Богословски речник

A  C  F  I  L  O  P  S 
А  Б  В  Г  Д  Е  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ю 


Смирение

Отношението на Християнина, което ни учи "... да не мислим за себе си по-високо, отколкото трябва да мислим, но да разсъждаваме скромно ..." (Рим. 12:3). То ни учи "да почитаме другите повече от себе си" (Рим. 12:10). То ни съдейства да стоим правилно пред Бога. То не е самоунижение и не уронва достойнството. Бог "дава благодат на смирените" (Як. 4:6). Смирението е нужно, за да бъде някой Христов ученик (Мат. 18:3-4). Смирението на Исус се описва във Филипяни 2:5-8, "Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст".


Назад  |  Напред