Богословски речник

A  C  F  I  L  O  P  S 
А  Б  В  Г  Д  Е  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ю 


Пълна поквареност

Доктрината, че падналия човек е изцяло пропит от греха, и че той е изцяло грешен. Човека не е толкова лош, колкото може да бъде, но във всичките области на неговото същество – тяло, дух, ум, емоции, е пропит от греха. В този смисъл, той е “напълно покварен”. Защото човека е покварен, нищо добро не може да излезе от него (Рим. 3:10-12), поради това, Бог трябва да му вмени Христовата праведност. Тази “праведност” може да се получи единствено чрез вяра в Христос, и това което Той е направил на кръста.

“Пълната поквареност” е основно вярване в Калвинистките групи, а е отхвърлена от Арминианите.


Назад  |  Напред