ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ

    Петата книга в Новия завет се нарича "Деяния на апостолите". Но, в действителност, тя описва предимно делата на Петър /гл.1-12/ и на Павел /гл. 13-20/. Въпреки, че в книгата се появяват и други герои /Стефан, Филип, Варнава и Яков/, Петър и Павел са доминиращите личности.
   "Деяния на апостолите" проследява най-вече разпространението на християнството от изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница до Павловото пристигане в Рим след около 30 години. Това е важен период от историята на християнското движение, през който църквата надраства своята незрялост и достига до всички части на “тогава познатия свят.”
    В "Деяния на апостолите" са записани няколко важни събития: произходът, характерът, основаването и растежът на църквата; първите случаи на обръщане към християнството; първата съпротива; първото дисциплиниране; първото преследване; първият мъченик; първата организация и изпращането на първите мисионери.
    Ключовата дума в "Деяния на апостолите" е “свидетел”, спомената повече от тридесет пъти. Ключовият стих е: ”Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” Чрез краткостта и пределната яснота на Великата заповед /Мат.28:19,20; Марка 15:16; Лука 24:46-48; Деяния 1:8/ Господ цели да насочи учениците си към излизане и работа в света и да начертае безпогрешен курс на действие за Своята църква. Отговорността за разгласяване на Исусовото послание по целия свят не бива да се приема като избор от срана на църквата, но по-скоро като задължение, изискващо нейното пълно посвещение.
    "Деяния на апостолите" е книга на действието, понеже описва великите дела на хора, помазани от Святия Дух. С думите на Великата заповед, кънтяща в техните уши и с изгарящото желание в сърцата им , те бързат да разгласят Благата вест. Името на Исус се чува навсякъде - по улиците, в Храма и по къщите. Благовестие става на всяко място, където има хора. До края на апостолския век /приблизително 100 г. Сл. Х./, църквата, под водителството на Святия Дух, наброява около 500 хил. вярващи.
    Забележителното разпространение на християнската вяра може да бъде директно свързано с изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница /Деяния 2 гл./ и с дързостта, с която ранната църква прогласява посланието на Исус. В книгата "Деяния на апостолите" името на Святия дух е споменато не по-малко от седемдесет пъти.
    От специално значение е обръщението на Савел от Тарс, по-късно наречен Павел, и незабавната му мисионерска дейност /Гл.9/. Избран за “специален съд”, Павел е определен да бъде апостол,служител, мисионер, автор и църковен водач. Малцина, подобно на този велик човек, са оказали такова влияние върху християнския свят.
    За автор на "Деяния на апостолите", както и на третото евангелие, се смята “възлюбеният лекар” Лука. Тази книга е адресирана до Теофил, който по всяка вероятност е гръцки благородник или римски служител, заинтересован от християнството. Неговото име означава “приятел на Бога.”