ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ

    Терминът “Нов завет,” се отнася за втората част от Библията. Новият завет съдържа 27 книги, написани поне от осем различни автора за период от около 50 години. Тези книги могат да бъдат разделени по следния начин:
    Евангелия:  Матей , Марко , Лука , Йоан
    Ранно-църковна история: Деяния на апостолите
    Павлови послания: Римляни , 1 Коринтяни , 2 Коринтяни , Галатяни , Ефесяни , Филипяни , Колосяни , 1 Солунци , 2 Солунци , 1 Тимотея , 2 Тимотея , Тит , Филимон , Евреи (?)
    Други послания: Яков , 1 Петрово , 2 Петрово , 1 Йоана , 2 Йоана , 3 Йоана , Юда
    Пророчества: Откровение
    Цялото послание на Новия завет се съсредоточава около Исус Христос - Неговото раждане, живот, служене, смърт, погребение, възкресение, възнесение и второ идване.
    Евангелието от Матей е първо в реда на новозаветните книги и също така е първо от четирите евангелия. Макар всеки от евангелистите /Матей, Марко, Лука и Йоан/ да пише от различна гледна точка и до различни читатели, четирите евангелия се съчетават чудесно, за да изградят великия портрет на дългоочаквания Изкупител на света.
    Матей, също така наричан Левий /Марка 2:14/, първоначално е бирник, работещ за римските власти. /Мат.9:9/. Като такъв, той е презиран и нежелан от своите сънародници, които го смятат за предател на юдейската кауза. Въпреки това, Матей е избран от Христос и е причислен към дванадесетте апостоли /Мат. 10:3; Деяния 1:13/. След призива на Христос, той незабано оставя своето “бирничество” и се превръща в ревностен последовател на Господа. Малко след обръщението си, Матей устройва “голямо угощение“ /Лука 5:29/, за да представи своите приятели на Христос. На това празненство присъстват много “бирници и грешници.” Фактът, че Христос се осмелява да общува с такива нежелани от обществото хора, предизвиква остра критика от страна на фарисеите. Тук Господ прави своето известно изказване: ”Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние” /Лука 5:32/. Сведенията за живота и за делото на Матей са твърде оскъдни, но се предполага, че той проповядва в Палестина няколко години след възкресението на Исус и след това става мисионер в други страни. В християнския свят Матей е най-известен с евангелието, което носи неговото име.
    Тази първа книга от Новия завет е написана от юдейска гледна точка и основната й цел е да представи Исус от Назарет като Месия от старозаветните пророчества. Книгата представлява здрава връзка между Стария и Новия завет, като в нея са използвани не по-малко от 53 директни старозаветни цитата и 76 илюстрации от Стария завет. Със забележителна сила и майсторство Матей проследява основните събития в живота на Христос и ги тълкува като изпълнение на пророческото слово. Той използва тринадесет пъти израза: ”... всичко това стана за да се сбъдне казаното от Господа чрез пророка...” /1:22,23; 2:5, 15, 17, 23; 3:3, 15; 4:14/
    Девет пъти Матей нарича Исус Синът на Давид, като по този начин показва Неговия царски произход и полагащото Му се положение на Обещания Управител на Израел. От запитването на мъдреците: ”Къде е Юдейският Цар, който се е родил?” /Мат.2:2/ до надписа на кръста: ”ТОЯ Е ИСУС, ЮДЕЙСКИЯТ ЦАР” /27:37/, всяка глава представя славата и величието на Цар Исус. Думата “цар” се среща 20 пъти в книгата, а думата “царство” - 55 пъти. Изразът “небесното царство” е използван поне на 33 различни места, а “царството божие” - на четири места.
    Също така, Матей обръща специално внимание на поученията на Исус и Го представя като “великият учител на Израел.” От особено значение са Проповедта на планината /гл.5 - 7/, която включва Блаженствата /5:3-12/, Молитвата “Отче наш” /6:9-13/, Притчите за Царството /гл.13/ и разясненията за последните дни, дадени на Елеонския хълм /гл.24, 25/.