Богословски речник

A  C  F  I  L  O  P  S 
А  Б  В  Г  Д  Е  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ю 

Апокрифи

Думата апокриф, означава скритт. В общ смисъл се използва за списък от книги, написани от Юдеи между 300 и 100 пр. Р.Хр. В по-тесен смисъл за седемте допълнителни книги, които са приети от Католическата църква като Боговдъхновени. Пълният списък с апокрифи са: 1Ездра, 2 Ездра, Товит, Юдит, Почивката на Естир, Премъдрост Соломонова, Сирах, Варух, Посланието на Еремия, Песен на тримата младежи, Сузана, Бел и Змея, Допълненията към Данаил, Молитвата на Манасия, и 1 и 2 Макавеи.

Книгите, които са приети за Боговдъхновени и включени в Католическата Библия са: Товит, Юдит, 1 и 2 Макавеи, Премъдрост Соломонова, Сирах и Варух.

Юдеите никога не са приемали тези книги за канонични (Боговдъхновени). Няма данни за Исус или апостолите да са цитирали нещо от апокрифите. Септуагинта (LXX) включва книгите, не като Писания, но като част от превода на Еврейските манускрипти като цяло.

Назад  |  Напред