БЕСЕДА 31

Поздравете любезния ми Епенет, който е първият плод от Азия за Христа (16:5)

1. Мисля, че мнозина, които дори считат себе си за доста ревностни, оставят без внимание тази част на посланието като безполезна и не съдържаща в себе си нищо важно. Предполагам, че те разсъждават по подобен начин и за родословията в евангелието: понеже те представляват списък с имена, то те стигат до заключението, че оттук не може да се извлече голяма полза. Но златните дела на майстора са видни и в малките частички, а тези хора подминават и големи късове злато. И така, за да не им се случи това да ги удържи от такава  безгрижност, е достатъчно и казаното по-рано. А че и оттук може да има не малка полза, ние вече доказахме в предишната беседа, когато подобни приветствия възбудиха нашето внимание. И сега ще се опитаме от това място да извлечем благороден метал, защото и в едните имена можем да открием голямо съкровище. Ако вникнеш защо Авраам е наречен с това име, защо (е наречена) Сара, Израел и Самуил, то и от това ще извлечеш сведения за мнозина. Същото ти можеш да извлечеш от наименованията на времената и местата. Внимателният човек и оттук се обогатява, а  небрежниятне получава полза и от съвсем очевидното. Немалко ни учат на любомъдрие имената на Адам, неговия син, жена и много други, защото имената са паметници на много събития: чрез тях се изразява Божието благодеяние и благодарността на майките, понеже майките, заченали в утробата според Божието обещание, възпоменавайки това Божие благодеяние, давали имена на децата си. Но защо ни е сега да любопитстваме за имената, когато не са ни известни много изречения на Писанието, когато не познаваме дори самите имена на много книги? Все пак, и в този случай не трябва да пренебрегваме знаменията относно това. Ти, прочее трябваше, - както е казано, - да внесеш парите ми на банкерите (Mт. 25: 27). И така, макар и никой да не пожелае да се възползва от това, ние ще си свършим работата и ще докажем, че в Писанието няма нищо излишно и казано без цел. Ако в настоящото място не се съдържаше нищо полезно, то не би било включено в посланието и Павел не би написал това, което е написал. Но има хора, дотолкова несмислени, лекомислени и недостойни за небето, че считат за излишни не само имената, но и цели книги като: Левит, Исус Навин и много други. Мнозина от тези безумци са отхвърлили и целия Стар завет, и давайки воля на този лош навик, са убили много места и в Новия завет. Впрочем, сега няма да се занимаваме с такива нетрезви умове и живеещи по плът хора, а ревностният за любомъдрието и любителят на духовната беседа нека знае, че в Писанието даже това, което изглежда маловажно, е казано не напразно и не без цел, и че Старият завет съдържа в себе си много полезни неща. А всичко това се написа за поука нам (1 Кор. 10:11), казва (апостолът). Затова казвал и на Тимотей: Внимавай на прочитането, на увещанието и на поучението (1 Тим. 4:13), подбуждайки го да чете всички книги от Писанието, макар той да имал такъв духовен дар, че изгонвал бесове и възкресявал мъртви.

Поздравете любезния ми Епенета. От това можем да видим, че апостолът отдавал на всеки особена похвала. И да бъдеш възлюбен на Павел, който умеел да обича не по милост, а с вярна преценка – такава похвала не е малка, а напротив, много е голяма и показва много добродетели в Епенета. После следва друга похвала: който е първият под в Азия. С това (апостолът) показва, че Епенет или преди всички се притекъл към Христос и повярвал, което също представлява немалка похвала, или показал благочестие по-голямо от всички останали. Затова, казвайки: който е първият плод от Азия, не замълчал, за да не започнеш да мислиш за светска слава, но прибавил: за Христа. Ако тези, които са първи в гражданските дела, се считат за велики и знаменити то много повече първите в духовните дела. И така, понеже Епенет вероятно бил от нисък произход, то (апостолът), посочвайки неговото истинско благородство, го украсява най-вече с това. Той казва, че Епенет не само за Коринт, но за целия народ бил пръв плод, тоест станал като че ли врата и вход за останалите. А на такива се дава немалка награда, защото такъв човек получава голяма отплата и за добродетелите на другите, понеже им съдейства немалко в началото.

Поздравете Мария, която се е трудила много за вас (ст. 6). Какво е това? Отново се увенчава и се възхвалява жена, а ние мъжете отново сме засрамени или да кажем по-добре, не само засрамени, но и почетени – почетени, защото между нас има такива жени, а засрамени от това, че изоставаме много от тях. Но ако се постараем да научим с какво се украсявали тези жени, то скоро ще се уподобим на тях. С какво се украсявали?  Нека да слушат това и мъжете, и жените: не с гривни, не с огърлици, не с евнуси, не със слугини, не със златотъкани одежди, а с трудове за истината.

Която се е трудила много за нас – казва (апостолът), т. е. не само за себе си, не само за собствено усъвършенстване в добродетелите се трудила тя, както и сега правят много жени, постилайки и лягайки на земята, но и за спасение на другите, приемайки на себе си подвизите на апостоли и евангелисти. Как тогава, казва (Павел): А на жената забранявам да поучава (1 Тим.2:12)? Той забранява на жената да заема висше място в църква и да умотвори публично, но не забранява тя да учи на словото; в противен случай как той би могъл да каже на жената, имаща невярващ мъж: Откъде знаеш, че няма да спасиш мъжа си (1 Кор.7:16); и как би могъл да заповяда на жените да учат децата, казвайки: Ще се спаси чрез чадородието, ако пребъдва във вяра, в любов, в святост с целомъдрие (2 Тим.2:15). И как Прискила наставлявала във вярата Аполос? И така, с тези думи (апостолът) забранява не частните назидателни беседи, но беседите в общите събрания, които подобават само на учителите. И отново, когато мъжът е вярващ човек, напълно съвършен и способен да научи жена си, но жената е по-мъдра от него, (апостолът) не й забранява да учи и да поправя. И тук той не казал: която е научила мнозина, но: много се труди, давайки да се разбере с това, че Мария, освен с думи, служила и по друг начин, а именно с това, че се подлагала на опасности, давала пари и извършвала пътешествия.

2. Тогава жените били неустрашими лъвове и разделяли с апостолите трудовете на проповядването, защото заедно с тях пътували навсякъде и служили на всички останали. И Христос го следвали жени, услужвайки Му с имуществото си и помагайки на Учителя.

Поздравете Адроника и Юния, моите сродници (ст.7). Макар това да изглежда похвала, все пак следващото е много по-важно. Какво именно? И заедно с мене затворници. Това е най-големият венец, това е голяма слава.

Къде бил затворник Павел, който ги нарекъл затворници заедно с него? Той не бил пленник, но пострадал повече от всеки затворник, понеже не само бил разделен от своето отечество и дом, но и се борил с глад, непрестанна смърт и хиляди други нещастия. За пленника е особено страшно това, че е разделен от своите, това често прави от свободния човек роб. А тук може да бъде показано безчислено множество изкушения, на които се подлагал блаженият Павел, влачен от място на място, бичуван, връзван, бит с камъни, хвърлен в морето, обкръжаван от хиляди зломисленици. Пленниците, след като са отведени в плен, нямат вече нито един враг, но пленилите ги се грижат много за тях. А Павел винаги се намирал сред врагове, навсякъде виждал копия, остри мечове, опълчения и битки. А понеже и тези, които били с него, по необходимост участвали в много опасности, то той ги нарича затворници заедно с него[1]  както и на друго място казва: Аристарх, който е затворен с мене (Колос. 4:10). След това следва нова похвала: Които между апостолите се считат за бележити. Разбира се, важно е и да бъдеш апостол; но разсъди каква велика похвала е да бъдеш прославен сред апостолите, да се прославиш със своите дела, със своите заслуги. Ето какво било любомъдрието на тези жени, удостоили се с апостолско име. Но (Павел) не се спира и на това, а присъединява и друга похвала, казвайки: които и преди мене бяха в Христа. И това, да изпревариш другите и да дойдеш първи, е твърде голяма похвала. Гледай колко била чужда на тщеславието святата душа (на Павел). При цялата своя слава (Павел) предпочита пред себе си другите, не скрива, че дошъл последен и не се срамува да признае това. И какво да се удивяваме, че той не се срамувал от това, когато той не отказва да разкрие и предишния си живот, наричайки себе си хулител и гонител? А понеже не можел да предпочете в това тях пред другите апостоли, то отхвърлил този, който дошъл последен при Христос, а именно себе си, и от това съставил похвала за тях, казвайки: които и преди мене бяха в Христа.

Поздравете любезния ми в Господа Амплият (ст.8). (Апостолът) отново обръща в похвала своята любов, защото любовта на Павел била любов към Бога и съдържала в себе си безбройни блага. Ако заслужилият любовта на царя се смята за велик, то каква е похвалата да бъдеш възлюбен от Павел? Ако той не притежавал много добродетели, не би привлякъл към себе си неговата любов. (Апостолът) не само не обичал тези, които живеели зле и беззаконно, но даже ги предавал на проклятие. Така например казва: Който не люби Господа Исуса, да бъде проклет (1 Кор. 16:22) и: Ако някой ви проповядва друго благовестие, да бъде проклет (Гал. 1: 9).

Поздравете нашия съработник в Христа Урвана (ст.9). Тази похвала е по-голяма от предишната, защото предишната се съдържа в нея. И любезния ми Стахия. И това отново венчава със същото.

Поздравете одобрения в Христа Апелия (ст. 10). Нищо не може да се сравни с тази похвала - да бъдеш безукорен и да не даваш повод за укор в делата по Бога. И когато (апостолът) казва: одобрен в Христа, той разбира всяка добродетел.

Защо (апостолът) не използва в своите приветствени думи такива изрази: моят господар еди кой си, владика еди кой си? Защото тази похвала е по-голяма от другата: в първата се изразява само една чест, а в апостолската похвала се посочва добродетелта. И апостолът не случайно ги почел с еднаква похвала, приветствайки мнозина от по-ниските заедно с великите и знатните. С това, че ги приветства и ги приветства наравно с другите в това послание, (апостолът) указал на всички равна чест, а с това, че ги хвали поотделно, ни представя особената добродетел на всеки. И той прави това, за да не породи завист, почитайки едни и не почитайки други, а също така, за да не смеси недостойните с достойните и да  не доведе до небрежност, удостоявайки със същата чест всички и нееднакво достойните. 

3. Гледай как (апостолът) отново се обръща към славните жени, казвайки: Поздравете ония, които са от Аристовуловото семейство. Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовото семейство (които вероятно не били като по-рано споменатите, затова и не били наречени по име); и въздавайки им подобаваща похвала, а именно, че били верни - това и означават думите които са в Господа – апостолът започва да приветства жените, казвайки:

Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа  (ст. 12). (Апостолът) казал за Мария: която се е трудила много за вас, а за тези жени казва, че те още се трудят.  А Персида (апостолът) нарича възлюбена, показвайки, че тя стои по-горе от споменатите преди нея. Той казва: Поздравете любезната Персида и свидетелствува за многото й трудове със следващите думи: която се труди много[2] в Господа. Така той умеел да нарече всеки по достойнство, едни поощрявайки към по-голямо усърдие с това, че никого не лишава от принадлежащото му, но възвестявайки и за най-малките преимущества на всеки, а други правейки по-ревностни с това, че със своите похвали възбужда в тях съревнование с делата на първите.

Поздравете избрания от Господа Руфа и неговата майка, която е и моя (ст.13). И тук отново всичко е добре, когато такъв е синът, такава е майката, домът е пълен с благословения и коренът съответства на плода. (Апостолът) не би казал без основание и неговата майка, която е и моя, ако не свидетелствал с това за многото добродетели на жената.

Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях (ст.14). Тук гледай не на това, че (апостолът), изброявайки ги, не им приписал никаква похвала, но на това, че макар те да били много по-малки от всички, все пак се удостоили с неговото приветствие. А по-добре да кажем, и това не е малка похвала, че ги нарича братя, така както и останалите с тях светии, когато казва:

Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии, които са с тях (ст.15). Ето най-високото достойнство, неизречимо велика чест.

След това, за да не даде повод за разпра с това, че едни приветства така, а други по друг начин, едни по име, а други общо, едни с големи, а други с малки похвали, (апостолът) отново изравнява всички с ревността на любовта и връзките на целувката, казвайки: Поздравете се един друг със свята целувка (ст.16). С този мир той отдалечава от тях всяка помисъл, която може да ги смути и всеки повод за малодушие, за да не презира големият малкия; и нисшият да не завижда на по-големия, но презрението и завистта били отдалечени, а святата целувка всичко умиротворила и приравнила. Затова не само им заповядва да се приветстват един друг, но и им изпраща приветствието на всички църкви, казвайки: Поздравяват ви, не само този или другият в частност, но изобщо всички Христови църкви. Забелязваш ли каква немалка полза получаваме ние от тези приветствия? Покрай колко съкровища бихме подминали, ако не изследваме тази част на посланието с внимание, разбирайки толкова, колкото е възможно за нас? А ако човекът се окаже мъдър и духовен, то той би проникнал по-дълбоко и би видял повече от бисер. Но понеже някои нееднократно питаха защо, (апостолът) много приветства в това послание - нещо, което той не прави в другите послания, то можем да кажем, че (апостолът) прави това, понеже все още никога не бил виждал римляните. Но ще отговорят, че той не бил виждал и колосяните, и все пак не прави това. Но римляните били по-знаменити от всички; и в Рим, като по-безопасно в столичен град, живеели преселилите се тук от други градове. И така, те живеели в чужда страна и имали нужда от голямо покровителство, и понеже някои от тях били лично познати на Павел, а други, намирайки се в Рим, все пак много служили заради него, то било естествено (апостолът) да ги похвали в посланието си. И тогава славата на Павел не била малка, а толкова голяма, че удостоените в неговото послание в самото това писание намирали за себе си голяма защита. Павел не само уважавали, но и се бояли от него. Иначе той не би говорил така: тя е помагала на мнозина както и на мен[3] (ст. 2) и още: Моля се самият аз да бъда отлъчен (Римл. 9:3). Той и в посланието към Филемон казал: Аз, който съм старец, а сега и затворник за Исуса Христа (Филемон 9), а в посланието към галатяните Ето, аз, Павел, ви казвам (Гал. 5:2), и: Приехте ме като Исуса Христа (Гал. 4:14). Така и в Посланието към коринтяните казва: Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас  (1 Кор. 4:18), и още: Това приспособих към себе си и към Аполос, за да се научите да не престъпвате границите на писаното (1 Кор. 4:6). От всички тези места е видно, че за Павел всички имали високо мнение. Затова, желаейки те да бъдат в безопасност и уважавани, (апостолът), доколкото е възможно, приветства и отличава всеки по отделно. Един нарекъл възлюбен, друг роднина, един сподвижник, друг изкусен, друг избран. По същия начин и относно жените той посочва званието; така Фива нарекъл не просто служителка (той така нарекъл и Трифена, и Персида), но казва, че тя имала ръкоположение за дякониса, една нарича съработничка и сътрудница, друга майка, относно трета споменава тежестите, които тя понесла. Към други се обръща с похвални думи за дома им, други приветства с името братя и светии, едни отличава с това, че се удостоили с приветствие, а други с това, че приветства по име, други с това, че ги нарича пръв плод, а други отличава по старшинство; повече от всички възхвалява Прискила и Акила. Макар всички те да били верни, но не били равни помежду себе си, различавали се един друг по подвизите си. И затова (апостолът), подбуждайки всички към големи трудове, не пропуснал да похвали никой. Ако повече трудещите се не получават по-голяма награда, то много биха станали по – небрежни.

4. Затова и в небесното царство не всички имат равна част и между учениците на Христос не всички били равни, но трима превъзхождали всички, даже между тези трима отново имало много различния, понеже при Бога във всичко се съблюдава точност във висша степен. Казано е – И звезда от звезда се различава по блясък. Макар всички да били апостоли, всички дванадесет да трябвало да седнат на престоли, всички оставили своето и последвали Христос, все пак Той избрал трима. Отново, за тези тримата Той казал, че някои ще заемат по-ниско място, а други по-горно. Той казал:  А да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да ви дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено (Mк. 10:40). На Петър отдава първенство пред тях, казвайки: Обичаш ли ме повече от тия (Йоан 21:15)? А Йоан Го обичал повече от всички. И изпитването на всички ще бъде строго: макар ти само с малко да превъзхождаш ближния си, макар това преимущество да е съвсем малко и даже нищожно, Бог и него няма да го остави без внимание. Това можем ясно да видим в Стария завет. И Лот бил праведен, но не така както Авраам, също и Езекия, но не колкото Давид; и всички пророци, но не толкова, колкото Йоан. И така, къде са тези, които и при такова Божие правосъдие не допускат съществуването на геената? Ако не всички праведници получават еднаква награда, макар и с малко да са превъзхождали един друг (звезда от звезда, както е казано, се различава по блясък), то как грешниците ще получат всички еднакво и същото като праведниците? И човек не допуска такова смесване, а колко повече Бог. Но ако ви е угодно, аз ще ви докажа това различие и строго правосъдие по отношение на самите грешници на основание на това, което вече се е случило. Гледай: съгрешил Адам, съгрешила и Ева, и макар и двамата да престъпили заповедта, все пак не съгрешили в равна степен, защото не са наказани еднакво. Различието било толкова велико, че Павел казал: Адам не се излъга, но жената се излъга и падна в престъпление (1Тим. 2:14). Макар подлъгването да било едно, все пак, според строгото изпитване на Бога се оказало, че съществува такава разлика, че Павел могъл да каже това. Отново, Каин е наказан, а Ламех, който след него извършил убийство, не понесъл подобно наказание, макар, че и тук, и там имаме убийство, даже убийството на Ламех да е много по-ужасно защото Ламех и под въздействието на примера не станал по-добър. Но понеже той не убил брат си, след като бил вразумен за това, нямал нужда да отговаря и не отговарял с безсрамие на Божия въпрос. Напротив – без да бъде изобличаван от някого, той сам изобличил и укорил себе, и получил прощение за себе си, а Каин, който постъпил съвършено различно, бил наказан. Забележи, с каква точност Бог изпитва всяко дело. Защо Той наказал по различен начин живеещите преди потопа и содомците, и израилтяните? Той наказал различно и във Вавилон, и при Антиох, показвайки, че Той строго претегля нашите дела. Едни работили седемдесет, други четиридесет години, едни яли собствените си деца и понесли хиляди други ужасни бедствия и при все това не получили избавление като израилтяните, както и тези, които изгорели живи в Содом. Казано е:  По-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град (Mт. 10:15). Ако Бог не наблюдаваше дали ние сме грешни или правим добро, то може би би имало някакво основание да кажем, че няма наказание, но ако Той така много се грижи да не грешим и използва такива силни средства, за да ни поправи, то очевидно е, че Той и наказва съгрешаващите, и увенчава вършещите добро. Обърни също така внимание на непостоянството (в присъдите)  на повечето хора. Тук се жалват на Бога, че Той често бива дълготърпелив и равнодушен, така че много злодеи, разпътни, притеснители остават без наказание; там отново силно и високо роптаят заради това, че Бог ги заплашва с наказание, макар, разбира се, ако последното ги застигне, то първите би следвало да възхвалят и одобрят. О, безумие! О, скотско и магарешко разсъждение! О, греховна и предадена на порока душа! Всички тези разсъждения произлизат от любовта към удоволствията, а ако разсъждаващите по такъв начин биха пожелали да се прилепят към добродетелта, то скоро биха се убедили в геената и не биха започнали да се съмняват.

Питаш къде и на какво място ще бъде геената? Но защо ти е до това? Нужно е да знаеш, че я има, а не къде и на какво място е скрита. Някои пустословят и казват, че тя се намира в Йосафатовата долина, основавайки се на това, че там имало някаква древна война и сега е превърната в геена. В Писанието това не се казва. Ти питаш: на какво място ще бъде геената? По моето мнение някъде извън този свят. Както царските тъмници и рудници биват надалеч, така и геената ще бъде някъде извън тази вселена.

5. И така, да започнем да питаме не за това къде се намира тя, но как да я избегнем. Нито пък поради това, че Бог не наказва всички тук, ти не трябва да вярваш в бъдещото наказание; понеже Той е човеколюбив и дълготърпелив, затова заплашва и не хвърля веднага (в геената).  Не благоволявам в смъртта на нечестивия (Езек. 18:32) – казва Той. Ако няма смърт за грешника, то това е казано напразно. Зная, че за вас е по-неприятно от всичко да говорим за геената, но за мен няма нищо по-приятно от това. О, ако вие и за обяд, и за вечеря, и в банята, и навсякъде говорехте за геената! Тогава не бихме чувствали сегашните бедствия и не бихме се наслаждавали на земните блага. Да, и какво наричаш ти нещастие: нищетата, болестта, плена, лишаване от телесни части? Всичко това е достойно за смях в сравнение с бъдещото наказание. Макар да би ми посочил топящите се от глад, лишените от зрение от младостта им, живеещите в нищета и това не е нищо в сравнение с бъдещото мъчение. Затова непрестанно ще говорим за геената, споменът за която няма да ни остави да паднем в нея. И не чуваш ли какво казва Павел: Тия ще приемат вечно наказание от лицето на Господа (1 Сол. 1:9)? И не си ли чувал какъв бил Нерон, когото Павел нарича таен антихрист? Тайната на беззаконието - казва той. И така какво? Нима Нерон няма да претърпи нищо? Нима антихристът няма да претърпи нищо? Нищо дяволът? А следователно антихристът и дяволът винаги ще ги има, защото останали без наказание няма да оставят злобата си. Да, казваш ти, на всеки е известно, че има наказание и геена, но в геената попадат само невярващите. Защо, кажи ми? Защото, ще отговориш, вярващите са познали своя Владика. Какво от това? Ако животът им е нечист, то заради това те се подлагат на по-голямо наказание, отколкото невярващите. Защото тези, които са съгрешили без закона, без закон ще погинат, а тези, които са съгрешили под закона, според закона ще бъдат съдени (Римл. 2:12). И още: И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито е постъпил по волята му, ще бъде много бит (Лк. 12:47). Но ако това е казано без цел и няма да ни се налага да даваме отчет за живота си, то и дяволът няма да бъде наказан, защото той познава Бога повече от много хора и всички бесове познават Бога, треперят от Него и Го признават за Съдия. Значи, ако не ни се иска отчет за живота ни и за злите дела, то и бесовете ще избегнат наказанието. Не, това не е така! Не лъжете сами себе си, възлюбени. Ако няма геена, как апостолите ще съдят дванадесетте колена на Израел? Как Павел казва: не знаете ли че ще съдите ангели, а повече житейските работи (1 Кор. 6:3)? Защо Христос казал: Ниневийските мъже ще се явят в деня на съда и ще ви осъдят (Mт. 12: 41); и още: По-леко ще бъде на содомската земя в съдния ден (11: 24)? И така, защо се шегуваме с това, с което не трябва да се шегуваме? Защо сам лъжеш себе си и въвеждаш в заблуждение душата си? Защо се сражаваш против Божието човеколюбие? Бог е направил геената и заплашва с нея за това именно, за да можем ние, станали по-добри от страх, да не паднем в нея. По този начин, който не позволява да се говори за геената. той незабелязано прави не друго, а с тези заблуждения тласка и хвърля другите в геената. Не отслабвай ръцете, подвизаващи се в добродетелите, не усилвай небрежността на хората, паднали в сън. Ако повечето от хората повярваха, че няма геена, то кога те ще се отделят от порока? Къде ще се яви правдата? Не говоря за правдата по отношение на грешните и праведниците, но в отношенията на грешниците към грешници. Защо един тук е наказан, а друг не е наказан за едни и същи грехове ли за много по-тежки? Ако няма геена, ти не можеш да отговориш на такова възражение. А затова и ви моля да изоставите тази смешна мисъл и с това да затворите устата на възразяващите. И най- малките дела, както добрите, така и лошите, ще бъдат строго изпитани. И за нескромния поглед ние се подлагаме на наказание, ще даваме отчет за празната дума, за смеха и злата реч, за помислите и пиянството, а в еднаква степен и за всички добри дела – за чашата студена вода, за ласкавата дума, за едната въздишка ще получим награда. Казано е: Тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат (Езек. 9:4). Как смееш да говориш, че Бог който с такава строгост изпитва нашия живот, напразно и без причина заплашва с геената? Моля те, не погубвай с такива суетни надежди и самия себе си, и тези, които ти вярват. Ако не вярваш на нашите думи, попитай юдеите, елините, всички еретици - и всички те, като че с едни уста, ще ти отговорят, че ще има съд и въздаяние. Но на теб не са ти достатъчни човешки свидетелства? Тогава попитай самите бесове и ще чуеш, как те викат Преди време ли си дошъл да ни мъчиш (Мт. 8:29)? Съобразявайки всичко това, убеди душата си да не се предава на суетни мисли, за да не повярва в геената от опит, а напротив, станала целомъдрена от размишлението за геената, да може не само да избегне бъдещото мъчение, но и да получи бъдещите блага, чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца и Духа да бъде слава, царство, чест, сега и завинаги, и за вечни векове. Амин. 

 

     

 


[1] Протестантският превод от 1940, Библейско общество 2000 и Съвременен 2004  добавят думата “някога”, която липсва в оригинала, приемайки, че Андроник и Юний са били затворени в миналото заедно с Павел. Йоан Златоуст, следвайки гръцкия оригинал, предлага друго, алтернативно значение на текста – б.пр.

[2] Така според Цариградския и Съвременния (2004) преводи. Протестантският (1940), Православният, Библейско общество (2000) и Верен (2002) превеждат думата в минало време – б. пр.  

[3] autou emou, -  дори и на мен.