Богословски речник

A  C  F  I  L  O  P  S 
А  Б  В  Г  Д  Е  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ю 


Антиномианизъм

От гръцки anti, противв, и nomos, законн. Небиблейска практика за живот, която не зачита Божията праведност, използвайки Божията благодат като разрешително за грях, и разчитане на благодатта за очистването му. С други думи, ако благодата е безпределна и ние сме спасени чрез благодат, тогава можем да си съгрешаваме колкото си искаме и пак да бъдем спасени. Това е погрешно, защото въпреки че като християни не сме под Закона (Рим. 6:14), все още изпълняваме Закона чрез Закона на любовта (Рим. 13:8,10; Гал. 5:14; 6:2). Трябва да обичаме Бога с цялото си сърце, душа и сила, и ближния си както себе си (Лука 10:27), и така да избягваме престъплението на греха, което струваше на Бог Неговия Единороден Син. Павел говори против идеята за антиномианизма в Рим. 6:1-2: "Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него? ". Не трябва да използваме Божията благодат като извинение за грях. Вместо това, трябва да бъдем контролирани от Божията любов, и по този начин да принасяме плодовете на Светия Дух (Гал. 5:22-25).


Назад  |  Напред