Богословски речник

A  C  F  I  L  O  P  S 
А  Б  В  Г  Д  Е  З  И  Й  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ю 


Скиния

Скинията е постройка, проектирана от Бога, с цел Той да може да обитава между Своите люде (Из. 25:8). Тя трябваше да бъде подвижна, и да се изгражда по точно определен начин. За нея се говори в Изход 25-27, 30-31, 35-40; Чис. 3:25, и сл.; 4:4, и сл.; 7:1, и сл. В цялото Писание повече място е посветено на Скинията, околкото на всяка друга тема. Много книги са били написани за нейното духовно значение: Как тя представя Христос, и как предрича евангелието? Скинията се състои от външен двор и палатка. Във външния двор се влизало от Изток. Външния двор съдържа олтар за всеизгаряне (Из. 27:1-8), и бронзов умивалник (Из. 30:17-21). Палатката стояла в двора (Из. 26:1, и сл.). Тя е била разделена на две главни части: Свято място и Светая Светих, които били разделени със завеса (Из. 26:31, и сл.), същата завеса се разкъсала от горе до долу при разпятието на Исус (Мат. 27:51). Тази завеса представя бариерата, разделяща грешния човек от святия Бог (Евр. 9:8), нейното разкъсване представя свободния достъп, който грешниците имат до Бога чрез кръвта на Христос (Евр. 10:19, и сл.).

Скинията е била място за жертване. Святото място съдържа три неща: 1) маса, на която били слагани Присъствените хлябове (Из. 25:23-30); 2) златен светилник (Из. 25:31-40); и 3) олтар за кадене на тамян (Из. 30:1-7). В Светая светих бил Ковчега на завета, в който стояли Десетте заповеди (Из. 25:16). В Светая светих се влизало само веднъж в годината, кагато Първосвещеника принасял жертва за народа на Израел.


Назад  |  Напред