ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ

    Седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда образуват една друга група новозаветни писания, наречени “общи послания.” В ранната църква са ги наричали “католически” или “универсални” послания, защото те /за разлика от Павловите послания/ нямат точно определен адресат.
    В известен смисъл авторството на тази книга е подложено на съмнение, тъй като в Новия завет не по-малко от четирима души носят името Яков:  Яков - Заведеевият син /Мат.4:21/, Яков - Алфеевият син, наречен “малък” /Мат.10:3; Марка 15:40/, Яков - братът на апостол Юда - не Искариотски /Лука 6:16/ и Господният брат /Мат.13:55; Галат.1:19/.
    Тъй като Яков - Заведеевият син е убит от Ирод Агрипа I /44 г. Сл. Хр./ и другите двама мъже са изключени като възможни автори, авторството на това Послание се приписва на Яков - брата на Исус. Всъщност Яков е само полубрат на Исус, тъй като те имат една и съща майка, но не и един и същ баща. /Мат.13:55; Марка 6:3/. В началото, в продължение на няколко години, той е невярващ /Йоан 7:5, 10/, но личното явяване на Христос след възкресението става повратен момент в неговия живот /1 Кор.15:7/. Също така, Яков е в Горницата в деня на Петдесятница, скоро след което заема важно място в живота и в структурата на църквата. Още от самото начало той е определен за водач на църквата в Ерусалим. Това, че Яков е водеща фигура става ясно от думите на Петър след освобождаването му от затвора /Деян.12:17/, от Павловото уважение към него /Деян.21:18 и от тежестта на неговата дума по време на Ерусалимския събор /Деян.15:13, 19; Галат.2:1, 9, 10/. Яков е не само блестящ църковен водач, но и всеотдаен християнин. Води свят и почтен живот и заради своя характер е наричан “Яков - праведния.”
    Ключовият стих в Посланието е 1:22: ”Бивайте обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.” Като практичен човек, Яков явно се интересува от прилагането на християнската вяра в ежедневието. Може да се каже, че той вярва в “практикуването на това, което проповядваш.” Докато някои библейски книги наблягат на доктрината, това Послание поставя ударение върху делата.
    Според автора, вярата и делата са неразделни - проявяването на едното, без действието на другото, води до непълнота в християнския живот /2:14-26/.
    Поради многото практични въпроси, засегнати в това Послание, понякога то е наричано “Притчите” на Новия завет. В книгата се разглеждат теми, като изкушението, търпението, мъдростта, молитвата, бедността, богатството, страстта, грехът, вярата, добрите дела, респектът, греховете на езика, светското мислене, причините за войните и себичността. В 108 - те стиха на посланието са включени цитати или стихове, отнасящи се до 22 книги от Стария завет. На 15 места е направена връзка с Проповедта на планината. Някои от важните стихове са 1:5, 12, 17, 22; 2:17; 3:10-18; 4:8; 5:8, 13-16.
    Интересно е, че посланието на Яков започва и завършва със силно наблягане върху молитвата /1:6; 5:14-18/. Историята доказва, че самият Яков е бил човек, отдаден на молитва. През 62 г. Сл. Хр. Яков е убит по заповед на Агрипа - първосвещеника. Според Хегесипус /цитирано в писанията на Юсбиус (260 - 370 г. Сл. Хр. )/ Яков е бил хвърлен от крилото на Храма, след което е бил бит и убит с камъни от фарисеите и техните последователи. Подобно на Исус, неговите последни думи са били: ”Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.”