същество било изключено oт плирома и се намирало в последния мрак, но Христос се съжалил над него, надарил го с форма и за миг му показал лъчи oт небесната светлина. Ахамота се помъчила да се до-

--------------------------------         

                ¹) Iren. I. II. 1. 2.

          ²) Iren I. II. 5.

          ³) Iren. I. I I. 5, 6 Tertul. Adv. Valent., 12, Hippol. VI, 52. Ириней приравнява разказа за валентианския Исус с езическата басня за Пиндара (ІІ. ХІV, 5).

                ⁴) т. е.мъдрост oт еврейското Ахамота Това име било заето oт кабалите Ахамота се нарича още ijnquvmhsiV и се отличава oт майка си, като по ниска мъдрост hv kavtw sofiva (Giesel. I. I 188).

-----------------------------------------------------------------------------------------

                                      ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                                     65

ближи до тази светлина, но била пропъдена oт Орома.¹) Поради това тя била обхваната oт силно вълнение и ту се смяла при спомена за  славното видение, ту плачела, за дето не била допусната до светлината. Нейните чувства влияели върху неподвижната и безформена материя; когато тя се била обърнала към извора на светлината, се явили душевните същества, а oт скръбта и за туй, че живее в мрака и пустотата и oт страха и да не би да и отнемат живота, както й била отнета светлината, се появили пък веществените същества. Между веществените тела бил сатаната с ангелите си, а между душевните-демиург. Ахамота се обърнала с молба към Христа, който и изпратил еона-Исус, придружен oт ангелите си и снабден с мощта на цялата плеяда. Исус я озарил и успокоил вълнението й. Oт блясъка на Неговите ангели тя започнала и родила духовното битие.³) Демиург пък започнал да обработва духовния хаос ,отделил душевните елементи oт веществените и oт първите създал седем небеса, oт които най-горното било негово, а всяко едно oт останалите предал в ръцете на висш ангел…След това той създал човека, като го снабдил с душа и тяло. Но Ахамота, без знанието на демиурга, посажда в неговото творение искра oт духовната природа, та и създател и ангелите му останали твърде учудени, когато забелязали, че тяхното създание притежава нещо по висше, отколкото те сами имат.

          Поради това демиург завидел на човека и го обвързал със строг и стеснителен закон, та когато човекът нарушавал този закон, той го изхвърлял oт третото небе-или рая-на земята и обличал душевното му тяло в ,,кожена дреха", т. е.плътска

-------------------------- 

¹) Iren. I, II, 3; Tertul. Avd. Valent. 13. 14.

          ²)Материята в тази система се представя не като деятелно зло, но като бездейна и отрицателна kenwma (празнота), в противоположност на plhvrwma [пълнота]

          ³) Iren. I. IV; Tretil. 22. Cp. Hippol. VI. 32.

-----------------------------------------------------------------------------------------

66        ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

тъмница и по този начин го поставил в оковите на материята (тъй именно обяснява Валентин Бит. ІІІ. 21.) Всичко това обаче станало по промисъла на Всевишния, чиято цел била да разруши веществения мир, а като средство за това послужил духовния елемент, който бил вмъкнат в материята.¹)

Демиург не знаел, че съществува нещо по-високо oт него. Той работил като оръдие на Витоса, но несъзнателно и, като се смятал за родоначалник на вселената, внушил на еврейските пророци да го прогласят за единствен Бог. Поради това Валентин обяснявал разликите в пророческите писания с туй, че те били написани по вдъхновение на ограничения демиург и с това, че, пророците ги черпели oт висшия извор без сами да знаят това.²) Демиург научил пророците да предсказват за Месия неща, които отговаряли на неговите разбирания. Той облякъл този душевен Месия с душевно и невеществено тяло, способно да върши човешки работи, но лишен oт човешки чувства и към тези елементи, без знанието на неговия създател, била прибавена духовна душа oт висшия мир. Този низш Христос бил роден oт дева Мария, като минал през нея, ,,като вода през тръба", без да вземе не нещо oт нейното тяло. Той ял и пил, но никаква полза не извличал oт тази земна храна.³) В продължение на 30 години (този период и отговаря на числото на жителите oт плирома), той живял като образец на аскетическата праведност докато през време на кръщението му не слязъл над Него еонът Исус, с цел да изпълни най-възвишеното пророческо назначение, което демиург не разбирал. Тогава чак той узнал за висшия духовен свят и с радост станал оръдие за въдворяване на Месиевото царство.⁴)        

-------------------------

                ¹) Storm. III. 14.

          ²) Iren. I. V. 3. VII; 3.

3) Iren. I. VI. Storm, III. 7. Иполит казва, че докато италиянските валентинияни смятали Христовото тяло за душевно, източните-го смятали за духовно (VІ. 36.).

⁴) Iren I. VII. 2-4

-----------------------------------------------------------------------------------------

                    ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                                67

Валентин делял хората на три класи, които отговаряли на Каина, Авела и Сита: материйни които не могли да достигат познанието или да се спасят; духовни, които не могли да загинат, и душевни, които според постъпките си, нито могли да се спасят, нито пък да загинат. Материалният клас хора били езичниците, душевният-евреите и църковното християнство, а духовния- гностиците. При това той не отричал, че известни личности могли да стоят по-ниско или по-високо oт уровена на системата, към която спадали. Особено между евреите според Валентина, имало всякога клас oт възвишени духовни натури, които се издигали по-горе oт границите на Ветия Завет. Демиург признавал достойнството на такива хора и ги награждавал с това че ги правил пророци или царе, като по незнание си представял, че тяхната добродетел произлизала oт  самия него.

Чистата истина била открита на човечеството за пръв път с идването на Христа. За духовните хора Христовото посланичество имало за цел да ги просвети, защото тяхната природа имала роднински връзки с плирома и те могли да влязат в него чрез знанието, което ги съединявало с Христа. Но за душевните хора било потребно друго изкупуване и то се извършило чрез страданията на душевния Месия, които преди разпятието бил напуснат не само то еона Исус, но и oт своята духовна душа.¹) Валентин се отличавал oт Василида по това именно, че допускал и други особени изкупувания. Ала неговото учение в този пункт съвсем не отговаряло на църковното учение, тъй като той не признавал нито Божеството, нито човечеството на Спасителя.

Христос, според учението на Валентина, влизал в съединение с всички, тъй че всеки могъл да достигне блаженството, което е достъпно за всекиго според способностите му. През време на кръщението духовния клас хора, наедно с знанието

------------------------------------

¹) Iren. I. VI. 1.; VII. 5; Epiph, XXXI., 7; Excerpta ex Theodoto, 54.

²) Iren. I. VII, 2.

-----------------------------------------------------------------------------------------

68            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

и способността да владеят над природените oт тях веществени елементи, получавали прошка за греховете си, когато духовните- се освобождавали oт властта на демиурга, заселвали се в плирома и всеки се сближавал със съответно ангелско същество от висшия свят.¹) Пътищата за спасението на тези два класа, трябвало да бъдат съвсем различни. За душевните била необходима вяра, а за да се появи такава, изисквали се чудеса, а пък духовните съвсем намали нужда oт такива: те могли да се спасят не чрез вярата а чрез знанието. Това учение послужило на по-послешните валентиниани като оправдание на тяхната разпуснатост във всяко отношение.²) Буквалният смисъл на св. Писание бил предназначен за душевните, които не били способни да проникнат по-дълбоко; а на духовните се допускало и разбирането и на висшия смисъл- "мъдрост на съвършените".³) 

В края на краищата, когато духовните хора се усъвършенствуват твърде много в знанието, когато всичките семена oт божествения живот между човечеството бъдат избавени oт робството на материята, Ахамота, която сега  се намирала по средата между плирома и най-високото небе на демиурга,⁴) ще влезе в плирома и ще се съедини с небесния жених Исуса. Тогава зрелите духовни натури ще захвърлят всичко несъвършено и, като върнат душите си на демиурга, които той им е дал, ще отидат в плирома, дето всеки ще се съедини със своя ангел. Демиург пък ще се издигне oт небето си в средната област, дето ще царува над душевните праведници. Тогава огънят които се крие в областта на света, ще се разгори и ще унищожи всичко веществено.

Валентиниановата система изглеждала в очите на християните за правдива, защото не само че се пол-

----------------------------

¹) Heraclion, Ap. Orig. Lin ohann. XIII, 11.

²) Iren.  J. VI., 3.

³) Giesel, I. I. 188.

⁴) Iren. I. V. 4.

----------------------------------------------------------------------------------------

                   ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                              69

зувала повече с изречения oт библията, но приемала и всички книги oт св. Писание, макар и да била наклона да изменя тяхното значение с най-пресилени тълкувания.¹) Евангелието oт Иоанна по авторитета си се смятало oт тази секта за най-висше, ала ключът към истинското учение, уж се извличал из тайното предание на св. Матия и на някого си Тевда, който се смятал за ученик на ап. Павла.²) посвещаването в тайнствата на сектата ставало постепенно. Ириней каза, че те се разкривали само на такива лица, които щедро плащали. И Тертулиян с ядовит присмях описва начина, чрез който тези сектанти измамвали любопитството на онези, които се мъчели да проникнат по-дълбоко в знанието, отколкото в същност можело да им се довери.  

След смъртта на Валентина неговите последователи се разделили и извратили. Епифаний свидетелствува че между тях имало не по-малко oт десет разни тълкувачи.⁴) Остатъци oт сектата съществували до началото на петия век.

VІІ. Докато системата на Валентина била най-фантастичната форма на гностицизма, системата на съвременника му Маркиона била най- прозаичната и най-практичната и докато в другите системи знанието било всичко, тенденцията на маркионизма  била главно религиозна. Главното негово начало, което било общо и у другите гностици, била идеята за противоположността  между християнството и юдейството и нея развил той до крайност.       

Маркион се родил в Синопа, на брега на Евксинското море, около началото на втория век. Неговият баща станал по-после епископ и няма причина да се съмняваме в туй, че сам Маркион през детинството си е бил възпи-

------------------------------

          ¹) Iren. I. III. 2.

²) Strom. VII, 17, 898-900.

³) Iren. I, IV, 2; Tertul. Adv. Valent. 1.

⁴) Hren. I. 11, Tertul. 4. 33. и след.  Epiph. XXXI. 1.

⁵) Tertul. Adv. Marc. I, 1.

----------------------------------------------------------------------------------------

70    ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

тан като християнин.¹) Той станал презвитер на синопската църква и наглед водел строг аскетически живот, но (според твърде съмнителния разказ, основан на свидетелството на Епифания) по-после бил отлъчен oт църквата, oт баща си, за дето измамил една девица.²) След напразни грижи да повърне изгубеното си положение, той напуснал Азия и отишъл в Рим,    тъкмо когато Римската катедра била вакантна, след смъртта на Хегина. Маркион се обърнал с просба да бъде допуснат

 в общение с римската църква, но презви-                  142г.

терите му отговорили, че единството на вя-  

рата и нейното учение им забранявали да сторят това, без съгласие на епископа, който го е отлъчил.³) Преди още да напусне родната си, Маркион бил известен с особените си мисли, които, навярно, са били и истинската причина за неговото отлъчване. Той започнал и в Рим да ги разпространява, като искал oт презвитерите да му обяснят израза на Спасителя, че старите мехове не могат да държат ново вино. Той оспорвал правилността на отговора им и макар неговото лично тълкуване на тези думи да не е известно, до колкото можем да заключим oт онова, което се знае за неговото учение, излиза, че под старите мехове той разбирал еврейския закон, а под новото вино-евангелието.

          Като не сполучил в опитите си да се добере до църквата, Маркион се сближил с Кердона, сириец, който oт няколко години живеел в Рим, ту като си спечелвал тайно привърженици, ту като искал мир с църквата, като заявявал, че се е покаял.⁴) Славата на учителя скоро била засенчена

----------------------------  

          ¹) Тертулиан нарича Маркиона nauclerus и, като, споменува за него, често употребява моряшки и търговски епитети (напр. V. 1). Това може да означава, че в младините си ересоосновател е бил моряк, но много по за вярване е, че това е само прост намек за неговото крайморско потекло. 

                ²) Еpiph XLII 1 Мълчанието на Иренея и другите първи писатели, а още повече мълчанието на такъв горещ противник, като Тертулиана, служи като силен мотив за отхвърлянето за този разказ.

                ³) Epiph. XLII. 12; cp. Апост. Пост., 32.

                ⁴) Iren. I. XXVII, 1; IV, 3; Epiph XLI.

-----------------------------------------------------------------------------------------

              ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                                             71 

от славата на ученика, тъй че не може да се разбере, какво свое е вмъкнал при създаването на системата единият и какво другият. Маркион уж пътувал из Египет и на Изток, за да разпространява ереста си и, както предполагат, умрял в Рим, през епископството на Елевтерия (между 177 и 190 год.). тертулиан свидетелствува, че няколко пъти той бил отлъчван oт църквата, че последният път римският епископ му върнал голямата сума пари, която бил дал ,, в първия порив на вярата си",¹) че още един път получил обещание да бъде приет в общение с църквата, с условие да обърне онези, които той извратил, но че смъртта не му позволила да изпълни това условие.

          За отлика oт другите гностици, Маркион се признавал за съвсем чист християнин в учението си. Той не заел нищо oт Гърция. Египет или Персия, и не признавал никакъв друг извор на истината освен св. Писание.²) Той бил противник на алегоричното тълкуване. Като отхвърлял църковното предание, той премахвал и всякаква тайнственост на своето лично предание и отричал да съществува противоречие между вярата и знанието. Но и с самото св. Писание Маркион постъпвал твърде произволно. Той oтхвърлял целия Вети-Завет, а oт Новия признавал само евангелието oт Лука и десетте послания на ап. Павла, като из тях изключвал всичко, което не отговаряло на неговите теории. Той не се сьмнявал в оригиналността на другите книги, но предполагал, че самите писатели били заслепени oт юдейството, а освен това и произведенията им били изопачени по-после.⁴)        

          Маркион признавал три начала-върховния Бог, напълно добър, дявола или господаря на ма-

--------------------------

          ¹) Adv. Marion ІV, 4. De Praescr. Haer. 30. Неандер предполага, че този подарък му бил даден в Азия и то по случай обръщането на Маркиона (ІІ. 133). Но тази сцена се поставя в Рим и ние видяхме, че най-вероятно е, той да е бил възпитан като християнин.

          ²) Ипполит обаче сочи на приликата му с Емпедокла (VІІ, 29-31).

          ³) Iren І.ХХVІІ, 2, Tertul. Adv. Marc. ІV. 2 и след.

          ⁴) Tertul. Adv. Marc. VІ. 3.

-----------------------------------------------------------------------------------------

72                ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЬРКВА.

теорията-вечен и зъл и, между тези две начала- демиург, същество с ограничена сила и знание, същество с ограничена сила и знание, чийто главна отлика била справедливостта, без примес oт любов или милост. Бил ли е Демиург независим, или пък (както е в по-голямата част oт гностическите системи) се е смятал за производна на върховния Бог, не се знае,-но oт двете мнения последното е по за вярване.¹) Той учил, че върховният Бог създал видимото и не материалното, че светът с неговите жители бил създаден oт демиурга oт същността, която взел oт веществения хаос и то без съгласие или знанието на неговия Управител. Душата на човека, според учението му, не била дадена oт върховния Бог, както е в другите системи, но била дело на демиурга и се отличавала със свойствата, които отговаряли на ограничената природа на създателя й. Тя нямала сила да противостои на вещественото начало, което всякога се стремяло да си върне онази част,която била взета oт владенията му. Човекът паднал, защото не изпълнил законите на демиурга, и неговата първа природа се променила и станала зла.²) Демиургът си избрал един народ - евреите и там дал закон, които сам по себе си не бил лош, но бил нагоден само за долните натури, като при това бил несъвършен в своите нравствени начала и лишен oт вътрешен дух. Маркионовата система била справедлива до суровост: непослушните той предавал на мъки, а праведните награждавал с покой в Аврамовото лоно.³)   

Демиург обещал да прати Месия, сина си, които по природа бил същ като баща си и които щял да дойде не с цел да ходатайства и да прощава, но за да разруши езичеството и да основе еврейското царство. Ала върховния Бог се съжалил над човечеството, чието грамадно болшинство без вся-

----------------------------------

¹) Виж Iren. XXVII, Storm III. 3. 515; Orig. De Princip. II, 5; Epiph. XLII, 3, Augustin De Haeres. 22.

²) Tertul. Adv. Marc I., 22.

³) Tettur. III., 24.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                 ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                                  73

каква вина oт своя страна, било лишено oт демиурга oт всякакво знание и било изложено на неговата присъда, и решил да прати висшия Месия, своя собствен Син. Светът не бил подготвен чрез някакви си предварителни си откровения, пък и нямало нужда oт такава подготовка, защото самите дела на този Месия били достатъчно доказателство за Неговото пратеничество. Той се явил веднага в Капернаумската синагога, в петнадесетата година oт царуването на Кесаря Тиберия и, за да обърне върху си вниманието на юдеите, приспособил се към техните схващания и заявил, че Той е онзи Месия, за когото демиурговите пророци им казвали да го очакват.¹) Тогава бил открит за първи път истинския Бог и греховете на хората били простени, като при това им било дадено знанието и силата, които могли да ги направят способни да побеждават враждебността на материята. 

Демиург, без да знае за истинското същество на Месията, ала завиждайки за силата Му, която надминавала неговата, надъхал евреите против Него, а и Богът на материята надъхал езичниците да се съединят с тях в това гонение и Спасителят бил разпнат. Без оглед на това, според Маркиона, Неговото тяло в същност не могло да пострада, понеже било духовно и ефирно. Като се подчинил на кръста, Месията искал само да даде урок, с които да покаже, че страданията на неговото тяло не трябва да се избягва като нещо зло.²)

Маркион допускал слизането на Спасителя в ада и с това учение се свързала една oт неговите най-чудни представи, именно, че езичниците и осъдените във Ветия-Завет (като напр. Каин, Исав и садомитяните), които страдали oт места на демиурга, с радост посрещнали донесеното им спасение

--------------------------------

¹) Tertul. Adv. Marc. III. 15, IY, 2, 3, 6, 7.

²) Гледището на Маркиона за тялото на Спасителя било своебразно. То не могло да бъде веществено, тъй като веществото е зло, но същевременно то не могло да бъде и прост признак, както учили някои гностици. То било истинско тяло, макар и невидимо, и било облечено във външна призрачна форма.

-----------------------------------------------------------------------------------------

74             ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

и били избавени; когато вехтозаветните светии, като били доволни oт блаженството си в лоното Авраамово и като подозирали в Спасителната покана изкушение, отказали се да Го подслушат и останали в първото си положение.¹) Но те не могли да останат завинаги в това положение. В края на краищата трябвало да дойде Месия на демиурга, който щял да събере разпръснатите по всички страни синове Израилеви, да основе всемирната юдейска монархия и да облагодетелствува с земно блаженство бащините си последователи. Тези пък, oт езичниците и непокорните, които не били получили висше спасение и не се били избавили oт демиурговата власт, трябвало да се подложат на мъки. Що се отнася до хората на върховния Бог, според учението на Маркиона, душите им ще бъдат освободени oт плътта и ще живеят с Него в духовни тела.²)

Основна трудност у Маркиона била .предполаганата невъзможност да се примири любовта със справедливостта, която наказва, а oт тук иде и не допусканата oт него разлика между висшия Бог, въплъщение на любовта, и демиурга, въплъщение на строгостта. За да уясни възгледа си той написал книга под название "Антитези,³) в която, за да покаже съществената разлика между Ветия и Навия Завет поддържа всички ония начала и разкази във вехтозаветните книги, които изглеждали  непримирими с характера на любовта и особено посочвал на примери, в които Спасителят (както Маркион предполагал) се изказвал против еврейската система.⁴)

Маркион бил човек сериозен, както в настроението, тъй и в начина на живота си. Неговата секта имала аскетически характер. Той забранявал животинската храна, освен риба, забранявал брака

---------------------------

¹) Iren. I., XXVII., 3.; Epiph. XLII, 4. Това до някъде прилича на учението на каинититер в по-горе)р но лежи върху друга основал

²) Tertul. Adv. Marc. I, 28; III., 24; Epiph. XLII., 4. Маркион отрича възкресението на тялото. Tertul I 24.

³) Tertul. Adv. Marc. I, 19.

⁴) Тертулиан (ІІ V.) и Епифаний (ХLІІ, 11) подробно обсъждат тези пунктове.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                  ПЪРВИТЕ ЕРЕТИЦИ.                              75

и едно oт най-важните условия при кръщението било обещанието за целомъдрие.¹) Кръщението обаче могло да се отложи и оглашените (против църковната практика) могли да присъствуват при извършването на най-великите тайнства ²) а ако някои умирал като оглашен, позволявало се да бъде кръстен и като мъртвец.³) Маркион като че позволявал и тройно кръщаване, понеже бил убеден, че при всяко повторение на това тайнство се опрощавали греховете, извършени oт времето на по-първото кръщение. Той извършвал е евхаристията с вода и в противоположност на юдейството предписвал да се осветява чрез пост седмия ден на неделята (т. е. съботата).⁴)

Смелото отхвърляне на юдейските и езическите елементи, волното отнасяне към св. Писание и строгостта  маркионизма  привлекли много последователи на сектата. Със своите под държатели Маркион се отнасял, при гоненията и скръбта, като с другари.⁵) Те по-скоро се пребивали, отколкото да избягват гоненията. Мнозина oт тях пострадали за Христа с голямо мъжество и сектата им се гордеела със своите мъченици. Според свидетелството на Епифания, маркионитството било силно разпространено в негово време (около 400 година) и продължавало да съществува до шестия век.⁶) 

Колкото и странен, а по същината си, и противен на християнството да бил гностицизмът, ние обаче не трябва да оставяме без внимание и ползата която християнството изобщо е извлякло oт него. Както и другите ереси и той изиграл своята роля, като извикал на работа защитниците на православието, които трябвало да изследват и защитят своето учение което било подложено на нападки. Но това не

---------------------------

¹) Strom. III. 3. P. 515, Tert. Adv. Marc. I. 29.

²) Tert, De Praescr. XLI.; epiph. XLII., 3.

³) За потвърждаване на това се привеждало 1 Коринт. ХV., 29. Златоуст, Бес. ХL 1 Коринтл.

⁴) Epiph. LX. 3.

⁵) Tertul. Adv. Marc. IV. 9.

⁶) Epiph. XLI., 1.

-----------------------------------------------------------------------------------------

76          ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

било още всичко. Главните идеи и влияния на по-първите религии, които в разните форми на гностицизма се докосвали с евангелието, като че искали да проникнат в християнската система. Това накарало църквата да се взре в тези системи и да види кое е истинско и кое-лъжливо, да отхвърли решително лъжливото и да усвой истината , като я освети чрез съчетанието й с християнските начала и по такъв  начин да спаси всичко скъпо, което могло да изчезне заедно със стария свят, които вече загивал, "С помощта на гностиците",  казва един най-нов писател, "били вмъкнати в църквата науката, литературата и изкуството"¹), и когато гностицизма изпълнил тази си задача спрямо църквата, неговите разни форми или престанали да съществуват, или продължавали да се проявяват като остарели вярвания между мрачните последователи, които все повече и повече намалявали.²)

-------------------------

ГЛАВА V.

Oт възкачването на Комода до смъртта на Елагабала.

180-222. г. г.

Макар апологетите да не успели да добият узаконена веротърпимост за църквата със съчиненията си, при все туй техните трудове не останали без влияние.

Делото, което могло да намери толкова способни и учени хора, излезли да о защищават с перо в ръка, постепенно добивало ново положение.старата клюка изчезнала и по-просветените езичници започнали да съзнават, че ако религията им иска да устои на евангелието, трябва да бъде преобразувана не само в обредността, но и в учението. Ето защо в този период ние виждаме как философите се опитват да присвоят за системите си някои oт истините, които за пръв път били прогласени oт христи-

-----------------------------

                ¹) Baumgarten-Crusius, Dogmendeschichte, приведени y Dorner, 1,35.

                ²) Dorner, 1 356, 357; Nender III., 1. 57

----------------------------------------------------------------------------------------- 

                        ОТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА                                   77

янството, да ги сближат по разни пътища с евангелието и изобщо грижа да примирят ученията си с християнството.

          Oт владетелите, които заемали императорския престол, някои царували съвсем кратко време, та не оставали никакви следи в църковната история. Комод, неспособният син на Марк Аврелия, уж под влиянието на своята любимка, наложницата Мария, запазвал християните и много oт тях върнал oт заточение.¹) Но макар и това царуване да било изобщо за църквата време на покой, през него се извършило едно бележито мъченичество, именно на римския сенатор, Аполоний, който бил обвинен, че е християнин, oт един свой роб. Доносчикът бил умъртвен, като му били раздробени краката, а Аполоний, след като прочел пред сената реч в защита на вярата си, бил обезглавен.²) Този случай се прочул, понеже показвал тогавашното състояние на християните, които според закона подлежали на смъртно наказание за вярата си, а oт друга страна били защищавани oт самия закон, който определял същото това наказание и за обвинителите им. Разни трудности обаче се свързват с този случай и, ако даже признаем истинността на всички тези факти, се ще си остане въпрос, дали доносчикът е бил наказан, за дето е оскърбил християните, или за дето е нарушил своите задължения, като роб към господаря си.³)

          Север, в началото на царуването си, се отнасял благосклонно към църквата и запазвал членовете й oт злобата на тълпата. Причината за това била, че уж той оздравял, като бил намазан с масло oт един християнин на име Прокул Тор-

-----------------------------                       

          ¹) Hippol. Adv. Haer. Ixp. 454. Виж епитафията на Прозена, християните в императорския дом, в De Rossi, I, 9-11.

          ²) Eused. V., 21. Който, обаче, не свидетелствува, че обвинителят на Аполония е бил негов роб (макар и думите му да се разбират така); Hieron, De Viris Illustr. 42.

³)Виж Neander. I, 163; Giesel. 1. 1. 176.

-----------------------------------------------------------------------------------------

78                ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА     

пацион.¹) Oт благодарност той държал своя лекар при себе си и позволявал на някой знатни и властни лица да изповядат евангелието.²) Законите обаче били все още не задоволителни, а и положението на християните се още продължавало да зависи oт волята на отделни управители; па даже и управители, разположени благосклонно към тях, често се намирали в невъзможност да ги защищават, когато били обвинявани. Преди още да бъде издаден какъвто и да било нов указ за християните, в разни части на империята станали сурови гонения. Траяновият указ, който забранявал да се издирват християните, не бил изпълняван, и тълпата още продължавала да иска в амфитеатрите кръвта им. Мнозина християни били изложени на изпитни, за да признаят вярата си, и едни били изгаряни, други осъждани на работа в рудниците или на изгнание, а и гробовете на мъртвите били подложени на оскърбения.³) В това именно време изникнал и обичаят да се откупува веротърпимостта. Той се осветил oт много епископи, които се опирали на библейския пример на Иасона.⁴) Парите се плащали не само под вид на случайни вземания oт обвинителите или войниците, но и като ренти или данък, какъвто се вземал oт членовете на някакви съмнителни занятия, за да имат право да продължават тези си занятия.⁵) този обичай оказал твърде лошо влияние върху спокойствието на църквата, понеже недобросъвестните управители често намирали за изгодно да предават на смърт някои oт бедните християни в границите на своята област, за да уплашат техните по-богати събратя и да изтръг-

-------------------------   

                ¹) Tertul. Ad Scapulam, 4. Някои предполагали, че Север бил онзи управител на Лион, при когото в царуването на Марка Аврелия, се извършили много мъченичества, но за това, нямаме достатъчни доказателства.

          ²) Неговият син, Каракала, според показанията на

Тертулиана, бил отхранен с християнско мляко, което, навярно, означава, че неговата кърмачка е била християнка.

                ³) Tertul. Apol 12, 13. Християните могли да страдат и oт закона против дружбите, който бил подновен oт Севера.  

                ⁴) Деян. ХVІІ; 9.                                                                    

⁵) Tertul. De Fuda in persecutione, 13.

-----------------------------------------------------------------------------------------

               OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.                   79

нат oт тях пари. Строгите маркионити и унесените монтанисти с презрение отхвърляли такава сделка, която вярващите изобщо вършили. Те смятали, че както обичаят да се плащат пари за своята безопасност, така и бягството от гоненията, са неприлични за християнската вяра.¹)

В 202 година Север издал указ, с който, под страх на тежко наказание, забранявал комуто и да било oт поданиците си, да приемат юдейството или християнството.²) Повод за този указ маже би са дали крайности на монатизма,³) а също тъй и много по-общата причина - отказът на християните да вземат участие в тържествата, които били уредени при триумфалното връщане на императора в Рим. Този отказ в същност се основал не на някакво политическо недоволство, а на религиозно отвращение oт езическите обреди и на безобразията, които били свързани с тези празненства.⁴) Ето защо каквото и да било настроението на християните през време на по-послешните борби за императорския престол, те се въздържали да вземат страна на този или онзи oт съперниците и няма доказателства, oт които да се вижда, че някога християните са били между поддръжниците на Нигера и Алабина, които пострадали oт местата на Севера.

Макар новият указ да не забранявал направо на християните да използват религията си, а само да увеличават ревностно членовете си, той обаче помогнал да се настроят враговете им за гонение, което било подигнато с голяма суровост в Египет и проконсулска Африка, макар наглед и да не се разпространило из другите провинции.⁵) 

Oт африканските мъченици най-видни били Перпетуя и нейната другарка, чиито страдания се описват в разказа, написан отчасти oт самата Перпе-

--------------------------

¹) Tertul. De Fuga, 12.

²) Spartian. V. A. Sev. 17.

³) Както предполага Гизлер (І. 1, 257.).

⁴) Tertul. Apol 35.

⁵) Euseb. VI. 1, 4, 5;  Neander. 1, 167.

-----------------------------------------------------------------------------------------

80           ИСТОРИЯ А ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

туя.¹) Тя била оглашена, благородна и богата 22 годишна жена, останала наскоро преди това вдовица с дете пеленаче.²) След като била арестувана, при нея дошъл баща й - езичник, който я убеждавал да се откаже oт вярата си. Тя го запитала, може ли да нарече съда, който бил при нея, с друго име освен със собственото му и, когато баща й отговорил, че не може, тя казала: "тъй и аз не мога да се наричам другояче, освен каквато съм в същност - именно християнка". Силно озлобен, бащата едва могъл да се въздържи, и не й нанесе някаква телесна вреда, но се отдалечи и в продължение на няколко дни не се върнал при нея.

През време на тоя промеждутък Перпетуя била кръстена с другарите си Ревоката, Фелицита, Сатурнина и Секундила Дух, казва тя, я подбудил през време на кръщението да се моли за сила да търпи. След това арестантите били отдалечени в едно място, дето по-строги били затворени, отколкото онова, в което се намирали oт начало, и Перпетуя страдала oт горещина, тъмнота и обиди oт страна на тълпата и войниците, но най-вече oт тъга за детето си. Двама дякони, които давали пари на тъмничарите, сполучвали да издействуват позволение да прекарват всеки ден по няколко часа с християните в по-открита част oт тъмницата. Там било донесено детето на Перпетуя oт майка й и братята й и след известно време тя могла вече да го държи постоянно при себе си. После това Перпетуя се почувствала свободна oт всякаква скръб, тъй че, както сама тя казва, "тъмницата изведнъж ми се стори като дворец и аз предпочитах да бъда там, отколкото на каквото и да било друго място".

Но брат й, който също тъй бил по-рано оглашен, и казал да се помоли за видение, за да узнае

--------------------------

¹) Напечатана в ІІІ тома на Латинската Патрология Миня. Времето се означава различно oт 203 до 205 год.

²) Понеже нищо не се казва в разказа за нейния мъж, предполагат, че той ще е бил умрял.

-----------------------------------------------------------------------------------------

               OТ КОМОДА ДО ЕЛАБАЛА.                        81

края на тъмничния си затвор.¹) Тя наистина се помолила и видяла златна стълба, която достигала до небето, но била толкова тясна, че едва един човек могъл да се качва по нейните стъпала. Около стълбата били разхвърляни ножове, копия и ченгели, готови да пронижат и да разкъсат тялото на всекиго, който би се опитал да се качи по нея без потребната предпазливост; при това в подножието й лежал дракон, който не позволявал  да се изкачват по нея. Сатур, един бележит християнин, който по-после сам се предал и станал другар на страдалците, започнал пръв да се изкачва по стълбата и когато стигнал до върха, повикал и Перпетуя да го последва. С име на Христа, тя укротила дракона и когато поставила крака си на стъпалото, настъпила главата на чудовището. Като се изкачила на върха, тя се намерила в една градина, дето видяла пастир с бели косми, който доял кравите си и бил заобиколен oт хиляден народ, облечен в бели дрехи. Пастирът я поздравил и й дал парче сирене, което тя взела с две ръце и яла, а цялото общество облечено в бели ризи, казало "амин". При този вкус тя се събудила, но приятния вкус oт сиренето още стоял в устата й. Видението било изтълкувано в смисъл на предричане, че пленниците не трябва повече да се надяват да бъдат пуснати на този свят. 

Като чул за новото разследване, което щяло да стане наскоро, бащата на Перпетуя я посетил наново. Вместо дъще, той я наричал госпожа,²) целувал й ръцете, хвърлял се в краката й и като и припомнял как се е грижел за нея, как я обичал повече oт другите си деца; като и посочвал скръбта в семейството си заради нея и като възбуждал съжаление към детенцето й, което не би могло да живее без нея, - той я молил да отърве както

----------------------------

¹) "Тук", казва Милман, "се вижда влиянието на монтанизма, но самото видение, като такова, което могло да посети християнина на сън, при състояние на висша религиозна унесеност, показва обикновените верски образи, които се въплъщавали във форми". (ІІ. 219).

²) Dominam. Acta. II.

-----------------------------------------------------------------------------------------

82            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

него, тъй и своите роднини oт скръбта и позора, на каквито тя би ги изложила, ако настоява на вярата си. Перпетуя, макар и да била дълбоко трогната oт вълнението на стареца, могла само да отговори, че всичко било в Божиите ръце.

Когато настъпил съдният ден, пленниците били докарани във форума ¹), и понеже Перпенуя била поставена отпред, баща й веднага се приближил до нея с детето й в ръце и на ново започнал да я моли да се съжали над младенеца. Прокурора също тъй се мъчил да я трогне, като и посочвал детето й и бащината й старост, но тя твърдо отказвала да пренесе езическа жертва. Тогава прокурорът заповядал да отдалечат баща й (който със своята дотегливост, навярно, нарушавал тишината при съдопроизводството) oт мястото, което заемал и да го бият с пръчки. Когато  тази поръчка била изпълнявана, Перпетуя заявила, че тя чувствувала, като че тези удари се сипят върху нея. Съдебното заседание се завършило с туй, че всички обвинени били осъдени да бъдат хвърлени на зверовете. Без да се стреснат oт присъдата, осъдените с радост се върнали в тъмницата си.

Няколко дни после това, през време на молитва Перпетуя чула, че нейният брат,, Динократ, който бил умрял, когато бил на седем години, я извикал по име, и понеже съвсем не мислила за него, тя разбрала че то е божествено внушение да се помоли за него. И ето, щом започнала да се моли, сторило й се, ме детето излязло из някакво си тъмно място, бледо, мръсно, с признаци oт рак на лицето, който и станал причина за смъртта му, жаден но неспособен да си достави вода, та да се напие. Сестра му продължавала да се моли за него и най-после се утешила, като видяла, че мястото, дето бил той, станало светло, лицето и тялото му чисти, раната на лицето му намаляла до незначителна бръчка и могъл вече да си донесе вода. Той се напил и

--------------------------

¹) Не е известно, де е ставало това, дали в Картаген или Табурбия.

-----------------------------------------------------------------------------------------

             OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.                     83

като че отишъл да играе; "тогава", пише Перпетуя, "аз разбрах, че той е бил изваден oт мъките".¹) Разказът разправя по-нататък, че Перпетуя видяла на сън страдащия си баща, а също тъй и тържествата, които я въодушевили да претърпи мъките си. Също и Сатур видял небесната слава и това послужило като причина да се дадат някои увещания на епископа Оптата.

Мъчениците били пазени за рождения ден на Гета, който щял да бъде признат oт баща си като негов другар в управлението на империята, но в това време умира в тъмницата Секундул. Фелицита пък, омъжена робиня, била в осмия месец на бременността и както тя, тъй и другарите й се страхували, че поради това смъртта и щяла да бъде отложена. Ето защо те всички заедно се молили и три дни преди празника Фелицита се освободила oт бременността. Крясъците, които тя издавала при раждането, накарали тъмничния прислужник да я запита: "Ако ти не можеш да  изтърпиш това, то какво ще правиш, когато бъдеш хвърлена на зверовете?" - "Сега аз сама ще изтърпя тези тегла", отговорила тя, "а тогава заради мене ще страда Онзи, който се намира в мене, защото и аз ще страдам за Него". Детето й било осиновено oт една жена християнка.

Поведението на затворниците било такова, че заставило тъмничаря Пудинт да приеме християнството. В навечерието на мъчението, според обичая,

------------------------

¹) "Тогава", казва Милман, "като да показва особен род чистилище" (ІІ. 201). И наистина а това място се опират римските полемици. Някои, като предполага в по-първите времена, че Динократ ни бил кръстен, заключвали, че и лица, които умирали некръстени, могли да извлекат полза oт молитвите на живите. Блажени Августин отговаря; 1) че записките на Перпетуя не са канонични, 2) че те не говорят за Динократа, като некръстен, и, навярно, той е бил кръстен, та неговите страдания са следствие на отстъпничеството, направено по примера на баща му, или за други грехове, извършени след кръщението му. Изглежда, че Бл. Августин не придава голямо значение на тези записки, макар Руинард, като предава мнението му, да споменува само за второто основание, което, предвид езичеството на бащата и това, че самата  Перпетуя през време на ареста си била оглашена, изглежда твърде невярно. August. De Anima, I. 10, III., 9; Ruin. In Patrol. III. 38.

-----------------------------------------------------------------------------------------

84          ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

на мъчениците била предложена "безплатна вечеря", особен род веселба, след която на осъдените лица се позволявало да се държат колкото е възможно по-свободно и разпуснато, но вместо да се предадат на обикновено безредие, пленниците си устроили нещо като християнска вечеря на любовта. Сатур строго укорявал народа, който се трупал да ги гледа: "за да можете да ни познаете пак в същия ден".

Когато били .изведени в амфитеатъра, мъчениците имали весел изглед. Според обичая, който изглежда да е съществувал само в Картаген и водел началото си oт времето, когато според старата финикийска религия, се принасяли човешки жертви, мъжете били обличани с червени дрехи, като жреците на Сатурна, а жените-с жълти, като жреците на Церера, ала мъчениците се отказали да се подчинят на това, като казали, че именно за туй  и страдат, защото искат да се освободят oт такива условности, и справедливостта на техните възражения била призната. Перпетуя пяла псалми, а Сатур и другите предсказвали на прокурора и тълпата, че Бог ще им отмъсти.

Мъжете мъченици били хвърлени на лъвовете, мечките и леопардите, а жените били бодени то разярена крава. Перпетуя сякаш се намирал в захлас, та не чувствала мъките и, когато дошла в себе си, тя запитала, кога ще дойдат зверовете и едва могли да я уверят, че тази част oт страданията й вече свършила. Вместо да бъдат пуснати скритом жертвите, какъвто бил обичаят, зрителите искали да бъдат предадени на смърт. Мъчениците се простили един с друг, като се целунали, и излезли в средата на амфитеатъра, дето наскоро се завършили земните им изпитни. Гладиаторът, който трябвало да убие Перпетуя, бил неопитен младеж, та ножът му се изплъзнал и не можал да я умъртви. Като забелязала смущението му, тя със собствената си ръка  оправила меча му, за да нанесе смъртоносен удар. "Може би, казва писателят,

-----------------------------------------------------------------------------------------

                      OТ КОМОДА ДО ЕЛАБАГА.                         85

който описва деянията на мъчениците, - "такава велика жена, -жена, oт която се страхувал нечестният дух, не би могла да бъде подложена на смърт, освен по нейна воля".

Документът, когото излагаме тук твърде накратко, носи печат на обстойна правдивост. Както в отделните места, тъй и в тона на разказа има неща, които са създали мнение, че мъчениците и техните историци са монтанисти, но фактът, че старата църква е възприела тези записки, говори само в полза на другото мнение. Поради туй ние можем да предполагаме, или че монтанистичните мнения не били причинили още формалната раздяла в Картагенската църква през време, когато са описвани тези постъпки,¹) или особеността на разказа можем да отдадем не на монтанистичните начала, а на онзи естествен темперамент, който правел Африка твърде удобна за възприемането на монтанизма. 

При Каракала и Елагабала християните не били гонени. Има свидетелства, че Елагабал, за да подчини всички стари национални религии на сирийския култ, като негов жрец,²) смятал в новия храм, издигнат в чест на слънцето,³) да съчетае символите на юдейството и християнството (към които той се отнасял с голяма благосклонност, навярно, заради техния източен произход) с гръцките и римски богове, но разюзданият му живот се свършил преди да се опита да изпълни желанието си.

Що се отнася до вътрешния живот на църквата по това време, трябва да посочим преди всичко на горещия спор, който изникнал поради подновяването на въпроса за празнуването на пасхата. Разликата, която съществувала между малоазиатските църкви и църквите oт другите страни по въпроса за времето, когато трябва да се празнува пасхата, както и съгласието, постигнато по този въпрос ме-

-------------------------------

¹) Такова решение е предложено oт Гизлера, който смята тук монтанизма за безбожен. )Сл 1 290)

²) Виж Dollinger, Heidenth. U Judenth., 301.

³) Lampridius, Vita Heliogab., 3., 6.; Gibbon, 1, 133, 139.

-----------------------------------------------------------------------------------------

86              ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

жду св. Поликарпа, като представител на малоазиатските църкви, и Аникета, римски епископ,¹) изтъкнахме вече по-рано. В продължение на няколко години след това съглашение, изглежда, че на азиатските християни, които се намирали в Рим, било позволено да спазват обичаите на родината си, докато Сотер, който заемал римската катедра oт 168-176 г. не изискал oт тях да се подчинят на местните обичай, без обаче та смята азиатския обичай като пречка за общението с другите църкви. Неговият втори приемник, Виктор, усвоил съвсем друг начин на действие.²) Някои си Власт, азиатски християнин, който живял в Рим, настоявал да се спазва азиатския обичай, то тъкмо в туй време този обичай започнал да става подозрителен, като белег на монтанизма, oт който наистина бил заразен Власт ³) и това обстоятелство основателно могло да подбутне Виктора да употреби влиянието си, за да възстанови еднообразие във всички църкви, ала той зле сгрешил в начина на опита си. В разните, далеч стоящи една oт друга страни,-в Палестина, Понт, Осроен, Гърция и Галия, се събрали събори, които изглежда да са били по негово желание, и всички заявили, че обичая в техните църкви е напълно сходен с обичая в римската-, и изобщо благоприятно се отнесли към исканията на Виктора.⁴) Обаче азиатските християни взели решение на събора си да не отстъпват oт своето старо правило. Ефеският епископ, Поликарп, човек известен, както по катедрата, която заемал, тъй и по своя личен авторитет, писал писмо на Виктора, в което защитавал правото на своите събратя. Той се опирал на ап. Филипа и Иоанна, както и на другите високо почитани лица, които служе- 

--------------------------

1) Виж по-горе.

2) Този спор се отнася към 196-198 год.

3) Азиатските монтанисти били квартодецимани, макар и да не се вижда да е спазвала сектата този обичай и по другите места. Епископ Хефеле предполага, че Виктор се противил на този обичай, защото виждал в него признак на евионитство (І., 301.).

4) Euseb. V., 23.

-----------------------------------------------------------------------------------------

             OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.                     87

ли за украса на сирийските църкви, и които с примера си осветили обичая да се празнува пасхата на 14 нисан, и заявил, че сам бил решен да се държи у този обичай, който бил апостолски по произход и не бил осъден oт св. Писание, без да се страхува oт заплашванията на Виктора, че щял да прекъсне обезщетението си с него. След това Виктор с заповедническо писмо отлъчил азиатските християни oт общението с Рим и се погрижил да получи такава присъда за тях и oт другите клонки на църквата. Но най-после той се разочаровал oт постъпката си. Самата мисъл за  изключването на такава грамадна маса християни от църковното съжителство зле поразило общото мнение. Много oт епископите рязко възразявали на Виктора и го увещавали да се остави oт това си намерение.¹)

          Между лицата, които се мъчили да изравняват този спор, най-бележит бил елеонският епископ, Ириней. Ириней бил родом oт Мала-Азия и още oт младини познавал високо почитания Поликарп,²) за когото запазил твърде интересни спомени в едно oт своите съчинения.³)   Той се присъединил към лионската мисионерски църква и там бил натоварен  oт мъчениците през времето на Марка Аврелия, да занесе писмо на римския епископ, в което те се мъчели да уредят споровете по монтанистическата  полемика, и навярно, през това време, когато е отсъствувал, е бил избран за епископ на мястото на Потина.⁴) Още през първите години на епископството си, той спечелил слава на учен и способен човек чрез големия си труд, който служи като главен извор, oт дето могат да се почерпят сведения за гностическите ереси.-Благодарение на връзките си както с Изтока, така и с Запада (по-рано той бил ,,импредесятник", но в своята църква бил последовател на

-----------

        ¹) Еused V., 24                    

        ²) Iren III. 4.

        ³) В посланията към Флорина, откъслек oт които е запазен у Евсевия (V., 20).

        ⁴) Eused. V. 3, 4

-----------------------------------------------------------------------------------------

88       ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.           

римския обичай) той бил добре подготвен, за да работи като примирител между спорещите страни.¹) Лионският епископ писал писмо на Виктора oт името на своята църква, с която го увещавал да бъде умерен, като му посочвал за пример Аникета и предшествениците му на римската катедра. Освен това той настоявал да не взема такъв въпрос като причина да се разкъсва съжителството, понеже църквата всякога е допускала разнообразие в обичаите и такова разнообразие в безразличните предмети служело само за потвърждение на аргумента, който могъл да се извлече oт съгласието на всички църкви относно същината на вярата.

          Благодарение застъпничеството на Иринея и на други, мирът най-после бил възстановен. Чрез окръжно писмо азиатските християни заявили, че не са еретици и до времето на никейския събор²) им било позволено да се придържат към стария си обичай. Едва ли има нужда да отбелязваме, че опитът, да се обърне това дело в полза на по-послешните папски домогвания, е съвсем несполучлив. Начинът, по който Виктор работил, наистина, може да се вземе като предвестник на постъпките oт страна на приемниците му, които били напълно високомерни, но неговите домогвания били много по скромни, отколкото техните. Съборите, които ставали по негова молба, били свободна работа на месните епископи и сам той се излагал на хули за мерките, които бил взел, пък и няма нито най-малък признак, oт който да личи, че са го смятали по-горе oт другите и поради това неговите предположения съвсем се разрушавали.

          Що се отнася за ересите през този период, по характера си те се оказват различни oт онези, с които се срещахме до сега. Основният въпрос

-------------------------------

          ¹) Евгений сочи на сходството между името Ириней (мирен) и неговите трудове за в полза на мира.

          ²) Арелатският събор в 413 год. постановил да се празнува пасхата в един и същ ден и в едно време (първо правило), но това правило не оказало влияние на Изток.

-----------------------------------------------------------------------------------------                 

                                   OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА                        89    

на гностицизма бил въпроса за произхода на злото и заблуждението на тези сектанти се заключавало в опита им да разрешат този въпрос чрез умозаключения, които главно се извличал oт някакъв си друг източник, а не oт християнското откровение. Неговите ереси пък излизали повече oт окръга на християнските идеи. Oт една страна ние виждаме тук практическата, фантастическата и аскетическата секта на Монтана, oт друга-умозаключението взема форма на грижи да се изследва и определи библейското учение за Спасителя и Божеството.

          Началото на монтанизма датува много по рано oт времето, до което вече сме достигнали. Св. Епифании¹) един път го отнася към 126 год., а друг път-към 157г.; Евсевий поставя началото му в 173²) г., а други пък към 150 г.³) Неговият основател бил родом oт Мизия и бил по-рано езичник, навярно жрец на Цибела.⁴) Наскоро, след като приел християнството, той започнал да изпада в захлас и изказвал разни брътвежи, които се удостоявали с името пророчества. Неговата само забрана скоро заразила две богати и с добро положение жени-Максимила и Прискила, които напуснали мъжете си и тръгнали с него като пророчици.⁵) Изразите на Монтана и неговите спътнички били насочени към въвеждането на много по-строга система oт онази, която владеела до тогава в църквата. Те увеличили съществуващите до тогава пости и искали строго да се пазят те. Вторият брак монтанистите смятали еднакъв по престъпност с блудството, а освен това забранявали военната служба и изобщо светския живот. Те отхвърляли както светската ученост,                                                           

-------------------------------

 ¹)Haeres Li., 33.; XLXIII. II.                                                                                                           

          ²)Eused. Chron. Ap. Hieron, VIII., p. 630.                                                                                                  

                ³) Аполоний, най-стар писател, живял през времето на Комода, поставя това начало 40 години по рано (Ap. Eused H. E. V.., 18.); LVIII., 1.) казва, че той се явил около 19-тата година oт царуването на Антонина Пий (48 г.).        

                ⁴) Това се вижда oт имената му ,,евнух" (Hieron. Ep., Xl., 4.) и ,,жрец на идола" (Didym De Trinit. III., 41.). Швеглер, един oт членовете на Тюбингенската школа, го смята за мит!  Ciesel. І., 2. Р 196.          

                ⁵) Eused. V., 14, 16, 18.

-----------------------------------------------------------------------------------------

90            ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА             

така и разкоша в женското облекло, а също тъй и разните веселби.техните правила за покаянието били съвсем сурови. Те казвали, че църквата няма право да опрощава грехове, извършени след кръщението, макар и да допускали такова право за монтанистките пророци. При това те учели, че известни грехове трябвало завинаги да отлъчат виновниците oт съжителство със светиите на земята, макар и да не отричали, че Божията милост могла по-после да се простре и върху такива грешници.¹) Успехът на сектата не зависел толкова oт характера или способността на основателя й, които, както изглежда, бил човек слаб и с неуравновесен ум. Тя била сродна с характера на народа, който населвал местата, дето тя изникнала за пръв път, а това се вижда oт туй, че между фригийците преобладавал в първите времена дивия култ на Бакха и Цибела. Гонението на което сектантите били подложени, разпалило още повече фантазията на тези пророци,, и те изпаднали в безумна злоба, което нещо още повече спомогнало да се разпространят оракулите им. като прониквал из другите страни, монтанизмът намерил цели маси oт народ, които поради духовното си настроение били вече подготвени за неговото възприемане и по този начин му давали възможност да пожъне добра жетва. За строите хора той бил особено привлекателен със своите мисли за по-строг живот, oт този на обикновените християни; за слабите-с туй, че им давал ръководство oт точни правила, в които евангелието се ограничавало само с наложителността на общите си начала; за онези, за онези, които обичали да се унасят и да се възбуждат да се домогват до пророческия дар; за гордите-като им заявявал, че ще осъществи чиста и непорочна тайнствена църква в точно определена видима община. Освен това, той поощрявал последователите си да се смятат за духовни хора и да

----------------------------- 

¹) Epiph. XLVIII., 4.                                                           

-----------------------------------------------------------------------------------------

                   OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.                       91

презират или да се отвръщат oт другите християни, като плътски или ,,душевни".

          Обвиняват Монтана в туй, че се наричал Параклит (Утешител) и даже се провъзгласявал за всемогъщ Отец.¹) Последното обвинение е грешка, основана върху факта, че той изказва своите пророчества в името на Отца, като в същност се смятал за негов орган. Той даже не твърдял, че обещанието на Утешителя не се ограничава само за апостолите и че не било осъществено чрез тях, а сега напълно се осъществило чрез него и чрез неговите съпътнички. Развитието на откровението се пояснявало с развитието на човека: монтанистите казвали, че юдейството било детинството, новият завет-юношеството, а заветът на Параклита-зрялата възраст. Новото откровение, обаче, се ограничавало само с развитието на учрежденията и учението, и не се докосвало до установената християнска вяра, а само я потвърждавало.²)

          Монтанистите учели, че душата под пророческото вдъхновение, се намирала в бездейно състояние, а чрез нея действувал Духът, ,,както плектрът чрез лирата".³) Това сравнение се прилагало и oт Юстина мъченик към вдъхновението на еврейските пророци.⁴) Но след като тази мисъл била възприета oт монтанистите, тя била опровергана oт противниците на системата им, oт които едни твърдели, че библейските пророци, не само, че запазвали човешкото си съзнание, но ясно схващали и изпълнението на онова, коетоо предричали.⁵) Наскоро 

-------------------------

             ¹)Epiph.XLVIII.;11.

        ²)Пророците имали видения, които като че потвърждавали учението за възкресението-в противоположност на гностиците. Но някои oт по-послешните монтанисти били обвинявани, че отричали разликата в лицата на Бога. Theodoret. Haer. III 2.                                                                 

                ³) Еpiph. XLVIII. 4. Макар и в много точки монтанизмът да ни напомня за новите магнетически сеанси, мнението обаче на барон Бунзена Hippolytis, 1, 384.|, че Монтан, като говори така, имал предвид себе си (като Параклит), като такъв който върши магнетически операции, изглежда твърде извъртяно.                                                                                      

                ⁴) Cohort.. ad Graecosq 8; xp Apol. I. 36.                                     

                ⁵) Epiph. XLVIII., 3. 8.                                                                 

-----------------------------------------------------------------------------------------

92     ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА             

след като се появила сектата, някои епископи поискали да се опитат да изгонят бесовете из пророчиците, ала монтанистите не позволили да се направи този опит.¹)

          След като бил отлъчен oт църквата, Монтан съставил проповедническо общество, което  се издържало oт приносите на последователите му и, без да се гледа на изповедната строгост, сектантите били силно обвинявани oт своите противници в лицемерие, невъздържаност и разкош.²) Патриархът живеел в Пепуза, малък градец  или село във Фригия, на което сектантите предали тайнственото име на Иерусалим, като вярвали, че той ще бъде мястото на хилядогодишното царство, главният предмет на техните очаквания и надежди. Oт тук иде и името пепузиани или катафригийци.⁴)

          Един стар писател казва, макар и това да е малко съмнително, че както Монтан, тъй и Максимила завършили живота си чрез само обясняване, около четиридесетата година oт появата на сектата.⁵) Този разказ, ако е верен, доказва, че те са били по-скоро жертви на болезнена меланхолия, отколкото безнравственици. Максимила предсказвала, че веднага след нея не ще се яви нито една пророчица, че веднага след смъртта й ще настане краят на света. ⁶) Между туй ние намираме у монтанистите и много други жени с истеричен темперамент, които се смятали за пророчици. Постъпките на една oт тях, която, според свидетелството на Тертулиана, падала в забрава и през това време я запитвали за неви-

----------------------------

¹) Euseb. V., 16. 18.

²) Аполоний Ap. Euseb. V., 18.

³) Hieron.  Ep. Xl., 3.  Нито издателите на бл. Августин, нито пък историците обясняват тази дума (cenones).

⁴) Euseb. V., 18; Epiph. XLVIII; 14; Theodoret. Hear. III., 2.

⁵)Anon. Ap. Euseb., V., 16.

⁶) Epiph. XLVIII. 2. Един анонимен писател, чието творение било преведено oт Евсевия, (V  16.) казва, че след смъртта на Максимила, в продължение на 14 години не се появила нито една пророчица.

-----------------------------------------------------------------------------------------

                   OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.               93

димия свят и за лекуване на разни болести, носят бележито сходство с някои факти oт най- ново време.

На запад монтанизмът бил приет отначало добре. Той обърнал вниманието на лионските мъченици, когато били затворени в тъмницата, и в писмата си както към азиатските църкви, така и към Еливирия, римски епископ, съветвали да се отнасят снизходително към монтанистите, без обаче да потвърдя вали техните претенции.¹) Монтанизмът извличал полза и oт крайностите на някои свои противници, които oт ревност да противодействуват на изводите, правени oт писанията на ап. Иоанна, както по отношение обещанието за Утешителя, така и за хилядогодишното Христово царство, отричали оригиналността на тези писания и ги приписвали на еретика Коринта. Освен това, когато азиатската църква спорила с римската-за празнуването на пасхата, в същото време тя осъждала и монтанистите, а това обстоятелство се смятало на Запад като признак на тяхното православие. Римският, епископ, Виктор, бил почти готов да ги признае, но в това време пристигнал в Рим един азиатски християнин, а име Праксий, който се ползувал с голямо влияние като изповедник, и с доклада си за същината на тази секта убедил епископа да измени мнението си и да ги отлъчи.  

Монтанистите високо се оплаквали, че ги отлъчвали несправедливо oт  църквата, когато те желаели да си останат в съжителство с нея. Това оплакване обаче било само нов пример за неспособността на членовете oт сектата да се отнасят безпристрастно към собственото си дело. В същност сами монтанистите още oт по-рано се отлъчили oт църквата със строгост на дисциплината си, с презрението си към по-голямата част oт християните и с разпространението на учението си под натиска на мни-

----------------------------

¹) Euseb. V., 3.

²) Epiph. LI, 3 Такива се наричали алогамите, което название има двойно значение и сочи, че те признавали писанията, в които се споменува за Логоса, а също тъй показва, че те били без разум.

-----------------------------------------------------------------------------

94         ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

мото откровение. И ние не трябва да се съмняваме, че ако към него биха се отнесли с търпимост, той с нищо друго не би се задоволил, освен с първенство. Освен това неговия дух бил съвсем противен на установената църковна власт. Монтанистите се отнасяли с презрение към обикновените християнски длъжности, като просто душевни. Те поставяли епископите по-долу oт пророците и според тях пророците се отличавали не с външно ръкополагане, но с духовни дарби и могли да излизат oт всеки клас хора. Няма нищо чудно, че и положението, което монтанистите заемали спрямо държавата, карало мирните християни да скъсват всякакви връзки с тях, защото повечето oт техните пророкувания били такива, че според римския закон се смятали като държавна измяна, а такива били предричанията им за разни беди и за близкото пропадане на злата гонителка-империята.

Суровия дух на сектата карал членовете й да си спечелват преследване. Ревността им към мъченичеството се подкрепяла и oт учението им, че душите на мъчениците веднага след смъртта започват да се подкрепят и oт учението им, ме душите на мъчениците веднага след смъртта започват да се наслаждават с пълно блаженство, когато душите на другите праведници получават пълна награда само след свършека на света. Обаче монтанистите, благодарение на възгледите си за покаянието, се въздържали oт ония злоупотребения, които ставали по другите места поради правата на мъчениците да раздават особени отпустителни грамоти.¹) 

Макар сектата и нейните разклонения да продължавали да съществуват до известно време и останките oт нея да съществували даже в VІл век или още по-късно ²), главният успех на монтанизма обаче бил достигнат по друг път, именно в смисъла на ония нововъведения, които били направени 

-------------------------

¹) Neander. II. 219. Виж по долу, гл. ГІ

²) Теофан говори за преследването на някои монтанисти oт Лъва Исаврянина в 723 год. но съмнително е, дали това са били членове oт старата монтаниска секта.

-----------------------------------------------------------------------------------------

              OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.                   95

в църквата,¹) на много от неговите характерни черти, Навярно, поради сродството си с онова веение, което по- после получи преобладание в Запада, монтанизмът държи и онова предимство, каквото сам той oт старите ереси притежава, именно, че е стигнал до нас в неизменен вид, изложен oт един свой поборник - Тертулиана.²)

Тертулиан, навярно, е бил най-бележития човек, какъвто църквата е видяла след апостолите. Неговият характер е намерил пълно и ясно отражение в творенията му, но животът му е твърде тъмен. Той бил родом oт Картаген, син на стотник и, както предполагат, се родил около 160 г.

Oт самия него ние знаем, че отначало той бил езичник, и като такъв страдал oт пороците, които били свойствени на съотечествениците му.³) Че бил адвокат, това личи както oт запознанството му със законите и употребата на юридически термини, тъй и oт самия характер на доказателствата му. При това, заедно с обширната си начетеност в поезията и общата литература и със своята адвокатска ученост, той проявявал и знания oт физическата и естествена философия, а също тъй и гръцкия език владял до такава степен, че могъл да пише трактати на него.⁴) 

След като приел християнството той станал прeзвитер на църквата и в този чин живял както в Картаген, така и в Рим. Неговото отклонение в монтанизма, станало по средата на живота му и Бл. Иероним⁵) го приписва на завистта и пренебрежението, на които той бил изложен от страна на римското духовенство. Но макар и да изглежда твърде възможно, че Тертулиан е могъл да срещ-

-----------------------

¹) Един oт бележитите поборници на римския католицизъм в най-старо време, именно Нюман, не се смущава като смята монтанизма за предградие на тази средновековна система.

²) Трактатът на Тертулиана за пророческия екстаз обаче е загубен.

³) Apol. 18; De Poenit. 1; De Resurr. Carnis, 59.

⁴) Той сам намеква на това De Baptismo, 15; De Vigr. Veland. 1; De Corona, 6.

⁵) De  Vir. Illustr. C. 53.

-----------------------------------------------------------------------------------------

96           ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

не oт страна на последното такова отнасяне, което могло да възбуди в неговия нетърпелив характер крайно негодувание,¹) посочваната причина обаче е много съмнителна и в същност съвсем излишна, когато се обяснява минаването му в партия, чиито мнения и  обичаи тъй добре се съгласували с неговото природно настроение. Когато разглеждаме по-нататък историята, ние ще видим много пъти, как високо надарените хора напущали православната община, отвличани или oт безпокойния дух на умогледството или  oт желанието да осъществят идеала за безпорочна църква и то в такъв вид, какъвто св. Писание представя за недостижим.²) 

Що се отнася за събитията из живота на Тертулиана и за неговите съчинения, то не само че не можем  да ги установим с точност, но невъзможно е да решим, кое oт съчиненията му е написано преди да стане еретик и кое после. Oт една страна има съчинения, които спадат към монтанистичния период от живота му, но предметът им е такъв, че не позволява да се обясняват особеностите на сектата, към която той спада; която изглежда като отзвук на монтанизма, може да се вземе просто като резултат oт настроението на автора или характерна особеност на по-строг клас хора вътре в самата църква. Тертулиановият гений е мрачен и суров. Евангелския дух у него се явява силно вапсан oт човешката природа. Той има забележителна способност към силна аргументация и сбита изразителност. Тънкостта, дълбочината и остроумието, колкото и тънко да е то на места, пламъкът, който го пренася през всички пречки и който почти увлича читателя - са най-светлите негови характерни черти. Ала душата му, която е изобщо само душа на адвокат, е съвсем неспокойна неустойчива и   неспособна към безстрастни съждения.

----------------------------

¹) Тертулиан сам съзнавал недостатъка на темперамента си, което се вижда oò трактата му De Patinntia, I.

²) Виж Vincent. Lirin., Commonit., 17, 18.

-----------------------------------------------------------------------------------------

              OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.                                 97

Неговият език е груб и необработен, затъмнен с остаряли¹) и ново изковани думи, необработени построения и озадачаващи намеци. Стилът му, както по мисъл, тъй и по израз се отличава със своята надутост и преувеличеност. Тертулиановата реч е твърде бележита в друго отношение и е важна като пръв образец на съчинение, написано на църковно-латински език. До тогава езикът на западните църкви не само в галските гръцки колонии, но и в самия Рим, бил гръцкият. На него се пишели християнските съчинения, а също тъй служел и като между народен език. Ако Минуций Феликс и да бил (както предполагат някои) по-стар oт Тертулиана, предметът обаче на неговия трактат не бил такъв, че да изисква употребата на каквито и да било специално богословски термини. Поради това като създател на техническата християнска терминация трябва да се смята този именно велик африкански писател.

Апологията та Тертулиан е съставена преди  да стане той еретик и е образцово произведение oт този род съчинения. С свойствената си сила и с всичката свежест на новотата, той се спира в нея върху ония предмети, които били подигнати и от по-първите апологети, макар да прибавя и много нови доводи, както в полза но евангелието, така и за опровержение на езичествата, и дава на читателите oт по-послешно време много любопитни данни за историята и състоянието на църквата по това време. Той съзнавал, че има право да напира на успеха на християнството, като на довод в негова полза. "Ние сме вчерашен народ", казва той, "обаче сме напълнили всяка ваша собственост - градове, острови, замъци, села, събрания, вашия лагер, вашите племена, общества, дворец, сенат, форум. Ние ви

-------------------------

¹) Неандър се опира на високия авторитет на Нибура, за да твърди мнението, че провинциализмите на Тертулиана не са с пунически характер (както предполагали), а са чисто латински стари думи.

²) Тя обикновено се отнася към 197 или 198 год.

³) Apol., 37.

-----------------------------------------------------------------------------------------

98          ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

оставяме само храмовете. Ние можем да преброим войската ви, а и броят ни в една ваша провинция ще бъде по-голям oт вашия.¹) Особено бележит е начина, по който той отговаря на обвинението, хвърлено върху събратята му, че били изменници на държавата. Той сочил на онова )вече отбелязано) обстоятелство,че между поддръжниците на сломените императорски съперници не се оказал нито един християнин; а като причина за дето християните били длъжни да се молят, за да съществува по-дълго време империята, той поставял вярването им, че империята служи като пречка, според думите на ап. Павла, която спирала появата на антихриста.²), Тертулиан пак отстоява вярно поданството на християните, като при това заявява, че кръвта на светиите не може да се пролива, без да повлече след себе си отплата. Тонът му е пълен с презрение и гняв. С особена сила сочи той на бедите и поличбите на времето, като признаци и предвестници на гибелта, която трябвало  да се изсипе върху главите на гонителите. 

 Като се присъединил към монтанистите, Тертулиан приел и тяхното учение с цялата му суровост. Презрението на "духовния" човек към "душевната" църква се изразило у него във всичката  разпаленост на характера му и с всичката сила на израза му.

Той въставал силно против брака, макар и сам да бил по-рано женен. Последователната женитба за две жени Тертулиан смятал толкова престъпна, колкото и женитбата с две жени изведнъж. Той бил готов да отлъчи второженците oт църквата завинаги, без всякаква надежда да ги допусне до съжителство с нея, макар и да не отри-

---------------------------

          ¹) Apol. 32 (2. Mecc. II., 7).

          ²) Тази реч се отнася към монтанистичния период и била написана в началото на Каракаловото царуване, когато още не било се прекратило гонението (около 211 год.)

-----------------------------------------------------------------------------------------

         OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.                         99

чал, че Бог може да приеме тяхното искрено покаяние.¹) Възгледите му за покаянието са във висша степен сурови. Той отрича правото на църквата да прощава смъртни грехове, извършени след кръщението, а тази власт приписва на пророците oт своята  секта.²) Той съвсем осъждал военната служба, като нещо несъвместимо с християнския дълг и неразривно свързано с езическите обреди,³) макар и да се виждал принуден oт св. Писание ⁴) да направи отстъпка за лицата, които преди да влязат в лоното на християнството, били на военна служба. Ала правото им да си останат на същата длъжност било свързано с такива условия, които практически го унищожавали. При все туй мнението за незаконност на военното служба изглежда да не е било особеност на монтанистичния му период.⁵) Един oт трактатите му бил написан в защита на един войник, който бил осъден на смърт, за дето отказал да носи накит oт цветя по случай наградите, раздавани oт императора. Тертулиан доказва, че такава употреба на цветята е греховна суетност, понеже е само езическа, но и противна на природата.⁶) В трактата си "За зрелищата" той забранява всякакво присъствие на обществени веселби и подкрепя предумките си с разкази за наказания, които постигали лицата, присъствуващи там. Той смята бягството във време на опасност за по-лош грях, отколкото отричането oт Христа във време на мъки, и мисли, че християните трябва даже да се излагат сами на гонения.⁷) Колкото и ожесточен да бил в тона си против общината, която бил напуснал, Тертулиан, обаче, не се предавал изключително на делото да хули, както правели мнозина

--------------------------

¹) De Monogam. 15.; De Pudicitia, 1.

²) De Pud. 21   3.

³) De Corona, 11.

⁴) Лук. ІІІ., 14; Матея VІІІ., Деяния Х., 29.

⁵) Виж De Patientia.

⁶) De Cor 7-10.

⁷) De Fuga in persecutione. Другият трактат Scorpiacae е отправен към гностиците, които премахвали мъченичеството и  го избягвали.

-----------------------------------------------------------------------------------------

100       ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

в подобни случаи. Той продължавал да бъде евангелски борец против езичеството и юдейството. В трактатите си против Маркиона, Валентина, Хермогена,¹) Праскея и др. еретици той защитава изобщо,  както делото на своята секта, така и на църквата. Бл. Августин свидетелствува, че в последните години oт живота си той станал глава на отделна партия, "тертулианисти", останки oт която се върнали към църквата във времето на самия Августин и, навярно, поради неговите увещания.²)

Недоверието към теориите, които напоследък злоупотребяват с термина "развитие", не трябва да възбужда у нас предубеждение против допускането, че учението на църквата за висшите предмети се подчинява на този процес, за когото може би не можем да дирим по подходящо название. Това развитие станало необходимо поради нуждите на самото дело. Целта му била да приведе към ясна и научна форма истините, които до тогава били твърде очевидни, макар и хорските умове да не се били занимавали с точното им определение. Така напр. ние можем да си представим, че главните истини oтносно божеството и човечеството но Спасителя Хри-

--------------------------

¹)Хермоген по знание бил живописец и съгражданин на Тертулиана. Тертулиан с гняв се подигнал против този живописец и то не само за туй, че с изкуството си (което позволявало да се изобразяват езически предмети) и с второженството си се противопоставял на монтанитическата суровост, но и за туй, че имал свое неправилно мнение. (Adv. Hermog., 1) Както гностиците, и Хермоген приписвал произхода на злото на материята. Той доказвал, че Бог трябвало да създаде света ¹) или oт Себе си, ²) или oт нищо и ³) или пък oт нещо си. Първото предположение е невъзможно, защото според него светът би бил част oт Бога не само, че твори доброто, но и знае как да твори и  в такъв случай съществуването на злото в света би било необяснимо. Поради това Бог трябвало  да създаде света заедно с телата и душите на хората oт материя и недостатъците на творенията идат не oт Неговата воля, но oт природата на материята (с. 1.) Изглежда, че Хермоген не основал секта и умрял в съжителство с църквата. Понеже пак Тертулиан не го обвинява в някакви други заблуждения освен поменатите,  то някои стари писатели може  би се лъгали, като му приписвали, че вярвал какво Спасителят си бил оставил тялото на слънцето. Бл. Августин пък го нарича Савелианин De Hears. 41). Има едно място в трактата на Тертулиан против него бележито поради това, че изглежда, какво той отрича вечността на Сина Божи (с. з.).

²)Aug. De Hear. 86. (Patrol. XLII. 64).

-----------------------------------------------------------------------------------------

       OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.                         101

ста са могли да бъдат признавани oт християните още oт самото начало, но че само в по-послешно време това вярване е достигнало до пълно съзнаване и то когато било изследвано. Какво в същност означава божество и какво човечество и какви са условията за съединението им наедно в лицето на Спасителя.

Дето са дадени началата на някои истини, там на всеки, просветен и осветен oт обещаните дарове на   Утешителя, ум предстои закон задача да извлича oт тях надлежните изводи. Когато се предполагало някое, мнение, макар и да било ново само по израз, християните преди всичко трябвало да се запитат с голяма истинност, каква е тяхната вяра отношение на този предмет, съгласна ли е или несъгласна с това, което сега им се представя, след това да сравним мнението си с мнението на събратята си и всички заедно или да допуснат това учение, като здраво, или да го отхвърлят, като противно на вярата, в която те били възпитани. По такъв начин, поради заблужденията, истината се напълно уяснявала и онова, което било само чувство и убеждение, постепенно се изразявало в точни и формални догмати.¹) Oт тук пак ние лесно можем да разберем как първите християнски писатели употребявали много несъвършени и не точни изрази за висшия предмет, даже имали недостатък в разбирането по тънкостите на учението ²) и употребявали термини, които по-после църквата осъдила, а се смущавали oт термини, които тя осветила. Вярата им сама по себе си била здрава, вярна, спазвала апостолските предания и била еднаква с вярата на по-послешната църква. В същност не ще бъде унизително за вярващите след апостолския век, ако кажем, че те имали по-слаби понятия по такива въпроси, отколкото вярващите, които вярвали след тях. Тяхната

------------------------

¹) Vinc. Lirin, 23; Johh. Scott. Erig. De Div. Provid, I., 4 (Patrol. 122).

²) Hieron Adv. Rufin. II., 17. (Patrol XXIII.); Aug. De Catech. Rug., 19. (пак там ХL.); LIV. (там пак ХХХVС., 643.) Petav. De Trin. Pracv; III. 7. VI.

-----------------------------------------------------------------------------------------

102         ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

работа била не да изследват, но да работят. Богослужението им, а и целият им християнски живот предполагал истинска вяра. Техните съчинения са проникнати oт пълно убеждение в нея. А в по- ново време, понеже мъжете, които познавали апостолите или техните непосредни ученици, били вече измрели, то християните трябвало по-малко да се доверяват на преданието, а повече да се обръщат към апостолските писания. С помощта пък на тези последните вярата сега се подложила на изследване, потвърждаване и систематизация.

В последните години oт втория век, трудността да се примири основната истина за божественото единство (Monavrcia) с учението за триличието дава повод за изникването на два различни по форма ереси.¹) Според едната - единството се запазвало, като се отрича божествеността на второто и третото лице, а според втората- имената на Отца, Сина и Св. Духа просто се обяснявали като три отделни прояви или видове на едно и също божествено лице.

Предвестник на първата заблуждение бил Теодот, родом oт Византия, който, макар и табак по занаят, се представя като учен и образован човек. Той се отрекъл oт Христа във време на едно гонение, когато събратята му, арестувани заедно с него, претърпели мъченичество, - и отишъл в Рим, дето отначало бил добре приет, но когато историята за отпадането му станала известна, Теодот се оправдал с това, че се отрекъл не oт Бога, а oт човека.²) По такъв начин той дошъл до ареста, която изглежда, че допущала чудесното зачатие на Спасителя, но го смятала - като човек, който се намирал под Божието ръководство.³) Такива мнения наскоро след това били изповядани и oт Артемона, който нямал нищо  общо с Теодота

--------------------------

¹) Novatian. De Trin. C. 30 (Patrol. III.) Origen in Ioh. II., 2.

²) Epiph. LIV., 2.

³) Простата човешка природа се поддържала и по-рано oт евионите виж по-горе); но Теодот бил първия езически ересоосновател, който излязъл с такова учение.

-----------------------------------------------------------------------------------------

            OТ КОМОДА ДО ЕЛАБАГАЛА                       103

но спада към една и съща партия с него. Артемон заявявал, че учението му, не само че се основавало на св. Писание, но и било начално и се поддържало oт римската църква до времето на Зефирина, чието епископство се започнало в 202 година. Обаче това изявление лесно могло да се обори, въз основа на св. Писание, на химните и литургическите форми на църквата, на произведенията на първите отци и на факта, че за подобно учение Теодот бил отлъчен oт Виктора.¹) Артемонци изглежда да били предадени по-скоро на математиката и били последователи на Аристотеловата философия, отколкото на св. Писание, към което се отнасяли най-произволно и oт което всеки техен по-виден учител си имал особен препис.²)

Другото oт споменатите заблуждение,-това, което смятало имената на трите божествени лица, като просто означение на разните проявления на едного Бога, изглежда да е съществувало още във времето на Юстина Мъченик,³) но за пръв път се изразило ясно в лицето на Праскея. Той бил азиатец и спечелил авторитета си, който, може би, превишавал способностите му и бил опасен за равновесието  на духа му, не като Теодота чрез бягство, а чрез твърдост във време на гонение. Ние видяхме, че той бил в Рим тъкмо по това време, когато Виктор или друг някои епископ бил готов да признае монтанистите, и че сведенията, кои-

---------------------------

¹) Тези причини се привеждат oт автора на "Малкия лабиринт" (Ap. Euseb. V., 28.), когато барон Бунзен оприличава с автора на Philosophumena, като приписва тези две творения на портския епископ, Иполита. Теодорът казва, че някои приписвали Лабиринта на Оригена, но че стилът се оказал не негов. Други пък го приписвали на Кая Римски.

²) Labyrinth. Ap. Euseb. V., 28. Писател предава разказът за някои си Наталий, който като спечелил висока слава на изповедник, бил се съгласил, като му била предложена голяма сума, да придаде блясък на артемонската секта, като стане неин  епископ.Много пъти на сън той бил предупреждаван да се откаже oт тази си мисъл, но не обръщал внимание на това, докато най-после не видял на сън ангели, които започнали да го бият толкова силно, че следите по тялото му се запазили и след като се събудил. Като посочил тези следи и като се показал дълбоко съкрушен, той с известни затруднения бил допуснат наново в църквата.

³) Той посочва за неговото съществувание в своята Dial c. Triph., 128.

-----------------------------------------------------------------------------------------

104         ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

то Праксей oт опит добил в Азия и като поддържали влиянието му като изповедник, убедили епископа да ги отлъчи.¹) Но след тази добра услуга на вярата наскоро била прогласена ереста му, която той се погрижил да обоснове върху няколко текста, като подвеждал цялото останало св. Писание под техния смисъл.²) По-нататъшният му живот е твърде неясен. След като бил отритнат oт Рим, той отишъл в Картаген и, според преданието, се върнал в лоното на църквата, но туй може би означава по-скоро, че той се отрекъл oт някои учения или изводи, които лъжливо му били преписвани. По-после той пак поддържал ереста си и то тогава, когато Тертулиян, според както предполагат, като негов най-главен противник през първия период oт живота си, написал против него съчинение, което служи като най-важен извор, oт дето можем да почерпим сведения за тази ерес.³)

          Към този период изглежда да спадат и други двама учители oт същия род, които обикновено се поставят малко по-късно, именно Ноет и Савелий.⁴)

          Сведенията за Ноета се ограничават почти с това, че той бил из Ефес или Смирна, и след като прогласил учението си, бил подложен на изследване, отлъчен oт духовенството на някакъв си азиатски град и наскоро след това умрял.⁵) Лично за Савелия нищо не е известно, освен това, че бил презвитер на Ливийския Пентопол.⁶) Но книгата, издадена като ,,Философумен" на Оригена, която в същност била произведение на св. Ипполита, епископ на гр. Порт при устието на Тибър,⁷) прави важни допълнения към нашите сведения за

--------------------------

          ¹) Виж по-горе стр. 69. Tert., Adv. Prax. 1.         

²) Tertul. Adv. Prax. 20.

³) Тертулиан, както предполага, разбира себе си, когато говори, че Праксей бил опроверган в Рим, per guem Dues votuit (Adv. Prax., 1.)

⁴) Ноет обикновено се поставя около 235 год.., а Савелий около 257 г.

⁵) Epiph. LVII, I.

⁶) Theodor. Haer. II., 9.

⁷) Само първата книга носи заглавие ,,Философумен", а общото заглавие е ,,Опровержение на всички ереси".        

-----------------------------------------------------------------------------------------

                       OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА                       105

него. Там се казва, че ученикът на Ноета, Епигон, отишъл в Рим и спечелил много последователи, между които бил и Клеомон, който отворил ноетианска школа: че Клеомон спечелил на страната си Калиста, който имал

голямо влияние върху епископа Зе-     202. -218. г. г.

фирина; че епископът, човек без-грамотен и ,,жаден за мръсна плячка", с подкуп бил склонен да признае Клеомена за учител и най-после сам станал негов последовател; че Калист чрез коварство гледал да поддържа равновесието между еретиците и православните; че като наследник на Зефирина по катедра (218 год.), отхвърлил и отлъчил Савелия, когото по-рано увлякъл в заблуждения, и основал нова калистинска партия, която с еретическото си учение съгласувала разпуснатостта на живота с нравствеността. По такъв начин oт това свидетелство става ясно, че както Савелий, така и някои последователи на Ноета, проповядвали в Рим в първите години oт третия век.

          Това заблуждение, което било общо у Праксея, Ноета и Савелия, се проявявало в разни форми. Някои, например учели, че божеството обитавало у човека-Исус по такъв начин, че оправдавало името ,,патрипасианин"", което Праксей на противниците си, които, като не признавали никаква разлика в лицата, доказвали, че Отец трябвало да бъде същото лице, което пострадало на кръста, или пък, че под имената на трите лица се разбират пак толкова сили, които излизат oт един неделим атом, и които наново щели да бъдат погълнати oт него, щом като свършат работата си. Ноет бил по-изтънчен учител oт Праксея, а Савелий пък повече oт Ноета. Савелий учил, че Бог сам по себе си е неделим атом, но при откровението Той се разширява тройно.¹) Той признавал  ,,три лица", но употребявал тези думи в смисъл, който по-скоро

---------------------------

          ¹)Theodor. Haer II., 9., 10.                                                    

-----------------------------------------------------------------------------------------   

106                          ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА

може да се нарече просто драматически, тъй като с тях се означават само приписвани върху Бога или изобразявани характери. Той пояснявал мисълта си чрез сравнение с трите части на човека, тяло, душа и форма или вещество, светлина и топлина.¹)

          Изглежда, че Праксей не бил в състояние да основе секта. Теодорит споменува за Калиста, като приемник на Неота,²) и за учителят му, за живота на когото в ,,философумените" се дава твърде не красив отчет,  но сега, благодарение на това произведение той се отъждествява с канонизираните римски епископи.³) Но макар и тази ерес да се разцъфтявала в продължение на няколко години, което се дължи на силната й поддръжка, ноетяните и калистияните скоро изчезнали. Свелиянската секта пък продължавала да съществува до V. век. При все туй тя никога не била многобройна и Савелиевото име има значение не като име на отделна община, но за посочване на една oт тенденциите, в които изпадало умозрението, когато се занимавало с тайните на божеството.

          В този период ние виждаме, как християнството и езическата философия, като се готвят да продължат борбата помежду си, усвояват по нещо oт оръжието си и Александрия (чийто умствен характер вече очертахме по-горе-във връзка с произхода на гностицизма) става главно средище както на философското християнство, така и на преработеното езичество. А за да можело евангелието а води борбата, трябвало да се предлага на хората в форма на привлекателна наука и образование. Александрийската катехизическа школа, според мнението на някои писатели, съществувала още oт времето на св. Марка³) и щом е така, тя, навярно, е представлявала отначало нещо като учреждение за обучаване на ,,оглашените",-

----------------------------

          ¹) Epiph. LXII., 1.    

²⁾ Hieron. III., 3.

³) IX.; 11-12. В силвестровите Лъже-Исидорови декреталии, първият се представя, като съдия на Калиста за савелианство, но и Калист се подозира като негов предшественик.                                                                            

-----------------------------------------------------------------------------------------

OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА                              107

име, което се давало на послушниците, които се подготвяли за кръщение. Но към средата на втория век тя получила съвсем друг характер и се превърнала в семинария, в която се възпитавало духовенството и се довършвала поуката на най-високообразованите новопокръстени християни. Учителските длъжности били заемани последователно oт бележити мъже, между които пръв се прочул Пантен, който преди да се покръсти бил философ-стоик.¹)

          Пантен, според описанието на ученика му Климент, се отличавал oт всичките си съвременници. Бл. Иероним свидетелствува, че той съставил много тълкувания на св. Писание, но още по-голяма услуга оказал на църквата с устните си проповеди. Той се прославил и със своето мисионерско пътуване из Индия,²) ала името на страната разно се тълкува в смисъл на Индостан, Аравия и Етиопия или Абисиния. Макар редът на събитията из живота му да не е известен, обаче предполага се изобщо, че преди да предприеме това пътешествие, той е бил глава на  катехизическата школа и след като се завърнал, наново заел учителската си дейност.

          Негов приемник бил Климент, наричан обикновено Александрийски, поради мястото, дето живял, макар да бил родом oт Атина. Климент приел християнството, когато бил вече зрял мъж. Той пътувал по разните страни, за да дири мъдростта, докато най-после намерил задоволство в учението на Пантена.³) След като в продължение на няколко години стоял на чело на школата, той бил лишен oт мястото си поради гонението, през времето на Севера. За живота му след това се знае само това, че прекарал в Кападокия и Иерусалим, но изглежда, че се върнал в Александрия и там умрял около 220 год.

          Тези учени мъже вмъкнали в църквата нова система мисли. По-голямата част oт първите хри-

-----------------------    

          ¹) Еuseb. V., 10. Що се отнася до Атинагора, виж по-горе.

²) Eused V., 10.

³) Clem. Strom. I.,I., p. 322.; Eused, V., 11.                     

-----------------------------------------------------------------------------------------

108       ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА       

стияни се отнасяли с недоверие към цялата езическа философия, поради туй, че тя била противна на евангелието. Мнозина oт тях приписвали нейния произход на дявола ¹) или на ангела, който паднал поради любовта си към ,,човешката дъщеря".²) Климент, обратно, смята съвсем друг извора на философията. Тя, казва той, е ,,дар Божий", ,,работа на божествения промисъл", и е дадена на гърците, както закона на евреите и със същата цел. Тя била необходима за тяхното ръководство до идването на Христа, нея трябва да смятаме като подготовка към евангелието и разбирана правилно, тя е напълно съвместима с него.³) Под думата философия не трябва да се разбира системата на която и да било отделна партия, но еклектиката, която съдържа в себе си най-доброто от разните философски учения по отношение на правдата и религиозното знание. При това той иска да отдели, съобщената му по такъв начин истина oт примесените към нея човешки разсъждения.⁵) Климент доказва, че всяка ученост може да бъде осветена и насочена към доброто, че такава ученост трябва да придобиваме и ние, за да отхвърлим хитростите на лъжливата философи.⁶) Той се мъчи да защити претенциите на варварите за философското знание, да оприличи учението на философията с учението на св. Писание и да изкара произхода на гръцката мъдрост oт свещените писания на евреите.⁷)

В тези мисли имало много такива, които съответствували на гностицизма, но много по-православната александрийска школа се отличава oт гности-

-------------------------------

¹) Clem. Storm. VI. 1. P. 327; 1, 2.

²) Тертулиан (De Praescr. 7.). се изразява твърде силно за несъвместимостта на философията с християнската вяра. Сам Климент мисли, че нейните тайни били съобщени oт ангелите на най-хубавата oт човешките дъщери.

³) Storm; I. 1. P. 327; 1, 2.

⁴) Storm., I., 5. 331. VII., 3., p. 839.

⁵) Storm. 1. 7, p. 338.

⁶) Storm. 1, 9; 1, 27, p. 337; VI., 10.

⁷) Cohort ad. Gentes, VI., 60; Storm. 1, 25; II. 18; VI, 2 и след. Той казва че св. Писание обвинява гърците в кражба на варварската философия, което, по предложение, е намек на еванг. oт Иоана. Х., 8. Strom. II. 1.

-----------------------------------------------------------------------------------------

             OТ  КОМОДА  ДО ЕЛАГАБАЛА                109

ците по туй, че отричала мнимата противоположност между вярата и знанието и твърдяла, какво вярата трябва да лежи в основата на всяко християнско знание и при всяка степен на духовното и умствено развитие.¹) Тя учила, че целта на християнската философия е да развива човека, за да може да познае значението на истините, които се приемат oт вярата и, че докато вярата приема учението по предание, знанието пък трябва да го доказва въз основа на св. Писание.²)  Името гностик било усвоено oт александрийците за означаване най-високата степен в развоя на християнското знание. Oт трите главни съчинения на Климента  които са се запазили до днес и които съставят серия oт последователни съчинения, първото е  ,,Увещание към езичниците", което е отправено към лицата, които стоят извън църквата, второто е ,,Педагог", сбор oт нравствени поуки за ново кръстените и третото, което поради смесения си характер носи името ,,Стромоти" (смес),³) има за цел да нарисува характера на съвършения гностик и като доставя поука, която би могла да задоволи висшите нужди на разума, да запазва oт лъжливите учения на учители като Василида  и Валентина.

          Съединението на философията с евангелието докарало обаче до някои твърде съмнителни резултати. Вече в ръцете на Климент, особено, ако вярваме онова, което се казва за загубеното му съчинение под заглавие ,,Хипотипози",⁴)по някога то явно излизало oт раниците на православието, а в ръцете на Оригена и др. то станало още по-опасно.

          Най-значителната вреда, причинена на църквата oт тази школа, бил произволът в баснословното тълкуване на св. Писание. Александрия представлявала сгодна за тази работа почва. Този начин на

------------------------------

          ¹) Clem. Peadas. 1, 6, р. 117. И след; Strom. ІІ, 6, р. 445.

          ²) Strom. VІІ, 10, р. 866.

          ³) Това заглавие се обяснява в І. ІV. с. 2.

          ⁴) Photius, Biblioth., 109. Барон Бунзен предполага, че тъй наречената VІІ книга Stromat и Excepta ex  Theodoro съставя част oт тези ,,Хипотипози".

-----------------------------------------------------------------------------------------

110         ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЬРКВА

тълкуване се прилагал там безмерно oт евреина Филон към Ветия Завет. Посланието пък, приписвано на св. Варнава, в което този метод е докаран, може би, по-далеч, отколкото и в което да  било друго християнско съчинение, е навярно творение на александрийските покръстени евреи. Но докато баснословното тълкуване се употребявало до тогава само случайно, сега то било превърнато в строг метод. Св. Писание, според учението на тази школа, имало три смисъла-исторически, нравствен и тайнствен. Първият oт тях се смятал само като слуга на другите.¹) В тази система имало нещо привлекателно за изобретателното умозрение и за благочестивото съзнание дълбочините на Божието слово. Ала резултатът често пъти бивал такъв, че учените, вместо да дирят истинското значение на всяко място, гледали да откриват някакво въображаемо приличие с идеите, които извличали oт други места на св. Писание или oт съвсем други извори. Историческият смисъл бил оставян без внимание или даже съвсем бил отритван, а нравственият-съвсем бил извъртан .²) Нито един без предубеждение читател не може да открие каквото и да било произведение с такива тълкувания, щото изведнъж да не види, как всичко в него по общия си характер не прилича никак на онези библейски примери, изтълкувани по съвсем друг начин, които защитниците на това съчинение смятали като прецедент за себе си. Лекостта, с която то-

----------------------------

          ¹) Origen. In. Levit: V, 5.        

²) Като пример може да се приведе следното тълкуване на Матея гл. Іл ст. 6., което има авторитета на св. Амвросия, бл. Августина и много други. ,,Тайнствено-Давид е Христос; Урия, т. е. ,,Бог е моята светлина", е дяволът, който казва, аз ще се оприлича на Всевишния (Ис. ХІV., 14). С него била съединена църквата чрез брачни връзки, когато Христос стоял на престола на Баща си я обикнал, и като я направил прекрасна, съединил я със себе си чрез брачни връзки. Или пък Урия е еврейския народ, които поради закона се гордеел със своята светлина. Христос му отнел закона и го научил да говори за Него. Вирсавия е извор на пренасищане, т. е. ,,изобилие oт духовна благодат". В ръцете на латинските писатели тази мистическа система се изложила на още по-нови злоупотребения, тъй като техните тълкувания често се основавали на неразбирането както на гръцките, тъй и на еврейските думи.

-----------------------------------------------------------------------------------------

OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.                       111

ва тълкуване давало доказателства на каквото и да било въз основа на св. Писание, без съмнение, подпомагала популярността му както между църквата, тъй и между сектантите.¹) Заедно с някои езически секти, с Филоновата школа и с гностиците, александрийците имали претенцията да обладават висшето и твърде тайнствено познание на религиозните истини, които били извличани oт преданията и били скрити oт онези, които били недостойни да ги възприемат.²) Под системата, която по-късно време била наречена ,,тайно учение"³), се разбирала не онази скритост на висшите учения и обреди, която била като обичай за езичниците и отчасти се практикувала за новите християни, които се готвели за кръщение,⁴) но както се вижда oт Климентовите намеци, предметите, които тя запазвала в тайна, представяли oт себе си философското обяснение на християнското учение и правилата, необходими за образованието на съвършения гностик. Климент сравнява тази скритост с махването ножа oт ръката на детето oт страх да не би то да се пореже.⁵) Както предполагат, този метод изникнал наскоро преди Климент и било невъзможно да продължава за дълго да съществува. Макар и да допускаме, че е законно да съществува разлика в съобщаването за религиозното знание, при все туй ние не можем да не видим, че в този ред скритост се съдържа и голяма опасност, и в ръцете

----------------------------

          ¹) Такова тълкуване се употребявало твърде много между валентинианите. (Iren. I., 3; II. 24) В най-ново време това тълкувание е подновено oт немската школа, която превръща всичките библейски разкази в ред митове. Тези писатели признават за свои предшественици Оригена и неговите събратя алигористите Защо, казвали те, тези учители да правят такова изнасилване на св. Писание чрез алегорично тълкуване, ако не са съзнавали, че буквалният му смисъл е грозен, невероятен и възмутителен? Виж увода на Strauss-към Leben  Jesu.               

²) Clem. Sirom. 1., 12; VII 110, p Тертулиан (De Praeser. 22) настойчиво отрича да е съществувало такова тайно предание.                                                                 

³) Този термин, изглежда да бил употребен за пръв път oт Мейера в книгата издадена в 1679 г. Giesel., I. 1, 354; Rothe b Herzog. 1, 694.

⁴) Това именно разбира под същото име и Rome в трактата си De Discipl. Arcani (Хайделберг, 1841.г.) и в статията си ean-Disciplin. В енциклопедията на Херцога, като я отличава oт ,,Theologia Arcana

⁵) Storm. I., I., p. 324.

-----------------------------------------------------------------------------------------

112       ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

на  александрийците тя без съмнение водела към системата на двудушието спрямо непосветените, като се оказвала вредна и за истината и за нравствеността.

Противодействието oт страна на езическата философия, за което стана дума по-горе, се вършело oт страна на ново платоническата школа. Тя била основана в Александрия в царуването на Севера oт Амони, който поради туй, че на младини бил хамалин, бил прекарван Сак, т. е. носачът на чували. Макар учението му да изглеждало като продължение на платонизма, ала то, не само че било смес oт ученията на другите гръцки системи, но съдържало в голямо количество египетски елементи. Особено забележително било то с онези нови възгледи, които давало за езическата религия. Платониците се задоволявали до тогава само с външното съдържание на своята популярна система, като преподавали на учениците си и много по-изтънчено учение, ала сега трябвало да се погрижат да преобразуват езичеството. Те искали да го обяснят като схема, която се отличава в много по чисто и по-дълбоко свойство, и по такъв начин да могат или да оправят пътя за съединението му с евангелието, или да заемат по възможност силни позиции, за да действуват успешно против разпространението на последното. Новоплатониците допускали, че християнството съдържа в себе си всички истини, но твърдели, че тези истини били затъмени oт него чрез варварството и че, ако старата традиционна религия се освободяла oт народната поквара и се разбирала правилно, могла да представи тези истини в много по-чист вид.

Те отнасяли Христа към най-видните мъдреци. Неговата цел, според тези философи, била да преобразува религията, а и личните Му възгледи уж се схождали с възгледите на новоплатониците, ала Неговите последователи извратили системата Му  чрез лъжливи прибавки, между които било и учението за Неговата божественост и посредничество и забрана- 

-----------------------------------------------------------------------------

             OТ КОМОДА ДО ЕЛАГАБАЛА.                  113

та да се покланяли на боговете.¹) Неоплатонизмът имал много общо с някои форми на гностицизма. Той се стремял да съедини в една цялостна система мъдростта на всички векове и на всички народи и, за да постигне това, той прибягвал към много хитрини и пресилени построения. Той излагал учението за единството на върховния Бог и признавал Платоновата троица, която се състояла oт едного Бога, Неговия разум (vvnouææV) и Неговата душа (yuchv)²) Той признавал съществуването още на много низши богове и демони, подчинени на тази троица, слуги на Висшия, а народния политеизъм смятал за извратеност на тази система. Заедно с по-възвишените учения на сектата имало и много фантастични суеверия, а не липсвала и предаността към разни теургически обреди. За да се освободят новоплатоникът oт връзките на чувствата, та да добивали сили да владее над духа си и да можал да се съедини с божеството, трябвало да води аскетически живот. 

Амоний отначало бил християнин и, според някои, до края на живота си останал външно в съжителство с църквата, без да се гледа на характера му и явното му или тайно учение. По-голямата част oт писателите, обаче, признавал, че той открито минал в езичеството. Между неговите ученици имало както християни, тъй и езичници. Между първите най-виден бил Ориген, а oт последните той основал цяла династия oт учители, между които бил Платон, Порфирий и Ямвлих. Лесно е да разберем след това, как тази толкова обстойна система, като ново платонизма, е могла да привлича тъй силно лицата, които се чувствували слисани oт полемиката между християни и езичници, между православни и не православни и между разните философски секти. Тя наскоро изтласкала почти всички други форми на

----------------------------

¹) August. De Civ. Die XIX.; III. 5, 4 (цитат oт изгубеното Порфирово съчинение) De Consensu Evag. 1., 7., 9., 34.

²) Plotin, Eunead. V., 1., 10 (стр. 491., ар ed. Basil, 1580 г.).

-----------------------------------------------------------------------------

114        ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

езическата философия и съществувала до ІV. век.- В нейното лице евангелието намирало най-изтънчения и  най-силния си противник. Ала самата изтънченост на тази система пречела за нейното вкореняване в човечеството, пък и живото убеждение в истинността на старите религии изчезнало завинаги.

Глава VІ.

Oт Александра Севера до Валериана.

220. - 260. г. г.

----------

След Елагабала на римския престол в 222 година стъпил братовчед му Александър Север, който бил едва 16-годишен юноша.Младият император бил разположен добре към християните, отчасти под влиянието на майка си, Мамея, която, без да се гледа на пороците й-алчност и честолюбие, била, според описанието както  на езическите автори, така и на Евсевия Кесарийски, ,,твърде благочестива жена".¹) Александър имал в двореца си много християни.²) Когато назначавал лица на граждански длъжности, той практикувал правилото, спазвано oт църквата при ръкополагане, именно обявявал имената на кандидатите публично и  позволявал да се правят публични възражения против тях. Той често привеждал евангелското изречение, ,,да правим туй, което бихме искали да ни правят другите" и заповядал да го напишат по стените на двореца му и по другите обществени здания.³) Когато християнската община вземала някое парче обществена земя за църква и когато компания oт търговци на жизнени припаси в Рим искала да заеме   

--------------------------------

          ¹) Qeosedestav th kaij eujladhvV (Eused. VI. 21.) Mulier Sancta sed avara et auriatque argenti cupida". Lamprid. Viy. Aleh.     

²) Eused. VI 28.).

³) Quod tibi fieri non vis,-alteri ne feceris" [Lamprid. 51]. В такава отрицателна форма това правило се среща не само в Талмута, но и у Исократа. Християнското правило обаче е положително, и тази разлика е твърде важна.

-----------------------------------------------------------------------------

OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДО ВАЛЕРИАНА.      115

това място, то обикновено императорът го присъждал на християните въз основа на това, че такава религиозна употреба на мястото е много по- добра, отколкото да бъде обърнато в пазарище.¹) Освен това той уж имал намерение да зачисли Христа между боговете и да Му издигне храм.²)

          Би било погрешка да предполагаме, че сам императорът или майка му са били християни. Интересът на Мамея към евангелието в същност изглежда да не се е простирал по далеч oт повърхностното любопитство към неговото учение и благоприятното мнение за ония, които го изповядват. В капището си той имал не само образите на римските богове, заедно с ликовете на своите предшественици, които били боготворени, но и образите на Иззида и Серапеса, Орфея, Авраама и Аполония Тиянски, а редом с тях стоял и образът на Спасителя.³) Oт това ясно се вижда, че императорът не смятал християнството за едничката истинска религия, но за една oт многото форми, еднакво приятни на божеството, които съдържат в себе си по нещо oт истината, но се отличават само по външната форма. На Риста той гледал не като на Бог, а като на човек, достоен да бъде зачислен в реда на най-бележитите мъдреци, които са просвещавали и благодетелствували човечеството. Макар християните да се ползвали изобщо с практическа веротърпимост през негово време, обаче сами те нищо не сторили, за да се сдобият с формална и законна веротърпимост. Имало даже примери oт гонения и мъченичества и навярно при Александра прочутият законопознавач Улпиян в книгата си ,,За длъжностите на проконсула", ще да е направил грижлив свод oт законите против изповядването на евангелието.⁴)

---------------------------

          ¹) Такъв бил произхода на църквата св. Мария в Трастевер, която, обаче, получила сегашното си име по-после. Lamprid. 49.      

²) Hid. 43.

³) Lamprid., 29.

⁴) Lactant. Div. Instit. V, 11. Гизлер отнася Улпияновия свод към царуването на Каракала (І. 258.).

.----------------------------------------------------------------------------- 

116     ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА       

          Достоен за уважение, но извънредно слаб,   Александър бил умъртвен в 235 год. и християните били подложени на изтезание oт страна на приемника му Максима Тракиеца заради милостите, oт които те се ползували напоследък. Мотивите, които подбудили този варварин-император да подигне гонение, нямали нищо общо с религията. В религиозно отношение той бил съвсем равнодушен и за своя лична употреба претопявал златните и сребърните предмети oт езическите храмове, па даже и статуите на боговете. Злобата му била насочена само против ония християни, които имали връзки с двореца и между които бил и Ориген. Около същото това време се случили земетресения из разните провинции, които послужили като предлог за народни въстания и в тези размирни времена църквите били изгорени и много християни предадени на смърт.

          Царуването на Гордиана (238.-244. г. г.) и на Филипа Аравитяниня (244.-249. Г. г.)било благоприятно за църквата. Ориген, имайки предвид царуването на последния император, казва, че Бог дарил на християните свобода да служат на своята религия и изказва надежда, че и цялата империя ¹) ще приеме християнството. Това била нова мисъл, която съвсем не прилича на тона на по-първите християнски писатели, които всякога гледали на Римската империя като на своя неизличима неприятелка и гонителка, като на тиранка, oт която нямало надежда за отърване, освен когато настъпи краят на света. При Филипа Рим отпразнувал хилядогодишнината oт основаването си и мнозина писатели сочат, като на нещо бележито, че това събитие се извършило във време на император, който според тяхното предложение бил християнин.³) Обаче игрите и обредите, с които била отпразнувана тази годишнина, по характера си, били чисто езически и

----------------------------

          ¹) Eused., VI, 28.       

²) Adv. Cels, VII., 26., VIII., 68.

³) Напр. Eused. Chron. [Patrol. XXVII., 645], Orosius. VII., 20. (пак там, ХХХІ.).

⁴) Eused., VI., 36.                                                                   

-----------------------------------------------------------------------------

OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДО ВАЛЕРИАНА.    117

макар, както Филип, така и жена му да получавали писма oт великия християнски учител, Оригена, да предполагаме, обаче, че престъпният живот на императора се е бил съединил с вярата в евангелието¹) нямаме достатъчно основания. В края на Филиповото царуване имало гонения в Александрия.

          Деций е бележит, като пръв император, който се опитал да премахне християнската религия чрез общо гонение на  нейните при-

върженици. Неговите укази са из-       249.-251 г. г.

губени, но летописите oт негово

време ни дават възможност да узнаем, как той отстъпил oт системата, oт която обикновено се придържали враговете на църквата oт времето на Траяна до Деция. Властите сега издирвали християните и при обвинението на реда, който бил установен oт закона. Обвинителите не се излагали на риск, както по-рано, и народната мълва се приемала вместо формално разследване.

          Дългият покой, oт какъвто се ползувала църквата до тогава, бил много неблагоприятен за тази последната. На запад Киприян и на изток Ориден, казват, че между нейните членове проникнал светски дух,-гордост, разкош и алчност между висшето духовенство, безгрижен и не религиозен живот между народа.²) И когато, както предсказвал Ориген, настъпили новите изпитни, плодовете на тази разхалтавеност печално изпъкнали сами. Като били подирвани, по силата на императорския указ, да се явят и принесат жертва на езическите богове, много oт християните във всеки град се стичали за тази цел на площадите, някои oт страх    

---------------------------

          ¹) Разказът за това, как Филип бил отстранен oт пасхалното празненство oт антиохийския епископ, Вавила, докато не се покаял за греховете си (Chron Paschal, 253. Г.в по-голямата си част се отхвърля oт най-новите писатели. Евсевий споменува за него като устно предание и не споменува даже името на епископа (VI., 34.). Св. Иоан Златоуст споменува името на епископа, но не и името на императора (Hom, 2, De S. Bad. II p 545.), който, според други, бил Нумериан (ta S. S. Jan. 24, p.p. 185, 187, 190).    

²) Cupr. De Lapsis. 5., 6. Orid. In Josu. Hom. VII, 6; in Math. Hom. 3, Adv. Cels. VIII., 44.

----------------------------------------------------------------------------

118    ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА     

да не им конфискуват имотите, други, за да запазят обществените си длъжности, трети пък oт страх да не бъдат мъчени, а четвърти по молбата на другари и роднини. Изглежда,казва св. Климент, като че тези хора отдавна търсели случай да се отрекат oт вярата си.¹) Гонението било насочено главно против епископите и останалото духовенство. Между неговите жертви били Фабиан Римски, Вавила Антиохийски и Александър Йерусалимски, а пък в живота на другите видни мъже (като Киприана, Оригена, Григория Чудотворец и Дионисия Александрийски) този период останал паметен чрез изгнанията или пък чрез други страдания.²) Главната цел обаче на това гонение била не смъртта на християните, а принудата им да се отрекъл oт Христа. За тази цел те били подлагани на изтезания, тъмничен затвор и глад и при такива изпитни твърдостта на мнозина изчезвала.³) Много oт християните отишли на доброволно изгнание. Между последните бил и младежът Павел, родом oт Александрия, който се заселил в Тиваитската пустиня и се прославил като пръв християнски пустинник.⁴) Силното гонение траело не повече oт година. То било прекратено, понеже в края на 251 година Деций бил убит в боя с готите. Краткото царуване на приемника му, Гала, минало без вреда за християните, с изключение на това, че в

някои провинции те страдали oт                         251.-253. г. г.

буйствата на тълпата, която вижда-

ла в тях причина за злочестината, която в продължение на 15 години опустошавала империята.

          Валериан, приемникът на Гала, в продължение на няколко години, според свидетелството на Дионисия Александрийски, бил много по-благосклонен към църквата, отколкото онези oт предше-

-------------------------------

          ¹) Eused. VI., 41; Cypr. De Lapsis, 8.

          ²) Eused. VI., 39

          ³) Cypr. Ep. VII., 1.

          ⁴) Hieron Vita Pauli, I, 4. (Patrol XXIII.) Съмнително е обаче дали пръв Павел е вмъкнал между християните усамотения и съзерцателен живот.

----------------------------------------------------------------------------- 

           OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДО ВАЛЕРИАНА     119

ствениците му, които се смятали за християни. Тези думи на Дионисия сочат на Александра, Филипа, или Мамея.¹) Ала в петата година oт царуването си императорът изменил своята политика, подбутнат oт Макриона, главния си съветник, който уж се намирал в сношение с египетските влъхви. Валериан отначало мислил, че евангелието може да бъде заглушено, ако се отстранят църковните учители и ако се забрани на членовете oт християнската община да извършват общи богослужения или да се събират по гробищата.²)

          Намирайки, обаче, че тези мерки не оказват решително действие, императорът издал втори указ, с който заповядвал християнското духовенство да се предава на смърт, сенаторите и конниците християни да бъдат лишени oт длъжностите и имотите си, а ако упорствуват във вярата си, да бъдат подложени на углавно наказание;           258. Г.

имотите на знатните жени да бъдат конфи-

 скувани, а сами те да бъдат изпратени на заточение. Но и този указ не установявал каквото и да било наказание за хората oт ниското съсловие, тъй че по-голямата част oт християните не претърпели никаква вреда oт него. Опитът на Валериана да спре разпространението на евангелието бил съвсем несполучлив. Чрез последните си беди църквата била очистена и укрепена, тъй че сега имало малко примери като отказвания като онези, които били тъй обикновени като в царуването на Деция. Вярата и търпеливостта на мъчениците въодушевявали техните останали събратя и влияели на мнозина oт езичниците. След епископите, които били отстранени oт паството си, отивали много вярващи, и по места, дето били заточени, имали възможност да разпространяват Христовото учение между населението, на което до тогава то не било известно.

          Дионисий прилага към Валериана апокалиптическото описание на звяр, комуто била дадена ,,уста"

-------------------------

          ¹)Dion. Ap, Eused. VII., 10.                                                 

          ²) Acta Proconsul. S. Cypr., c, 1 (Patrol. III, p. 1500).         

-----------------------------------------------------------------------------

120           ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА

която говорела гордо и богохулно и заедно с това му била дадена власт да действува четиридесет и два месеца".²) Това гонение се продължавало три и половина години и се свършило със заробването и смъртта на императора в Персия, с беда и позор, безпримерни в летописите на Римската империя. Между мъчениците през времето на Валериана били Ксист, римски епископ, с дякона си Лаврентия, и Киприан, картагенски епископ.

          Oт видните мъже на този период трябва да бъдат особено отбелязани Ориген, Дионисий Александрийски и Киприан.

          І. Ориген се родил в Александрия около 185 година и още oт детинство бил грижливо възпитан както в литературно, така и в религиозно отношение oт баща си Леонида, който бил християнин, а по занятие учител по риторика.³) Той всеки ден изучавал наизуст по една част oт св. Писание и по такъв начин поставил основата на своите необикновени библейски познания, а също тъй и на онова благоговение към св. Писание, което го контролирало във всичките му по-послешни умствени лутаници. Наклонността на ума му скоро изпъкнала наяве oт въпросите, които той отправял към баща си за значението на св. Писание, при което се мъчел да открие друг смисъл освен този, който се разбирал на пръв поглед. Леонид, макар и да не бил противник на по-дълбокото тълкувание,не одобрявал въпросите на сина си., ала сърцето му се препълвало от радост и благодарност, поради редките дарби, които се  обаждали в детето.⁴) Докато бил жив баща му, Ориген се учил в катехизическата школа, под ръководството на Климент, и там се сближил с Александра, станал по-късно

---------------------------

          ¹) Cypr. Ep. 80.

          ²) Откр. ХІІІ. 5. Dion. Ap. Euseb. VII. 10.

          ³) Oт името на Оригена, т. е. син на Ора или Гора се правело заключение, че Леонид приел християнството след като се родил син му. Ала много примери доказват, че първите християни не забранявали имената, които идели oт имената на езическите богове. 

          ⁴) Eused. VI. 2.                                                                     

-----------------------------------------------------------------------------

          OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДО ВАЛЕРИАНА      121

йерусалимски епископ, който оказал важно значение върху по-послешните му съдби.⁵)  

Северното гонение особено свирепствувало в Александрия и една oт жертвите му бил Леонид. Ориген жадувал за мъченичеството и бил спасен само благодарение грижите на майка си, която, като изтощила силите си да го разубеди oт това, да не се излага сам на опасност, заставила го да стои в къщи, като му скрила дрехите. Като му попречила по такъв начин да осъществи желанието си да сподели мъките си с баща си, младежа проявил ревността си в пламенно писмо, към стоящия в тъмницата Леонид, като го увещавал да не се колебае в твърдостта си заради ония, които оставя след себе си.²) Понеже Леонидовата смърт се придружавала със заграбването на имота му, то вдовицата останала в крайна бедност със своите седем деца. Ориген бил най-възрастния и oт състрадание бил взет в къщата на една богата християнка. Ала в новото си жилище той търпял неприятности oт гностическия учител Павел Антиохийски, когато благодетелката му осиновена и смятала да направи свой наследник. Красноречието на Павла било такова, че привличало даже много oт православните да слушат учението му, но Ориген, макар и да не можал съвсем да избегне сношенията си с него, упорито се отказвал да присъствува на лекциите му.³)

Поради гоненията, и занятията в катехизическата школа били прекратени. Климент, както видяхме не напуснал Александрия oт някаква си неприлична грижа да запази собствената си личност, но поради възгледите си за християнския дълг. При тези обстоятелства Ориген, чиито необикновени способности и предивременна ученост били забелязани

-----------------------------

⁵) Euseb. VI. 6, 14; Redeb., 55, 56, 434-6.

²) Euseb. VI., 2. В по-зрелите си години Ориген сам видял погрешността на тази ревност, която без нужда го тласкала към опасност In Math. XVI.; 1.

³) Euseb VI., 2.

-----------------------------------------------------------------------------

122         ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

от всички, бил замолен oт няколко образовани езичници да ги запознае с християнското учение и по такъв начин, като се показал още осемнадесетгодишен като обществен учител, наскоро след това бил формално назначен oт епископ Димитрия за учител в катехизическата школа. Между неговите ученици имало двама братя - Иракл, които по-после станал александрийски епископ, и Плутарх. Когато дошъл новият управител, гонението се подновило с нова сила и Плутарх, и другите Оригенови ученици били измъчвани. Техния учител стоял редом с тях и ги ободрявал да търпят мъките, пък и сам той не избегнал суровостта на тъпата.  

Като искал да избегне необходимостта да взема каквато и да било заплата за уроците си, според (както той предполагал) текста: "даром сте го добили, даром го и давайте", Ориген продал цялата сбирка oт ръкописи за една заплата oт по 4 овола на ден и oт този оскъден доход гледал да живее. Той се грижел да осъществи буквално евангелские правила за бедност. Той имал само един плащ, който бил твърде тънък, за да може да го запази oт зимните студове, ходил бос, задоволявал се само с такава храна, без каквато не могло да се живее, като се въздържал oт месо и вино. По-голямата част oт нощта Ориген прекарвал в научни занимания и спял на голия под. Тази суровост била и причина за онези болести, които го измъчвали през целия му по-послешен живот.²)

Между лицата, които идвали да слушат неговите четения имало и млади жени. Друженето с такива ученички го излагало, както на изкушението, тъй също и на опасност oт клевета и за да избегни това зло, той буквално постъпил по думите на Господа, че някои "се правят скопци, заради небесното царство". Макар той и да се мъчел да скрие това, обаче мълвата достигнала до ушите на еписко-

---------------------------

¹) Euseb. VI., 3.

²) Euseb. VI., 3.

-----------------------------------------------------------------------------

         OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДО ВАЛЕРИАНА.    123  

па и Димитрий не само че не му направил някакъв урок, но одобрил ревността му и го насърчил да продължава своите трудове в катехизическата школа. Славата му като учител нараснала. Като прибавка към своите богословски съвети той чел граматика, под който термин се разбирала по-голямата част oт разните отдели на общата литература. Школата му се посещавала и oт евреи, езичници и гностици и много oт тях, чрез изучаването на светската литература, били доведени до разбирането на евангелската вяра.

Условията, при които бил поставен Ориген, го накарали да иска по-пълно запознанство с езическата философия, отколкото онова, което спечелил Климент и за тази цел той станал слушател на Амония Сака. Oт фактите, споменати по-рано за поведението на Оригена на младини, заключват, че тогава той бил за крайно-буквалното тълкуване на св. Писание, - т. е. спадал към съвсем противната система на онази, която той поддържал в по-послешните си години и тази предполагана промяна се приписвала на Амониевото влияние. Но много по-вярно е, че както в първите, тъй и в най-последните дни на живота си, той се въодушевявал oт един и същи дух.

Постъпките, които Ориген осъждал по-после, като плътски, били извикани oт желанието му да се освободи oт влиянието на плътта, и онова, що той заел oт Амония, било не противно на неговите първи начала, а развитие и разширение на гледището му.

Спокойствието, oт което се наслаждавали християните във времето на Каракала, накарало

Ориген да посети Рим, чиято църква се                 211. г.              

Намирала по това време под управлението на Зефирина.³) След кратко престояване в императорския град, той се върнал в Александрия и наново заел своята катехизическа длъжност, като

-------------------------------

1) Euseb. VI., 8

2) Euseb. VI., 8.

3) Euseb   VI., 14.; Hieron De Mustr., 54.

-----------------------------------------------------------------------------

124        ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

оставил за преподавател доста развития си ученик, Иракла, а сам се задоволил да преподава онова, което било необходимо, за да въведе учениците си в пълната дълбочина на своята тълкувателна система.¹) Види се , около това именно време той започнал да изучава еврейския език, който тогава бил съвсем занемарен oт учените мъже на александрийската школа,²) но привлякъл Оригена не само поради туй, че бил полезен за разбирането на Вехтия Завет, но и поради тайнствеността, която се съдържала в библейските имена.³)

          Смутът, който станал в Александрия,

 във времето на Каракала, макар и да ня-                      215 г.

мал  връзка с какъвто и да било религиозен въпрос, накарал Оригена да напусне града овреме. Той посетил родината си, дето бил приет с чест oт своите стари другари Александра, епископ йерусалимски и Теоктиста, епископ кесарийски. Без да гледат на това, че бил мирянин, те го помолили да проповядва в църквите им и той изпълнил молбата им. Като се научил за това, Димитър Александрийски протестирал, но Теоктист и Александър се оправдали с по първи примери, които показвали, че се позволявало на миряните да проповядват в присъствието на епископите и с тяхно позволение. Обаче Димитър намирал това за незаконно и помолил Оригена да се върне и заеме длъжността си в катехизическата школа. На дякона, който занесъл писмото било поръчана да го доведе назад.⁴)

Между видните другари и почитатели на Оригена имало човек, на име Амвросий, който минал в християнството с oт някаква си гностическа ерес, а по после станал и дякон. Амвросий подтиквал учителя си да се заеме с изясняването на св. Писа-

----------------------------

          ¹) Eused. VI. 15.

          ²) Hieron De Vir Illustr. 54.

          ³) Orig. in Joan. VI., 24. Филон писал за еврейските имена във вехтия завет, а Ориген сторил същото за новия завет.

          ⁴) Eused. VI 19. Александрийския побой виж Gibbon, I. 14.

-----------------------------------------------------------------------------

       OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДО ВАЛЕРИАНА. 125

ние и го снабдил с потребните средства както за съставянето на сбирка oт ръкописи, също тъй и да се снабди с значително число писари и преписвачи.¹) Плод oт тази щедрост бил първият последователен коментарий на свещените книги (по първите тълкувания се ограничавали само с отделни текстове или части), труд, който дава право на Оригена да се нарича баща на библейската критика. Първичната цел на това грамадно предприятие била полемична, именно да се намери истинският текст на гръцкия превод на Седемдесетте и да се запази този превод oт евреите, които, oт как той бил усвоен и употребяван oт всички християни, гледали по какъвто и да било начин да хвърлят сянка върху му, като най-долен oт всички други преводи. Ето защо Ориген изложил в ред успоредни стълбове:1) оригиналния еврейски текст, 2) същия текст с гръцки букви, 3) превода на Аквила, 4) превода на Симаха, 5) превода на Седемдесетте, издаден в грижлива сбирка oт ръкописи oт ръкописи и 6) превода на Теодотона. Поради тези шест стълбове целият труд бил наречен Екзапла………., а понеже били прибавени още два непълни превода, наричал се още и Октапла. Този грамаден труд, започнат вижда се в Александрия, бил работен повече oт 28 години и завършен наскоро преди смъртта на  Оригена.²) Оригиналният ръкопис, който се пазел в Кесария, изчезнал, както предполагат, в 653 год., когато арабите разрушили кесарийската библиотека. Той никога не бил преписван изцяло, а били правени отделни преписи на разните стълбове и преписът на превода на Седемдесетте станал основния текст за този труд.

          Понеже Ориген си спечелил огромна слава, то и oт най-отдалечените страни започнали да се обръщат към него за наставления и съвети. Той напр., преди още да посети Палестина, той бил поканен

---------------------------

          ¹) Eused. VI. 23.

          ²) Orig. Ep. Ad. African, 4-5 [1, 16 17]. Epiph. LXIV.3.

-----------------------------------------------------------------------------           

126         ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА

от едно видно лице в Арабия¹) (навярно римския управител, макар някой писатели да смятат това име за глава на някакво си туземно племе), с цел да научи народа му на християнската вяра : и Ориген приел поканата. По-после майката на Александра Севера, Мамея, го повикала в Антиохия и разговаряла с него за религиозни предмети.²) По същия начин в 228 година го помолили да отиде в Гърция, за да опровергае някои ереси, които смущавали църквата в тази страна. Снабден според тогавашният обичай с препоръчителни писма oт епископа си, той тръгнал и минал през Палестина, дето, вече 43 годишен, бил ръкоположен в презвитерски чин oт другарите си Теоктиста и Александра. Някой обясняват този факт с туй, че тези епископи искали да проповядва на паствата им, както правил и при по-първото си идване, но той им напомнил незадоволството oт страна на Димитрия. За да избегнат по-нататъшните незадоволства, те му предложили да се ръкоположи и той се съгласил.Ориген предполагал, че Димитър, макар и да се бил решил да не му дава презвитерски чин, ще да му позволи, както правили предшествениците му Пантен и Климент, да се числи към александрийските презвитери, щом ръкополагането е станало, дето и да било на друго място, oт бележити и почитани епископи. Като свършил успешно работата си в Гърция, той се върнал в Александрия и Теоктиста, като ги укорявал и им посочвал необмислената постъпка на Оригена през време на неговата младежка ревност, постъпка, която според едно oт Апостолските правила,⁴)  служела като пречка за неговото посвещаване. Това нещо било новото за епископите, защото Ориген

--------------------------

          ¹) Eused VI. 19.

          ²) Eused. VI. 21.

          ³) Eused. Vi. 23.

          ⁴) Can. Apostol., 21. Против подобна постъпка било насочено по-после първото правило на Никейския събор.

-----------------------------------------------------------------------------

       OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА  ДО ВАЛЕРИАНА.      127

нищо не им казал за тази пречка. Ако и такова правило да съществувало в това време, при все туй, възможно било, той да не бил запознат с него, или е могъл основателно да предполага, че се намира извън неговото действие, тъй като целта на това правило, без съмнение, била да противодействува на фанатическия дух, който подтиквал някои към такива постъпки, когато той отдавна бил минал през тази стадия, когато имал нещо общо с този дух.¹) Но макар бл. Иероним да преписва постъпките на Димитрия на завистта му към гения и славата на Оригена²) и макар начинът на действията му наистина да е отзвук на несправедлива сприхавост и острота, обаче, възможно е, той да е действувал и oт искрена подбуда на съвестта си. Той искал да се възползува наново oт услугите на Оригена, като учил, но се отказал да го признае за презвитер.

            Освен с неправилното си посвещение, Ориген възбудил недоволство с някой oт своите мисли. Като намирал положението си в Александрия твърде трудно, той се отдалечил в Кесария. След заминаването му Димитър свикал два събора, които го лишили oт длъжността му в катехизическата школа, унищожили ръкополагането му и го отлъчили ката еретик. Решенията на тези събори били съобщени oт епископите на другите

страни                                                                            321. г.

          По правилата на католическото съжи-

телство, решенията на една църква по такива дела обикновено се приемали и oт останалите, без да разглеждат същината на делата, та присъдата против Оригена била утвърдена в Рим и в другите места, макар и да била оставена без последствие в страните, които особено чувствували върху си неговото лично влияние,-Палестина, Финикия, Арабия и

-----------------------

          ¹) В тълкуването на евангелието oт Матея (ХХ, 1-5.) Ориген вземал буквално изтълкуване, въз основа на което се дължи и постъпката му-пример за грешка, в която изпаднал, като следвал буквата на Писанието в някои места. Ср. Contr. Cels. VII., 48

          ²) Hieron. De Vir Illustr., C. 54.

----------------------------------------------------------------------------

128      ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА. 

Гърция. Наскоро след това Димитър умрял и катедрата му наследил Иракл. Забележително е, че новият епископ не направил никакъв

опит да отмахне присъдата, която висяла              233. Г.

над неговия бивш учител и другар.

          В Кесария, под закрилата на Теоктиста и Александра, Ориген, не само че намерил убежище за себе си, но благоприятни условия за деятелен и бележит труд. Понеже там нямало заведение като александрийската школа, той заел положението на независим философски учител и неговото учение слушали не само християните, но и много oт езичниците. Между тези последните най-бележити били двама братя, родом oт Понт, на име Теодор и Атинадор, които по семейни причини живеели в Палестина. Те станали Оригенови слушатели по философия и литература и полека-лека били приведени oт него към християнската вяра.¹) И двамата братя станали после епископи. Разказват, че Теодор, който при кръщението си получил име Григорий, когато заел неокесарийската епархия в Понт намерил в нея само седемнадесет християни, а след смъртта си оставил само седемнадесет езичника.²) Това свидетелство обаче може да се вземе като хиперболически израз на наистина бележития успех на неговия труд. По-после той станал предмет на много чудесни разкази, oт дето получил и презиме Тавматург, т. е. чудотворец.

          Като преживял пет или шест години в Кесария, Ориген бил принуден, поради гонението във времето на Максимина да дири убежище в Кападокийския град със същото име,³) под закрилата на епископ Фирмилиана, който бил също негов ученик. А когато гонението достигнало и в Кападокия, той намерил подслон у една богата мома християнка, на име Юлиана, дето открил важно допълне-

------------------------------

          ¹) Greg. Thaumarurg, Panygir. In. Orig 5. (Patrol. Gr. X;.Eused.YI, 30.

          ²) Gred. Nyssen; Vit. Greg. Thaumaturg. Opera, m II, cot. 977-1006, ed Paris, 1615 г.

          ³) Hieron. De Vit. Illustr. C. 54.

-----------------------------------------------------------------------------

        OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДОВАЛЕРИАНА.       129

ние към материалите си за Екзапла, тъй като неговата покровителка получила като на-

 следство библиотеката на Симаха,                    236.-238. г. г.

евионитския преводач на Вехтия Завет.¹) След смъртта на Максимина, Ориген се върнал в Палестинска Кесария. Навярно след това той бил поканен да присъствува на събора, който заседавал в Аравия по делото на бостънския епископ Берила, който, макар и наглед да не бил във връзка с школите на Праксея и Ноета, дошъл до учение до тяхното, именно, че в единството на Божеството няма разлика в лицата и че Синът до въплъщението си нямал личност. Съборът осъдил Берила, но не можал да го опровергае. Ориген обаче успял да му докаже нездравостта на неговия възглед и получил благодарност и oт двете страни.²) При друг един случай той бил извикан да води борба с една аравийска секта, която учила, че душата, както тялото, се разрушавала след смъртта и щяла да бъде възстановена за живот при възкресението.³)

През време на Доминационното гонение Ориген изгубил своя твърд другар, Александър Йерусалимски, а сам той бил затворен в тъмница и подложен на жестоки мъки. Тези жестокости повлияли върху неговото омаломощено oт годините, науката и болестите тяло, тъй че ускорили смъртта му, която последвала в Тир около 255 год.⁴)

          Главната цел на този бележит учител била да съгласува християнството с философията. Той се грижил да съедини в християнската система откъслечните истини, разпръснати из другите системи и да изложи евангелието в форма, която не представя пречка за похристиянчването на евреите, гно-

-----------------------------

          ¹) Eused., VI, 17.

          ²) Eused., VI., 33. Hieron. De Vir. Illustr, 60.

          ³) Това същото твърди и Евсевий, VІ. 37 Някои обаче сочат на несъобразността на такава теория и предполагат, че Евсевий се е лъгал какво тези еретици са били в същност психопанихити, т. е. че учили за смъртта на душата (Redepening, II., 105).

          ⁴) Виж по-горе.

-----------------------------------------------------------------------------

130       ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.     

стиците и образованите езичници. И неговите грешки изниквали oт това именно твърде настойчиво преследване на тази идея.

          За началата на Оригена при тълкуването на св. Писание споменахме по-рано.¹) Александрийският метод у него именно получил своята закръгленост. Той разпознавал троен смисъл  в св. Писание-буквален, нравствен и тайнствен, според съставните части на човека-тяло, душа и дух.²) Както на сватбата в Кана Галилейска имало стомни, които съдържали две мерки вода и три-, така, учил той, и св. Писание ,, във всяка йота и черта" има нравствен смисъл, а по-голямата част oт местата в него имат също тъй и буквален смисъл.³) Светият Дух, казвал той, се ползувал oт буквалната история там, дето самото дело позволявало това, за да съобщи тайнствения смисъл, а дето това не било възможно, той измислял за същата цел разказ. Поради това и в закона, докато едни постановления били изложени за буквално изпълнение, други правила по буквата си били невъзможни и нелепи. Oт гледна точка на това правило буквални места в св. Писание се отхвърляли. Такива места както във Вехтия  тъй и в Новия Завет, според Оригена, били поставени oт Светия Дух като спъвателни камъни по пътя, тъй че разсъдливият читател, като види недостатъчността на буквата, да почувствува тласък към разбирането на духовния смисъл.⁴) Такива части на св. Писание са не по-малко божествени, без оглед на тяхната ,,низка и презрителна форма". Ако хората не надникват зад тази завеса, за да видят зад нея скритото богатство, то вината за това се крие в човешката слабост. Ако поради туй Ориген изобличавал гностическото учение, което смятало, че разните части на Библията произлизат oт разни извори, той едновременно намирал за не по-

----------------------------

          ¹) De Principis, IV., 11, in Levit. Hom. V., 5.

          ²) De Princ. IV, 12, in Ehod. Hom. I., 4.

          ³) De Princ. 15-18.

          ⁴) De Princip. 7-9.

-----------------------------------------------------------------------------

       OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДО ВАЛЕРИАНА .      131        

малко потребно да се предпази oт грешки на много християни , които, като признавали един и същ Бог във Ветия и Новия Завет, приписвали Му стъпките, неприлични и за най-жестоките и несправедливи хора.¹) Според него, чрез плоското разбиране на буквите евреите били доведени до там, че разпнали Спасителя, а поради това и до днес още продължават да упорствуват в неверието си.

Тези, които искат да се държат oт буквата, се оприличаван на филистимяните, които напълнили с пръст кладенците, изкопани oт Авраамовите слуги. Тайнственият тълкувач трябва, като Исака, да открива кладенците.²) За да бъдем справедливи към Оригена, трябва да помним, че буквалната система през неговото време представлявала нещо съвсем отлично oт граматическото и историческото тълкуване в най-ново време. Тогава тя не правила никакви опити да преодолее трудностите или да съгласува привидните разногласия, та когато се прилагала при обясненията на пророчествата, смущавала защитниците на православното християнство и давала по-големи предимства на техните противници. Поради полемиката с евреите и монтанистите твърде желателно било за християните да се отърват от това тълкуване.³)  

Докато езическите философи, казва Ориген, се обръщат изключително към много по-образователните хора, св. Писание слиза към лицата oт всеки клас, като гледа на техните способности.⁴) Неговият разказ бил "във висша степен мъдро нареден", та бил достъпен както за масата oт най-простите вярващи, така и за сравнително малкото число на онези, които желаели, или били способни да се доберат до неговото дълбоко разбиране.⁵) Поради това буквата могла да бъде достатъчна само за

--------------------------------

¹) In. Genes. Hom. 2,

²) За противоположност между простотата на техните предричания Orig. c. Cels, VII. 10.

³) C. Cels, VII. 61.

⁴) Пак там, ІV., 49.

⁵) De prince, IV., 12,

-----------------------------------------------------------------------------

132       ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

научените.¹) Но макар Ориген по това си мнение да се схождал с някои oт гностическите учители, обаче той бил противник на тяхното презрение към по-слабо образованите братя, а също и на мнението им, че всички класове на хората безнадеждно са лишени oт висшите степени на  разума. Всеки, учил той, е длъжен да се развива според средствата си и според условията, в които е поставен. Буквалният смисъл може да бъде разбран oт всеки внимателен читател, нравственият-изисква по-висок ум, а тайнственият може да бъде постигнат само с помощта на  благодатта на Духа Светаго, която може да се получи чрез молитва. Само Ориген не претендирал, че обладава тази благодат в такава степен, която да му дава право да приписва особен авторитет на своите тълкувания.²) Докато Климент говорил със страх за възможността да се разпространят неговите тайнствени тълкувания и ги изкарвал като традиционни,³) Оригеновите тълкувания се поднасяли просто като произведение на ума му и едничкото негово желание се състояло в това, да не се укажат те лъжливи.⁴) Тайнствената мисъл според Оригена е oт два рода - алегоричен, според който Ветият Завет представя историята на Христа и неговата църква, и аналогичен, дето разказът изобразява предмети oт висшия мир. Както апостол Павел говорел за "Небесния Иерусалим",⁵) така и Ориген признавал съществуването на духовния мир, в който имало първообраза си всичко, що съществувало на земята.  Поради това, на онези места oт св. Писание, които той смятал за прозрачни по буквата си, трябва да гледаме като отражение на действителните предмети oт нашия мир, които земните предмети не би могли да представят задоволително.⁶) Тези тълкувателни начала 

-----------------------------

 ¹)  C. Cels, VII. 11; De Princ. I. 14. In Lenit. Hom v, 5, p. 210.

²)  Hanp. Storm.  I. I. p. 324.; 1, 12; VI, 7. P. 771.

³)  De Princ. I. 6 и прл

⁴)  Галат. ІV., 26.

⁵) De Princ, IV., 20-22.; c. Cels., VI., 21. Suicer под буква.

⁶)  De Princ,  I. VI. 1.

-----------------------------------------------------------------------------

OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДО ВАЛЕРИАНА.    133

били изложени предпазливо и предпазливо трябвало да бъдат прилагани. У Оригена те се намирали под надзора на вярващия, благочестивия и съзнаващия дълга си дух. Но, ясно е, че тези тълкувания не по-малко били способни да създават и зло, а също тъй да станат причина и за отхвърлянето на всякаква вяра в историческата истина на Писанията. Да се установят мненията на Оригена в много точки е трудно, не само поради неясността на самите предмети, върху които се разсъждава, но и поради това, че по-голямата част oт съчиненията, който той е оставил, са се запазили само в преписи, които не са съвсем верни. Даже още през живота си той се оплаквал, че те били изопачавани oт страна на еретиците и криво разбирани oт неразумните му последователи и той съзнавал, че предубедените читатели лесно могат да го сметнат и за еретик.¹) Неговите здрави мисли за висшите християнски доктрини били изложени на силно съмнение. В същност някои смятали Оригена за еретик, а арианите го вземали за свой предтеча.²) Ала св. Атанасий говорел с уважение за него, обяснявал неговия език и го защитавал oт ония, които криво го разбирали.³)

На Оригена се дължи откритието на термина "вечно раждане" на Божия Син, който термин е приет в езика на църквата, като такъв, който най-добре изразява истинската вяра. Начинът на това раждане той обяснявал чрез сравнение с произхода на блясъка oт светлината. Това, казвал той, не е нещо, което може да се случи само един път, но се продължава всякога "с вечното" божествено съществувание.⁴)

Учението му за сътворението на света било твърде своебразно. Като отхвърлял гностическото гледище, което предполагало, че материята не зависи

---------------------------

¹) Epiph. LXIV., 4. Виж Photius, Biblioth. God. 8.

²) De Decr. Nicaenae Synodi, 27 (v. p. p. 1, 232 - 233) Epiph. IV. Ad Serap., 9 (ibid. p. 702).

³) De Princ. I II., 4, 7., Petav. De Trin V. IX., 6-7.

⁴) De Princ. I. II, 10.

-----------------------------------------------------------------------------

134         ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

от Бога, той учил, че понеже Бог е всемогъщ и е Господар на всичко, то всякога трябвало да има нещо, над което той да упражнява своето всемогъщество и господарство, и поради това творческото му дело, - да създава oт нищо нещо, трябвало да се продължава вечно.¹)

Целта на тази теория била да се примири Моисеевият разказ за сътворението на света с платоническата представа, че светът вечно изтича oт Бога. Според Оригеновото учение, преди да бъде създаден този свят, имало много други светове. Такива ще има и след свършека на този свят,²) - който според неговото предложение, бил близко, понеже Господ се явил вече в плът.³) Още oт самото начало били създадени определено число души и никакви прибавки вече не се правели, а самите тези души продължавали да се явяват в безкрайно разнообразни форми.⁴) Всички души отначало били съвършени и надарени със свободна воля.⁵) Като злоупотребили с тази свобода, душите извършили престъпление, което изисквало очищение. За да могат погрешилите по такъв начин същества да съзнаят, че те са се отдалечили oт Бога и като се стремят към блаженството, да се очистят в борбата, която водят, за да възстановят по-предното си положение,⁶) били създадени световете. Участта, която постигала непокорните души, се мерела с тяхната виновност. Тези, които били сгрешили най-малко, ставали ангели и живеели на планетите, като услужвали на хората, а злите oт тях ставали дяволи.⁷) Изобщо животът и положението на 

--------------------------------

¹) За доказателство на тяx той привежда Евр. ІХ. 26. също и Ис. LXVI., 2; Еклес. І. 9; De Princ. III., V., 9.

²) Пак там ІІІ. Y. 6.

³) Пак там II. IX. 1.

⁴) De Princ. I, 5; III I.

⁵) Пак там, І. 6-7; ІІ. ІХ. 8; той казва, че разумната душа (nouæ") като изстинала се отдалечила oт божествената топлина и станала (yuchj), а туй име получила поради своето fuvxiV (студенина), но когато бъде подновена тя пак ще стане nouæV (пак тамр ІІ., YIII., 3).

⁶)  De Princ. J., VI, 2, 3; VIII., 4; III, VI, 3.

⁷) De Princ. II. IX. 7.

-----------------------------------------------------------------------------

       OТ  АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДО ВАЛЕРИАНА.    135

затворените в плътски тела души били във връзка с тяхната греховност. Някой обаче били потопени по-дълбоко, отколкото заслужавали според виновността си и това се вършело за поука и с цел да помогнат за освобождението на своите събратя.¹) По такъв начин Ориген предполага, че смъртта на праведния човек може да има изкупително значение за другите.²) Той делял човечеството на плътско, духовно и душевно. Но вместо да предполага, както гностиците, че всеки човек е поставен в свой особен клас ³) за винаги, той учил, че всички хора отначало били еднакви, че разликата помежду им се явила поради туй, че не всички употребявали еднакво свободната си воля и че никой не бил неизменно добър или лош.Той допускал, че Адам бил историческа личност,-първият oт сгрешилите духове, който бил въплътен в тяло   , но както Филона,4) той смятал историята на човешкото падане за алегория.⁵) Имало само една душа, която не била сгрешила. Чрез постоянно съзерцание на божествения Логос, тя се присъединила към този последния или била погълната oт него и по този начин станала посредница за съединението на божеството с човешкото тяло, съединение, което без това посредничество би било съвсем невъзможно.⁶) Понеже евангелието било нагодено за всякакъв род хора, то Ориген според преданието, предполагал, че външността на Спасителя през време на земния Му живот се променяла според характера на този, който Го виждал.⁷)

Гледището на Оригена за изкупителното дело на Спасителя мъчно може да се разбере, а още по-трудно може да се примири с православната вяра. На кръстната смърт той гледал като на нещо, което

------------------------------

¹) Exhot. Ad. Martyr, 50 (V. I. p. 309).

²) De Princ. I. VIII, 3; II, IX, 5-6.

³) De Mundi Opif. I. 38, ed. Mangey.

⁴) De Princ. IV., 16.

⁵) Пак там ІІ. VІ. 3-7.

⁶) C. Cels, II. 64; IV., 15-16. In Math., XXXV, 100

⁷) De Princ. IV., 25.

-----------------------------------------------------------------------------

136          ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

духовно се повтаря във висшия свят и което има значение за избавянето на ангелите.¹) Той допуща, че, за да станем добри или да се запазим такива, благодатта е толкова потребна, колкото и свободната воля,²) но изглежда да се е заблуждавал, като предоставял твърде много обикновени сили, с каквито, според неговото предложение, била надарена нашата природа.³)

Всяко наказание, според учението му, има чисто поправителен характер. Наказанията са отредени, за да възстановят всяка твар в нейното първично съвършенство.⁴) При възкресението "цялото човечество ще трябва да мине през огън" и очистените духове ще влязат в рая, като място, дето ще приготвят за свършека на всичко,⁵) а злите- ще останат в "огъня", който обаче се описва не като нещо веществено, а като умствена и духовна злочестина. За неговото гориво, казва той, ще служат греховете ни, които, като се раздухат, ще пламнат и ще послушат за нашето наказание, а "крайната тъма" ще бъде тъмата на невежеството.⁶) Ала положението на тези духове не е безнадеждно, макар и да се минат хиляди години, докато техните мъки окажат потребното действие.⁷) Oт друга страна онези, които са пуснати в рая, могат, както и по-рано, да злоупотребят със свободата си воля и поради туй да бъдат осъдени наново да подновят своя плътски живот.⁸) Всяко разумно творение, даже и дяволът може да бъде отвърнат oт злото и насочен към доброто, понеже не е лишено окончателно

------------------------------

¹) Виж De Princ. JJJ I. 199.

²) at. Alex. YJ. 87.

³) De Princ. 1 YJ; JJ. 1.

⁴) Пак там, JJ. JX. 6; in Edox. Hom. JJ. YJ.; 4. In Luc. Hom. XJY p. 948.

⁵) De Princ. JJ. JX.; 6.

⁶) Пак там JJ. JX., 4, 18; c. Cels, V. 15 и по-нататък.

⁷) Той учил че, ajiwjn означава ограничено време и че следователно aJiwænwn трябва да бъде крайно.

⁸) De Princ. JJ. JJJ. 3; JJJ OJ. 3 [в превода на Иеронима.

-----------------------------------------------------------------------------

   OТ АЛЕКСАНДРА СЕВЕРА ДО ВАЛЕРИАНА.  137

от възможността да бъде спасено.¹) Когато най-после се свърши всичко, душата ще живее в славен орган, чийто зародиш се крие в сегашното тяло.²) Нейните наслади ще бъдат чисто духовни. Светиите ще могат да разберат както всичките тайни на божия промисъл, така и дадените oт Бога наредби на Израиля.³) Любовта, която никога не отслабва", ще запази всички творения oт възможността за всякакво по-нататъшно падение и "Бог ще бъде всичко във всичко"⁴)

Оригеновата слава имала силни противници и не по-малко ревностни последователи. Някои oт приписваните нему положения били осъдени oт събора, който заседавал в Цариград през шестия век, и името му даже анатемосано.⁵) В същност обаче ние лесно можем да видим, че злините oт заблужденията в неговото учение се превишат oт злините, които идат от онзи извратен метод за тълкувание на св. Писание, който дължи нему своята закръгленост и популярност. Но калката и силно да съзнаваме злото, което е създала неговата система или е трябвало да създаде тя в ръцете на другите, макар и да се отнасяме меко към неговите заблуждения, самия Ориген ние трябва да мислим като човек, който през дългия си живот, не само че посветил всичките си умствени сили на това, което смятал за истина, но и вярвал, че неговите въз-

------------------------------

¹) Често твърдели, че Ориген учил за възможността да се спаси дявола и това учение изглежда да се съгласувало с неговата система. (Neander J. 472). Но всичко, което той, наглед, установявал, се състои в това, че сатаната е могъл да се опомни и да се спаси, но поради закоравената си злоба, той не искал да се опомни. [De Princ J. YJ. 3. In Rom. 1. VIII. 9]. В писмото си към Александра, (т. 1. Стр. 9.) той казва, че приписваното му мнение е такова, което едва ли и  лудите могат да поддържат.

²) De Princ. II. 2. IX., 3; XII; III., VI, 4-6 c. Cels, V, 15 и по-нататък. Оригеновото учение за духовното тяло, основано на пояснения апостол разбирано и порицавано от някои, които мислели, че той  уж отричал възкресението. Виж Hieron. C. Johau. Hierosol., 25 и по-нататък.

³) De Princ. II., IX., 5, 7.

⁴) Jnn Rom. V., 10 (V. IV, p 568); De Princ. VI., 1-3.

⁵) Поместен събор в 543 или 544 год., а не петия вселенски събор през 553 год., както дълго време мислили. Giesel. I, II, 368, 378. Neander, IY, 481 - 2. Hefele, II, 678).

-----------------------------------------------------------------------------

138         ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.

гледи за истината са напълно съгласни с традиционната църковна вяра. Неговите своеобразни мнения изникнали (както вече казахме) oт желанието му да опровергае мнението за предполаганата несъвместимост на философията с евангелието. По всичко личи, че той желаел да се придържа във всичко о твърдите основи на същественото християнско учение. Своите лични умозаключения той изнасял със смиреност и не ги смятал за нещо по- високо oт предположения. Безспорно е също така както благочестието му, така и величието на гения му и дълбочината на неговата ученост. Той много пострадал oт евангелието и в същност може да бъде почитан като мъченик.

          През живота си той бил един oт най- върлите противници на ереста във всичките й разнообразни прояви. Не само неговата полемична дарба, но и многото християни, които той привел в лоното на църквата oт езичеството, юдейството и oт разните изопачени форми на християнството, служат като благородно доказателство за неговата ревност и любов. Поради това ние напълно можем да кажем, че макар този човек и да е споделял еретическите мнения, не могъл да бъде еретик, понеже бил съвсем свободен oт онзи дух, който съставя същината и грешката на ересите.¹)

          ІІ. Между най- известните ученици на Оригена бил и Дионисий, бивш приемник на Иракла, oт начало в катехизическата школа в 232 год., а по после и на александрийската катедра (248.г.). Този бележит човек бил отначало езичник и приел християнството поради четенето на апостол Павловите послания. Понеже той продължавал да чете съчиненията на езичниците и еретиците и след като бил ръкоположен, един презвитер започнал да спори с него и да му доказва, че е опасно да се занимава с подобно занятие. Това внушение направило силно впечатление на Дионисия, ала насън

-----------------------------------

          ¹) Tillemont, III, 495- 8, 595. Сравни с Nevman, Arianism, 108- 110.

-----------------------------------------------------------------------------