БЕСЕДА 28
Защото
казвам, че
Христос
заради
Божията вярност
стана
служител на
обрязаните,
за да утвърди
обещанията, дадени на
бащите (15:8).
1. Апостолът, продължавайки предишната реч, отново беседва за грижата на Христос и показва колко много Той направил за нас и как не угодил на Себе Си. А заедно с това доказва също, че повярвалите от езичниците най-много са задължени на Бога. Ако те са най-много задължени, то тяхно задължение е да носят немощните от юдеите. Понеже (апостолът) нанесъл на последните силен удар, то за да не се възгордеят първите, той отново смирява тяхното високомерие, доказвайки, че благата на юдеите са им дарени поради обещанията, дадени на техните бащи, а призванието на езичниците е само поради едното милосърдие и човеколюбие, затова той казва: за да прославят езичниците Бога, заради Неговата милост (ст. 9). Но за да бъде казаното по-ясно за нас, чуй отново думите (на апостола) и тогава ще разбереш какво означава изразът: Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията, дадени на бащите. И така, какво се има в предвид тук? Обещанието, дадено на Авраам, се заключавало в следните думи: На тебе ще дам земята и на потомството ти след тебе (Бит. 13:15) и: В твоето потомство ще се благославят всички народи (22:18). Но след това всички, произлезли от потомството на Авраам, станали достойни за наказание понеже нарушението на закона навлякло върху тях гняв и накрая ги лишило от обещанията, дадени на техните бащи. Затова Синът, идвайки на земята, съдействал на Отца да оправдае тези обещания и да ги приведе в изпълнение. Когато Той изпълнил целия закон, а в него и обрязването, и когато и с това изпълнение на закона, а също и чрез кръста освободил хората от проклятието на престъпването на закона, то не допуснал обещанията да паднат. И така, когато (апостолът) нарича (Исус Христос) служител на обрязването, то разбира, че със Своето пришествие изпълнението на целия закон, приемането на обрязването и с това, което направил за потомството на Авраам, снел клетвата, избавил хората от Божия гняв и накрая тези, които били готови да приемат обещанията, направил способни на това и веднъж завинаги ги освободил от тяхното отчуждение. А за да не кажат обвиняемите: “Как самият Христос бил обрязан и изпълнил целия закон”?, (апостолът) оттук извежда противоположното заключение. Христос го изпълнил, казва той, не за да остане законът в сила, но за да го отмени, да те избави от лежащото върху тебе проклятие и напълно да те освободи от властта на закона. Понеже ти си престъпил закона, то Христос го изпълнил, не за да го изпълняваш и ти, но за да утвърди за теб обещанията, дадени на отците, които законът погубил за теб, показвайки, че ти си го нарушил и си недостоен да ги наследиш. По този начин и ти си спасен по благодат, защото преди това си бил отхвърлен. И така, не възразявай, не упорствай, придържайки се не навреме към закона, който би те лишил от обещанията, ако Христос не беше пострадал толкова много за теб. Той пострадал толкова, не защото ти си бил достоен за спасение, но за да покаже Божията вярност. След това, за да не се възгордеят от това призованите от езичниците, (апостолът) продължава: и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост (ст. 9). Това означава: юдеите, макар и да били недостойни, все пак имали обещанията, а ти нямаш и това, но си спасен единствено поради човеколюбие. Наистина, ако Христос не беше дошъл, обещанията не биха дали никакво преимущество и на юдеите, но (апостолът) споменава обещанията, за да се смирят езичниците и да не нападат слабите. За езичниците той казва, че се спасили единствено по милост и заради това особено са задължени да прославят Бога. А слава на Бога се въздава тогава, когато ние живеем в съюз и единство, когато единодушно благославяме Бога, понасяме тези, които са по-слаби от нас и не презираме отпадащата част. След това (апостолът) привежда свидетелства, от които е видно, че вярващите юдеи са длъжни да бъдат в единение с призваните от езичниците и казва: както е писано: - "Затова ще Те хваля между народите и на името Ти ще пея". И пак казва: “Развеселете се, народи, с людете Му". И пак: "Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде" (ст. 9-12). Всички тези (апостолът) привежда като доказателство за това, че трябва да бъдем единни с всички и да славим Бога, а заедно с това смирява и юдеите, за да не се превъзнасят над езичниците, защото всички пророци призовават и езичниците; и внушава скромност на езичниците, показвайки, че те повече се възползвали от благодатта.
2. След това, отново завършвайки речта си с молитва, казва: А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви (ст. 13), тоест, да се освободите от взаимното огорчение и да не падате някога под влияние на изкушенията, а това ще стане, когато преизобилствате в надеждата. Упованието е причина за всички блага. То се дава от Святия Дух, но не само от Духа, но ако и ние добавим нещо от своя страна. Затова и (апостолът) казал: във врата. Вие можете да се изпълните с радост, ако вярвате, ако се надявате. Но той не казал – ако се надявате, а – когато се преумножи надеждата ви, така че не само да намерите за себе си утешение в бедствията, но и да се радвате в богатството на вярата и надеждата. С това вие привличате и Святия Дух, и когато Той дойде, съхранявате всички блага. Както вашия живот се поддържа от храната, така, ако имаме добри дела, ще имаме и Духа, а ако имаме Духа, ще имаме и добри дела. Вярно е и обратното: ако нямаме добри дела, Духът отлита от нас, а ако се лишим от Духа, то ще ни липсват и добрите дела. Веднага щом Святият Дух отстъпи от нас, идва духът на нечестието, както се случило и със Саул. И какво от това, ако той не ни мъчи, както мъчил Саул? Той ни души[1] по друг начин – с лоши дела. Затова ни е нужна арфата на Давид, за да пеем с душата си Божествените песни, тоест и песните на Давид, и песните на добрите дела. А ако правим само едното от двете, и слушайки песните противоборстваме на псалмопевеца със своите дела, както някога Саул, то самото лекуване ще се обърне на осъждение за нас и безумието ще стане още по-опасно. Преди да започнем да слушаме, злия демон се страхува, ние, чувайки пеенето, да не се поправим, а когато чувайки оставаме същите, това го освобождава от страха. Затова да изпеем песните на делата, за да изхвърлим от себе си греха, който е по-лют от демона. Демонът не ни лишава напълно от небето, а понякога даже съдейства на бдителния човек, а грехът решително ни отдалечава от небесното Царство. Грехът е доброволен демон, самоволно безумие, а понеже никой не скърби за него, никой и не го извинява. И така, за душата, лежаща в греха, да изпеем песни, заимствани от останалото Писание, както правел блаженият Давид. Нека да пее устата, нека да се поучава умът. И едното пеене не е маловажно. Ако обучим езика си на песнопение, то когато езикът пее, душата ще се срамува да желае обратното. И ние ще придобием не само това благо, но и друго, т.е. ще научим много неща, полезни за нас. В псалмите ти се говори и за настоящето, и за бъдещето, и за видимото, и за невидимото творение. Ако желаеш да знаеш дали небето завинаги ще пребъдва, такова каквото е сега, или ще се измени, Давид ясно ти отговаря, казвайки: Небесата ще изчезнат... Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и те ще бъдат изменени (Пс. 102:26). А ако желаеш да чуеш за видовете небе, слушай отново: Простираш небето като завеса (Пс. 104:2). Или ако желаеш да знаеш повече за повърхността на небето, той отново ще ти каже: устройваш високите си обиталища над водите (Пс. 104:3). И той няма да се задоволи с това, но описва и широтата, и височината на небето, и показва, че те са равномерни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни (Пс. 103:11-12). Любопитен ли си да научиш за основите на земята и това няма да бъде скрито за теб, но чуй как Давид пее и казва: Основал си земята върху моретата (Пс. 24:2). Желаеш ли да знаеш от какво се причиняват земетресенията, той ще те освободи от всяко недоразумение, казвайки: Когато гледа на земята, тя трепери (Пс. 104:32). Попиташ ли за ползата от нощта и за това ще научиш от Него, че в нея се разхождат всичките горски зверове (ст. 20). Попиташ ли за какво са полезни планините, той ще ти отговори: Високите планини са на дивите кози (ст. 18). За какво са камъните ще ти каже: Канарите са прибежище на дивите зайци (ст. 18). За какво са безполезните дървета – знай: там птиците си свиват гнезда (ст. 17). За какво са изворите в пустинята: напояват всичките полски зверове; при тях небесните птици обитават (ст. 11-12). За какво е виното? Не само за утоляване на жаждата – за това е достатъчна и водата - но за да се весели и душата ти: Виното весели сърцето на човека (ст. 15). Разберем ли това, ще знаем в каква мярка трябва да употребяваме виното. От какво се хранят птиците и полските зверове? Слушай какво казва Давид: Всички тия от Тебе очакват да им дадеш на време храна (ст. 27). Или ще попиташ: за какво е работният добитък – той отговаря, че и той е за теб. Правиш да никне трева за добитъка, - казва той, - и зеленчук за потреба на човека (ст. 14). Каква е полата за теб от луната? Слушай какво казва Давид: Той е определил луната да показва времената (ст. 19). И че Бог е сътворил всичко съществуващо, видимото и невидимото, и за това той ясно те е научил, казвайки: Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се (Пс. 33:9). И че ще има освобождение от смъртта, той те е научил, казвайки: Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята, защото ще ме приеме (Пс. 49:15). Откъде е дошло тялото ни? И за това говори: помни, че ние сме пръст (Пс. 103:14). Къде ще отиде то? Връщат се в пръстта си (Пс. 104:29). За какво е сътворено всичко? За теб. Със слава и чест си го увенчал; поставил си го господар над делата на ръцете Си (Пс. 8:5-6). Имат ли хората нещо общо с ангелите? И на това отговаря, пеейки така: Ти си го направил само малко по-долен от ангелите (ст. 5). За Божията любов казва: Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които му се боят (Пс. 103:13). И за това, което ни очаква след живота, за тази безметежна участ чуй: Върни се, душе моя, в успокоението си (Пс. 116:7). Защо е така обширно небето? И за това ще каже: Небесата разказват славата Божия (Пс. 19:1). Защо има ден и нощ? Не само за да свети и да дава покой, но и за да назидава: Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им (ст. 3). Как морето облича земята? Покрил си я с бездната като с дреха[2] (Пс. 104:6). Така се казва в еврейския текст.
3. А започвайки с това, което беше казано досега, вие ще научите и за всичко станало, за Христос и за възкресението, за бъдещия живот и за успокоението, за мъчението, за нравоучението, за всички догмати - и по този начин ще намерите, че книгата на Давид е пълна с безчислени блага. Ако паднеш в изкушение, то от нея ще почерпиш голямо утешение за себе си; ако паднеш в грях, то ще намериш в нея множество лекарства; ако паднеш в нищета или скръб, ще видиш в нея много пристани за себе си. Ако си справедлив, ще намериш в нея твърда опора; ако си грешен, то от нея ще почерпиш велико утешение. А ако си праведен и търпиш бедствия, то чуй какво казва Давид: Ние сме убивани заради Тебе цял ден, считани сме като овце за клане. Всичко това дойде върху нас; обаче ние не те забравихме (Пс. 44: 22, 17). Ако твоите добри дела те подбуждат към надменност, чуй казаното от псалмопевеца: Не влизай в съд със слугата си; Защото пред Тебе няма да се оправдае нито един жив човек (Пс. 143:2) и веднага ще се смириш. Ако си грешник и се отчайваш в себе си, често си повтаряй песента му: Днес ако чуете гласа Ми, не закоравявайте сърцата си като в деня, когато Ме изпитахте (Пс. 97:7-8) и скоро ще станеш. Ако носиш на главата си венец и мислиш много за себе си, научи се от него, че Никой цар не се избавя чрез многочислена войска. Силен мъж не се отървава чрез голямо юначество (Пс. 33:16) и ще станеш по-скромен. Ако си богат и славен, чуй отново песента му: Горко на ония,, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство (Пс. 49:6); и: Дните на човека са като трева; като полски цвят, така цъфти (Пс. 103:15); и: Нито ще мине славата му подир него[3] (Пс. 49:17) и няма да смяташ за велико нищо земно. Ако е така малоценно това, което е по-желателно от всичко, славата и могъществото, то какво друго на земята може да бъде достойно за твоето внимание? Но ти изпадаш в униние? Чуй какво казва Давид: Защо си отпаднала душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надей се на Бога, аз още ще го славословя. (Пс. 42:5). Но ти виждаш да благоденстват тези, които не са достойни? Кажи: Не се раздразнявай поради злотворците, нито завиждай на ония, които вършат беззаконие. Защото като трева скоро ще се окосят и като зелена трева ще повехнат (Пс. 37:1-2). Виждаш, че и праведните, и грешните се наказват? Познай, че причината за това не е една и съща: Много ще бъдат скърбите на нечестивия (Пс. 32:10), казва Давид. Но когато говори за праведните, той не споменал за язви[4], но: Много са неволите на праведния, но Господ го избавя от всички тях (Пс. 34:19); и още: Злощастието ще затрие грешника (ст. 22); и: Скъпоценна е пред Господа смъртта на светиите Му (Пс. 116:15). Повтаряй това постоянно и оттук ще получиш наставление, понеже всяко от тези слова заключава в себе си неизмеримо море мисли. Ние само леко се докоснахме до него, а ако пожелаете с внимание да изследвате казаното, ще откриете голямо богатство. Но и вече казаното е достатъчно за нас, за да се освободим от държащите ни страсти. Ако Давид ти забранява да завиждаш, да скърбиш и да униваш безмерно, учи те да презираш богатството, бедствията, нищетата и самия живот не счита за нищо, то това те избавя от всяка страст. Да благодарим за това на Бога и да се възползваме от съкровището, така че чрез търпение и утешение, почерпени от Писанието, да съхраним в нас надеждата и да се насладим на бъдещите блага, до които да достигнем да ни бъде дадено на всички нас чрез благодатта и човеколюбието и пр.
[1] 2 Царе 26:14, LXX. epnigen, A. V. притеснява: виж Мт. 8:32.
[2] Акила и Теодорет използват женски род, което предполага, че става дума за морето. Виж Теодорет за Псалма.
[3] Израза “на друг,” който е добавен в някои български преводи не присъства в оригинала – б. пр.
[4] В оригинала според Римл. ст. 4 Tribulatio proprie sanctorum est. impiorum autem ...flagella appellantur. “Изпитанията принадлежат на светиите, нещата от които страдат нечестивите са наречени язви”