Йоан Златоуст

БЕСЕДА 12.

(По човешки говоря, поради немощта на вашето естество). Прочие, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост  (Рим. 6:19).

1. И така, (апостолът) поискал (от римляните) голяма строгост в живота, заповядвайки им да бъдат мъртви за света, да умрат за порока и да останат твърди по отношение действието на греховете. И понеже изглеждало, че той говори нещо велико и тежко, което дори превъзхождало човешката природа, затова, желаейки да докаже, че не изисква нищо чрезмерно и даже не толкова, колкото би трябвало да се изисква от човека, ползващ се от толкова велики дарове (на благодатта), но напълно съразмерно с човешките сили и леко, той разкрива това от противното и казва: по човешки говоря, тоест: той говорел, като че по човешки съображения, така както ние обикновено се изразяваме; с думата по човешки той показва съразмерността (на изискванията със силата), както и на друго място казал: никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек  (I Кор. 10:13), т.е. съразмерно със силите и малко.

Прочие, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост Макар да има огромна разлика между господарите, все пак (апостолът) изисква еднакво служение. Макар да трябвало да се принесе много повече и толкова повече, колкото господството на правдата е по-голямо и по-добро от владичеството на греха, все пак, (казва апостолът) аз не изисквам нищо повече поради вашата немощ.  И не казал: поради немощта на вашата воля или усърдие, но: поради немощта на вашето естество,[1] за да направи казаното по-малко неприятно. Но едното е нечистота, а другото светиня, едното е беззаконие, а другото правда. И кой е толкова жалък и беден, че да не принесе същата ревност в служението на Христос, с която служил преди това на дявола? Послушай какво казва (апостолът) по-нататък и тогава ясно ще разбереш, че и ние не допринасяме малко за това. Понеже казаното по този начин се струвало просто невероятно и неправдоподобно, и никой не се съгласявал да слуша, че той няма да служи на Христос толкова, колкото е служил на дявола, то (апостолът) със следващите думи разкрива това и доказва достоверността му, посочвайки ни самото робство и описвайки как сме служили на греха.

Защото когато бяхте слуги на греха, казва (апостолът), не бяхте обуздавани от правдата[2] (ст. 20). Смисълът на това е следният: когато живеехте в порок, нечестие и ужасно зло, вие живеехте в такова покорство на греха, че не правихте нищо добро. Не бяхте обуздавани от правдата, т.е. вие не бяхте подчинени на правдата, но й бяхте съвършено чужди. Вие не разделяхте своето слугуване между правдата и греха, но изцяло се предавахте на порока. Затова и сега, когато се обърнахте към правдата, всецяло предайте себе си на добродетелта, без да вършите нищо лошо, за да изпълните поне еднаква мярка. Но не само няма сходство във владичеството, но и в самото робство съществува голямо различие; това (апостолът) и разкрива с голяма яснота и показва в какво се състояло робството преди и в какво се състои сега. И все още не говори за вредата, произлизаща от това, а само за единия позор.

Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате (ст. 21)?  Робството било такова, че и единият спомен за него сега носи срам. А ако споменът ни кара да се срамуваме, то колко повече самото дело. По този начин вие вече сте получили двояка полза: освободили сте се от срама и сте познали в какво състояние сте се намирали; по подобен начин тогава сте търпели двойна вреда: били сте достойни за срам и не сте съзнавали срама; това е още по-лошо от първото и все пак вие сте оставали в робство. Казал достатъчно за вредата от предишните деяния и за причината за срам (апостолът) преминава към самото последствие. Какво е това последствие? Защото сетнината им е смърт (ст.21). Понеже срамът не изглежда чак толкова тягостно бреме (апостолът) преминава към най-ужасното, т.е. смъртта, макар по-горе да казал достатъчно. Размисли, колко е чрезмерно злото, когато освободилите се от наказание не могли да се избавят от срама. Каква награда те очаква за дело, от което ще се покриеш със срам и ще се изчервяваш при едното негово споменаване, макар вече да си се избавил от наказанието и да се ползваш от обилна благодат? Но Божието дело не е такова.

Но сега, продължава (апостолът), като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която истината[3] е вечен живот (ст. 22). Плодът от предишните дела даже след освобождението бил срам, а плодът на сегашните е освещение, а където има освещение, там има и много упование. Краят на онези дела бил смърт, а краят на сегашните – вечен живот.

2. Забеляза ли, че (апостолът) посочва едното като дадено, а другото като очаквано? Но от даденото имаме увереност в очакваното, от освещението за живота. И за да не бъдеш в състояние да кажеш, че всичко е само едно очакване, (апостолът) доказва, че ти и тук вече си получил плод: първо, освободил си се от порока и от тези зли дела, за които само единият спомен носи срам; второ, покорил си се на правдата; трето, получил си освещение; четвърто, достигнал си живота и живот не временен, но вечен. Но при всичко това, казва (апостолът), служете на Бога, макар и в тази мярка, в която сте служили на греха. Без да гледам на това, че Владиката има несравнимо превъзходство и че различието не само в служението, но и в наградите, за които вие служите, е велико, аз все пак не искам нищо повече. След това, понеже споменал за оръжие и за царе, той продължава иносказанието и казва:

защото заплатата на греха е смърт, а Божия дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ (ст. 23). Казал, че заплатата за греха е смърт, (апостолът) не запазил подобен ред и по отношение на добрите дела, и не казал: наградата за вашите заслуги, но - Божия дар, показвайки, че не ние сме освободили сами себе си и сме получили не дължимото, не награда, не заплата за труда, но всичко е получено по благодат. И оттук е видно преимуществото на благодатта, защото тя не само ни освободила и не само ни привела към по-добро, но и извършила всичко това без нашите усилия и трудове; тя не само освободила, но и дарила много повече – дарявала чрез Сина. (Апостолът) показал всичко това, понеже говорел за благодатта и трябвало да отхвърли закона. А за да не доведе и едното, и другото до голяма небрежност, той представил учението за строгия живот, постоянно подбуждайки слушателя към грижа за добродетелите. Също и с това, че нарекъл смъртта заплата за греха, той отново желае да уплаши и утвърди слушателите относно бъдещето. Това, което кара (слушателите) да си спомнят предишното и ги подбужда към благодарности, и ги укрепява против всичко, с което биха се срещнали. И така, прекъсвайки тук нравоучението, (апостолът) се връща към догмите и казва:

или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон) (7:1). Понеже казал, че ние сме умрели за греха, то тук той доказва, че не само грехът, но и законът вече няма власт над нас. А ако законът няма власт, колко повече грехът. И желаейки да направи речта приятна, обяснява това с примери, взети от човешкия живот. И, струва ми се, че той говори за едно, а предлага две доказателства на предмета, първото – че жената след смъртта на мъжа си не е вече под закона, касаещ този мъж и не й е забранено да се ожени за друг; а второто - това, че в настоящия случай не само мъжът е умрял, но и жената, така че можем да се ползваме от двойна свобода. Ако при смъртта на мъжа си тя се е освободила, то много повече  е станала свободна, когато самата тя се е оказала мъртва. Ако всяко едно от тези обстоятелства я освобождава, то много повече двете взети заедно. И така, пристъпвайки към изложението на доказателствата относно това, (апостолът) започва речта си с похвала на слушателите и казва: Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон)?, т.е. говоря за нещо напълно известно и ясно, говоря на хора, знаещи това в точност. Законът владее над човека, само докато той е жив (ст. 1). Не казал: над мъжа или над жената, но: над човека, понеже това име принадлежи и на двамата. Но който е умрял, казва, той се е оставил от греха (Римл. 6:7). Следователно, законът е даден за живите, а не се простира над мъртвите. Забелязваш ли, как той изобразил двояка свобода? След това намекнал за същото в началото, той представя доказателство относно жената, казвайки:

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от мъжевия закон  И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж (ст.2-3). (Апостолът) повтаря това често и с голяма точност, защото е твърдо уверен в доказването на истината. И под името мъж той разбира закона, а под името жена всички вярващи. След това той представя заключение, което не е съгласно с предишното. Следвало да каже: по този начин, братя мои, законът няма власт над вас, понеже той е умрял. Но той не казал така, но в доказателството намеква за това, а в заключението, за да не направи речта си оскърбителна за юдеите, представя като умряла вече жената и казва:

И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона (ст. 4). Ако и едното, и другото обстоятелство дават еднаква свобода, то какво пречи да се угажда на закона, ако това не носи никаква вреда? Омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив. Къде сега са клеветниците на закона? Дано да чуят те, как (апостолът), бивайки принуден, не го лишава от неговото достойнство, но показва уважение към властта му, казвайки, че ако законът е жив, то юдеите са вързани към него, и че се оказват прелюбодейци тези, които престъпват и оставят закона, докато той е жив; а ако някой го остави след смъртта му, то това никак не е странно, защото и хората, които постъпват така, не подлежат на осъждение. Но когато мъжът умре, тя се освобождава от мъжевия закон.

3. Забелязваш ли как с тези примери той показва, че законът е умрял? Но той не казва това в заключение. Ако при живота на мъжа си се омъжи за друг, става блудница. Виж колко е настойчив той в обвинението на нарушаващите живия закон. Понеже законът престанал да съществува, то без всякакво опасение можем да го заменим с вяра, без ни най-малко да го оскърбяваме с това. Ако при живота на мъжа си, тя се омъжи за друг, казва (апостолът), става блудница. Същото е и с вас, братя мои -  би следвало да каже: понеже законът е умрял вие не сте виновни в прелюбодеяние, омъжвайки се за друг мъж; но апостолът не казва така, а как? – умряхте спрямо закона. Ако вие сте умрели, то не се намирате под закона. Ако жената при смъртта на мъжа си не подлежи на наказание, то още повече тя е освободена от това, когато сама е умряла. Забеляза ли мъдростта на Павел, как той доказал, че по волята на закона е възможно да се раздели със закона и да стане жена на друг мъж? Законът не забранява, казва той, при смъртта на първия мъж да се ожени за друг. Да, и как може да забранява, когато и докато е жив мъжът позволява да отиде при друг, ако е получила разводно писмо? Впрочем, (апостолът) не споменава това, което би послужило за увеличаване вината на жената, защото, макар това да било позволено, все пак не било свободно от обвинение. А когато апостолът има възможност да удържи победа с помощта на необходимото и признатото от всички, тогава той не търси излишни доказателства, защото и няма нужда от тях. И така, удивително е това, че самият закон ни освобождава от вина в случай, че отстъпим от него, понеже неговата воля е ние да принадлежим на Христос. И самият закон е умрял, и ние сме умрели, и правата да се упражнява власт са двойно унищожени. Но апостолът не се задоволява само с това, но прибавя и причината; той не само споменал за смъртта, но и отново прибавил, че това го извършил кръстът и по този начин ни направил невинни. Той не само казва: вие се освободихте, но се освободихте чрез смъртта на Владиката, а именно:

Умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло. И убеждава не само чрез това, но също и чрез превъзходството на втория мъж, добавяйки: за да се свържете с друг, с Възкръсналия от мъртвите. След това, за да не възразят: “Какво? А ако не желаем да се омъжим за друг? Законът ,макар да не признава за прелюбодейка вдовицата, встъпила във втори брак, все пак не принуждава към нов съюз.” – за да не кажат това, (апостолът) доказва, че ние сме длъжни да желаем новия съюз, в следствие на това, което вече е направил за нас Христос. Това той ясно изразил на друго място, казвайки: не сте свои си и с цена сте били купени, и още не ставайте роби на човеци (1 Кор. 6:19,20; 7:23); и още; един е умрял за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който е умрял за тях ( 2 Кор. 5:14-15). Същото това той разбирал и тук, казвайки: тялото. След това (апостолът) убеждава с голяма надежда, казвайки: за да принасяме плод на Бога. Тогава вие сте принасяли плод на смъртта, а сега на Бога.

Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт (ст. 5). Виждаш ли какъв е плодът от първия мъж? И апостолът не казал: когато бяхте под закона, избягвайки всячески да даде какъвто и да е повод на еретиците, но казва: когато бяхте плътски т.е. в лошите дела, в плътския живот. Но той няма  предвид, че досега те са били в плът, а сега са станали безплътни. Казвайки това, той не казва, че законът бил причина за греховете и не позволява да се гледа с ненавист на него, понеже законът заемал положението на строг изобличител, показвайки греховете; а човекът, който не желае да се покорява на дадената заповед, увеличава и престъплението. Затова апостолът не казал: греховните страсти, намиращи се под закона, но: чрез закона (dia tou nomou), даже не прибавил: намиращите се, но просто закона, т.е. явяващите се или познаваемите от закона[4]. След това, за да не обвинят и плътта, не казал: страстите, които се произвеждат от частите, но които действаха в телесните ви части, показвайки, че в човека има друг източник  на порочност, зависещ не от управляемите части, а от действащите помисли. Душата заемала положение на музикант, а природата на плътта била като лира и звучала така, както я заставял музикантът. Затова, за недостойното свирене трябва да виним не лирата, а артиста.

Но сега, продължава апостолът, освободихте се от закона (ст.6). Виждаш ли, как тук той отново щади и плътта, и закона? Не казал, законът бил премахнат или плътта била премахната, но ние се освободихме. Но кога се освободихме? Когато вехтият човек, държан от греха, умря и беше погребан. Това и изразил апостолът, казвайки: умряхте към това, което ни държеше. С това, като че ли той казал: оковите, които ви държаха, изтляха и се счупиха, така че на държащия, тоест греха, не му останало да държи нищо. Но ти не падай, не се предавай на по-голяма небрежност, ти си освободен, за да служиш отново, но не както преди, а за да служите по нов дух, а не по старата буква. За какво говори тук (Павел)? Необходимо е да разкрием това, за да не се смущаваме всеки път, когато се взираме в подобни изрази. Когато Адам съгрешил, казва (апостолът), неговото тяло станало смъртно и страстно, в него се появили много природни недостатъци, то се превърнало в опак и необуздан кон; но Христос, идвайки, чрез кръщението направил за нас тялото по-леко, вдигайки го на крилото на Духа.

4. Затова на нас ни предстоят подвизи, нееднакви с тези на древните, понеже тогава пътят не бил така удобен. Затова (Христос) и изисква от нас, не само да бъдем чисти от убийство, както се изисквало от древните, но даже да бъдем чисти от гняв, предписвайки ни въздържание не само от прелюбодейство, но и от похотлив поглед, не само да не нарушаваме клетвата си, но и да не се кълнем, и ни заповядва да обичаме заедно с приятелите и враговете си; и във всичко Той ни е определил по-дълъг път за упражнение в случай, че не се покоряваме заплашва с геената, показвайки, че извикващото се от тях не е по избор в зависимост от ревността на подвизаващите се, но непременно трябва да бъде изпълнено. Заповяданото от Христос е необходимо и задължително, и неизпълнилия го се подлага на крайно наказание. Затова и Той казал: ако вашата правда не надмине тази на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство (Мт. 5:20).  А който не види царството, той неминуемо попада в геената. Затова, както Павел по-горе казва: грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, но под благодат (Римл. 6:14), така и сега казва: да ходим по нов дух, а не по старата буква. Сега не буквата осъжда, т.е. старият закон, а всепомагащият Дух. Затова за древните се струвало много удивително, ако някой съблюдавал девството; а сега това явление се разпространило навсякъде по вселената; и смъртта тогава презирали малко мъже, а сега и в села, и в градове има безчислени сномове  мъченици, състоящи се не само от мъже, но и от жени. Затова, казвайки това, (апостолът) отново разрешава възникващото възражение и доказва това, което желае. При това той представя решението не пряко, а чрез противопоставяне, за да може, намирайки решението, да получи повод да каже това, което искал - и за да направи своето обвинение по-малко рязко. Така казвайки: по нов дух, а не по старата буква, добавил: горе беше казано, че греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха в телесните ви части и още грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, но под благодат и също, където няма закон, там няма и престъпление (4:15), и още, дойде и законът, та се умножи престъплението (5:20), и още, законът докарва гняв (4:15). Понеже всичко това изглеждало, че служи за обвинение на закона, то апостолът, за да отстрани такова подозрение, представя и възражението, и казва: Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде. Той отговорил отрицателно преди доказателството, за да разположи към себе си слушателите и да излекува съблазняващите се. Понеже чул и повярвал на неправилна мисъл, (апостолът) заедно с него ще изследва това, което представлява недоумение, за да не бъде подозиран говорещият; затова апостолът и отрано предложил възражението. При това той не се изразил – какво да кажа? Но – какво да кажем? Като че ли имало съвет и се давало мнение, и като че ли се е събрала цялата църква, а възражението излизало не от апостола, а се явило поради последователността на казаното и от същността на делото. Че буквата убива, никой няма да отрече, казва апостолът; че Духът оживотворява и това е ясно, и никой не може да го оспори. И така, ако това е несъмнено, какво можем да кажем за закона? Че той е грях? Да не бъде. И така разрешил недоумението. Забелязал ли си как (апостолът) заедно със себе си поставя противника, и приемайки тон на учител, пристъпва към решението? В какво се състои решението? Законът не е грях, казва апостолът, защото не бих познал греха, освен чрез закона. Обърни внимание на висотата на мъдростта Че законът не е грях, (апостолът) показал с помощта на възражение, за да отхвърли това и да угоди на юдеина, убеждавайки го да приеме по-важното. Какво е това по-важно? Това, че не бих познал греха, ако не беше законът; защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казал“Не пожелавай” (ст. 7). Виждаш ли как малко по-малко той показва, че законът не само е обвинител на греха, но и по някакъв начин дава повод за него? Впрочем, (апостолът) показва, че това се случило не по вина на закона, но на неразумните юдеи. Той се постарал да затвори устата и на манихеите, които  обвинявали закона, казвайки именно:

Не бих познал грех,а ако не беше законът; защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал “Не пожелавай.” Но грехът, понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание. (ст. 7-8).

5. Забелязваш ли как (апостолът) освободил закона от обвинение? Вината пада върху греха, казва апостолът, и не законът увеличил похотта, а станало обратното на това, което желаел законът. Но това се случило поради слабостта, а не поради лошия му характер. Всеки път когато се стремим към нещо, а след това срещнем препятствие, то пламъка на страстта се разгаря по-силно. Но това произхожда не от закона, който ни налага забрана за това, за да ни отклони съвсем (от страстта), а от грехш, т. е., от твоята безгрижност и твоята зла воля употребили доброто за зло. Но за лошата употреба на лекарството е виновен не лекарят, а болният. Бог не дал закона, за да възпламени похотите им, но за да ги угаси; а се случило обратното; но вината за това не е негова, а наша. Несправедливо би било да обвиняваме този, който на болния от треска, който желае да пие хладно питие, не му дава да се насити и с това само усилва в него страстта към това гибелно за него удоволствие; работата на лекаря е само да забрани, а да се въздържа е длъжен самият болен. Какво от това, че грехът взел повод от закона? Много други хора и при наличието на добри заповеди увеличават собствената си порочност. Така дяволът погубил Юда, хвърляйки го в сребролюбие и го подбудил да краде принадлежащото на бедните; но не обстоятелството, че на него била поверена кутийката го направило такъв, а извратеността на волята. То изгонило от рая Адам и Ева, подбуждайки ги да вкусят от дървото и не дървото било виновно за това, макар и чрез  него да бил даден повода. Не се учудвай, че Павел, говорейки за закона, използва толкова силни изрази; той се ограничава с необходимото, лишавайки от възможност мислещите различно да намерят в неговите думи повод за възражение и полага голямо старание правилно да изобрази настоящото. Затова не просто оценявай настоящата реч, но вникни в причината, която заставила (апостола) да говори така, представи си неистовството на юдеите и непреодолимото им упорство, което той се опитвал да преодолее. Изглежда, че той много говорел срещу закона, но не, за да го обвини, а за да унищожи упорството на юдеите. Ако обвиним закона за това, че грехът чрез него взел повод, то ще се окаже, че това се е случило и в Новия завет. И в Новия завет има безчислени закони и при това относно много и важни предмети; и всеки може да види, че същото тук бива не само относно похотта, но и въобще относно всеки порок. Ако не бях дошъл и не бях говорил, казва (Христос), грях не бихте имали (Йоан 15:22). Значи, грехът и тук намерил за себе си съдържание, а наказанието станало по-голямо. Така и Павел, разсъждавайки за благодатта, казва: колко по-тежко наказание, мислите, заслужава оня, който е потъпкал Божия Син (Евр. 10, 29)? Следователно и най-лошото наказание получило повод оттук – от голямото благодеяние. Подобно и за езичниците (апостолът) казва, че те остават без извинение, защото надарени с разум, съзерцавайки красотата на природата и имайки възможност чрез тези пътища да се ръководят към Твореца, те не се възползвали както трябвало от Божията премъдрост. Забележи, че доброто действие, което води мнозина до порочни действия, става повод за по-голямо наказание. Но, разбира се, вината за това не е в Божието благодеяние; напротив, след това още повече ще започнем да се удивяваме и ще осъдим тези, които се възползвали от доброто за противоположна цел. Същото се случило и по отношение на закона. Но всичко това, макар да е лесно и разбираемо, води само до следващото затруднение. Защо, (апостолът) казва, не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казал: Не пожелавай?”. Ако човек не познавал пожеланието, докато не получил закона, то защо се случил потопа? Защо бил изгорен Содом? И така, за какво говори (апостолът)? За усилване на страстите. Затова не казал: произведе в мен похот, но – всякаква похот, намеквайки тук за по-голямо развитие. Каква, ще попиташ, е ползата от закона, ако той усилва страстта? Никаква, а даже има и голяма вреда. Впрочем, не е виновен законът, а небрежността на тези, които го приели. Похотта е произведена от греха, при това чрез закона, но тогава, когато грехът съдействал не за това, но за противоположното. Значи, грехът се оказал много по-силен от закона; но отново, вината не в закона, а в хорската неблагодарност. Без закон грехът е мъртъв (ст.8), т.е. не така известен. Макар живеещите и до закона да знаели, че грешат, все пак те напълно узнали това след даването на закона. Вследствие на това, от това време започнали да се подлагат на по-голямо осъждение. Не е едно и също да имаш за обвинител природата и закона, който дава за всичко ясни предписания.

И аз бях жив някога без закон (ст. 9). Кажи ми кога? До Мойсей. Виж как (апостолът) се старае да докаже, че законът и с това, което направил, и с това, което не направил, обременил човешката природа. Когато аз живеех без закон, казва (апостолът), не се подлагах на такова осъждение. Но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях (ст. 9). Изглежда в това се съдържа обвинение към закона, но ако някой изследва щателно, то ще открие похвала за закона. Законът не произвел греха, докато не съществувал, а само изявил скрития грях, в което се заключава и неговата похвала. Ако до закона грешали, без сами да забелязват, то след идването на закона, макар и да не получили никаква друга полза, в крайна сметка с точност разбрали, че грешат; а това все пак не е от малко значение за освобождението от порока. Ако хората не се освободили от порока, то това съвсем не говори против закона, направил всичко за това, а цялата вина пада на собствената воля на хората, повредена свръх всяко очакване.

6. Съвсем несъобразно с разума е да получаваме вреда от това, което принася полза, затова (апостолът) и казал:

намерих, че самата заповед, която беше назначена да ми докара живот, докара ми смърт (ст. 10). Той не казал: стана смърт или породила смърт, но докара ми смърт[5], изяснявайки с това необичайността и странността на такава несъобразност, и всичко обръщайки на главата на хората. Ако ти желаеш да разбереш целта на закона, казва (апостолът), той води към живот и е бил даден затова; ако от него дошла смърт, то вината за това е в приелите заповедта, а не в самата заповед, която води към живот. Още по-ясно (апостолът) разкрил това в следващите думи, казвайки: Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея (ст. 11). Забеляза ли, как той навсякъде посочва към греха, освобождавайки закона от всякакво обвинение? Затова и добавил, казвайки: Тъй щото законът е свят и  заповедта свята, праведна и добра (ст.12). Ако желаете, то можем да въведем в нашата реч и тълкованията на извращаващите тези думи (на  апостола), понеже от това нашата собствена мисъл би станала още по-ясна. Някои твърдят, че (апостолът) с тези думи говори не за закона на Мойсей, но според едни – за естествения закон, а според други – за заповедите, дадени в рая. Но понеже цялата цел на Павел се състои в това да отмени закона на Мойсей за тези закони, той въобще и не говори. И напълно естествено, понеже юдеите се бояли и треперели именно от закона на Мойсей, и вследствие на това се противели на благодатта. При това, заповедта дадена в рая, както Павел, така и никой никога, струва ми се, не нарича закон. За да стане това още по-явно от собствените думи на апостола, да се обърнем към това, което той казва малко по-горе. Беседвайки с пълно внимание с юдеите за живота, той казал: или не разбирате, братя, че законът владее над човека само докато той е жив. Така вие умряхте спрямо закона (7:1). Ако това е казано за естествения закон, то се оказва, че ние го нямаме, а ако това е вярно, то ние не сме по-разумни от безсловесните. Но това не е така – не! Относно заповедта, дадена в рая, няма и нужда да спорим, за да не започваме да се препираме напразно за това, което признават всички. В какъв смисъл (апостолът) казва: не бих познал греха, освен чрез закона? Той разбира не съвършено неведение, а непълно и неточно разбиране. И ако това е казано за естествения закон, то какъв смисъл имат следващите думи: и аз бях жив някога без закона? Нито Адам, нито някой друг човек някога, струва ми се, не е живял без естествения закон; когато Бог сътворил Адам, той вложил в него и този закон, правейки го надежден съжител за целия човешки род. Освен това (апостолът) никъде, струва ми се, не нарича естествения закон заповед, а този закон нарича заповед праведна и свята, духовен закон. Естественият закон ни е даден не от Духа, защото и варварите и езичниците, и всички хора имат този закон. Оттук е явно, че (Павел) и по-горе, и по-долу навсякъде разсъждава за Мойсеевия закон. Затова и го нарича свят, казвайки: законът е свят и заповедта е свята, праведна и добра. Макар юдеите и след закона да били нечисти, несправедливи и користолюбиви, но това не премахва достойнствата на закона, така както тяхното неверие не унищожава вярата в Бога. По този начин от всичко това е видно, че апостолът казва това за Мойсеевия закон.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мене? – пита апостолът. Да не бъде. Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях (ст. 13), т.е. за да бъде доказано, колко велико зло е грехът а също така безгрижието на волята, стремежът към по-лошо, най-зло дело и развратен ум, защото в това се състои причината за всичкото зло. (Апостолът) увеличава греха, показвайки приумножаването на Христовата благодат, и поучавайки от какво велико зло тя избавила човешкия род, понеже това зло ставало по-лошо от всички лекарства, а от средствата, задържащи неговото развитие, се разраствало още повече. Затова той и прибавил, казвайки:  тъй щото чрез заповедта грехът да стане много грешен (ст.13). Забеляза ли как навсякъде законът се преплита с греха? За което апостолът обвинява греха, в това същото, в голяма степен, той показва достойнството на закона. И той постигнал не малко, показвайки какво зло е грехът, разкривайки и изобразявайки цялата му отровност. Той изразил това и в думите: поради заповедта грехът стана много грешен, тоест открило се какво зло, каква погибел е грехът и всичко това станало чрез заповедта. Чрез това (апостолът) показва и превъзходството на благодатта пред закона – превъзходство, а не противоположност. И не гледай на това, че приелите закона станали по-лоши, но вземи под внимание, че законът не само не желаел да увеличи злото, а даже се стараел да го пресече, преди то да се осъществи. Ако той се е оказал безсилен, то увенчай го заради намерението, а още повече се поклони пред могъществото на Христос, защото Той унищожил толкова разнообразно и необикновено зло, унищожил, и изтръгвайки от корен, го изтребил. А всеки път, когато слушаш за греха, не мисли, че това е някаква самостоятелна сила, но, че е  порочно действие, постоянно започващо и прекратяващо се, което не съществува преди да бъде извършено, а след като е извършено отново изчезва. По причина на греха бил даден и законът, а закон никога не се дава за изтребването на нещо естествено, а за поправянето на някакво лошо действие.

7. Това знаят и външните (езически) законодатели и целият човешки род. Те (законодателите) противодействат само на тези пороци, които произхождат от  безгрижие, но не обещават да пресекат тези, които са получени в наследство от природата, защото това е невъзможно. Всичко природно остава непоколебимо, за което аз нееднократно ви говорих в други беседи. Затова, оставяй такива трудове, отново да се заемем с нравоучителна реч, а по-добре да кажем, че това съставлява част от тези трудове. Ако изгоним от себе си порока и заселим в себе си добродетелите, от това ясно ще научим, че порокът не е природно зло, а на питащите откъде е злото, ние лесно можем да затворим устата не само с думи, но и с дела, когато се явим пред тях свободни от техните пороци, макар да имаме еднаква с тях природа. Ние няма да започнем да гледаме на това, че добродетелта е трудна, а на това, че е възможно да се усъвършенстваме в нея, а ако се постараем, то това ще бъде и леко, и удобно за нас. Ако ми говориш за приятността на порока, то кажи и за неговия край: той води към смърт, докато добродетелите ни водят към живот. Но по-добре, ако ви е угодно, да разгледаме порока и добродетелта без отношение към техния край; ние ще видим, че порокът сам в себе си съдържа голяма печал, а добродетелта заключава удоволствие. Кажи ми в края на краищата, какво е по-тежко от лошата съвест? Какво е по-прекрасно от добрата надежда? Нищо, обикновено нищо не мъчи и не ни угнетява, така както очакването на лошото; нищо не ни поддържа и даже окриля толкова, както добрата съвест. Можем да узнаем това и на основанието на събитията. Така намиращите се в затвор  и очакващи осъждение, макар да се наслаждават на безчислени удоволствия, живеят по-неспокойно от бедните, които живеят на улицата, но не съзнават за себе си нищо лошо, защото очакването на бедствията не им позволява да се насладят на настоящите удоволствия И какво да говорим за затворените? Трудолюбивите дърводелци, които се трудят цял ден, се намират в много по-добро настроение от хората свободни и богати, но съзнаващи нещо лошо за себе си. Затова ние считаме за жалки и гладиаторите; макар да виждаме, че те се опиват, веселят се и ядат по кръчмите, все пак всички ги наричат нещастни, защото горчилката на очакваната смърт несравнимо превъзхожда тези удоволствия. А дори и такъв живот да им се струва приятен, то припомнете си това, за което не веднъж ви говорех – че няма нищо удивително, когато живеещият в порок не избягва неприятностите и мъките на порока. И това е дело, достойно единствено за проклятие и изглежда приятно само за тези, които участват в него. Но ние не ги облажаваме за това, а напротив, в следствие именно на това ги считаме за нещастни, защото те и сами не разбират в какво бедствие се намират. Какво да кажем например за прелюбодейците, които за нищожно удоволствие се подлагат на позорно робство, разпилявайки имуществото си и непрестанно живеещи в страх, да кажем накратко, водещи живота на Каин и даже още по-тежък, защото се боят от настоящето, треперят от бъдещето, подозират приятели и врагове, знаещи и нищо не знаещи. Даже и по време на съня си те не се освобождават от това мъчение, понеже нечистата съвест създава в тях страшни съновидения и с това ги плаши. Но не е такъв целомъдрения, човек: той прекарва настоящия живот в радост и съвършена свобода. И така, сравни нищожното удоволствие с безчислените вълнения на тези ужаси, а краткия труд на въздържанието със спокойствието на цял един живот - и ще видиш, че последното е по-приятно от първото. А относно желаещите да похитят и присвоят чуждо имение, то, кажи ми, нима не понася безчислени трудове непрестанно тичайки, мамейки роби и свободни, придворни, заплашвайки, страхувайки се, постъпвайки безсрамно, прекарвайки безсънни нощи, мъчещи се и подозиращи всички? Но не е такъв този, който пренебрегва парите. Той винаги се наслаждава на пълно удоволствие, живее без страх и в съвършена безопасност. А ако на някой е угодно да разгледа и другите видове пороци, то навсякъде ще види голямо смущение и множество подводни камъни. Най-важно е това, че началото на добродетелите е изпълнено с трудове, а продължението е приятно, така че по този начин и самият труд се облекчава; при порока всичко е обратно – след удоволствието следват болести и мъчения, така че от това изчезва и самото удоволствие. Както очакващият венец изобщо не чувства настоящите тежести, така и очакващият наказание след удоволствието не може да се ползва от чистата радост, понеже е преследван от страх. А още по-вярно е, че ако изследваме внимателно, то можем да намерим, че при порочните още преди наказанието, определено за злите дела, възниква голямо мъчение от момента, в който те се предават на злото.

8. И ако ви е угодно нека да разгледаме хората, които заграбват чуждото за себе си и с всякакви средства печелят пари. Няма да говорим за страховете, опасностите, трепета, мъчението, грижата и за всички подобни, а ще предположим, че този човек се обогатява лесно и е съвършено уверен в опазването на това, което има. Да допуснем всичко това, макар то да е невъзможно. Но какво удоволствие придобива за себе си този човек? Това, че много е събрал? Но именно това и не му позволява да се радва; докато човек желае друго и по-голямо, до тогава се продължава и неговото мъчение. Всяка страст доставя удоволствие тогава, когато се задоволява. Изпитвайки жажда, ние идваме на себе си тогава, когато изпием толкова, колкото желаем, а когато чувстваме жажда, то макар да сме изчерпили всички източници, мъчението ни е по-голямо, и макар да сме изпили стотици реки, наказанието ни е по-тежко. Така и ти, дори да си придобил всичко в света, ако все още усещаш в себе си страст, то ще се мъчиш толкова повече, колкото повече задоволяваш своето желание. И така, разбери, че удоволствието за теб се заключава не в това да събираш много, но в това да не желаеш да се обогатяваш, а ако започнеш да желаеш да се обогатяваш, то никога няма да престанеш да се мъчиш. Желанието за това е безкрайно и колкото повече път си извървял, толкова повече се отдалечаваш от края. Не е ли това странност, не е ли лудост, не е ли крайно безумие. И какво безумие! И така да се спрем на първата крачка на порока - или по-добре да кажем, съвсем да не се докосваме до порочно желание, а ако се докоснем, да избягаме в самото начало, както ни увещава Проповедникът, говорейки за жената блудница: Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратите на къщата й (Притчи 5:8). Същото ти казвам и аз относно прелюбодейството. Ако ти, макар и малко, нагазиш в морето на това безумие, трудно можеш да излезеш от него - и като във водовъртеж, колкото и да се стараеш, няма лесно да преодолееш (устрема на водата) така – и даже по-лошо - попаднал в бездната на тази страст ще погубиш себе си заедно с цялото си имущество. Затова, умолявам ви, да започнем да се дърпаме отначало и да избягваме злото, докато е малко, защото от малкото се ражда голямо. Който е привикнал на всякакъв грях и казва: “Това все още не е нищо”,  той малко по малко ще погуби всичко. Такава именно е привичката да казваме: “Това още не е беда.” Тя довела злото, отворила вратата на разбойника и съборила стените на града. Така и в тялото най-опасните болести се усилват, когато не се обърне внимание на незначителното. Ако Исав не беше продал първородството си, то не би станал недостоен за благословение; а ако не беше станал недостоен за благословение, то не би достигнал до това да желае братоубийство. И Каин ако не беше възлюбил първенството, а го беше отстъпил на Бога, то не би заел второ място; след това заемайки второ място, ако беше послушал увещанието, не би извършил убийство; и отново извършил убийството, ако беше се обърнал в покаяние, когато го призовал Бог и не беше дал толкова безсрамен отговор, то не би претърпял последвалите нещастия.

Ако живелите до закона от такава небрежност малко по малко затънали до най--дълбокото зло, какво ще претърпим ние, призованите към по-големи подвизи, ако с пълна сериозност не обръщаме внимание на себе си и не угасим искрите на злото, преди да са подпалили царския дворец. Например, често ли нарушаваш клетвата си? Не само се удържай от това, но престани да се кълнеш, тогава първото няма да бъде вече трудно, защото за кълнящите се е много по-трудно да не нарушават клетвата, отколкото изобщо да не се кълнат. Привикнал си да обиждаш, да порицаваш и да биеш? Определи сам на себе си закон – да не се сърдиш и изобщо да не крещиш; тогава заедно с корена ще изтръгнеш и плода. Похотлив и страстолюбив ли си? Определи си правило да не гледаш жени, да не ходиш в театъра, да не любопитстваш на тържището относно чуждата красота. Много по-лесно е отначало да не гледаш красивата жена, отколкото видял я и почувствал желание да усмириш предизвиканата от него буря. Подвизите в началото на борбата са леки, а по-добре да кажем, на нас и няма да ни се наложи да се борим ако не отворим вратите на врага и не приемем семената на порока. Затова и Христос определил наказание за всеки, който безсрамно гледа жена  - за да ни избави от по-голям труд; заповядва да изгонваме противника от къщата, преди той да е станал силен - докато все още лесно можем да го прогоним. Каква необходимост има да приемаме на себе си излишни трудове и да се борим с противници, когато е възможно и без бой да придобиеш победния трофей и преди борбата да спечелиш наградата? Да не гледаш красивите жени не е толкова голям труд, колкото погледнал на тях да усмириш себе си; а по-добре да кажем първото изобщо не може да се нарече труд, но след като погледнеш, има по-голяма неприятност и беда.

9. И така, когато трудът е малък или даже въобще няма нужда нито от труд, нито от усилие, а ползата е по-голяма, то защо не се постараем да се отстраним от пътя на безчислени злини? Да не поглеждаш жена е не само лесно, но и дава по-чиста победа на възникващата оттук страст, докато този, който я гледа дори някога и да се освободи от желанието, това става твърде трудно и носи със себе си някаква нечистота. Този, който не е видял красивото лице, е чист от желанието, което то пробужда, а който е пожелал да го види, той, извращавайки помислите си, и то ги извращава хилядократно, ще отхвърли скверната похот, единствено когато пожелае да я отхвърли. Затова и Христос, за да не пострадаме от злото, забранява не само убийството, но и гнева, не само прелюбодеянието, но и нечистия поглед, не само престъпването на клетвата, но и самата клетва. Мярката на добродетелта не се спира дори и на това, но, узаконявайки го, се простира и по-далеч. Отклонявайки от убийство и заповядвайки да бъдем чисти от гняв, Той заповядва да бъдем готови да понесем и злото, и да сме готови да го претърпим - не само в мярката, която желаят тези, които ни мислят злото, но и да я превъзхождаме в много по-голяма степен - и да побеждаваме чрезмерността на неговата неистовост с преизобилието на нашето любомъдрие. Той не казал: ако някой те удари по дясната буза, понеси равнодушно и се успокой, но прибавил, че ти си длъжен да подадеш и другата буза,  казвайки: обърни му и другата (Мт. 5:39). В това се състои и блестящата победа - да му предложиш повече от това, което той желае, и пределът на неговото зло желание да превишиш с богатството на своето дълготърпение. По този начин ти ще укротиш неговата ярост, от втората постъпка ще получиш награда за първата и ще укротиш неговия гняв.

Виждаш ли, че винаги зависи от нас да не търпим зло, а не от тези, които ни нанасят? Или да кажем по-правилно, ние самите имаме власт не само да не търпим зло, но даже и да получаваме добро. А най-удивителното е това, че ако ние сме бдителни, то не само, че няма да се подлагаме на обиди, но даже и от тези, които ни обиждат, ще получим по-голямо благодеяние отколкото от другите. Някой те е оскърбил? Ти имаш властта да обърнеш неговата обида в похвала. Ако ти от своя страна оскърбиш, то ще навлечеш на себе си срам, а ако благословиш оскърбяващия те, ще видиш, че всички присъстващи ще те възхваляват и прославят. Разбра ли как ние, ако пожелаем, получаваме полза от тези, които ни обиждат? Това можем да кажем и по отношение на парите, ударите и всичко останало. Ако за всичко това ние започнем да отдаваме противоположното, то както от това, че сме претъпели зло, така и от това, че сме получили добро, ще сплетем за себе си двоен  венец. И всеки път когато някой, идвайки при теб, каже: “Този човек те е оскърбил и в присъствието на всички постоянно говори за теб”, ти похвали обиждащия в присъствието на говорещия; по този начин, можеш да получиш удовлетворение, ако желаеш да си отмъстиш. Всички, които чуят това, макар и да са много неразумни, ще те похвалят, а обиждащия ще възненавидят като човек по-лют от всеки звяр, защото той те е огорчил теб, който с нищо не си го обидил, докато ти, който си претърпял зло, си му въздал добро. И по този начин ти можеш да докажеш, че всичко казано за теб, е несправедливо. Който изразява досада, когато говорят зло за него, той със своята скръб доказва, че съзнава справедливостта на казаното за него, а който се смее, то с това отстранява в присъстващите всяко подозрение от себе си. И така, виж колко добро ти придобиваш за себе си от това: първо те избавя от смущение и безпокойство, второ, или по добре считай това за първо, ако имаш грехове, се очистваш от тях, подобно на митаря, който великодушно понесъл обвиненията на фарисея. Освен това, с такива упражнения ти ще направиш своята душа любомъдра, ще чуеш от всички безчислени похвали и ще унищожиш всяко подозрение от себе си относно казаното. Ако не отговориш на обиждащия те, то всичко ще последва в изобилна мяра, защото Бог ще го накаже за това, което е казал, а преди неговото наказание и твоето любмъдрие ще бъде за него като жесток удар. Обикновено нищо не уязвява тези, които ни обиждат, както това, че ние се смеем над обидите, които са ни нанесени. И както любомъдрието самите обиди превръща за нас в благо, така следствието на малодушието бива съвършено противоположно – и себе си посрамваме, и на присъстващите се струваме виновни в това, което са говорили за нас, и душата си пълним със  смущение, и врага си радваме, и Бога огорчаваме, и увеличаваме числото на греховете си. Размисляйки за всичко това, да избегнем бездната на малодушието и да побързаме към пристана на дълготърпението, за да можем тук да намерим покой за душите си, както предрича Христос и да достигнем до бъдещите блага чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца и Сина да бъде слава, царство, чест сега и во веки веков. Амин.