БЕСЕДА 23

Всеки човек да се покорява на властите, които са над него (13:1).

1. (Апостолът) разсъждава много за този предмет и в други послания, когато говори за покорството на слугите на господарите и на подчинените на началниците. Той прави това, за да покаже, че Христос е дал Своите закони, не за да подкопае общото държавно устройство, а за неговото подобряване и заедно с това желае да ни научи да не започваме излишни и безполезни войни. Стигат ни и козните, които застават срещу нас заради истината и няма нужда да присъединяваме към тях излишни и безполезни изпитания. Забележи колко благовременно (апостолът) започнал да говори за този предмет. След като предложил на слушателя различните изисквания на любомъдрието и ги разположил да живеят в мир с приятели и врагове, научил ги да бъдат полезни и за щастливите, и за нещастните, за нуждаещите се и, да кажем накратко, за всички, след като насадил житие, подобно на ангелското, изтощил гнева, смирил високомерието и съвършено смекчил сърцата им – след всичко това, той предлага наставление за покорство на властите. На практика, ако трябва да въздаваме противоположното на обиждащите, то още повече следва да се покоряваме на вършещите добро. Но това подбуждение (апостолът) отлага за края на своето увещание, а сега не споменава за това доказателство, а ни призовава да правим това като осъзнат дълг. И желаейки да внуши, че всичко това е заповядано не само на миряните, но и на свещениците, и на монасите, той казал така: всеки човек да се покорява на властите, които са над него. Макар ти да си апостол или евангелист, макар да си пророк или някой друг, но подчинението на властите не подронва благочестието. И (апостолът) не казал просто –да бъде послушен, но – да се покорява. Първото основание за такова законоположение, което дава и достатъчно разумни доводи се състои в това, че властите са учредени от Бога.

Няма власт, която да не е от Бога – казва (апостолът). Как така? Нима всеки началник е поставен от Бога? Не казвам това, отговаря (апостолът). Сега, аз не говоря за всеки началник по отделно, но за самата власт. Съществуването на властите, при което едни началстват, а други се подчиняват и обстоятелството, че всичко се случва не случайно и произволно, така че народите да не бъдат тласкани насам и натам, подобно на вълни – ето това аз наричам дело на Божията премъдрост. Затова (апостолът) и не казал, че няма началник, който да не е поставен от Бога, но разсъждава въобще за съществуването на властите и казва: няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Така и Премъдрият, когато казва, че благоразумна жена е от Господа (Прит. 19:14), тук разбира, че бракът е учреден от Бога, а не това, че Бог съчетава всеки, който встъпва в брак, понеже виждаме, че мнозина встъпват в брак с лоши намерения и не според законите на брака и, разбира се, не можем да вменим това на Бога. Но каквото казал Христос: направил ги е отначало мъжко и женско, и е казал: “Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?” (Mт. 19:4-5), същото имал предвид и Премъдрият. Понеже равенството често води до свада, Бог е установил различните видове власт и подчинение като: между мъжа и жената, между сина и бащата, между стареца и юношата, между роба и свободния, между началника и подчинения, между учителя и ученика. И защо се учудваш на това в отношенията между хората, когато същото Бог е устроил и в тялото? И тук Той не е направил всички части равни, но е направил едни по-малки, а други по-важни, едни за управление, други за подчинение. Същото можем да забележим и при безсловесните: при пчелите, при жеравите, в стадата диви овце. Даже и морето не е лишено от това благоустройство, и там много породи риби се управляват от една, която води останалите и под началството на която те се отправят на определени пътешествия. А липсата на власт навсякъде е зло и бива причина за безпорядък. Апостолът, казвайки откъде произлизат властите, прибавил:

Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба (ст. 2). Гледай накъде той води работата, с какво заплашва и как доказва, че да се покоряваме е наше задължение. За да не казват вярващите: ти ни унижаваш и правиш презрени и подчинени под началници тези, които трябва да получат небесното царство, (апостолът) доказва, че и в настоящия случай той не ги подчинява на началници, а отново на Бога, понеже да се подчиняваш на властта, означава да се покоряваш на Бога. Впрочем, (апостолът) не казва това с такива думи, например: който се покорява на началниците, той се покорява на Бога, но заплашва с противоположното и потвърждава същото с още по-голяма сила, казвайки: който не се покорява на началниците, се противи на Бога, Който е узаконил това. И навсякъде той се старае да внуши, че ние не даряваме на властите покорство, но изпълняваме дълг. С такива наставления (апостолът) подбужда вярващите към покорство и разполага невярващите началници в полза (на християнското) благочестие. Тогава навсякъде се носела мълвата, обвиняваща апостолите във въстание и нововъведения, а също и в това, че със слово и дело се опитвали да подкопаят всички обществени закони. А доказателството, че общият Владика заповядва да съблюдаваме тези закони, може да затвори устата на клеветниците, обвиняващи в нововъведения: и с голяма смелост да защитава истинското учение.

2. И така, не се срамувай от такова покорство, казва (апостолът). Този закон е даден от Бога, Който страшно отмъщава на тези, които го нарушават. Ако ти Му се противиш, Той ще те накаже не със случайно наказание, а с най-строгото и никакви уговорки няма да те спасят, да, и от хората ще понесеш най-жестоко наказание, защото никой няма да се застъпи за теб, а и Бога ще разгневиш силно. Именно това внушава (апостолът), казвайки: които се противят, ще навлекат на себе си осъждение. След това, след страха (апостолът) доказва ползата от подчинението и убеждава на основание на разумни доводи, казвайки така:

Защото началниците не причиняват страх на добротовореца, но на злотвореца (ст. 3). Преди това той ни нанесъл силен удар и довел слушателя до страх, а сега отново смекчава тона си и както мъдрият лекар дава успокояващо лекарство, утешава и казва: от какво се страхуваш, от какво се ужасяваш? Нима началникът наказва правещия добро? Нима той е страшен за грижещия се за добродетелите? Затова (апостолът) и прибавя:

Искаш ли прочее да не се боиш от властта? Прави добро и ще бъдеш похвален от нея (ст. 4). Началникът не само не е страшен за теб, но още и ще те похвали, и не само няма да ти пречи, но и ще ти съдейства. Ако в негово лице ти имаш помощник и хвалител, то защо не се покоряваш? Той прави по-достижима за теб и добродетелта, понеже наказва злите, а на добрите оказва благодеяния и почести, и с това съдейства на Божията воля, затова и (апостолът) го нарекъл слуга. Гледай: аз ти давам съвети относно целомъдрието, а той изисква това според закона; аз те увещавам, че не трябва да си алчен и да похищаваш, а той заради това е поставен съдия над теб. По този начин той е наш сътрудник и помощник, за това той е и изпратен от Бога. Значи, той е достоен за уважение по две причини - и заради това, че е изпратен от Бога, и заради това, че е поставен за еднакво с нашето дело.

Но ако вършиш зло, да се боиш. По този начин не началникът създава страх, но нашата порочност.

Защото то не напразно носи сабята. Забелязваш ли как (апостолъта) представя неговото въоръжение, подобно на някой воин, за да го направи страшен за грешниците?

Понеже е Божий служител, мъздовъздавател за докарване гняв върху този, който върши зло. А за да не побегнеш ти, чувайки за наказание, отмъщение и меч, (апостолът) отново потвърждава, че началникът изпълнява Божия закон. Какво, ако сам той не знае това? Но Бог така е устроил нещата. И така, ако началникът наказва или награждава, той е Божий слуга, защото защитава добродетелта и преследва порока, което и сам Бог желае, то защо се противиш на този, който прави толкова добро и помага за успеха на делата ти? Мнозина отначало навикнали да следват добродетелите заради началника, а след това се прилепили към тях поради страх от Бога. На по-грубите хора не въздейства толкова бъдещето, колкото настоящето. Затова той, както и страхът, и почестите, предразполага душите на хората, за да бъдат способни да възприемат словото на учението, справедливо е наречен слуга на Бога.

Затова е нужно да се покоряваме не само поради страх от гнева, но и поради съвестта (ст. 5). Какво означава не само поради страх от гнева? Ти трябва да се покоряваш, казва (апостолът), не само заради това, че ако не се покоряваш, се противиш на Бога и от Бога, и хората си навличаш голямо бедствие, но и заради това, че началникът като пазител на мира и на гражданското устройство е най-големият ти благодетел. От властта за държавата произлизат хиляди блага; ако ги отхвърлим, всичко загива и няма да устои нито град, нито село, нито дом, нито тържище, и нищо друго, но всичко ще се обърка, защото по-силните ще погълнат по-слабите. По този начин, дори ако за непокорството не следваше гняв, то и тогава ти би трябвало да се покоряваш, за да не се окажеш безсъвестен, а също така и неблагодарен по отношение на благодетеля.

Поради тая причина и данък плащате, - продължава (апостолът): Защото владетелите са Божии служители, които непрестанно се занимават с тая работа (ст. 6). Без да изброява в частност всички благодеяния, които държавата получава от своите правителства, като: благополучие, мир и други услуги, произлизащи от военната власт и от завеждащите обществените работи, (апостолът) за всичко това привежда едно следващо доказателство. Плащайки данък на правителството, казва той, с това и самият ти свидетелстваш, че получаваш облага от него. Забележи мъдростта и благоразумието на блажения Павел. Това, което изглеждало тягостно и обременително, тоест данъците, той обръща в доказателство за грижата на властта. Защо, пита той, ние даваме данък на царя? Не е ли, защото той се грижи за нас и не даваме ли ние тази награда на управителя заради неговата грижа? Разбира се, ние не бихме плащали данъци, ако отрано не знаехме, че покровителствуващата ни власт ще е полезна за нас; затова от древността с общо съгласие навсякъде е прието правителствата да се издържат за наша сметка, защото те, оставяйки собствените си дела, се грижат за обществените и през цялото време се стараят нашата собственост да бъде неприкосновена.

3. Но, казал за външните подбуди (в признанието към властта), апостолът отново се връща към своето предишно доказателство, защото по този начин той е в състояние по-удобно да привлече на своя страна вярващите и отново показва, че това е угодно на Бога, с което и завършва своето увещание, казвайки: владетелите са Божии служители. След това, изобразявайки грижите и трудовете на началника, той прибавя: които постоянно се занимават с тая длъжност, т.е. на това е посветен целият им живот, към това са отправени всичките им грижи, за да се наслаждаваш ти на мир. Затова и в друго послание (Павел) заповядва не само да се подчиняваме на началниците, но и да се молим за тях, при което, показвайки общата полза от това, прибавил: за да прекараме тих и спокоен живот (1 Тим. 2:2). Началникът ни помага не малко в устройването на настоящия живот с това, че действа с оръжие, отблъсква неприятеля, усмирява крамолниците в градовете, разрешава всякакви караници. Не ми казвай, че някой управлява зле, но обърни внимание на благочестието на устройството и ще видиш великата мъдрост на Този, който отначало го е узаконил.

Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък - данъка, комуто мито, митото; комуто страх - страха; комуто почит, почитта. Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона (ст. 7, 8). Апостолът продължава да говори за същото и заповядва да принасяме на началника не само пари, но и чест, и страх. Как по-горе казал: Искаш ли да не се боиш от властта, а сега казва: отдавайте страх? Тук под страх той разбира висша степен на почит, а не страх, произхождащ от лоша съвест, както имал предвид по-горе. И не казвал давайте: но отдавайте (т.е. “връщайте обратно" apodote), при това добавил: на всеки дължимото, понеже изпълнението на това не е дар, но задължение, и ако не го изпълняваш ще бъдеш наказан като неблагодарен. Не смятай, че достойнството на твоето любомъдрие се унижава и търпи загуба ако в присъствието на началника ти станеш или стоиш гологлав. Ако (апостолът) узаконил това, когато началниците били езичници, то толкова повече сме задължени да правим това сега, когато имаме за началници вярващи. Ако кажеш, че на самия теб е поверено повече, то знай, че твоето време още не е дошло, ти все още си странник и пришълец, а ще дойде време, когато ще се окажеш по-светъл от всички. Сега, нашият живот е скрит с Христа в Бога. А когато Христос се яви, тогава ще се явите и вие с Него в слава ( Кол 3:4). И така, не търси въздаяние за себе си във временния живот, но дори ако трябва със страх да се изправиш пред началника, не смятай, че това е недостойно за твоето благородство. Така е угодно на Бога - началникът, който приема от Него власт да има своята сила. Ако дори този, който не съзнава нищо лошо за себе си, застава пред съда със страх, то много повече трябва да се страхува вършещият зло. А от това ти ще получиш още по-голяма чест, защото унижението се състои не в това, че ти оказваш почит на друг, а в това, че не я оказваш. И началникът ще започне да ти се удивява още повече, и макар да е неверен, ще прослави твоя Господ. Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате. (Апостолът) отново се обръща към майката на всички блага, към наставницата на всичко казано по-горе, към тази, която създава всякакви добродетели; и казва, че и любовта е наш дълг, но не такъв както даването или обрека, но постоянен. Той желае този дълг никога да не бъде изплатен, а да кажем по-добре - винаги да се изплаща, но не напълно, а така, че не постоянно да оставаме в дълг. Това е такъв дълг, че винаги го изплащаме и винаги оставаме длъжници. Казал как трябва да обичаме, (апостолът) посочва и ползите от любовта, казвайки: който обича другиго, изпълнява закона. И не считай това за милост, защото и това е задължение; ти си задължен да обичаш брат си според духовното родство и не само заради родството, но и заради това, че ние сме части един на друг, и ако нашата любов изчезне, то всичко ще се разруши. И така, обичай брата. Ако от любов към него ти получаваш тази полза, че изпълняваш закона, то ти си задължен да го обичаш и заради това, че се облагодетелстваш от него.

Понеже заповедите “Не убивай”, “Не прелюбодействай”, “Не кради”, “Не пожелавай” и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: “Да обичаш ближния си както себе си.”(ст. 9). (Апостолът) не казал просто – изпълнява се, но – се заключава, т.е. съкратено и на кратко излага цялото съдържание на заповедта, понеже началото и краят на добродетелите е любовта; тя е и коренът, и необходимото условие, и върха на добродетелите. Ако любовта е началото и пълнотата, то какво е равно на нея?

4. Впрочем, (апостолът) изисква не просто любов, но най-висша любов, понеже не казал просто: да обичаш искрено своя ближен, но и прибавил: като себе си. И Христос казал, че върху любовта е утвърден целият закон и пророците (Мт. 22:40), и показвайки два вида любов, виж какво високо място определил на любовта към ближния. Казвайки: да възлюбиш Господа, твоя Бог е най голямата заповед – Той продължил: а втората – и тук не млъкнал, а прибавил: подобна на нея, е да възлюбиш ближния като себе си. Какво може да се сравни с такова голямо човеколюбие, с такава кротост? Макар ние безкрайно да отстоим от Бога, все пак Той поставя нашата любов до любовта към Самия Него и едната нарича подобна на другата. Затова и за едната, и за другата любов Той определил почти равна мярка, и за любовта към Бога казал: с цялото си сърце и с цялата си душа, а за любовта към ближния – като себе си (Мт. 22:37-39). А Павел казва, че ако няма любов към ближния, то няма голяма полза и от любовта към Бога. Както ние, когато обичаме някой, казваме, че ако го обичаш, то обичаш и мен, така и Христос, изразявайки това, казал: подобна на нея, а на Петър: Ако Ме обичаш, паси овцете Ми (Йоан 21:16).

Любовта не върши зло, следователно любовта изпълнява закона (ст. 10). Забелязваш ли, че любовта има и едното, и другото съвършенство – и въздържание от зло (казано е, не върши зло) и прави добро (казано е, тя изпълнява закона), не само накратко ни учи какво трябва да правим, но и прави лесно изпълнението на доброто. Тя не само се грижи за това да разберем какво е полезно за нас (това прави и законът), но и много ни помага в изпълнението на задълженията, извършвайки в нас не някаква част от заповедите, но цялата добродетел в цялата й пълнота. Затова нека да се обичаме един друг и по този начин да възлюбим Бога, Който ни обича. При хората става така, че когато обикнеш някого, то другият, който го обича, се въоръжава против теб; но Бог изисква и ти да се приобщиш към любовта и ненавижда този, който не разделя любовта заедно с Него. Човешката любов е изпълнена със завист и злоба, а Божията любов е свободна от всяка страст. Затова и Бог търси хора, които споделят любовта Му. Обичай заедно с Мен, казва Той, тогава и Аз ще те обичам повече. Ето славата на обичащия безпределно! Ако ти обичаш Моя любим, тогава Аз виждам, че обичаш усърдно и Мен. Бог силно желае нашето спасение и доказал това от самото начало. Чуй какво казва Той, когато сътворил човека: Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие (Бит. 1:26), и още: не е добре за човека да бъде сам, да му направим подходящ помощник (Бит. 2:18). И след това, когато първият човек извършил престъпление, забележи, как Бог кротко го укорил. Той не му казал: нечисти и твърде беззаконни, получавайки от Мен толкова много благодеяния, ти след това всичко повери на дявола, и оставяйки Благодетеля, послуша демона! Но какво казва? Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти казах да не ядеш (Бит. 3:11)? Така би казал и баща на сина си, на когото заповядал да не докосва меча, и който, като не послушал, ранил себе си: от какво си ранен? От това, че не ме послуша. Забелязваш ли какво е това - думи повече на приятел, отколкото на Владика, на другар, подложил се на обида, но който при всичко това не престава да обича? Нека и ние да подражаваме на Бога, и към когато укоряват другите да съхраняваме такава кротост. Със същата снизходителност Бог укорява и жената, а да кажем по-правилно, думите, отправени към жената, били не укор, а съвет, вразумление и предупреждение за бъдещето. Затова и Бог не казал нищо на змията, понеже тя била измислителят на злото и не можела да прехвърли вината на друг. Затова Бог силно я наказал и даже не се задоволил с това, но и самата земя подложил на еднакво с нея проклятие. Макар Той да изгонил човека и го осъдил да се труди, то най вече заради това трябва да се покланяме на Бога и да Му се удивяваме. Понеже животът, протичащ в удоволствия, прави човека небрежен, то Бог пресича радостта за него и със скърбите като със стена го отделя от небрежността, за да се върнем към Неговата любов. А как постъпил Той с Каин? Не е ли отново със същата кротост? Бивайки отново оскърбен от него, Той не отговаря на обидата, но увещава и казва: Защо е помрачняло лицето ти (Бит. 4:6)? Макар постъпката на Каин да не заслужавала никакво извинение, както и доказва по-малкият брат, при всичко това Бог не го укорява, но казва: Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш (Бит. 4:7). Ако се боиш, казва Бог, че заради тази жертва Аз завинаги ще те лиша от правата на първородството, то ободри се: Аз ще дам в ръката ти пълната власт над брат ти, който с нищо не те е обидил. Аз се грижа и за двама ви. И Мен повече от всичко ме радва това, че вие не враждувате един с друг. Така Бог, подобно на човеколюбива майка, използва всички средства и начини, за да не бъде нито един човек разделен от друг.

5. А за да можеш още по-ясно да разбереш казаното от мен чрез примери, помисли за Ребека, как тя се тревожила и прибягвала до различни способи, когато по-големият й син враждувал с по-малкия. Макар да обичала Яков, тя не се отвращавала и от Исав, затова и казвала: да не би да се лиша и от двамата в един ден (Бит. 28:45). Подбуждан от същото, и Бог казал на Каин: Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но сега грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш, желаейки да предотврати убийството и стараейки да се да въдвори мир между братята. Даже когато Каин убил брата си, Бог не го лишил от Своята промисъл, но отново с кротост се обръща към братоубиеца и казва: Къде е братът ти Авел (Бит. 4:9), за да го накара по този начин да осъзнае престъплението си. Но Каин, както и преди, и даже с още по-голямо и грубо безсрамие, упорства. Но и след това Бог не го оставя, а с думи на оскърбен и пренебрегнат приятел му казва: Братовата ти кръв вика към Мене от земята (Бит. 4:10). И заедно с убиеца отново поразява с проклятие земята, излива на нея гнева Си и казва: проклета да е земята, понеже отвори устата си и прие кръвта на брат ти (Бит. 4:11) – подражавайки в този случай на плачещ по умрял. Ти угаси неговия живот, казва Бог, защо не угасиш враждата? Но какво още прави Господ? Той обича и Каин, и Авел, понеже е сътворил и двамата. Как да постъпи сега? Да остави убиеца без наказание? Но от това той може да стане още по-лош. Или да го накаже? Но Бог е по-човеколюбив от всеки баща. И така, гледай как Той наказва Каин и в самото наказание показва любов, или да кажем по-добре, не наказва, а само поправя. Той не го предал на смърт, но му дал страх, за да може да заглади вината си, за да може, ходейки по този път, да се върне в лоното на Божията любов и да се примири с Авел, макар и мъртъв, понеже Бог не желаел Каин да си отиде от този свят с вражда против своя мъртъв брат. Така постъпват обичащите, които, когато не могат да възбудят към себе си любов чрез благодеяние, прибягват до строги мерки и заплахи, подубжадани към това не от своята воля, но от любовта, за да могат с такива средства да привлекат към себе си тези, които ги презират. Разбира се, подобна любов възниква в другите, под влияние на принуждението, но все пак те се утешават и от нея вследствие на силната си любов. По този начин и наказанието бива следствие на любовта, защото тези, които не се оскърбяват от тези, които ги ненавиждат, не желаят и да наказват. За същото Павел говори и в Посланието към коринтяните, казвайки: Кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене (2 Кор. 2:2)? По този начин, всеки път, когато наказанието се увеличава, това е доказателство за любов. Така и египтянката в следствие на силна любов наказала жестоко Йосиф. Но тя го наказала поради лоша подбуда, защото любовта й била безсрамна, а Бог наказва с добра цел, защото Неговата любов е достойна за обичащия. И за да разбереш силата на Неговата любов, Бог не се отказва да използва и по-груби изрази, приписва си човешки страсти и нарича Себе Си ревнив. Аз съм Бог ревнив (Изх. 22:5) - казва Той.

Затова да възлюбим Бога, така както Той желае – това Той счита за велико дело. Ако и ние да е отвращаваме от Него, Той не престава да ни вика, ако не желаем да се обърнем, Той ни наказва, защото обича, а не за да подлага на наказание. Чуй какво казва Той чрез Езекиил на града, който обича и който Го презира: Поради тая причина Аз ще събера всички Твои любовници, с които си се наслаждавала, и ще те предам в ръката им; и ще те убият с камъни, и ще те прободат със сабите си. Така ще се уталожи яростта ми против тебе и ревнуванието ми спрямо тебе ще престане. (Езек. 16:37-42). Може ли да кажем, че някой е бил обичан по-силно от презиращия го, който, без да гледа това, още повече гори от любов към него? Бог прави всичко, за да ни склони към любов; заради нас не пощадил дори Своя Син. Но ние сме непреклонни и жестокосърдечни. Нека накрая да станем кротки и да възлюбим Бога, както трябва да обичаме, за да можем с пълно удоволствие да се наслаждаваме на добродетелите. Ако този, който има любима жена, никак не чувства ежедневните огорчения, то представи си на какво удоволствие ще се наслаждава този, който обича с Божествена и чиста любов. В това, именно в това се заключава небесното царство, в това се състои наслаждението, благата, удоволствията, веселието, радостта, блаженството, а по-вярно – без да казвам нищо – нищо няма да е в състояние да изобрази това, но единствено опитът може да ни научи на него. Затова и пророкът казал: наслаждавай с в Господа (Пс. 36:4) и на друго място: вкусете и вижте, че Господ е благ (Пс. 33:9). И така, да започнем да се покоряваме, и да се наслаждаваме на Неговата любов. И тогава още тук ще видим царството, ще заживеем ангелски живот; и пребивавайки на земята, няма да имаме по-малко, отколкото обитаващите на небето, а след като се преселим оттук, ще застанем по-светли от всички пред престола на Христос и ще се наслаждаваме на неизречима слава, да участваме в която дано да ни бъде дадено на всички нас чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца и Духа да бъде слава, царство, чест, сега и завинаги, и во веки веков. Амин.