Мт. 12:18 "Ето Моят служител, Когото избрах,
Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми;
Ще положа Духа Си на Него,
И Той ще възвести съдба на народите.
19 Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;
20 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.
21 И в Неговото име народите ще се надяват".
A C F I L O P S Пророк Някой, който е говорител на Бога. Той стои между Бог и човек, като предава на човека Божието слово. Когато пророкът говори като говорител на Бога, той е бил вдъхновен и без грешка. Пророкът, не е марионетка или безучастен повтаряч на това, което чува, но той е запазвал собствена си воля, ум, и мисли бивайки говорител на Бога. Бог може да слага Своите слова в пророческите уста (Вт. 18:18; Ер. 1:9). Пророкът е бил Божий слуга (Зах. 1:6), и посланик (2Лет. 36:15). Пророчествата се разделят на три категории: касаещи съдбата на Израел, месиански пророчества, и есхатологични пророчества. Терминът “Закона и пророците” се отнася за С.З. писания, разделени на две категории. Закона е Петокнижието, (или Битие, Изход, Левит, Числа, и Второзаконие). “Пророците” са останалите С.З. книги. |